Насам-натам, и в други посоки

Замъкът и старият манастир Буа-Синьор-Изаак (Bois-Seigneur-Isaac) се намират близо до бойното поле на Ватерло в Белгия, на около 30 км от Брюксел. Първият собственик на замъка бил Изаак ван Валенсиен (Isaac van Valenciennes). Като кръстоносец той бил пленен от сарацините. Явила му се Дева Мария и го освободила с чудо. Синьор Изаак  построил параклис, посветен на Дева Мария, милостивата и утешителката. През 1336 г. в съседното градче Итър (Ittre - в момента там са „пионерските лагери“ на брюкселските деца) избухнала чумна епидемия. Шествието със статуята на Божията майка успяло да я спре, но гражданите отказали да върнат статуята в параклиса. С годините параклисът се разраснал до абатство, а от 1.1.2010 г. е даден на Ордена на ливанските маронити и действа като манастир „Св. Шарбел“ ( Charbel Makhlouf ). След Изаак ван Валенсиен замъкът често сменя стопаните си - фамилиите du Bois, de Huldenberg, de Dave и de Sainte-Aldegonde. През 1712 г. Антоан де Бельом (Antoine de Belhomme),...

Случвало ли Ви се е младежи по улиците, в рамките на някаква рекламна кампания, да Ви предложат листовки и за спа процедури? Колкото и грозно да звучи, позволявали сме си експеримент да попитаме дали децата знаят, какво предлагат. На въпроса „Какво е Спа?“ обикновено отговорът е „...ъ-ъ-ъ, ами ...ядене, пиене, тези три работи…“ Терминът е производен от името на град Спа в Белгия. Курортът е известен от римски времена, когато е носел името Aquae Spadanae/Sepadonae (понякога грешно свързвано с думата spargere - шумящ, пръскащ). Водите били приятни на вкус, лекували от много болести и били толкова популярни, че за тях писал в своята „Естествена история“ Плиний Старши. През средните векове малокръвието (анемията) се е лекувала с пиенето на вода, съдържаща железни соли. По това време изворът в Спа се казвал Espa, валонската дума за фонтан. През XIV век Спа се превърнал в курорт, а през XVI век водите от извора се продавала в стомни из цяла Европа*. Заедно с водата на модното градче...

Когато пристигнахме в Брюксел, вторият най-добър съвет, който получих, беше „не оставяй на лошото време да попречи на плановете ти за пътуване“. И така, гонейки късчето синьо небе на югоизточния хоризонт, неусетно преминахме Ардените и стигнахме до Реймс (на френски: Reims [ʀɛ̃s]), град в Североизточна Франция, департамент Марн (№ 51), регион Шампан-Ардени. Въпреки че е дванайстият по численост на населението (около 190 хил.) град във Франция, той не е нито префектура на департамента, нито столица на региона, поне официално. Няма сведения за населението на района преди римския период. Известно е, че опидиумът ( oppidium - лат. временно селище, оградено със защитен вал или палисади, форт ) Дурокортер (Durocorter) се е намирал на мястото, където сега е Реймс. Топонимът Дурокортер на келтски означава „кръгла крепост“, а може би идва от галски - dure („кула“ или „вода“) и cort („селище“) и означава „селище край вода или край кула“. За съжаление, тъй като галският език се предава сам...