Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).

От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септември.

Отпътуваме от Стара Загора сутринта. През Свиленград към Керамоти. Пътят минава покрай гръцко-турската граница, през Орестиада, край Александрополис, Комотини и Ксанти. При Димотики имаше ремонт и ни отклониха през селата, докато се качим на магистралата. По нея рядко се срещат отбивки с тоалетна, няма нито една бензиностанция. Ако искате да зареждате, трябва да се отклоните до някое от прилежащите селища. За информация за трафика или при инцидент можете да ползвате тел. 1077.

Вдясно, по билото на планината, се виждат вятърни двигатели и соларни панели. Гърците, уж хитри хора, пък няма да си „посадят“ енергийните паркове край магистралата, на плодородната земя като у нас, а тръгнали по чукарите (както и испанците, и турците, и т.н.)... Глей им акъла, па им крой капа! По хълмчетата край пътя има много параклиси, а в мини-изпълнение - край самата мантинела. Поставят ги не само като почит към загиналите, но и като знак на благодарност за избегната катастрофа. Мини-параклисите се произвеждат фабрично, тъй като търсенето явно е голямо.

Между Комотини и Ксанти е първият пункт за плащане на магистралата. Цената за „нормален“ лек автомобил е 2.40 €. Докато във Франция (и др. страни) на влизане в платен участък се взима талон и се плаща на изхода според изминатото разстояние, гърците явно са възприели италианския подход - плащате за целия участък, дори ако ви се налага да излезете от магистралата 100 м след бариерата. Следващият пункт е някъде към Солун. На изход 32, на около 36 км от Кавала, слизаме по магистралата и се отправяме към летището на Кавала, по криворазбрана фалосометрия и в противовес на Скопие - наречено „Александър Велики“, и към Керамоти. Разстоянието е 20-25 км. Около обяд пристигнахме в

Керамоти,

откъдето взехме ферибота към Тасос.

Порт Керамоти

gps: 40º 51’ 27.18”, 24º 42’ 07.73”

Керамоти се намира в делтата на Места (Nestos), като цялата зона е обявена за природен резерват. Ако не можете да го разгледате, поне можете да нахраните летящите около порта и след фериботите чайки. Ние се бяхме запасили с два хляба, напоени с препържена мазнина. Ако имате късмет, птиците ще вземат залък от ръката ви в движение. Ако късметът ви е още по-голям, и пръстите ви ще бъдат на мястото си след това.

Чайките ви следват по целия път

Фериботната линия се поддържа от фирмите Thassos Ferries и Aneth Lines. На сайтовете им могат да се намерят графика на отпътуване на фериботите и цените. При гръцките фериботи се плаща за всичко поотделно - за колата, за пътниците, за велосипеди… Ориентировъчните цени са:                  

Възрастен: 3.00 €

Дете (5 - 10 години): 1.50 €

Кола (до 4,25 m): 16.00 €

Пътуването е около 30-40 минути.

Тасос

е наречен на името на принц Тасос Финикиеца, първи владетел на вечнозеления остров, който търсел отвлечената си от Зевс сестра Европа. Баща му го изпратил със заръката да не се връща, ако не я намери. След неуспешното търсене принцът решил да се установи тук. Преди това островът се казвал Айрия (Остров на ветровете). По-късно гърци от остров Парос колониализират острова.

Европа и Зевс (Justus Lipsus, Брюксел)

Тасос е най-северният гръцки остров, част от Североегейските острови (заедно със Самотраки), който се намира на около 10 км от брега (5,8 м.м.). Площта му е около 380 км², а бреговата линия - около 110 км, от които 95 км плажове. Има овална форма, като в посока север-юг максималната му дължина е 26 км, а изток-запад - 22 км. Средната част на острова е планинска, като най-високият връх (Ypsario или Psario) е с височина 1206 м. Смята се, че това част от Рило-Родопския масив, като често планината също се нарича Ипсари. В североизточната част на острова скалите надвисват над морето, докато югозападната е по-полегата и с по-широки плажове.

80 % от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя.

На изток се вижда остров Самотраки, а на запад, при хубаво време, Атон. Около Тасос има и две малки островчета: Тасопуло (Малък Тасос) на север, ненаселен заради бурните течения, и Кинира - на югоизток.

На запад се вижда Атон

Тасопуло (Малкия Тасос) - скалист и безлюден

Традиционни продукти за Тасос са боровия мед, който се използва по-късно и като сироп за прочутите местни сладка от зелени орехи и от смокини, както и местния сорт маслина, наречен „фруба“ - дребни и със специфичен вкус, които след узряването си се сбръчкват като стафиди. Билките, и най вече мащерката, ригана, и розмарина също допринасят за славата на острова. За съжаление виното вече не е от прочутите му продукти.

Тасос и Кавала празнуват тази година 100 години от освобождението си от турска власт.

Настаняваме се в градчето

Потос,

в югозападната част на острова, на около 40 км от главното селище Лименас (Тасос). Възможностите за нощувка на острова са три: хотел, студио или къмпинг. Гръцките хотели имат една звезда в повече от българския им еквивалент. Студиото донякъде отговаря на българската „къща за гости“, но обикновено в по-добро изпълнение. Докато за типичната нашенска баба-хазяйка тоалетната на етажа влиза в графата „екстри“, то в Тасос получавате нещо като голяма боксониера - голяма стая с 2/3 легла, климатик, кухненски ъгъл, място за хранене, обширен санитарен възел, отделна или обща тераса с масичка. Често има и някакви съдове, но е по-добре да си носите свои. За разлика от хотела, не се осигурява закуска, няма рецепция, а може да няма и хавлии и сапунчета в банята. Не всички студиа имат собствени паркинги. В този случай вариантите са да търсите място по тесните улички или да оставите колата на паркинг. В началото на селището паркингът е безплатен, а в центъра - платен.

Цените варират според сезона. През септември, когато основните туристи от Западна и Средна Европа, и Русия, са си отишли, цените са доста по-ниски от тези в силния сезон. Остават сърби, румънци и, за съжаление, много българи. Когато чуете някой да крещи през улицата или на плажа, да обсъжда шумно околните, да пуши, докато на съседната маса се хранят или от колите да се носи силна музика, не е необходимо да питате за националността. Преди години казвахме „като източногерманец в чужбина“, сега нещата са се променили. Към по-лошо!

Храненето не е проблем - сутрин цялото градче ухае от прясноизпечените закуски и различните видове хляб. Има много магазинчета от международната верига ПМА („при местния арабин/турчин/китаец/грък“), където продуктите са на разумни цени. В тези магазинчета се продава само пакетиран хляб от тостерен тип. Истинският хляб е в пекарните. Голям е изборът на плодове на достъпни цени. Изкуши ни този странен на вид пъпеш (по-долу на снимката). Кората му е дебела и твърда като на тиква, а не е толкова вкусен или поне сладък, и след като опитахме гроздето - ароматно и много сладко (попаднахме в сезона), в следващите дни бяхме готови да се откажем от всички други предлагани лакомства и деликатеси.

Прочутите пъпеши от Кавала

В някои от таверните са възприели и блоковото меню - за 7 - 10 € получавате салата, основно и десерт или супа, основно и салата. Типично меню: минестроне, ребърца на скара и гръцка салата за 7 €. Разбира се, ако поръчвате поотделно по ваш избор, цените са доста по-високи. За около 2 € можете да си поръчате гирос (т. е. дюнер) или парче пица. Желателно е да си го поръчате „пакет“, т. е. за вкъщи, в противен случай ще ви го сервират в чиния и цената ще е двойна.

Категорията и цените на заведенията се определят най-лесно визуално - без покривка и с картонени чаши - най-ниската, хартиена покривка и ръбати „стакани“, и най-високата - текстилна покривка и отделни чаши за различните напитки.

В заведенията работят много българи и сърби, гърците се оправят и с английския, така че не би трябвало да имате проблеми с поръчката.

От музикалните уредби се носи главно гръцка музика, но не се смесва с тази от съседното заведение. Ако ви липсва съмнителното „удоволствие“ някой припотен музикант да ви стърже на главата, ще трябва да отидете на бузуки бар, обикновено след 10 вечерта.

Потос: екзотика и спокойствие

         Потос има десетина улици на кръст, така че трябва да притежавате особен талант, за да се изгубите (моята жена успя!). Плажът е максимум на десетина минути пеша от квартирата ви. Шезлонгите и чадърите обикновено са собственост на заведенията и са безплатни, ако си поръчате нещо от барчето. С едно фрапе можете да се „планзикате“ цял ден и никой няма да ви направи забележка и да ви гледа кръвнишки. Турското кафе тук е гръцко. Ако направите грешката да поискате турско, реакцията ще е по-бурна дори от тази на белгиец, от който сте поискали „френчфрайз“. Ако поръчате просто „кафе“, вероятно ще ви донесат от най-скъпото. Бирата обикновено е 3 - 4 € (1 - 1,5 € в магазина).

За разлика от българското Черноморие на плажа има достатъчно място да разпънете свои постелки и чадъри. Пясъкът е сравнително едър, но морето е топло и чисто.

Ако желаете да се поразходите из острова, най-добре е с автомобил или мотопед (35/15 €/ден при наемане). Такситата са доста скъпи (Потос - Теологос, 10 км, 13 €). По крайбрежието на острова има околовръстен панорамен път, с който радиално са свързани селищата от вътрешността. Често има селища с еднакви имена, напр. Принос и Скала (т. е. „стълба“) Принос. Едното е селището във вътрешността, а другото - пристанището на брега. Причините са исторически - основното селище е било по-добре защитено, а и по липсата на пътища, често „невидимо“ във вековните гори.  Наш аналог е село Бов и гара Бов.

По-долу са изброени някои от обектите, които си заслужава да посетите (при обиколка на острова обратно на часовниковата стрелка):

Манастир „ Св. Архангел Михаил”

gps: 40º 35’ 51.71”, 24º 42’ 02.46”

Това е най-големият манастир на Тасос и основен пункт на религиозния туризъм. Намира се по средата на пътя между Астрис (Astris) и Алики (Aliki). Женският манастир е построен на върха на 250 м висока скала,  над тесен залив с малък и атрактивен чакълест плаж, откъдето има прекрасен изглед към Егейско море. Основан е от монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Веднъж му се присънил архангел, който наредил да бъде построен манастир. Лука се уплашил, защото помислил че това е Дяволът. Архангелът ударил скалата и от там потекла светена вода (аязмос).

Прекрасна гледка към морето

 Обществената част на манастира е сравнително малка. В него има два параклиса, посветени на св. Ефрем Сироски и на св. Герасим Кефалонийски, както и католикон, построен през 1834 г., няколко килии и стаи за гости.

 

<monastery.jpg>Манастирът е най-големият на острова

В манастира се съхранява голяма колекция от религиозни предмети, създадени от монахините, както и свети реликви, свързани с разпятието на Христос (пирон от кръста). Пиронът бил дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Буря принудила пътниците да спрат на Тасос и това се възприело като божествен знак, че реликвата трябва да остане в манастира. Всяка година на първия вторник след Великден, манастирът ръководи процесия, която започва от малкото селце Теологос (Theologos) и по специална поклонническа пътека се стига до манастира.

Архангелите са патрони на гръцките военновъздушни сили. Малката църква от 19. век, посветена на Архангелите, е място за поклонение на служителите на ВВС, където те оставят като дар кортици, саби и фуражки. Предлага се и безплатен локум.

Сестрите са крайно гостоприемни, но изискват да се спазват техните правила - дългите панталони за мъжете и закритите рамене и полите за жените са задължителни.

На входа на манастира има помещение, откъдето могат да се вземат дълги поли, панталони и наметки, така че туристите да са прилично „оборудвани“ за посещението в манастира.

Снимането в параклисите е забранено, но има магазин, откъдето могат да се закупят картички, фотоси и религиозни сувенири.

Залив на русалките  „Алики”(Aliki, Alyki)

gps: 40º 36’ 17.39”, 24º 44’ 28.57”

Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички - деца, плувци и просто излежаващи се на брега.

Достъпът до плажа е малко проблематичен, тъй като местата за паркиране са ограничени, затова повечето посетители паркират на главния път и за пет минути по пътечките стигат до брега.

Над плажа са руините на старо светилище и селище от 6 в. пр. н. е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. (Не може човек да не си спомни “Занемелите камбани” на Елин Пелин...) Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност да се набодете на многобройните морски таралежи. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека "marmarostrata", водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове. 

Останки от древно светилище

Базиликите са построени с материали от светилището

Мраморна пътека свързва светилището и базиликите

Мраморът се е обработвал на място

Старите кариери са прекрасно място за плаж

 

Морските таралежи са реална заплаха за плувците

Зад таверните се сушат октоподи  - за зимата, според екскурзовода ни

 Потамня (Потамия, Potamia)

е малко традиционното село, разположено в най-източната част на острова, в непосредствена близост до Панагия и Хриси Акти. Потамия е построено в подножието на планината и  се състои от красиви малки къщи с каменни стени и дървени покриви.

Музей Вагис

Намиращ се в Потамия, този музей е посветен на световноизвестния гръцки художник и скулптор Полигнотос Вагис, който живее и работи в САЩ. Щастлив знак е, че творецът носи името на най-известния художник от древността Полигнотос.

Панагия

е планинско село на 7 км от Лименас, приело името на местната църква, посветена на Богородица. То впечатлява посетителя с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици. Построено е на склоновете на планината и предоставя един секващ дъха изглед към морето. Що се отнася до тесните улички на Панагия, характерна черта за тях е, че ширината им е такава, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са били през епоха, при която не са съществували автомобили и транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. В днешно време има по-голям околовръстен път в местността, който не нарушава традиционния характер на селото. 

Уличките са извънредно тесни

 Всяка година на 15 август в село Панагия се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Главната улица на селото се затваря от всички страни за жителите и посетителите на селото, присъстващи на празненствата, които са едни от най-големите в Християнството.

Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. За съжаление църквата е затворена от обяд до 17 ч., така че не можахме да я посетим.

След изхода на селото се намира пътят, който води към морето и към един безкраен плаж, наричащ се Хриси Амудя (Златни пясъци). Той представлява морска местност, разположена между нос Пиргос и края на остров Гамвуса. Както почти всяко село на остров Тасос, така и Панагия има свое пристанище – Скала Панагия, което се намира на 4 километра от селото. Тук се намира и Golden Beach - един от най-големите и най-благоустроените къмпинги на острова, достъпен и за каравани. Нощувката за двама души с кола и палатка е около 20 € на вечер. Разполагате с душове с топла вода, места за готвене, детски площадки, магазини и заведения, интернет.

Изгледът към плажа е зашеметяващ

На много места има извори, като най-известният е Изворът на любовта. Интересна тясна и много зашумена уличка води към него. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е Дракотрипа, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана.

Изворът на любовта

          В центъра на Панагия, в двора на хотел „Хермес“ е разположена семейната фабрика на Сотирелис за преработка на маслини. От 1915 г. тя работи само с местния сорт „фруба“ и в малкия магазин можете да си купите зехтин, сапун, сувенири от маслиново дърво. Цената на зехтина е стандартна - 20 €/5 л., но поне имате гарантиран произход и качество. Много любезно г-н Сотирелис показва, разказва, по стените на магазинчето множество документални снимки задоволяват любопитството. От него научаваме също за маслиново дърво на около 3500 години (показва ни и снимка), което продължава да ражда, но е не тук, а на остров Крит.

Sotirelis Olive Oil Museum

Panagia, Thassos GR-64004

gps: 40.730928,24.729462

тел.: +30 2593 061220

e-mail: thassosoliveoil@gmail.com

web: thassosoliveoil.gr‎

Фабрика за зехтин от началото на 20. век

         гр. Тасос (Лименас)

Древния град

В непосредствена близост до сегашния град Тасос се намират останките от древното селище Тасос, което имало два порта, военен, затворен за обществеността, и търговски, използван за търговските дейности на града. Агората, крайъгълният камък на политиката, администрацията и икономически дейности, е сред най-важните находки на острова. Огромен брой различни статуи, скулптури и надписи на голяма стойност, повечето от които днес са изложени в Лувъра, след разкопки, извадили ги наяве през 1911 г. от археологическа експедиция от Франция. Античният Одеон и античният театър, светилищата на Зевс и Артемида също са сред главните забележителности  на града.

Акрополът

Над старото пристанище на град Тасос пътят се вие нагоре по склона, следвайки линията на древната крепостна стена, с която е бил заобиколен стария град. Следва стръмно изкачване между руините, разположени сред терасовидни стени. Това са останки от средновековната крепост, дело на византийски архитекти и завършена през 15-ти век от Гатилуси (Византия продава на генуезката фамилия Гатилуси три острова, между които и Тасос, за да бъдат запазени от османската инвазия. И за пари, разбира се.). В крепостта има две кули и църква. 

Останките на крепостта се крият между дърветата

Над крепостта са руините на храма на Атина, вероятно 5-ти век пр. н. е. и точно над която е естествена пещера, наречена „drakotrypa“ и пътека, която води до храма на Пан, построен в създадена от човека пещера. В нея има подобна на коза фигура (сатир) на Пан, свирещ на флейта. Пещерата се намира на около 137 м над морското равнище и ако имате възможност да я посетите, сте възнаградени с живописна гледка към морето по-долу.

Агората

Точно над старото пристанище в град Лименас (Тасос) е древната Агора или пазарът. Голяма част от съвременния град Лименас е построен върху стария Тасос, който в голямата си част е изчезнал, но Агората е била пощадена от цимента.

Агората

Агората някога е била търговски и културен център на град Лименас. Тя е голяма правоъгълна зона, обградена със сгради от трите страни, като централната й част е оградена с колонади и изпълнена със статуи и олтари на боговете.

Днес там не е останало много, но очертанията на сградите се виждат ясно и странен стълб дава представа за важността му. На север от Агората са руините на древния храм на Дионис, за който се смята, че датират от 4 век пр. Хр. Също така трябва да се разгледа светилището, посветено на Посейдон, със стена около U-образния олтар.

Амфитеатърът на Тасос

е чудо на древната архитектура. Той датира от пети век преди Христа (по други източници - 3 век пр. Хр.) и е разширен от римляните през 1 век. Това е върхова за Рим епоха за различни културни събития, като например пиеси и музикални изпълнения. Най-вероятно римляните са го използвали и за гладиаторски битки. Каменните плочи, разположени около ръба, предполагат защита на зрителите от животните. На някои места са записани имена, видими дори и днес, което показва, че хората са си запазвали седалка, за да гледат някое представление. Части от театъра, все още видими, са били украсени с мрамор.

Театърът се използва и до днес, най-вече за концерти, както и за еднократно  гостуващи изпълнители. Панорамната гледка към града и пристанището долу е прекрасна, въпреки че до върха има още път.

Археологическият музей на остров Тасос

е построен точно в центъра на столицата на острова Лименас, на входа на Агората. Основан през 1935 г. и след дълъг ремонт през 2010 г. музеят е домакин на много впечатляващи експонати. Сред най-добрите е "κούρους" - близо 5 метра високата статуя на млад мъж, носещ овен, датиращ от 600 г. пр. н. е. Занимателен факт е, че статуята (άγαλμα - „наслаждавам се“) е с „производствен“ дефект - част от нея е била отчупена при направата й и тя никога не е излагана. Което я е запазило за поколенията.

Огромният коурос е по-скоро със семитски черти

Други интересни експонати са колекции от керамика и различни архитектурни отломки от неолита до римския период. Сред тях са неолитна глинена амфора и цикладска чиния, украсена с героя Белерофон, възседнал крилатия Пегас, пронизващ триглавата Химера, вероятно от 7 век пр. Хр., мраморна глава на Дионис от 4-ти век пр. Хр., както и статуи на музи и на Афродита.

Няколко добри експонати могат да бъдат видени в градината на музея, включително впечатляващи резбовани статуи на орел и лъв.

Забележка: планирането на посещение на културни обекти в Гърция е сложно поради странното им работно време и честите му промени без предупреждение. В 5 различни сайта ще намерите поне 4 варианта на работно време, цени и т. н. Туристическият информационен център, намиращ се на старото пристанище, на стотина метра от музея, работи от 10.30 до 13 и реално не може да се ползва. В момента  (корекциите в/у табелата са на ръка) работното време на музея е:

всеки ден: 09 - 18 (без понеделник), неделя: 09 - 15

цена: 2 €/1 €

web: http://odysseus.culture.gr/h/1/eh155.jsp?obj_id=3331

Калогерико

Калогерико е историческа сграда, изпъкваща сред всички други в центъра на древния порт на Тасос. Построена е в края на 19-и век и днес е домакин на различни културни изложби и галерии от гръцки и чужди автори.

Скала Принос (Skala Prinos)

Разположен на северозападния бряг на остров Тасос, най-големият пристанищен град e Скала Принос. Този град е вторoтo фериботно пристанище на Тасос, след това на град Тасос (Лименас). Всеки понеделник сутринта, уличният пазар на Принос е немалка атракция за посетителите на Тасос. На пазара се предлагат голямо разнообразие от ядки, пресни плодове и зеленчуци, кожени изделия, обувки, дрехи и домакински пособия. Както при повечето пазари от този тип няма кабини за проба на дрехите, така че трябва да се пробва на място, над дрехите или да се доверим на написания размер (моята жена си носи рулетка в чантата - винаги!). Пазарът е достатъчно малък, за да се чувствате комфортно, приятелски, но достатъчно голям, за да има суматоха при избора на стоки. В непосредствена близост до пазара можете да си отдъхнете в някое кафене.

Скала Принос има и някои наистина прекрасни плажове - плитки, бистри, спокойни води и доста бели пясъчни плажове - идеални за деца. Има чудесен изглед към континенталната част.

Оттук тръгват фериботите към Кавала. Ориентировъчните цени, малко по-високи отколкото Керамоти - Тасос, са:

Възрастен: 4.70  €

Дете (5 - 10 години): 2.40  €

Кола (до 4,25 m):  19.00  €

Пътуването трае около час и половина, графикът е доста разреден, особено в празничните дни.

Наблизо е разположен и къмпинг „Дедалос“, в който можете да разпънете собствена палатка или да наемете четириместна такава с легла, хладилник, газов котлон и шезлонги.

Музей на маслините и маслиновото масло

На края на Скала Принос се намира новосъздаденият и много интересен музей, който отдава почит към чудотворните продукти от маслинови дървета! Създаден по инициатива на местните производители, музеят представя производството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известни днес видове зехтин, както и дегустационна зала, където ще можете да опитате и да закупите всичко, което пожелаете!

Казавити

Малкото и Голямо Казавити (Micros & Megalos Prinos) се намират на 4-5 км от Принос към вътрешността на острова и са, без съмнение, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани определено ще ви отведат назад във времето. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето на централния площад на Големия Казавити.

Кастро

На един от върховете на планината, точно в сърцето на острова, се намира най-старото селище на острова, Кастро („крепост“ на гръцки). Жителите постепенно напускат селото, за да работят в мините на чужди компании и се прехвърлят да живеят в Лименария. Селото се използва като ваканционно, но през последните години опитите за възстановяване му са довели до  забележителни резултати! Намира се на двадесетина километра от Лименария.

Теологос

Селото е основано от бежанци от Константинопол през 16. век и е главно селище на острова до края на турското робство. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция.

Историята на остров Тасос може да се открие в музея Теологос, разположен в стара къща, дом на бившия кмет на планинското село Хаджигеоргиу. Кметът играе съществена роля в революцията срещу турците, която е през 1821 г. на острова. Това е най-известният от трите етнографски музея, намиращи се на Тасос. Другите два са в Лименария и Скала Калирачис. Експонатите включват маслинови преси, мелници, инструменти, станове и ракли от 18-и век, както и много прекрасни снимки.

работно време: отворен всеки ден 10 до 20.

цена: 3 € (за възрастни), безплатно за деца до 16 г.

Последният ден от екскурзията тръгваме обратно към континента. Имайки предвид разредения график на фериботите и три пъти по-дългото пътуване (ако и другите фериботи пътуваха със скоростта на гръцките, Ламанша щяхме да минаваме за цял ден вместо за 2 часа) предпочетохме Лименас - Керамоти вместо директния Скала Принос - Кавала. След пристигането на брега минахме по стария път, вместо да се качваме отново на магистралата. Пътят минава през Неа Карвали, където се намира фабриката за прочутите в цяла Гърция местни маслени сладки с бадеми. Районът е земеделски. Отглеждат се картофи, памук, др. зеленчуци. Това, което изглежда като лоза, всъщност са площи с киви, засадени след спиране на субсидиите за тютюна.  В този район не се отглеждат маслини и цитрусови плодове.

Кавала

е основана от гръцки заселници от о. Парос, втора вълна след Тасос, под името Неапол (Neapolis) през 7. в. пр. Хр. Градът е под турска власт от 1380 до 1913 г. 

Кавала от птичи поглед

 Пред 18-19 в. градът е център на тютюнопроизводството и търговията с тютюн. Голяма част от търговците са били евреи - от Европа и местни - дьонме (тур. dönme - „обърнати“, „ренегати“ - евреи, външно приели исляма). Общината на Кавала се помещава в неоготическа сграда на австрийски търговец, която е приютявала и австро-унгарското консулство в града. Чужденците са били толкова много, че са имали и католическа църква („Св. Павел“), функционираща и днес. Тук е била и първата в света стачка на тютюноработниците.

Центърът на града

Това е първото място в Европа, където проповядва св. Павел през 50 г. сл. Хр.  и начало на християнството за континента. Според легендата насън на св. Павел се явил македонски войн, който го призовал да дойде тук. Съвременна мозайка, намираща на гърба на някогашната пристанищна църква „Св. Николай“ изобразява пристигането на св. Павел в Кавала.

Мозаечно пано, пресъздаващо видението на св. Павел

 Попаднахме на кръщене в църквата. Традицията изисква след церемонията на гостите да се раздава сладко. Но традициите не са това, което бяха - сега се гощават със сладолед.

Акведукт „Камарес“ (Кamares Aqueduct)

е построен от Ибрахим паша по времето Сюлейман Великолепни през 16 век (Ха сега да видим кой е гледал внимателно „Великолепният век“!), като разделя Стария от Новия град. Според исторически източници по-вероятно е да са били реставрирани останките от древния акведукт на града, тотално разрушен при османската инвазия.

Акведуктът векове е снабдявал крепостта с вода

Старият град

Зад крепостните стени лежи Старият град. Тесните му улички криволичат между къщи от Отоманската епоха с малки градинки и обсипани с цветя балкони.

От малкия площад Platía Karaoli, обграден с таверни, по Odós Poulídou се изкачвате към Имарета. Той е бил социално заведение за бедни хора, ръководено от дервиши, което е осигурявало безплатна храна и подслон. Капацитетът му е бил около 300 души. В един момент тази практика е предизвикала криза - вместо да излизат с лодките, рибарите са предпочитали да се наредят на опашката за помощи. Иронично е наречен „Къщата на лентяите“. В момента е 5-звезден хотел. А са били открити и останки от древен храм, посветен на Парфенис - със сигурност не онази от "Хубавата Елена" на Офенбах!, но за друга не се сетихме... До имарета е имало крепостна врата, т. н. „Средна порта“. Разрушена е през 1934 г., за да може да бъде прекарана голямата статуя на Мехмед Али, дар от египетската гръцка общност. Статуята е поставена на Platía Fouad, срещу родната къща на Мехмед. Къщата е била много модерна за времето си, една от малкото със собствено водоснабдяване. Собственост е на египетското правителство.

Тук се намира и църквата „Успение Богородично“ (Εκκλησία Κοίμηση Θεοτόκου) - една от най-красивите в Кавала. Попаднахме на (ново)богаташка сватба в църквата - както и у нас, зализани младежи и дългокраки „миски“ с голи рамене и доста къси поли бяха преобладаващата част от гостите. Естествено, районът беше задръстен от луксозни автомобили, хаотично паркирани.

„Успение Богородично“

На носа е поставен фар, открива се прекрасна гледка към пристанището и града, а в далечината – остров Тасос.

Джамията „Халил бей“ е построена върху намираща се по-рано тук трикорабна базилика. Това е единствената запазена джамия в града, в който сега няма мюсюлманско население. Археологическите разкопки са открили основите на християнската църква и гроб, които могат да се видят през остъкления под на сградата. В нея се провеждат изложби, концерти и се използва като репетиционна зала на Филхармонията на Кавала. Помещенията в двора й се използват като социален център, където възрастни хора, нямащи възможност да слязат до града, получават лекарска помощ и грижи.

Джамията е ориентирана към Мека, а базиликата - изток-запад

 Крепостта се намира на върха на хълма, на мястото на стария Акропол. Датирана около 1425 г. При строежа й са използвани материали от по-стари сгради. Има две части - вътрешна и външна (предна). Вътрешната е реставрирана, макар и не много добре, а върху външната се работи в момента. За последно е използвана като затвор за младотурците в началото на 20. век. В двора на външната крепост има издигната сцена, където се провеждат концерти.

Крепостта властва над Стария град

адрес: Isidorou, GR-65201 Kavála

раб. време: 8 - 21 (лятото), 8 - 16 (зимата)

цени: 2.50 €/1,50 €

web: http://www.castle-kavala.gr/

Археологическият музей

Колекциите на музея са изложени в модерна сграда. Зала 1 е посветена на разкопките на Неапол (Neapolis). Забелязват се огромните йонийски капители от Партенона (6-5 в. пр. Хр.), намерени край Имарета. Зала 2 представя находки от некропола на Амфиполис (Amphipolis): релефни изображения, стъкло и златна бижутерия (3-1 в. пр. Хр.).

адрес: Ethnikis Antistaseos 17, GR-65010 Kavála

раб. време: всекидневно, без пон., 8 - 15 ч.

тел.: +30 2510222335

вход: € 2.

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич

Keramoti - Limenas (2013-09-05 & 08)

Potos (2013-09-05_08)

St. Michael Monastery (2013-09-06)

Aliki (2013-09-06)

Panagia (2013-09-06)

Limenas (2013-09-06 & 08)

Iris Jevellery 2013-09-06)

Kavala (2013-09-08)

Pronatonas (2013-09-08)