Пропускане към основното съдържание

Нощта на хоровете

Замъкът и старият манастир Буа-Синьор-Изаак (Bois-Seigneur-Isaac) се намират близо до бойното поле на Ватерло в Белгия, на около 30 км от Брюксел. Първият собственик на замъка бил Изаак ван Валенсиен (Isaac van Valenciennes). Като кръстоносец той бил пленен от сарацините. Явила му се Дева Мария и го освободила с чудо. Синьор Изаак  построил параклис, посветен на Дева Мария, милостивата и утешителката. През 1336 г. в съседното градче Итър (Ittre - в момента там са „пионерските лагери“ на брюкселските деца) избухнала чумна епидемия. Шествието със статуята на Божията майка успяло да я спре, но гражданите отказали да върнат статуята в параклиса. С годините параклисът се разраснал до абатство, а от 1.1.2010 г. е даден на Ордена на ливанските маронити и действа като манастир „Св. Шарбел“ (Charbel Makhlouf).
След Изаак ван Валенсиен замъкът често сменя стопаните си - фамилиите du Bois, de Huldenberg, de Dave и de Sainte-Aldegonde. През 1712 г. Антоан де Бельом (Antoine de Belhomme), провинциалния управител, става собственик на имота. Между 1732 и 1737 г. мадам де Бельом, неговата вдовица, превръща средновековния замък в елегантна резиденция с прекрасни градини. „Френската градина“ и „Английският парк“ на гърба на замъка откриват романтична гледка към построената около 1840 г. къща на ловния пазач, скрита между атласките кедри. От пет поколения замъкът е собственост на фамилията Сноа (Snoy), която го придобива след брак през 1810 г.
Бащата на сегашният собственик, граф Жан-Шарл Сноа (Jean-Charles Snoy et d’Oppuers) е успешен Главен секретар на Министерството на икономиката, Министър на финансите, преговарящ и подписал Римския договор и един от основателите на Европейския съюз. Освен това е бил и кмет на общината през 1971-1976 г.

mideb.jpg
Château de Bois Seigneur Isaac ©mideb/Panoramio, 2010

Барон Бернар Сноа, заедно със съпругата си Кристин,  е създал сдружението с нестопанска цел (ASBL) „Приятели на замъка“ (Les Amis du Château de Bois Seigneur Isaac), като една от задачите му е отварянето на замъка за широката общественост с организирането на вечери, сватби, семинари и др.
Като индивидуален посетител тази година можете да посетите замъка на 22 и 29 юни (неделя), от 14 до 18 часа. Входната такса е 7 € (5 € 6-14 г.).
Групови посещения (мин 15 човека) са възможни след предварително записване. Билетът е 7 € (посещение) или 9 € (посещение + закуска).
Всички посещения са с придружител и траят 30-50 мин. Билетът дава достъп и до градините на замъка.
От 27 до 30 август, в 21 ч., тук ще се играе операта „Бохеми“ от Пучини. Можете да си закупите електронен билет.

Château de Bois-Seigneur-Isaac
За контакти: Baronne Christine Snoy
адрес: BE-1421Braine-l'Alleud, Rue Armand de Moor 3
GPS: 50.643770, 4.323059
тел.: +32 (0)67 84 07 10
факс: +32 (0)67 84 07 09

През 2008 г. в замъка се състоя 9-ото издание на

Нощта на хоровете

Ема Жунич
30.08.2008, Белгия
(http://www.zhunich.blogspot.com/2008/09/blog-post.html)
Преди време бях в техническите служби на оперен театър. Когато колегите се връщаха от задгранично турне и разказваха за спектаклите на открито, за чашите бира в ръцете на публиката, учудването ни граничеше с възмущение...
На 30 август 2008 посетих подобно събитие – „Нощ на хоровете” в околностите на Брюксел. Привлече ме „Мистерията на българските гласове” от афишите по улиците, веднага след „Хорове на Обединена Европа” и преди „Солисти от Болшой”. И докато разглеждахме сайта, за да проверим за билети, фразата „организаторите предлагат столове и чадъри” ни се стори много странна – как така „предлагат столове”?!
При резервацията на билет (в случая само по телефон) – анкета: от къде сте научили за събитието, име, националност, телефон, електронна поща и т.н.
Отидохме.
Информационни табели по шосето още от съответния изход от магистралата, полицаи и доброволци на всяко следващо кръстовище с нагръдни табелки (умалено копие на афиша) насочват посетителите и паркингът започва методично да се запълва. Това е голяма поляна, разделена на сектори с цветни ленти (каквито се използват и за маркиране на изкопи) и едва когато един сектор се запълни, доброволците се престрояват и започват да насочват пристигащите към следващия.
Отсреща пред оградата на имението „Bois-Seigneur-Isaac”, на тротоара, са опънати шатри – билетни каси, информация. Компютрите са монтирани, всички момичета и момчета (още долу от разклона, на паркинга и касите, на билетната проверка, вътре в парка) са с бели ризи и нагръдни табелки. На масата под надписа ВИП има няколко купчинки бирки в различни цветове, от онези, известни като „свинска опашка”. Те пък защо ли са?! Заедно с билета, получаваме рекламна листовка. Оглеждаме се. Някои хора носят сгъваеми столове, други – рогозки; облеклото е по-скоро като за пикник.

chateau.jpg

Докато изчакваме за проверка на билетите се излъчва неколкократно съобщение – за „столовете и чадърите”, забранени са снимане и звукозапис. Отваряме листовката - карта на имението с постройките, дворове, паркове, построените шест сцени, указани са входовете (оказва се, че от другата страна е ВИП паркинг и ВИП вход), билетни каси (тези, които видяхме, но и вътре, в парка), напитки, храна, тоалетни, чадъри и столове, ВИП зони, информационен пункт, медицински пункт. Но... нали ние имаме билети и трябва да имаме, за да влезем – какви са тези четири билетни каси вътре, между сцените?!
В табличен вид е представен стъпаловиден график - всеки състав пее на определената за него сцена по четири пъти за вечерта, като започват I, III и V, а докато те отдъхнат, следват изпълнения на II, IV, VI. Значи посетителят има възможност да обиколи и шестте сцени и дори още веднъж да чуе два от съставите. Накрая всички състави се събират на Първа сцена за финал на концерта.
Върху тухлената ограда на парка са подредени пръстени купички свещи на около 60-70 см една от друга. Точно в 18.15 ч. (както е обявено) започва билетната проверка. Един младеж се качва на зида и започва да пали свещите. Влизаме. Вътре, в тревата от двете страни на алеите, върху перилата на мостчетата и в затревения (вече) ров около централната сграда са подредени още такива купички свещи. (Как ли допускат пожарникарите им такова нещо?! Много и не особено добри са спомените ми от пожарникаря в нашия театър! Горкият човек, вероятно сърцебиене би получил, ако види това, а за крясъците му и хвърчащите слюнки даже не ми се мисли!)
Насочваме се към пункт за столове. И разбираме какви са тези билетни каси. Посетителят си купува билетчета (2 евро) и по-нататък борави с тях – 1 стол е 2 билетчета, кола или бира – 1 билетче, има лакомства и за повече, но тоалетната е безплатна. (Вече бяхме виждали тази система с билетчетата на училищни празници, като напитка, лакомство или забавление - гумен замък, снимка с приказен герой - е определен брой билетчета.)
Спираме пред сцена IV, за да пожелаем на добър час на българките. И става дума за цените на билетите (45 евро е най-евтиният единичен билет, отстъпки има за групи по-големи от 15 души); споделят, че и на предния спектакъл им се е обадила една сънародничка (българите в Белгия хич не са малко, ала... ние в родината едва посещаваме културните събития, музеите).

mistery.jpg

Има още време до началото и понечваме да разгледаме сградата – още от алеята през отворените прозорци се виждат големи портрети, огромен кристален полилей пръска стотици отблясъци. Униформени служители от двете страни на входа ни спират. Извиняваме се, че не говорим френски. И на английски ни обясняват, че това е ВИП зона, имаме ли цветна бирка като гривна на ръката, можем да влезем; дискретно ни посочват такава на ръката на влизаща дама. Е, поне разбрахме предназначението на онези купчинки на касата. Колко било лесно, а не непрекъснато да вадиш и показваш билета си!
Насочваме се към сцена I. „Забележителен хоров състав от 55 хористи от 22 страни под ръководството на Dirk De Moor. Брилянтното изпълнение на представителни музикални послания на Европа е щемпел за грандиозно събитие.” – четем в листовката. Пеят на немски, музиката има църковен характер. Появява се солистка, сопран. В следващото изпълнение солото е повече, хорът е едва-едва доловим. Завършват с „Ода на радостта”.
Публиката сгъва столовете и се понася към другите сцени, множеството е огромно, но няма блъскане, няма недоволно мърморене.
Настаняваме се пред сцена II – „The Temptations Review Featuring Damon Harris”. Няколко африканци излизат на сцената, поздравяват публиката си на френски и английски и запяват.
Според регламента деца под 8 години не се допускат, но тук се виждат няколко дечица на не повече от 6. По-млади хора сгъват столовете и започват да танцуват, някои вече са с чаша бира или безалкохолно в ръка.
Странно звучене има този състав, което далеч не се вписва в представите ни за хорово пеене. Изпълнителите се забавляват с гласовете си и възможностите им, по-младата публика е особено доволна – това повече прилича на рок концерт. Докато представят с по няколко думи следващото парче, макар и отдалеч, долитат българските ритми. Някои по-възрастни хора се размърдват и без да пречат на околните, тръгват нанякъде. По-младите, явно фенове на състава, са въодушевени и видимо щастливи.
На сцена III младите (от 6 до 20 годишни) хористи от Британия „Le Choeur Rodolfus d’Eton” изпълняват „класически английски репертоар” (според програмата) и се радват на особено топъл прием и бурни овации. Първата им песен като че ли е тиролска (?!), следващата - балада, прозвучават и английска коледна песен, и много популярен откъс от мюзикъл... Възхитителни изпълнения – с душа и сърце, с много жар и фантазия! Програмата им е с най-голямо стилово разнообразие, включва най-голям брой номера.
Дали защото сцената на българките е пред централната сграда и поляната като че е по-широка (дали на нас така ни се струва), но тук май хората са доста повече и по-плътно насядали. От другата страна на централната алея са шатрите с напитки и вкусотии. И пред тях има насядали не малко хора, и дори по самата алея... Не се чуват обаче разговори, смях, закачки – българските песни са приковали вниманието. Възрастна двойка вляво от нас особено се въодушевява и неколкократно повтаря „дум, дум” след края на песента. А и след последните аплаузи някои слушатели не бързат да станат, да вземат столовете и да тръгнат... Не ни се тръгва и на нас, но любопитството надделява и се отправяме към следващия състав.
„ЕРА”. Тяхната сцена е в отдалечен от централната сграда двор, в дъното на алея със разкошен зелен свод от високи дървета. На всеки ствол има окачен прожектор, осветяващ короната. Вече се е здрачило, сцената е в кехлибарени оттенъци, нежната зеленина на аркадата и синьовиолетовите нюанси върху стените на странични вероятно стопански постройки радват окото, създават една по-различна, сякаш извадена от приказките атмосфера. На сцената излиза процесия от 18 монаси - като шествие от средновековна гравюра – с дълги черни раса, вързани през кръста с грубо бяло въже, с островърхи качулки. Пристъпят бавно, церемониално, с наведени глави и хванати смирено отпред ръце. Оформят две редици и отмятат качулките – осем мъже на задния ред, пред тях осем жени, един младеж на синтезатора и диригент. „Амено” взривява аудиторията. Цялата. И тийнейджъри, и хора на преклонна възраст са въодушевени от изпълнението им. А! Но... това е „Кармина Бурана”! Възможно ли е?! Как шестнайсет души постигат такова звучене? (Колко ли бяха миналата година хористите в постановката на Античния форум „Августа Траяна”? Май имаше доста попълнения, а и хора на Музикалното училище… трябва да са били поне 60-70 души! Е, явно тези 16 и часове за репетиции са имали, и мотивировка, и кой знае още какво!) Движенията на диригента Lieven Deroo са пестеливи, едва доловими, внушението – фантастично. И солата – колко характерни гласове, ала така балансирани...
Накрая се покланят, намятат качулките, навеждат глави и сред нестихващи ръкопляскания напускат сцената. (Времето е строго разчетено, бисове не се предвиждат.)
Обръщаме се и тръгваме под дърветата към последната сцена. В далечината, някъде над покрива на основната сграда, палаво играят и се кръстосват 2 снопа синкави лъчи на фона на черното небе. Топлите пламъчета на свещите оформят други, мигащи, трепкащи, някак нереални линии. Следвайки картата, се насочваме към манежа – голям двор, ограден от всички страни с постройки (вероятно повечето стопански), с малък павиран тротоар околовръст, останалата част е насипана със стърготини. Тук е сцената на солистите от Балшой – два сопрана Анна Аглатова и Мария Пакар, баритон, бас и девойката на рояла. Започват с ария на Микаела („Кармен”), следва Рондото на Мефистофел (Вадим Линковски), Куплетите на Тореадора (Михаил Дяков) – млади, мощни, красиви гласове, подобаваща артистичност, ясна отчетлива дикция (пеят на френски, а поне половината публика е френскоговоряща). Като че ли хората наоколо не са такова неизброимо множество, но лицата греят от удоволствие. Няколко дечица са насядали само пред сцената, върху стърготините и с вперени погледи несъзнателно повтарят мимиката на Мефистофел...
А сега, след като сме обиколили и шестте сцени, сме изправени пред дилема – да опитаме вкусотиите, чиито апетитни аромати са особено осезателни при предвижването от сцена към сцена, или да послушаме още веднъж някои от съставите. Изборът е бърз и категоричен – „Ера” и солистите. Този път избързваме и се настаняваме възможно по-близо до сцената, още веднъж наблюдаваме шествието на монасите. Всичко, всичко е изпипано! Костюмът е в абсолютен синхрон със сценичното поведение, няма дори една дама със силен грим, за да намали ефекта. Всички - като един – обръщат глави към солиста и даже мимиките им са отрепетирани до съвършенство. „Музиката е сила” е логото на „Ера”. Да. Наистина музиката е сила!
Руските солисти. Но те не изпълняват същите арии! Този път звучат дует от „Порги и Бес”, евъргрийни, накрая запяват „Подмосковние вечера”.
Оказва се, че само българките и руските солисти не пеят еднакъв репертоар в четирите си изпълнения, а се опитват да разнообразят програмите си, да представят колкото може повече.
Следва финалът. Връщаме се към Първа сцена. Каква ли е числеността на публиката?! Море от хора...
Започва Хорът на Обединена Европа с кратко представяне и „Ода на радостта”. Този път осветлението е динамично, сцената е ту наситено розова, ту жълта като пламъчетата на свещите, ту теменужена... И играещите някъде зад нея светлинни лъчи. И фойерверки. Феерия от звук и светлина! По ред излизат останалите състави и всички се събират на сцената. Нашите пъстри носии грейват в десния край. Последни са солистите с „Подмосковние вечера”.

fireworks.jpg

Времето е напреднало доста след полунощ, сега трябва да върнем столовете и да се отправим към паркинга. Но и за това някой се е погрижил – от двете страни на прохода и по продължение на алеята усмихнати младежи поемат столове, и светкавично ги подреждат на купчини, пожелават приятна вечер. Други предлагат рекламни листовки за предстоящи концерти и културни събития.
Странно, пред шатрите с храни и напитки хората не бързат да се разотиват. И по тревата няма отпадъци и съдове или отломки. Видяхме една единствена стъклена чаша от бира, оставена на парапета на мостчето между купичките свещи.
Фасадата на малката църквица в имението е осветена като дантела. Изкушението е прекалено голямо. Вадим фотоапарата и отнасяме поне тази гледка като спомен от вечерта.
Площадчето отпред е пълно с автобуси, но не всички са с белгийска регистрация. Отстрани са колите на пожарната и бърза помощ, а до тях – двойка конни полицаи. Е, още нещо за снимане – на краката на конете има гривни от светлоотразителна лента!

polis.jpg

Потегляме. И от двете страни на шосето има паркирани плътно една зад друга коли, чак до изхода към магистралата, т.е. повече от четири километра... Тези хора доста са повървели, а сега им предстои още веднъж да минат това разстояние в учудващо топлата нощ.

Не веднъж сме се учудвали на числеността на разпоредителите (най-общо казано) и че едва ли са на повече от 18-20 години. Оказа се, че това са доброволци от нещо като скаутски отряди, на които не се плаща нито цент. Организацията им е отлична, винаги любезни, отзивчиви, усмихнати и с изненадващо за възрастта адекватни реакции! Обикновено униформен служител на реда стои отстрани, наблюдава и оставя младежите да се справят сами с възникнали ситуации.

Тази година „Нощта на хоровете“ ще се състои на 28 и 29 август в абатството Villers-le-Ville. Повече информация можете да получите на сайта на организаторите.

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:

Booking.com

Популярни публикации от този блог

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Крепости, скали, водопади

От ФБ научихме, че на 21-22 юни в двора на Боянската църква в София ще се състои Софийски Средновековен Панаир (точно така, всяка дума - с главна буква!). Отдавна проявяваме интерес към подобни събития, посетили сме много от тях в (Западна) Европа, но, за съжаление, в България нещата са по-сложни. Винаги може да се намери информация за фестивалите във Франция, Белгия или Швейцария, но не и у нас. Обикновено научаваме за събитието от вестникарска дописка: „Вчера в Х се проведе…“. Не ни е известно да има централизирано място, откъдето да се черпи съответната информация (координати и програма) и да се правят планове… При запитване на място и предлагане на (безвъзмездна) помощ, реакцията е била от „знаете ли колко работа имаме…“ до „какъв ти е кярът?“. Modus Vivendi, организатори на събитието, публикуваха програмата във ФБ на 10 юни в 12 ч., когато резервациите за пътуването и плановете вече бяха направени. Някак си във България все още не можем да разберем, че тримесечен срок за информир…