Пропускане към основното съдържание

Фотинските водопади

Фотиново е разположено на изток от връх Баташки Снежник, на двата бряга на река Фотинска, на около 24 км от гр. Батак и на 10 км от село Нова махала. Пътят е нов, без дупки след Нова махала. Информация за село Фотен като българско село се открива за пръв път в писмените източници около края на 16-ия век. В селотото има много мостове, минаващи над реката, които датират от Средновековието.
Пътеката за водопадите започва от двора на гатера долу, в ниското, край (41.882772,24.3552897) Фотинска река.  Върви се по селския път, който следва реката. Почти веднага след гатера следва първата местна забележителност - т. нар. Римски мост, който прехвърля реката.


След десетина минути ходене се стига до хубави полянки вляво и дървено мостче, водещо до беседка, построена на малко хълмче вдясно. Около пътя са израснали хубави лески.  След около 30 мин. се стига до беседка вляво, построена по европроект. Изградена е (по идея) до малко поточе, приток на реката, но то (поточето) не се е съобразило с евродирективите и е подкопало беседката, като я е направило почти неизползваема - поредният пример за “правилно усвоени пари”, вероятно от правилните хора, като резултатът не носи никаква полза на обществото.
Около 45 мин след тръгването се преминава през мост, който не изглежда много стабилно, но това явно не смущава когото трябва.


Реката остава вляво, в дерето, а пътят леко се изкачва. След следващия завой в подножието на скалата вляво има беседка и огнище, както и плоча, информираща ни за лобното място на първия родопски партизанин.


По-нанатък има нова чешмичка с паметна плоча, от която може само да се разчете, че е в памет на Ахмед. След 50 м е беседката и информационната табела за водопадите (41.890980,24.384897).
Много приятно впечатление ни направи монтираната на беседката и заредена (!) аптечка, та дори и очила, за да могат хора с проблеми (евентуално) да разчетат указанията върху опаковките на медикаментите.


Оттук пътеката тръгва стръмно надолу, като се разклонява - за първия водопад - вляво, за втория и третия - вдясно. Първият водопад се вижда най-добре от импровизираната наблюдателна площадка срещу него. Особено ни впечатли тъмночервеният цвят на скалата вдясно долу, в коритото на водопада.


Към другите водопади пътеката става малко екстремна, тъй като преминава по тесни и стръмни места, повечето влажни и доста хлъзгави и прекосява Фотинската река през мостче. Тук също има разделяне на пътеката - вляво към водопадите и вдясно - към яз. Въча.
Третият водопад, макар и по-нисък от първия, изглежда по-пълноводен.


За да се види добре вторият водопад, трябва се изкачите по пътечката, започваща от мостчето и издигаща се нагоре, вдясно от водопадите, и водеща до върха на надвисналата скала - така можете да го гледате отвисоко. Той е най-висок от трите и най-красив. Оттук могат да се видят и трите Фотински водопади едновременно.


Пътят на обратно е малко по-бавен предвид изкачването.


Фотински водопади
адрес: BG-4571 Фотиново
GPS:    41.882772,24.3552897 (начало на пътеката)
        41.890980,24.384897 (информационна табела)
        41.891553,24.384515 (1. водопад)
        41.891889,24.385249 (2. и 3. водопади)

Целият маршрут може да бъде видян тук, а трекът да бъде свален оттук.

Още снимки:
Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-старият манастир в Европа

Човек и добре да живее, трябва да плаща данъци. Помолиха ни да платим таксите на някакъв имот в Чирпанско. В Стара Загора не можели да приемат плащането, защото било към друга община, а по банков път не било препоръчително, защото преводите се губели и задълженията оставали да „висят“ (sic!). Това, от своя страна, ни позволи да реализираме отдавна планираното посещение на Най-старият манастир в Европа, който се намира край чирпанското село Златна ливада. Смята се, че манастирът край Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните комунистически активисти и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той лъснат като за църковна служба, твърдят

Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin , който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс). От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в начало

Римският мост край Дъбово

На север от с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж, се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори - Руският път. Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм. Гара Дъбово свързва основната ж.п. линия София - Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и