Бяхме попреключили със забележителностите около Смолян, но се „появи“ Роженският събор. След огромната рекламна кампания нямаше как да не се амбицираме и да не пожелаем да присъстваме, макар и само за ден, на това уникално събитие. Тръгването от Ст. Загора беше планирано да бъде преди 06:00, за да пристигнем на Рожен около или след 09:00, предвид очакваното задръстване между Асеновград и Рожен. За щастие, мрачните прогнози не се оправдаха, или поне не там, където очаквахме.
Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар. След 1912 г. (Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия, но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Средните Родопи. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани. Днес символ на събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, основан през 1961 г. Гайдарите, които вземат участие в оркестъра, са от различни родопски села. Те се събират в навечерието на събора и правят една-единствена обща репетиция.
След деветгодишно прекъсване е нормално интересът да е огромен. По-късно се появиха репортажи, че „мероприятието“ е посетено от 350 000 (доста пресилено!) гости. При пристигането ни в местността установихме, че община Смолян се e справила отлично с организацията (като за България) на събора. Полиция, пожарникари, линейки, очертани с ленти коридори-паркинги по близките хълмове за колите, контейнери за смет, химически тоалетни…
 |
За съжаление доброто впечатление беше дотук. Хаотично щъкащи хора, въртележки, сергии, предлагащи традиционните за всеки панаир „сувенири и лакомства“ на „туристически“ цени, неясна програма на изпълненията. Дали защото по принцип не харесваме подобни сборища или имаме впечатления от реализацията на подобни събития в други части на света, но съборът в Рожен остави у нас усещането (да ни простят феновете на KLETA MAJKA BALGARIQ) за селски сбор, но в огромен мащаб.
Така, само след 2-3 часа, се качихме на колата и се отправихме към Националната астрономическа обсерватория, която е най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров.
Тя е открита официално на 13 март 1981 г. (като част от честванията на 1300 г. България), но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979 г. Обсерваторията е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв). Изградена е на връх „Св. Дух“. Опити за изграждане на подобна обсерватория има още преди 1944 г. При изграждането ѝ са се правили проучвания на няколко площадки, като едната е близка до София. За радост, реализирал се е тъкмо настоящият проект - в планината, където светлините на големия град не пречат на наблюденията на космоса. Стопанисва се от Института по астрономия на Българската академия на науките. Оборудвана е с 6 телескопа, като най-големият е производство на „Карл Цайс“ от бившата ГДР. Въпреки, че ГДР вече не съществува, от фирмата продължават да правят на всеки десетина години профилактика и поддръжка на телескопа.
 |
Съборът изглежда прекрасно само от обсерваторията
|
Посещенията се извършват всеки ден на групи от 6 до 25 човека с придружител-лектор на всеки кръгъл час.
НАО - Рожен
GPS: 41.69472, 24.73833 (41°41'41.0"N, 024°44'18.0"E); 41.69675, 24.74206 (41°41'48.3"N, 024°44'31.4"E) (паркинг)
цена: 5.00/2.00 лв.
раб. време: 10-16, без вторник.
Тъй като от хотел „КООП Рожен“ до отбивката за НАО (~ 1 км) се придвижвахме близо час, решихме на връщане да не се бутаме в навалицата и затова отбихме наляво, и след голям завой минахме по доста разбитите селски пътища през с. Момчиловци и след това през с. Соколовци и покрайнините на Смолян продължихме към Мадан. Основната ни цел тук бе посещението на пещерата „Шаренка“, която е своеобразен музей на рударството в Родопите и изобщо по тези земи още от VIII в. (по др. източници XVI-XII век) преди Христа. Намира се на 2.5 км югозадападно от Мадан (произлиза от Маден кьой и на турско-арабски означава „рудно село”) в мраморен масив на левия бряг на дълбок пролом.
Пещерата е облагородена през 2008 г. по съвместен проект между общините Мадан и Керамоти (Гърция), като е превърната в туристическа атракция, експонирана с музейна сбирка и художествено осветление. За уникалните пещерни експозиции са използвани специално изработени манекени (10 восъчни фигури в естествен човешки ръст) и оръдия на труда. Възстановени и изложени са три музейни комплекта – „Човешко обиталище”, „Добив на руда” и „Топене на руда”.
Надморската височина на входа е 830 м., а отвора ѝ е с диаметър 150 см. След 4-5 м наклон се стига до подземен коридор-галерия, която води до „Малката зала“, която има неправилна форма с приблизителна площ 100 кв. м и средна височина 5 м. От малката зала тръгват два по-тесни коридора. Единият – хоризонтален, който след 10 м става непроходим. Вторият коридор – по-къс и по-стръмен, се спуска в „Голямата зала“. Процеп на тавана излиза на повърхността на скалния терен. Този естествен комин е изиграл важна роля не само за обитаване на пещерата, но и за извършване в нея на добиване и топене на руда през желязната епоха на Късната античност. За съжаление днес древните леярни са унищожени от иманяри.
Малко трудно намерихме пещерата, защото освен табелата в Мадан за посоката, не видяхме никаква друга намеса на държавата да привлече туристи. След табелата и остър ляв завой за Върба следва разширение на пътя и десен завой. Има някакво подобие на полуразрушени гаражи. Тук трябва да оставите колата и след това през зеления мост вляво и по изровената „екопътека“ след 200-300 м ще стигнете до пещерата. Внимавайте с преминаването през полуразрушения дървен мост над реката!
Околността на пещерата изглежда изоставена. Вратата на пещерата, освен заключена, беше подпряна и с няколко камъка. Обадихме се на посочените по-долу телефони и бяхме информирани, че пещерата няма да „работи“ поне още няколко месеца, тъй като са се появили пукнатини на свода и е нужно укрепване.
Пещера „Шаренка“
адрес: BG-4900 Мадан
GPS: 41.48834, 24.91604 (41°29'18.0"N, 024°54'57.8"E); 41.48840, 24.91924 (41°29'18.2"N, 024°55'09.3"E) (паркинг)
тел.: +359 89 544 7716; +395 89 550 9047
НТО: № 87а
цена: 2/1 лв.
В близост до пещерите са функционирали и три скални тракийски светилища – „Гъбата“, „Бабата“ и „Рим папа“. Те са включени в археологическата карта на България с името „Мадански рудодобивен култов комплекс”.
Скалния феномен „Гъбата“ представлява отвесна скала, висока около 30 м. Завършва с леко наклонена на изток площадка, върху която са изкопани култови ямички и басейнчета с каналчета за изтичане на течности. Впечатляващ е фактът, че в басейнчетата е открита фрагментирана керамика от късножелязната епоха до късната античност включително. Това рядко срещано обстоятелство се обяснява с трудния достъп до свещенното място. До него се стига само от северозапад и по всяка вероятност за изкачването до олтара в древността е имало дървено приспособление – стълба или скеле.
Друга пещера е „Триъгълна“. Името й произтича от триъгълната форма на входа й. Разположена е в приземието на скалното светилище Гъбата и е сравнително малка на площ (около 30 кв.м.).
След като не успяхме да влезем в пещерата, побързахме да стигнем в рамките на работния ден до другата забележителност на Мадан - залата „Родопски кристал“.
Създадената през 1984 г. зала е една от най-големите забележителности на Мадан. В нея могат да се видят 581 експоната от минерални и кристални образци, добити от рудниците в региона. Експонатите впечатляват с уникалните си форми и отблясъци.
Кристалната зала е член е на Международната асоциация на минераложките музеи.
Кристална зала „Родопски кристал“
адрес: BG-4900 Мадан, ул. „Явор“ 1
GPS: 41.49869 24.93938 (41°29'55.3"N 024°56'21.8"E)
раб. време: 8-17, без нед. и пон.
НТО: № 87а
цена: 2/1 лв
Тъй като се сетихме едва десетина дни преди събора да търсим място за нощувка, всички околни хотели и вили на приемлива за нас цена бяха заети. От друга страна жените отдавна мрънкаха, че пак искат да опитат домашния сладолед по френска рецепта в Златоград, така че направихме резервация именно в това прекрасно градче. И тук беше позаето, така че изборът ни се спря на хостел „Гребенци“ - сграда от тип „общежитие“, без екстри, но със самостоятелна баня във всяка стая. Малко неудобство бяха превъзбудените участници в събора, настанени на нашия етаж, които вечерта бяха доста шумни, а на сутринта много рано се застягаха за тръгване (и пак бяха шумни). Ако изберете „Гребенци“, трябва да подходите откъм общината на Златоград. Близо до хостела улицата е прекъсната от стълбище, което не е отразено на всички навигационни карти!
След настаняването в хостела имахме време отново да посетим етнографският ареален комплекс, който е най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите. Традиционните къщи впечатляват не само със своята белота и кръгли комини, но и със своеобразното съчетание на архитектурните си елементи.
Комплексът е уникален с динамичния показ на музейната експозиция чрез демонстрацията на традиционни трудови умения в занаятчийските работилници, разположени всред квартал от архитектурни паметници на културата, обитавани целогодишно. В списъка на НТО е под №86. Печатът е в Етнографския музей.
Хостел Гребенци
адрес: BG-4980 Златоград, ул. „Ахрида“ 10
GPS: 41.38140 25.09022 (41°22'53.0"N 025°05'24.8"E)
тел.: +359888595159
цена: 39 лв. (тройна стая)
Тракийската крепост "Устра" (GPS: 41.46417 25.22139 (41°27'51.0"N 025°13'17.0"E) - непроверени) се намира на връх „Остър камък“ („Сиври кая“), на около 300 м северно от с. Устрен. Южната част представлява остри, труднопроходими зъбери. Останалата част е опасана от каменна стена, неправилен седмоъгълник с обща дължина 263 м. Камъкът е полаган направо върху земята, без да е вкопаван. Няма спойка, между външната и вътрешната част на основните дялани камъни, пространството между тях е изпълнено с дребен ломен камък – суха зидария. Крепостта е имала 2 входа, височината на зида – до 2 м. Днес целият скат е обрасъл с висока гора и храсталаци, крепостта е трудно да бъде забелязана, зидовете са свлечени, няма следи от сгради и помещения.
Средновековната крепост „Устра“ е разположена на висок, продълговат рид с много добра видимост на голямо разстояние към околността на около 5 км северно от село Устрен. Строена е през X век за да бъде охраняван минаващият от там търговски път и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Най-ранната ѝ датировка е от управлението на Константин VII Порфирогенет (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я преотстъпва на Византия и е обявен за „василеопатор“ - тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя, майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 г., крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII - XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.
 |
Крепостта е на висок рид, властващ над околността
|
Крепостта е във формата на незатворен четириъгълник (П - образна) и обхваща площ от около 1.3 да. Дължината на крепостната стена е 113 метра, като в основата си тя е била дебела 2.8 метра и е изтънявала до 1.75 метра в горния си край. На места крепостната стена е запазена и до днес до височина 8-10 метра.
Отбранителните възможности на стената са подсилени с три кули - една полукръгла и две правоъгълни. Те са били триетажни. Подземния или първия етаж на кулите е служил за водохранилище. В тях стените са били измазани с хоросанена мазилка, дебела до 2 см, получена от смесването на хоросана със счукана тухла и едри късове керамика.
 |
В основата на кулите е имало водохранилища
|
Главната порта е била от източната страна, а вратата вероятно се е отваряла вертикално. Запазени са 7 стъпала, издълбани в скалата, както и основи на помещението, служило на охраната на входа. Влизащият в крепостта е трябвало да обходи цялото пространство извън стената и кулите.
Разкрити са основите на 8 жилищни помещения, водохранилища и складове за храна, построени в южната и югоизточната част. Най-голямото е с размери 11.0 x 6.0 м, а най-малкото - 0.50 x 1.70 м.
При направените археологически проучвания на обекта са открити множество метални предмети (железни стрели, части от шлем, бронзови и сребърни кръстчета), глинени съдове, медни монети и др.
Според материали от мрежата до крепостта се стига като на 4 км преди село Устрен (при идване от Златоград) започва планинска пътека с дължина около 1.5 км, водеща до крепостта. На около половината път от нея е разклонението за хижа „Устра“. За съжаление преди селото имаше няколко просеки и никаква табела, така че решихме да не рискуваме и да попитаме в селото. „Официалният“ път е след селото (посока Джебел) до гробището. Там има кафява табела „Устра 1 км“ (вероятно по въздушна линия). Иначе пътят е около час и половина по горски път без големи дупки и стърчащи камъни, проходим и с „нормален“ автомобил, който води до хижа „Устра“ (неработеща). Официална маркировка липсва, но на няколко места някоя добра душа е обозначила със синя боя по дървета и камъни вярната посока. Сполай! На една от стените на хижата има ръкописно обозначение, че крепостта е на 300 м. Трябва да минете по неподдържана ронлива пътека и след борбата с драките стигате до западната стена на крепостта, като можете да „проникнете“ през дупката в нея.
 |
Вероятно хижата ще бъде ремонтирана
|
 |
В крепостта се влиза през отвор на западната стена
|
Средновековна крепост „Устра“
адрес: BG-6853 Устрен
GPS: 41.46689, 25.22187 (41°28'00.8"N, 025°13'18.7"E) (крепост); 41.47056, 25.22562 (41°28'14.0"N, 025°13'32.2"E) (хижа)
Следващата ни дестинация бе средновековната крепост „Вишеград“ (известна още като „Хисар Юсту“ или „Горна крепост“), която се намира на около 800 м северно от центъра на село Вишеград. Тази родопска крепост се намира на десния бряг на р. Арда и е разположена върху скалист връх над яз. „Студен кладенец“. Крепостта е малка, с площ около 0.6 да. Построена е вероятно около XII век върху основата на съществуващо укрепително съоръжение и според структурата си и размерите, това е типичен средновековен феодален замък - най-вероятно резиденция на управителя на областта Ахридос.
Южната ѝ стена е дълга 75 м, широка е в горния край 1.75 м със запазена височина до 7 м. Крепостта има две правоъгълни вътрешни кули. Едната е в източния край на крепостта. Размерите ѝ са 9.1 х 7.5 м, а стените и са дебели 2.3 м. По-късно през средата на помещението в приземния етаж е построена носеща стена, която е прилепнала до южната стена на кулата с добре изразена фуга. Стените са замазани с хоросан, примесен със счукана тухла. Вероятно приземния етаж е използван за водохранилище. Втората кула се намира в средата на южната стена. Вероятно до нея е имало потерна (вторична порта). Размерите и са 6.2 х 5.5 м, като стените са дебели 2.2 м. В западната половина на северната и стена е запазена външна каменна стълба, служила за влизане във втория етаж на кулата (първия е използван за водохранилище). На разстояние 5 м от южната стена има втора, успоредна на нея, която оформя помещение дълго 51 м, което в по- късно време е разделено с напречни стени от ломени камъни споени с кал. Въпреки непристъпния скален масив, откъм северната страна е изградена крепостна стена, с която крепостта става затворена с крепостна стена от всички страни. В момента в по-голямата си част тя е разрушена. Главният вход е бил от югоизток. Влизащият е трябвало да обходи крепостта от юг покрай крепостната стена и едната кула, докато стигне входа, който е бил широк 2.5 м, а по-късно е стеснен чрез заграждане до 1.2 м.
 |
Крепостта е имала визуална връзка с отсрещната крепост Моняк (Мнеакос)
|
 |
„Енергото“ не се е посвенило да постави стълбовете си в кулите…
|
Трудно се достига до останките на крепостта поради липса на каквито и да е табели. Трябва да тръгнете към градското сметище. Пътят е лош, с много дупки. Пресича се жп прелез. При табелата „Вишеград“ се свива наляво по тесен асфалтов път към центъра на селото. След свършване на асфалта има участък от двадесетина метра с трошенокаменна настилка, явно използван за селско боклучище, след което излизате на голяма поляна, удобна за паркиране.
Средновековна крепост „Вишеград“
адрес: BG-6646 Вишеград
GPS: 41.61667, 25.40778 (41°37'00.0"N, 025°24'28.0"E)
и от © Евгени Динев:
Коментари
Публикуване на коментар