Пропускане към основното съдържание

Един уикенд в Търново

IMG_9764.JPG


За празника на Велико Търново решихме да направим обиколка из района, да насочим вниманието на младото поколение към забележителностите на България и да си спомним места, които сме посещавали преди много години. Допълнителен стимул да изберем точно тези дати бяха безплатният вход за музеите и шоуто „Звук и светлина“.

Ден първи, събота, 22.03.2014

map1.png


Паркирахме на края на ул. „Хаджи Димитър“, на кръстовището, където тя преминава в

Ул. „Гурко“ (А)

GPS: 43.08356, 25.63902
IMG_9729.JPG
Улица „Гурко“ пази традициите на Велико Търново
Една от главните улици на стария град, която пази оригиналния дух на Търново. Носи името на руския генерал, освободил Велико Търново и посрещнат от населението на тази улица. Къщите са налепени като лястовичи гнезда над реката, като основите на едни се допират до покривите на други. Слава Богу, запазена е старата архитектура и не видяхме нито една сграда в стил „Ранен мутро-барок“. Всяка педя свободна земя между къщите е с цветя и лозници. Улицата е с разрешено паркиране, но толкова тясна, че решихме да не рискуваме и оставихме колата по-далеч. Освен това след 14 ч. улицата бе затворена и се превърна в главна „галерия“, откъдето да се наблюдава вечерното шоу.


Отправихме се към предварително резервираната квартира,

Самостоятелни стаи „Роос“ (B)

адрес: ул. „Гурко“ 70, BG-5000 Велико Търново
GPS: 43.08279, 25.63995
моб.: +359 888 397830
e-mail: a_roko@abv.bg
цена: 50 лв. (за тройна стая)
Предлага се и безплатно паркиране, което е на улицата, но както споменах по-горе, добре е да се паркира извън ул. „Гурко“. Има какво да се желае от хигиената, но предвид цената и местоположението, квартирата е поносима.
След като се регистрирахме и платихме, бяхме свободни да обикаляме забележителностите на старата столица. Първата ни спирка бе

Сарафкината къща (C)

адрес: ул. „Гурко“ 88, BG-5000 Велико Търново
Работно време:
9:00 - 18:00 (април-октомври)
9:00 - 17:30 (ноември-март)
профилактика: сряда от 9.00 - 12.00 часа
почивни дни: неделя и понеделник
Построена е през 1861 г. Предназначена е била за жилище и работно място на Димо Сарафина. По-известна с името на съпругата му Анастасия като къщата на Атастасия Сарафката или Сарафкината къща. През 1965 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981 г. Сарафкината къща е музеен обект, където се представят етнографски изложби.
Теренът, върху който е изградена, е предопределил архитектурното й решение. Южната част, обърната към река Янтра, е пететажна, а северната – откъм улица „Гурко” – двуетажна. Входът откъм улица „Гурко” е с двукрила дървена врата. Той въвежда във входно антре. От източната му страна започва стълбище което води към долните три етажа. Там се намират обслужващите помещения, складовете и зимниците. На юг първият етаж завършва с голяма отворена тераса, надвесена над реката.

Продължаваме към

Регионален исторически музей Велико Търново (D)

адрес: ул. „Никола Пиколо" № 6 , BG-5000 Велико Търново
GPS: 43.08154, 25.64424
тел.: +359 62 623772
тел.: +359 62 682510
тел.: +359 62 636954
факс: +359 62 682511
email: rimvt@abv.bg
На 2 януари 1871 г. е направено предложение към читалище „Надежда" да се учреди музей на базата на частните колекции от старини на няколко родолюбиви търновци. Основаното през 1879 г. Археологическо дружество е изразител на тези настроения и има своето важно място в събирането на старини през последните десетилетия на 19 век.
Първата музейна сбирка е подредена в края на 1914 г. В нея, наред с останалите материали, постъпили и находките от разкопките на църквата „Св. 40 мъченици”. Времето между двете световни войни е свързано с дейността на Т. Николов. Тогава се взема решение за построяването на специална сграда за „библиотека, музей и художествена галерия”. Строителството й започва през юли 1940 и е завършено през 1953 г. И днес в нея се помещава Археологическият музей. Пак по това време за музеи са обявени родната къща на П. Р. Славейков и Хаджиилиевата къща в с. Арбанаси. През 1954 музеят се премества от читалище „Надежда" в специално построената сграда. Откриват се експозициите „Кооперативна печатница „Работник" и „Арбанашки бит" в Констанцалиевата къща в Арбанаси. Започналите интензивни археологически проучвания на хълма Царевец, археологическия резерват „Никополис ад Иструм” и на военния лагер Нове край Свищов допълват основните музейни експозиции. Археологическият музей е открит през 1966 г., Музеят на Възраждането и етнографията – 1970 г., Музеят за история на капитализма и работническото революционно движение – 1971 г., Музей на градския бит „Сарафкина къща" – 1981 г. Експониран е най-големият туристически обект – АМР „Царевец”, църквите в кв. „Асенов" и пр. Във връзка с честването на 800-годишнината от въстанието на Асеневци през 1985 г. е подновен Археологическият музей и изграден Музей „Възраждане и Учредително събрание”. През 70-те години в основни линии се изгражда музейната мрежа в тогавашния окръг. Музеите в центровете на селищни системи Горна Оряховица, Лясковец, Павликени, Килифарево, Сухиндол и Златарица, са филиали на Великотърновския музей. Заедно с музейните сбирки те достигат бройката 63, а резерватите са 7.
Въпреки, че официалният адрес на музея е на ул. „Никола Пиколо“, основните сгради са около пл. „Съединение“.
В Археологическия музей интересно е изложеното златно съкровище от с. Хотница, връстник или може би по-старо от откритото във Варненския некропол. Много добре е направена възстановката на погребалната камера на гетски династ от V в. пр. н. е.
В музей „Възраждане и Учредително събрание“ има много интересни експонати, но прекалено приглушеното осветление не позволява те да бъдат разгледани както трябва. А надписите със златисти букви на кафяв фон са истинско предизвикателство дори за ястребово зрение. На първия етаж много интересна технология за визуализация на археологически артефакти експонира Институт по оптически материали и технологии при БАН. Разработената от Юри Денисюк отражателна тримерна холография позволява „да пипнем“ археологическите находки.
Експозицията на музей „Затвора“ влиза в дисонанс с хуманното турско „присъствие“, често политкоректно представяно като „английско гости“, продължило 5 века…
Направи ни впечатление, че макар и любезни, служителите на музеите не могат или не искат да излязат извън наизустената беседа. На всеки допълнителен въпрос отговаряха в стил „ние сме само дежурни, трябва да попитате специалист, но те не са на работа днес…“.

Оттук продължаваме към

Катедрален храм „Рождество Богородично“ (E)

IMG_9712.JPG


Патриаршеската катедрала "Рождество Богородично" е издигната върху старата църква "Рождество Богородично", построена от Уста Кольо Фичето в периода 1842 г. - 1844 г. По време на земетресението на 1 април 1913 г. църквата е съборена до основи. Фасадата и е възстановена по чертежите и макета, изработен от Леон Филипов преди земетресението. При разчистване на останките е открит основният камък и актът за полагането му, в който е посочена датата 08 септември 1888 г., подписан от Митрополит Климент, кметът П. Славков, от видни търновски първенци и свещеници.
Основният камък на новата катедрала е положен през 1924 г., а 10 г. по-късно сградата е завършена и осветена. Изографисвана е през 1954 г. от художниците професори Н. Кожухаров, Д. Гюдженов, П. Сеферов и търновския иконописец Ат. Велев. Дърворезбата на иконостаса и владишкия трон е дело на майстора Д. Кушлев. От стенописите интерес представляват тези с исторически сцени - покръстване на българския народ, Св. св. Кирил и Методий и техните ученици Св. Климент, Св. Наум и Св. Сава, Св. Горазд и Св. Ангеларий, както и сцените, свързани с историята на Велико Търново - изпращането на Св. Патриарх Евтимий на заточение и Търновската книжовна школа на Теодосий Търновски.
В притвора на църквата са погребани митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), митрополит Софроний и митрополит Антим.
Срещу църквата се намира сградата на Великотърновска митрополия  и епархийското училище.

Слизаме по стълбички към

Мултимедиен посетителски център „Царевград Търнов“ (F)

Работно време:
9:00 - 18:00 (април-октомври)
10:30 - 17:30 (ноември-март)
профилактика: понеделник 9:00 - 12:00
Влизането на посетители се преустановява 30 мин. преди края на работното време.
адрес: ул. „Никола Пиколо“ 6, BG-5000 Велико Търново ‎
GPS: 43.08149, 25.64505

IMG_9598.JPG

След масираната реклама за нещо уникално, неповторимо, най-голямо и най-модерно бяхме доста разочаровани. Вероятно за посетители, за които това е първия досег с подобен вид изложби, сбирката ще представлява интерес. Фигурите (общо петнайстина) бяха добре изработени, но костюмът създава усещането за отбиване на номер. Или както се казваше в един стар виц: „Евтиното си е евтино…“

Продължаваме към

Архитектурно-музеен резерват „Царевец" (G)

Работно време:
8:00 - 18:00 (април-октомври)
9:00 - 17:00 (ноември-март)
Влизането на посетители се преустановява 1 час преди края на работното време.
GPS: 43.08306, 25.6524

IMG_9633.JPG
Царевец: градеж, бетон и арматура
Първото селище, построено на този исторически хълм, датира от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата епоха (IV-II пр. Хр.) и желязната епоха (XIII-I пр.Хр.), когато негови обитатели са траките. През V-VII на мястото на тракийското селище се намира Зикидева - най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия. Бива унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.
През IX в. възниква старобългарско селище, което се разраства по време на Първата българска държава. През XII в. започва изграждането на крепостта, запазена и до днес. Крепостта има три входа, като главният вход се намира в най-западната част на хълма. В централната част е разположен Дворцовият комплекс, който представлява сбор от постройки, обграден от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа, от север и от юг. Включва Тронна зала, Дворцова църква и царски покои.
Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава. Там са царували царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.
Усещането е, че реставрацията на Царевец през годините е била кампанийна - да се отбележи годишнина, да се усвоят едни пари, да се пререже лента… Получило се е нещо доста еклектично - комбинация от каменен градеж, станал на юфка бетон и стърчащи ръждиви арматури. За разлика от църквите в подножието, отделните обекти не са добре обозначени, няма достатъчно материали, от които да се получи цялостна представа за комплекса. За последен път съм се качвал на Царевец преди 40 години, но сравнението не показва някакво значително подобрение. На входа на крепостта и горе, в църквата, има (най-после!) автомати за сувенирни монети. Но и тук търновчани „убиха змея с прашка“ - докато „стиснатите“ габровци предлагат монетите на Етъра и Дома на хумора по 2 лв., широкоскроените „боляри“ ги търгуват по 4 лв. Вярно е, че в Западна Европа колекторските монети (медали, жетони) са по 2 €, но остава едно лошо чувство...

Легенда

Легенда разказва, че там в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за великолепния Никополис, когато нахлули варварите, и обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия, свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището, можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигало до друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел, никога не щял да се върне жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входът бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там встрани започвала галерия. Когато римляните се оттегляли, отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре…

Имаме късмет - „задната“ северна врата на резервата е отворена и по тревясала пътека (път?) слизаме към

Църкви „Св. Петър и Павел" и „Св. Иван Рилски“ (H)

Работно време:
9.00 - 17.30 (април-октомври)
По заявка (ноември-март)
профилактика: сряда: 9.00 - 12.00
адрес: ул. „Митрополска“, BG-5000 Велико Търново
GPS: 43.087721, 25.650949
моб.: +359 885 144622
тел.: +359 62 636954

IMG_9665.JPG

Храмът „Св. Петър и Павел" се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221–1237 г.), съпруга на цар Ивана Асен II. След завладяването на столичния Търновград от османските турци през 1393 г. манастирът изпълнява функцията на патриаршеска резиденция. След понижаването на самостойната българска патриаршия в ранг на митрополия, подчинена на Цариградската патриаршия (в периода 1416 – 1439 г.), комплексът около храма става митрополитска резиденция, а църквата „Св. св. Петър и Павел" – митрополитска катедра.
В архитектурно отношение храмът е представител на групата, считана за преходна, между т. нар. цариградски и провинциален вариант на кръстокуполна църква. От запад и юг тя е обхваната от галерия, завършваща в източния си край със скевофилакий. Първоначално галерията е била с отворена аркада. В края на XVI в. междуарковите пространства са зазидани.
След падането на Търнов под османска власт тук служи 2 г. патриарх Евтимий, тук е преместена Патриаршията и библиотеката й.
По отношение на зографията са установени три етапа на изпълнение. Първото стенописване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. Гурий, св. Симон и св. Авиф.
Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено през 40-те години на XV в. По това време, той вече изпълнява функцията на митрополитска катедра. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т. нар. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци – св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената „Христос в гроба”, в която се долавят отчетливи западноевропейски влияния.
От първия регистър върху южната стена е запазена композицията „Дейсис”, изображения на теолози и отшелници – Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф, Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете, отделящи наоса от притвора, са представени изображенията на най-почитания български светец св. Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и св. Павел, Христос Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от генеалогичното дърво на Христовия род – Древо Йесеево и медалионни изображения на светците Борис и Глеб. На западната стена над образите на св. Йосиф Песнопевец и св. Козма Творец е разположена сцената „Успение на Св. Богородица”. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680–681 г.
Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVI в. Върху северната й стена могат да бъдат видени части от стенописен календар (Менелог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.
Църквата „Св. Иван Рилски" е част от манастирския комплекс при храма „Св. св. Петър и Павел”. На долния й етаж има крипта. В нея, съгласно монашеската традиция, са били съхранявани костите на починалите обитатели на манастира. Същинската църква се намира на втория етаж. Фасадите й са били украсени с разноцветни керамопластични елементи.
Разкритите при археологическите проучвания останки от стенописната украса показват, че тя е дело на най-добрите зографи от търновския художествен кръг.
Църквата играе важна роля в историята на Второто българско царство и по време на драматичните събития, разиграли се в Търново след превземането му от османските турци през 1393 г.
През 1194/1195 г. българският цар Асен І (1186 – 1196) пренася мощите на най-почитания български светец св. Иван Рилски от Средец (София) в столицата Търновград. Те са положени в специално изградена за целта църква в крепостта Трапезица. Около нея впоследствие е формиран манастир. След завладяването на Търново от османските турци, по инициатива на патриарх Евтимий, мощите на светеца са пренесени в новата патриаршеска резиденция при храма „Св. св. Петър и Павел”. Съхраняват се в църквата „Св. Иван Рилски”. На големите църковни празници се изнасят и с тържествена процесия се поставят в катедралния храм. През 1469 г. рилските монаси получават разрешение да отнесат мощите на своя патрон в Рилския манастир, където са намират и днес.
В момента от църквата са останали само основите.

IMG_9679.JPG

През Владишкия мост отиваме към

Църквата „Св. Димитър Солунски“ (I)

Работно време:
9.00 - 17.30 (април-октомври)
Не работи (ноември-март)
профилактика: сряда: 9.00 - 12.00
адрес: ул. „Цар Иван Шишман“, BG-5000 Велико Търново ‎
GPS: 43.08794, 25.64833

IMG_9688.JPG

Църквата „Св. Димитър" е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г.
Въз основа на плановоконструктивните си особености черквата се отнася към т. нар. група църкви със „стегнат кръст”. Куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. От южната и северната страна са пристроени галерии.
Фасадите на храма са украсени с характерните за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши. Техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и розети, покрити с глазура. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло. Паметникът е изпълнен със т. нар. смесен градеж, при който редуването на каменни и тухлени редове придава подчертано живописен вид на сградата.
В олтарната част на храма са запазени останки от два стенописни слоя. По-ранният като датировка, се отнася към столичния период на Търновград. Локализиран е в олтарната част на храма. От първия регистър в олтарната конха са запазени изображенията на шестима църковни отци - автори на литургични текстове, участващи в сцената „Поклонение на жертвата" (Мелисмос). Със сигурност е идентифициран образът на св. Кирил Александрийски. Във втория регистър е изобразена процесия на ангели-дякони с рипиди в ръце, които са част от сцената „Божествена литургия”.
Вторият живописен пласт датира от края на XVI – началото на XVII в. Към него принадлежи сцената „Пиета" изписана в протезисната ниша и бюст на епископ над нея.
При археологическите проучвания в пространството около църквата са разкрити части от манастира около нея, останки от друг християнски храм и голям некропол.
По документи църквата трябвало да бъде затворена, вероятно за реставрация, до 20.03.2014 г. На 22 и 23.03.2014 г. тя не беше отворена, без някакви допълнителни обяснения. Същото важеше и за следващата църква,

Църква „Св. Георги"

Работно време:
9.00 - 17.30 (април-октомври)
Не работи (ноември-март)
профилактика: сряда: 9.00 - 12.00
адрес: кв. „Асенов”, BG-5000 Велико Търново
GPS: 43.086187, 25.647891
Църквата „Св. Георги" е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 м. По план черквата е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад и полуцилиндричен свод. Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в началото на XVII в. Информация за това се съдържа в ктиторски надпис разположен над входната врата към притвора. Той гласи: „Този божествен и пречист храм на светия преславен Великомъченик Георги Победоносец беше издигнат и украсен чрез общото дело и усърдната работа и различните жертви на знатния господин Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616 г.) Беше започнат на 15 март и завършен на 20 май”. Важно е да се отбележи, че храмът от 1616 г. издигнат върху основите на църква, която най-вероятно е функционирала през столичния период на Търновград.
Иконографската програма в наоса е опростена и лесна за възприятие. В центъра на олтарната конха е разположено изображението „Св. Богородица Ширшая небес”, над него „Слизането на св. Дух при апостолите”, а под него – „Евхаристия”. В олтарната част са изображенията на св. Кирил Александрийски, св. архидякон Стефан, св. Йоан Дамаскин, св. Василий Велики и др. В протезисната ниша е изписана сцената „Христос в гроба”.
В първия регистър на северната и южната стени на наоса са изписани светци-войни: св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат и др. На западната стена са изображенията на жени-светици, сред които се откроява това на св. Параскева. Вторият и третият регистър на северната стена е изпълнен от фризове с медалиони в които са изписани многобройни християнски светци. Западната стена на наоса е заета от многофигурната композиция „Успение Богородично”. Тя е флангирана от изображенията на три епизода от цикъла “Страсната седмица" – „Тайната вечеря”, „Носенето на кръста" и „Изкачване на кръста”.
В притвора на храма има запазени останки от два живописни слоя. От първия са оцелели „Сътворението на света" и фигурите на пророк Илия и старозаветния праведник Енох. При второто изписване е илюстрирана темата „Страшния съд”. Консервацията и реставрацията на храма е осъществена в периода 1968 – 1971 г. по проект на арх. Боян Кузупов.

Оттук имахме възможност да се качим на Трапезица, но решихме да го отложим за друг път - първият за сезона голям преход по търновските баири ни дойде малко в повече, а и се опасявахме, че няма да сколасаме за шоуто...

Хълмът Трапезица

GPS: 43.085368, 25.645929
Трапезица е вторият по значение укрепен хълм на старата българска столица Търново. За произхода на името му има две версии – от думата трапеза, или от думата трапец, поради формата на трапец, която има укреплението.
Поради факта, че крепостта е част от старата столица Търново, тук са построени много и красиво украсени църкви и сгради. На този хълм зад дебели крепостни стени се намирали главните църковни сгради на столицата, както и резиденцията на патриарха.
В началото на XX век при археологически разкопки са намерени основите на поне 17 църкви, всяка от тях богато украсена и тясно свързана с българската история. В една от тях за няколко века са се приютявали мощите на Св. Иван Рилски, преди да бъдат преместени в Рилския манастир.
Откритията сочат, че на Трапезица са живеели богати и знатни хора, обитавали великолепни къщи със забележителна архитектура. Крепостта била свързана с тази на хълма Царевец чрез мост, до който се стигало по път, изсечен в скалите. Естествената укрепеност на Трапезица била главната защита на хълма – от три страни той е заобиколен от буйните води на река Янтра. Четири входа водели до вътрешността на крепостта, като главен бил южният. Част от южната порта е запазена и до днес.

Легенда

Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман…

Следваща спирка е

Църквата „Успение Богородично“ (K)

GPS: 43.08582, 25.64962
Намира се на мястото на средновековния манастир „Успение Богородично“. В манастирската църква цар Калоян положил мощите на Света Филотея Търновска, живяла през ІХ век. Нетленните мощи на тази православна лечителка и духовна наставница днес се намират в румънския град Куртия де Арджеш.
През ХІV век цар Иван Александър изпратил първата си жена Теодора в този манастир, където тя - против волята си - станала монахиня. Същата орис сполетяла и втората царска съпруга - еврейката Сара-Теодора, която прекарала остатъка от живота си в Светата обител (Спомняте ли си Апостол Карамитев и Коста Цонев в “Сватбите на Йоан -Асен”?).
Днешната църква е открита на 19 декември 1923 г. Изграждането й става по инициатива на ктитора Христо Енев и с доброволен труд и средства на местното население. В последните години поддържането на храма става благодарение на свещеника Иван Пенков и много дарители, чиито имена са изписани на мраморна плоча при входа на храма.
Влизайки в храма, богомолците се натъкват първо на две стари икони на по 200 години - Свети Георги Победоносец и Свети Мина.
В църквата са пренесени и запазени старинни икони като „Св. Петка“ (1854 г.) и „Св. Богородица“ с гръцки надпис, цялата обкована със сребро. Тази икона е обявена за чудотворна. По време на турското владичество, според писанието, с молитвите и застъпничеството на Пресвета Богородица чрез тази икона били излекувани децата на турския бей. За благодарност иконата била обкована със сребърна риза.
Тук се съхраняват много стара утвар - сребърни кандила от 1796 г. и 1818 г., петохлебие от 1828 г., кутия за сухо причастие от 1836 г. Иконостасът е дело на резбаря Илия Косев.
От южната и северна страна на стените до иконостаса могат да се видят два забележителни триптиха. Първият се състои от икони, изобразяващи Иисус Христос, седнал на царски трон, Пресвета Богородица държи на ръце малкия Иисус и икона, на която е изобразен благославящия Иисус Христос. На втория трептих са иконите на Св. Иван Рилски, Св. Николай Чудотворец, Св. арх. Гавриил.

Съвсем наблизо е

Църква „Св. 40 Мъченици“ (L)

Работно време:
9.00 - 17.30 (април-октомври)
По заявка (ноември-март)
профилактика: понеделник 9:00 - 12:00
адрес: кв. „Асенов“, BG-5000 Велико Търново
GPS: 43.08462, 25.65005
моб.: +359 885 144622

IMG_9707.JPG

Църквата „Св. 40 мъченици" е построена и зографисана по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”. Знаменитата търновска църква е център на редица важни събития. В нея се намират едни от най-емблематичните паметници на българската историческа памет – колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ с известните надписи върху тях. Използвана е една колона и от времето на хан Крум (803–814). При археологически проучвания, проведени в манастирския комплекс, са разкрити гробовете на редица видни личности от Средновековието. Най-голям интерес сред тях буди този на българския цар Калоян, починал при обсадата на Солун през 1207 г. След смъртта му българските войски пренасят тържествено тялото на владетеля в столицата, където той е погребан с държавни почести. В църквата се намират и гробовете на един от най-великите български царе Иван Асен ІІ и неговата съпруга Ана-Мария. В храма са се пазели мощите на св. Иларион Мъгленски. Тук е и гробът на св. Сава Сръбски. Делото на неговия живот е учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219 г.). Впоследствие мощите му са пренесени в Сърбия, но гробът му и сега продължава да е обект на поклонничество. Църквата „Св. 40 мъченици" е свързана с редица събития от най-новата история на България, най-важното сред които е обявяването на нейната независимост на 22 септември 1908 г.
Гробът на Калоян беше обсипан с цветя. Сред тези на ВИП персоните се открояваха венецът на Н. пр. посланикът на Ирак и букетчето на някой си Цв. Цв., депутатин.

Продължаваме към

Самоводската чаршия (M)

адрес: ул. „Георги С. Раковски“, улица „Въстаническа“, BG-5000 Велико Търново
GPS: 43.08429, 25.63966
IMG_9710.JPG
Улично изкуство
Самоводската чаршия се създава през 60-те - 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.
Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев.
Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в.

Тъй като имаше още време до началото на светлинното шоу, решихме да хапнем някъде. Оказа се, че след 17 ч. НИТО ЕДНО заведение не приема индивидуални посетители - оправданието навсякъде беше, че подготвят ресторанта за групова вечеря.

IMG_9734.JPG
От 17 ч. гостите на града заемаха позиция към паметника „Асеневци“
Отправихме се към улица „Гурко“, която вече беше затворена от полицията и започваща да се пълни с гости, обърнати към

Паметника „Асеневци“

GPS: 43.0816, 25.6334
Паметникът „Асеневци" е построен през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България – самият той насочен в небето. Паметникът е с внушителни размери, разположен на изключително живописно място в града – край река Янтра, в подножието на Света гора, до Стамболовия мост (построен по времето на Стефан Стамболов), до накацалите една върху друга къщи, придаващи специфично излъчване на града. Мястото наистина си заслужава да се посети, от една страна - за да се почувства силата на тези български царе, и от друга - да се насладите на великолепните панорами, които се разкриват оттам.

Слава Богу, в същата сграда, в която нощувахме, има и квартален магазин, откъдето осигурихме вечерята. Кренвирши, кашкавал, майонеза, и с чаша бира в ръка се настанихме на терасата като в ложа, за да наблюдаваме - истински бонус!

„Звук и Светлина“

„Звук и Светлина“ е аудио-визуален спектакъл, който обикновено се провежда на крепоста „Царевец". Спектакълът е реализиран от българо-чехословашки екип, ръководен от Въло Радев и Яромир Хник. Първото излъчване е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър.
Спектакълът на 22.03.2014 г. се проведе на паметника „Асеневци“ от 20 ч., като се повтори 3 пъти с 5-минутни паузи. Освен от Стария град и района зад паметника, можеше да се наблюдава и от Стамболовия мост, където бяха спрели много коли. Но по едно време се появи „луноходът“ и ги разгони.

IMG_9745.JPG
Шоуто започна с пускане на 200 китайски хартиени фенера
IMG_9770.JPG

IMG_9773.JPG


Велико Търново кандидатства за Културна столица на Европа ‘2019. За да успеят не само да се преборят с конкуренцията, но и да посрещнат подобаващо очакваните гости, управата и гражданите на града трябва доста да поработят. Докато леглова база вероятно (с помощта на близките селища) има, то доста много трябва да се направи, за да се осигури достъпността на обектите, паркирането, обслужването на гостите и т. н. Едно тривиално, ежегодно, събитие успя да блокира града…
Съвсем „друга бира” пък е информационното осигуряване. От февруари следя търновските сайтове и най-вече този на Общината, за да науча повече за празника, да получа актуална програма. Всъщност от управителя на хотела вече тук, на място, разбрахме, че светлинното шоу няма да е на Царевец, а под прозорците ни… Не може някой да се надява, че ще привлече платежоспособни гости, ако поне шест месеца предварително няма достатъчно пълна и точна информация кое, къде, кога и срещу колко ще се случи, а също и възможност за надеждни предварителни резервации!

IMG_9682.JPG
Културна столица на Европа?

Ден втори, неделя, 23.03.2014

В ранното утро на Деня на метеорологията („Ave аз“, както казваше Цезар) тръгваме към Преображенския манастир. Идеята се зароди спонтанно на входа на Самоводската чаршия, когато на пл. „Велчова завера“ видяхме пътна табела към него. Не бях проучил маршрута и нямах GPS координатите му, затова зададох на тутурутката да ни заведе до следващото село, Самоводене. През цялото време тя се опитваше да ни върне по „царския“ път, но с инат и непукизъм най-после стигнахме до табела „Преображенски манастир 2 км“. Очаквахме на самата отбивка да има още една табела, напр. от кафявите - за туристическа забележителност, но не би… Подминахме и се наложи да се връщаме. Така че, като видите табелата за манастира, започнете да следите левия банкет - някъде там започва тесен и доста изровен, със спомени за асфалт, път.

Преображенски манастир "Преображение Господне"

GPS: 43.11772, 25.60549

IMG_0017.JPG

Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 в. Първоначално манастирът е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе важна роля и в духовния живот на българската столица през 14 в.
През средновековието Преображенският манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14 в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.

IMG_0047.JPG
На отсрещния склон се вижда Патриаршеския манастир „Света Троица“
На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е бил игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1884 г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във „Велчовата завера“ от 1834-1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837 г., се заема Уста Кольо Фичето.
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 - 1851 г. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона „Преображение Господне“ е и с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена „Страшният съд“ на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената „Колелото на живота“, изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.

IMG_0032.JPG
Колелото на живота
Църковният иконостас е създаден през 1838 г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. Някои от иконите са: „Архангел Михаил“, „Св. Богородица Милующа“, „Христос Вседържител“, „Преображение“, „Йоан Предтеча“, „Св. Андрей“ и др.

Активното строителство в Преображенския манастир продължава до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857 г.), камбанарията с часовника (1861 г.) и малката църква „Благовещение“ (1863 г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид - от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен.
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и др. Оттук е тръгнал по народните дела сподвижникът на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.

IMG_0025.JPG
През руско-турската война манастирът е превърнат в болница
През 1991 г. част от монашеските килии в Преображенския манастира са разрушени след срутване скали над манастира. Сградите вдясно от входа, в които преди 40 г. се настаняваха гости, също са разрушени след свличане на склона. Сега той е укрепен.

IMG_0048.JPG
Част от сградите са разрушени от свлачище
IMG_0054.JPG
(Без)ценни документи или стари вестници зад липсващото стъкло и под течащия покрив?
Забелязват се следи от възстановителна дейност - обновена е камбанарията с часовника, трапезарията… Явно за държавата религиозният туризъм не е от приоритетите, независимо от нагледния пример на комшиите - гърци и турци си докарват значителни доходи именно от него.

IMG_0036.JPG
Възстановена и укрепена е камбанарията с часовника
IMG_0041.JPG
Добри люде са помогнали за манастирската трапезария

След Преображенския манастир планово се отправихме към

Арбанаси

За летописа на Арбанаси най-ранният писмен документ е ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана (съпруг на Михлимах от „Великолепния век“). В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.
Други сведения за Арбанаси се намират в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католишки епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе, на планината, има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя.
Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)..., гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители...". Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри".
По-богат документален материал (преписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17 век и 18 век. Той показва, че Арбанаси е в своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството, и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството също е характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.
Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна турска империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
За икономическия възход и благосъстоянието на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18 век в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване на българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство почти прекъсва след Кримската война.
От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият - учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участват в нея като опълченци.
В Арбанаси са запазени 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира. В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител Св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното „Житие и страдания грешнаго Софрония”.


IMG_0084.JPG

Арбанаси създава впечатление, че е строено с много пари и за много пари. Лъскави автомобили с леснозапомнящи се номера, наедряли „бизнесмени“ и „тунинговани“ мацки бяха голяма част от посетителите. В цялото селище има някакъв прекалено комерсиален дух (нещо като Кръстова гора) и мнооого далеч от топлината на Златоград, например. Друга част от гостите са баби във все още активна възраст, отчитащи поредния посетен манастир, кресливи, безапелационни и шумно обсъждащи какъв армаган трябва да занесат на оная чума, снахата… Поставените табели за пазене на тишина и спокойствие в светите обители не им правят никакво впечатление. (Една от тях дори настояваше да удари камбаните - ей така, да чуе как звънят...)

Още след табелата на селото се отклонихме вдясно към

Арбанашки манастир „Св. Николай Чудотворец"

адрес: ул. „Св. Никола“ 31, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.095601, 25.663245
тел.: +359 62 650345
моб.: +359 896 687410

IMG_0058.JPG

Основан е по времето на Асеневци и след падането на българската столица Търново в 1393 г. е разрушен от турците. През 1680 г. манастирът е възобновен, като тогава била построена и сегашната църква. През 1716 г. от север на църквата бил издигнат параклисът „Св. Илия". В него се намират интересни икони - „Св. Никола с житийни сцени”, „Огнено възхождение на св. Илия", „Христос Вседържател" и „Богородица Пътеводителка”, изработени в началото на 18 в. Иконите, както и стенописите, носят почерка на тревненските художници. В параклиса се намират и някои йерусалимски икони от 19 в.
През 17-18 в. арбанашката църква била енорийска на с. Арбанаси. През 1798 г. при кърджалийско нападение църквата е ограбена и почти разрушена, но десет години по-късно е възстановена. През 1833 г. по инициатива на отец Зотик от Преображенския манастир, със средства събрани от местното населението се извършва ново обновление на храма. Били построени жилищните сгради и дворът бил ограден със зид.

IMG_0067.JPG

Арбанашкият манастир се превърнал в девически и негова първа игуменка станала Теодора Христова от Търново. През 60-те години на 19 в. в манастира живеели около 30 монахини и, макар че бил девически, често бил посещаван от революционните дейци - Васил Левски, Матей Преображенски, Стефан Стамболов и поп Харитон.
След Освобождението Арбанашкият манастир започнал да запада, а през 1913 г. при земетресение били разрушени всичките му сгради без църквата. Впоследствие манастирските сгради били издигнати отново.
Понастоящем Арбанашкият манастир е девически, постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис.
Църквата „Рождество Христово" е най-старата запазена сграда в манастира и датира от края на 17 в. От оригиналния си вид тя е запазила само западната си част, а източната е пристроена през 19 в. Храмът е в типичния за арбанашките църкви стил – еднокорабен, покрит с полуцилиндричен свод, с наос и женско отделение. Запазените в западната част стенописи датират от 17-18 в. На източната стена са поместени сцената „Възнесение Богородично" и откъси от живота на патрона св. Никола. На южната и северната стена са запазени композиции от „Акатист Богородичен" и „Празниците", а на западната - от „Менология". Върху свода е голямото кръгово изображение „Ангел на великия съвет". Фигурите са диспропорционални, което не говори за висока школовка на майсторите. Интерес представляват старият иконостас с полихромна дърворезба, датиран от края на 17 в.
Църквата в Арбанашкият манастир притежава и един метален полилей, изработен в Нюрнберг, подарен й през 1746 г. и дървен кръст, обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни.
Жилищните и стопанските сгради в Арбанашкия манастир са строени в периода 1833-1870 г.

Продължихме по стръмната улица „Св. Никола” до импровизиран паркинг пред бистро „Панорама“.

IMG_0071.JPG
Велико Търново
Оттук само на стотина метра е

Арбанашки манастир "Света Богородица"

адрес: ул. „Св. Никола“ 55, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.0981,25.659797

IMG_0079.JPG

Арбанашкият манастир "Св. Богородица" е основан по времето на Второто българско царство. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години, когато България била разделена от Шишмановци. За това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патриаршеския манастир „Света Троица“. След падането на българската столица Търново през 1393 г., манастирът „Св. Богородица“ като по чудо оцелява. През първите векове на османското владичество той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява след постоянните набези на кърджалиите.
През 17-18 в. Арбанашкият манастир „Св. Богородица“ е възобновен от местното население и става девически. Сегашната църква е построена през 1680 г., като в началото храмът изпълнявал ролята на енорийска църква в тази част от селото. Впоследствие през 1716 г. по инициатива на троянския монах Даниел са построени жилищните сгради около храма и така се възобновява дейността на манастира. При последното нападение от кърджалии през 1798 г. църквата сериозно пострадала.
През 1836 г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над пората.
Понастоящем Арбанашкият девически манастир „Св. Богородица“ е постоянно действащ. Най-старата сграда в манастира е църквата „Успение Богородично“, построена през 1680 г. Тя представлява еднокорабна, безкуполна постройка с полуцилиндричен свод. Състои се от наос, предверие (женско отделение) и параклис - „Св. Троица“, в северната й страна. Стенописите в църквата са от два слоя. Украсата в наоса е от 17 в. и тук са изобразени фигури на светци, сюжети из великите празници, страданията и др. На входа на женското отделение е изобразена празничната сцена „Успение Богородично“.
Параклисът „Св. Троица“ се състои също от две помещения - наос и предверие, също засводени. Стенописите в параклиса датират от 17 в. и са едни от най-ранните творби на тревненската живописна школа. Според един надпис, резбения иконостас е дело на хаджи Димитър, Марко, на Йоан и Христо Попов и датира от 1867 г. На иконостаса се намират някои интересни икони, като „Новозаветна Троица“, „Богородица Пътеводителка“ и „Христос Вседържател“. Извън иконостаса в предверието са подредени икони от 17-18 в. - „Св. Богородица с апостолите“, „Св. Никола“, „Йоан Кръстител“ и др.
В Арбанашката църква се съхранява и чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“, която е обкована със сребро и датира от 13 в.
През 1762 г. църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи.
В манастирската църква са запазени и някои интересни реликви. Това са кандило с формата на яйце, направено от сребро и украсено с плочки от злато. Друга старина в храма е кандилницата, подарена през 1680 г. от Кера, Гина и Лина. В олтара се пази голяма релефна плащеница от мораво кадифе извезана с бяла, жълта и синя коприна. На нея е изобразеното тялото на Исус Христос, а до него апостолите и Дева Мария. Тези старинни реликви, както и други, са събрани в манастирския музей.

IMG_0081.JPG

Повечето жилищните сгради в Арбанашкия манастир „Св. Богородица“ датират от 1716 г. През 1836 г. в манастира се издигат някои нови жилищни постройки и се построява камбанария над портата.

Паркирахме в центъра на селото, срещу автомата за сувенирни монети и спирката,  и се опитахме да влезем в

Църква „Св. Архангели Михаил и Гавраил"

адрес: ул. „Спиро Константинов“, BG-5029 Арбанаси ‎
GPS: 43.09660, 25.66828
Работно време:
9.00 - 17.00 (април-октомври)
По заявка (ноември-март)
профилактика: понеделник: 9.00 - 12.00
моб.: +359 885 105282
Храмът „Св. архангели Михаил и Гавраил" представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите й са 28,60 х 10,40 м. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис посветен на св. Параскева и обширно предверие.
Олтарът е отделен от останалата част на църквата посредством дърворезбен иконостас. В центъра му се намира каменен св. Престол. Наосът е еднопространствен, на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол. Притворът, параклисът „Св. Параскева" и предверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.
Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в последната трета на XVII в. Преди това на същото място е съществувала по-ранна култова постройка, издигането на която е станало в края на XVI – началото на XVII в. При преустройството, извършено в последната трета на XVII в., апсидната конха и част от източните стени на стария храм са включени в обема на новата църква. Зографията в наоса е изпълнена в края на XVII в. В апсидната конха е представено изображение на Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията „Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с „Дейсис" сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Лука, св. Марко и св. Матей.
В горния регистър на наоса са зографисани циклите Великите празници и Страстите Христови. Особено впечатляващи с внушенията, които носят, са сцените: „Благовещение”, „Кръщение Христово”, „Разпятие Христово”, „Предателството на Юда" и „Съдът на Пилат”. Регистърът под тях е зает с фризове от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци. В люнетите на двете конхи са изписани две пространни сцени – „Съшествие в ада" (от юг) и „Рождество Христово" (от север). Особен чар на втората сцена придават включените в нея фолклорни мотиви. В най-ниския регистър по южната и северната стени са изобразени прави фигури на светци-войни и светци-лечители – св. Георги, св. Прокопий, св. Артемий, св. Меркурий, убиващ тиранина-цар, св. Пантелеймон и др. Всяка една от фигурите е поместена под рисувана арка, стъпваща върху изящно профилирани колони. Сред стенописите разположени в този регистър, с експресивността си се откроява сцената „Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана”. Тя се намира източно от южната конха.
В горната част на западната стена на наоса е изписана сцената „Успение Богородично”, а в долния регистър са изображенията на св. Христофор с младенеца Христос и св. Константин и св. Елена. Пространството над входната врата е заето от патроните на храма архангел Михаил и архангел Гавраил, които държат в ръцете си модел на църква.
За времето на изпълнение на стенописите в притвора на църквата свидетелства ктиторски надпис, разположен над входната врата. Той гласи: „Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август." Особено оригинално е решението на източната стена на притвора. По своето пластично решение и стенописна украса тя имитира зидана олтарна преграда. Това внушение се подсилва от представените в ниши изображения на св. Николай, архиепископ Мирликийски, Богородица с Младенеца, Исус Христос и св. Йоан Предтеча. Над тях са изписани „Събор на архангелите" и медалиони с образи на светци.
На свода от изток на запад са поместени изображения на св. Йоан Предтеча, Богородица Платитера, бог Саваот и Христос Емануил. От двете им страни са зографисани фризове от фигури на апостоли и пророци, всяка от които е поместена в арка с колони. В следващия регистър, който се разпростира по северната, западната и южна стени е представен пълния цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за живота й.
Под сцените на Богородичния Акатист са изписани цели фигури на праведни жени, жени-мъченици, преподобни – св. Текла, св. Неделя, св. Теодора Солунска, св. Лукия, св. Параскева, св. Анна и др.
Отличителна черта в художествената украса на храма е декоративното осмисляне на архитектурните форми и елементи, което хармонира с останалата зография. По този начин е постигната органичност между архитектура и стенопис - отличителният белег на православната средновековна храмова архитектура.
Заедно с група младежи се повъртяхме наоколо, но никой не се появи да отвори. По-късно разбрахме, че като обект към Историческия музей в Търново за църквата отговаря екскурзовод, който е бил зает с туристическа група, а не свещеник, който да е постоянно в храма.

Недочакали екскурзовода, тръгнахме към

Музей „Констанцалиевата къща"

адрес: ул. „Капитан Павел Грамадов“, BG-5029 Арбанаси ‎
GPS: 43.09929, 25.66537
цена: 6 лв. (семеен билет с до 3 деца)
Констанцалиевата къща е един от най-забележителните и представителните паметници на жилищната архитектура в с. Арбанаси. Първоначалното й изграждане се отнася към края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до вида, в който я виждаме сега.
Къщата е била притежание на големият арбанашки род Тафрили. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията откъдето идва и името, с която е позната днес.
Тя е двуетажна, построена на линията на улицата, накъдето е обърната изцяло каменната й фасада, без еркерни наддавания. Солидни каменни зидове ограждат дворното й пространство. Към него водят две входни комуникации. От югозапад се намира висока, масивно изградена каменна порта, затваряща се с двукрила дървена врата. През нея са влизали тежките кервани със стоки, закупени от собственика на дома. От северната страна на къщата има друга, по-малка еднокрила врата предназначена за пешеходци. Започващата от нея входна линия извежда пред парадния вход на жилището. Той е засводен, рамкиран с фриз от растителни орнаменти. Затваря се от еднокрила, масивна дървена врата обкована с големи железни гвоздеи. Охраната на входа се е осъществявала посредством специален отвор, разположен по-високо от него. Оформен е по начин, позволяващ ефективен обстрел срещу нападатели.
В масивно изградения долен етаж на къщата, се помещават стая и кухня за пазачите; стая за прислугата; складове за стоките, конюшня. От него към горния етаж водят две стълбища: представително и всекидневно. Между помещенията на приземния етаж умело е обособено скривалище, свързано с горния етаж чрез самостоятелна стълба. В него при опасност са се укривали обитателите на къщата. Вторият етаж на жилището е паянтов, с изключение на стената обърната към улицата. Тя е масивно изградена. Официалните помещения – салон, дневна и столова са свързани едно с друго и имат пряка връзка с главния вход. Столовата е разположена в средата на къщата и има комуникация със сервизните помещения – кухня, килер, фурна, мивник, клозети. Спалните и всекидневната стая са обособени около изолационен коридор. В най-закътаната част от къщата е разположена специална стая за родилката. Тя е сравнително малка, но решението й е много функционално. Леглото е с балдахин, поставящ се върху специално изработени рамки, люлката е над леглото в което почива родилката, обособено е специално място за сушене на пелени. Отоплението на къщата е осъществявано чрез сложна система от зидани печки.

IMG_0093.JPG

Помещенията на жилището са украсени с бяла щукатура, съчетана с едноцветни рисунки и апликации. Дървените части в интериора са дърворезбовани. Констанцалиевата къща е великолепно свидетелство за творческите качества на майсторите, които са я изградили, високата култура и финансови възможности на стопаните й. В решението й се долавя сложното преплитане на балканските строителни традиции, специфичната култура и начин на живот в селището, както и разнородните естетически влияния.
Понастоящем в нея е разположена експозиция, представяща бита на арбанашките жители от XIX век. Служителката беше много любезна, дори изключи временно алармената система, за да може съпругата ми отблизо да разгледа някакъв специфичен вид бродирана върху зебло дантела. Дай Боже, повече уредници, които с такава топлота посрещат, показват, разказват!

Срещу Констанцалиевата къща се намира известната Коконска чешма. Тук богатите дами (кокони) се разкрасявали, преди да отидат на църква. Продължихме към третия музеен обект на Арбанаси,

Църква „Рождество Христово"

адрес: ул. „Рождество Христово“, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43,097364 25,663925
Работно време:
9.00 - 17.00 (април-октомври)
По заявка (ноември-март)
профилактика: вторник: 9.00 - 12.00
Зимно работно време
пон-пет от 10:00 - 16:00, само след предварителна заявка на:
с беседа на +359 885 105282
без беседа (до 30 минути след заявка) на +359 885 105254
Събота, Неделя и празнични дни
10:00 - 16:00
Храмът „Рождесто Христово" се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната й ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. По план черквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис „Св. Йоан Предтеча" от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад.
Храмът „Рождество Христово" има сложна и продължителна история. През втората половина на XVI в. е издигнат храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници, в които се вмества зазиждането, е времето след 1632 г. и преди 1643 г. Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, чието изпълнение е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност. Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър, разположен по северната и южна стени на наоса, са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени, илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената „Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция „Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени „Рождество Богородично" и „Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Кирияки и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица. Иконостасната преграда е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на фамилията Кантакузин.

IMG_0109.JPG

Върху цялата източна стена на притвора е разгъната темата „Страшния съд" със своите традиционни сюжетни детайли. Тя е композирана около патронната сцена „Рождество Христово”. Първият регистър, минаващ по южната и западната стени, е зает от изображения на преподобните св. Антоний, св. Евтимий, св. Сава, св. Ефрем, св. Теодосий, св. Симеон Стълпник, св. Аврамий и жените-светици – св. Марина, св. Анастасия Лечителката, св. Анастасия Римлянка, св. Евгения, св. Пелагия, св. Теодора, св. Теофано и др. Над тях се намират големите композиции „Покров Богородичен”, „О, тебе радуется”, „Сватбата в Кана Галилейска”, както и пълен цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгънато епично повествование за целия земен път. Акцентирано е върху действените моменти - „Благовещение”, „Рождестово”, „Сретение”, „Бягство в Египет”. По-голямата част от северната стена е заета от мащабната композиция „Древо Йесеево" (Родословното дърво на Исус Христос). В тази най-голяма по площ сцена е представена генеалогията на Христовия род. Върху свода е изобразен Христос Пантократор, обръжен с изображения на ангелски чинове, Богородица, Йоан Кръстител и четиримата евангелисти със символите си.
Сцените в наоса на параклиса „Св. Йоан Предтеча" илюстрират живота на патрона и чудесата му: „Молбата на Христос да бъде кръстен от Йоан”, „Кръщение в р. Йордан”, „Отсичане главата на Йоан Кръстител”, „Танцът на Саломе”, „Намирането на главата на Йоан Кръстител" и др. Иконостасната преграда в параклиса е един от най-ранните образци на българското дърворезбено изкуство. В преддверието на параклиса и източната част на галерията са поместени сцени от стенописен календар (Менелог). В него нагледно се разкрива темата за мъченичеството. Върху стените на галерията са изписани редица сцени и персонажи от Новия и Стария завет, Шестоднева, житийни сцени на св. Георги, Деянията и Чудесата Христови, изображения на Седемте Вселенски събора. Особено силно е внушението, което носи сцената „Суетният живот в лъжовния свят" или Колелото на живота.
Върху стените на църквата „Рождество Христово" са изписани многобройни ктиторски надписи, съобщаващи имена на дарителите, както и два ктиторски портрета.
Храмът „Рождество Христово" е част от комплекс - резиденция, от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров - Търновската.

IMG_0105.JPG

Пред църквата имаше група японски туристи, които слушаха беседата на своя гид. Служителката на музея отказа да ни пусне в храма под претекст, че чужденците са с предимство и когато те свършат, ще можем да влезем и ние. Единственият компромис, който направи, е да подпечата без ред книжките „100 национални туристически обекта“ на тези, които са пропуснали да го направят в Царевец (№11). Разочаровани, си тръгнахме заедно с другите „второкласни“ български туристи.

Други обекти в Арбанаси, които в момента не са отворени за посещения, но дай-Боже, може и да им дойде времето:

Църква „Св. Димитър"

Не приема посетители.
адрес: ул. „Свети Димитър“, BG-5029 Арбанаси ‎
GPS: 43.098537, 25.667753
Храмът „Св. Димитър" е разположен в сегашната централна част на с. Арбанаси. Представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 25,70 х 10,80 м. Основният строителен материал е ломен камък, спойката е хоросанова, за изравняване на редовете са използвани дървени сантрачи. Обемът на сградата е лаконичен, стените са плътни, единствено прозоречните отвори им придават някаква пластичност.
Достигналата до наши дни църква има сложна архитектурна композиция. Олтарът, наосът и притворът на същинския храм са разположени последователно по оста изток-запад. Апсидата е полукръгла, пред нея е разположен каменен св. Престол. От двете страни са оформени дълбоки, полукръгли в горния си край ниши изпълняващи функциите на протезис и дяконикон. Наосът на църквата е еднопространствен, като в средата на северната и южната му стена са оформени два аркосолия. Връзката с притвора се осъществява чрез вход на западната стена, който се затваря с масивна дървена стена. Разположеният от северната стена на наоса параклис е еднопространствен. Апсидата е полукръгла, а пред нея в средата на олтарното пространство има каменна олтарна маса. Същинската църква и параклисът са обединени чрез Г-образна масивно изградена галерия. На северната и западната и стени има оформени входове, водещи към вътрешността на храма.Стенописната украса на същинската църква е завършена през 1621 г. За това съобщава ктиторски надпис, разположен над входната врата, върху западната стена на наоса. В него са упоменати имената на дарителите, с чийто средства е изпълнена зографията – арбанашкият първенец Георгиос и съпругата му Фрагула. Приписка в хроника на Псевдодоротей Монемзасийски съобщава, че преписът е направен от йерей Стилян и завършен на 29 май 1622 г. в църквата „Св. Димитър" в Арбанаси. Иконостасната преграда на черквата е изработена през 1794 г. със средствата на дарителите Диму и Лада. През 1834 г. по настояване на търновския владика Иларион Критски е направен ремонт на покрива и на оградния зид на църковния двор. През 1850 г. в храма „Св. Димитър" е извършен изборът на викариен епископ на Търновската митрополия.
Стенописната украса в същинската църква е частично запазена и към настоящия момент е в етап на реставрация. По стил, колорит и рисунък зографията се нарежда сред водещите художествени достижения на късносредновековната монументална живопис. Уникално за църковното изкуство на Балканите е разполагането на Древо Йесеево върху люнета на източната стена. Към най-добрите образци на живописта от XVII в. принадлежи и изображението на темата за Страшния съд. Иконографската му формула следва традицията на късновизантийското изобразително изкуство.
При археологически и архитектурни изследвания на паметника е установено, че преди появата на завършената през 1621 г. църква, сегашният параклис е съществувал като самостоятелен храм. Изграждането му се отнася към средата на XVI в., което го прави най-ранният култов паметник, издигнат в Арбанаси. От този период на съществуване на храма е запазена зография, илюстрираща житиен цикъл на св. Георги. Добре се различават сцените: Георги и император Диоклетиан, мъченията на Георги в тъмницата с поставянето на камък върху гърдите и клада под краката му, хвърлянето му в ямата с негасена вар, мъченията върху колелото, обезглавяването на светеца. Това, което характеризира живописта, е яркият колорит, издължените пропорции на фигурите, усещането за стегнатост и равновесие в търсенето на композиционното решение.
В олтарната част на параклиса, върху южната и западната му стени, са запазени участъци от втори, по-късен стенописен пласт. По стил, композиция и колорит те са сходни със стенописите в наоса на църквата. Това предполага близки дати по отношение изпълнението им.
Консервационните и реставрационни дейности на стенописната украса в храма продължават.

Църква „Св. Георги"

Не приема посетители.
адрес: BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.099032, 25.661643
Храмът „Св. Георги" се намира в югозападната част на с. Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 21 х 10,05 м, покрита с двускатен покрив.
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад и галерия от север. Входът е от север и въвежда в галерията. Тя и притворът са с дъсчено покритие приковано към гредоред. Наосът е покрит с полуцилиндричен свод със смесена конструкция – тухли до първите третини над петите и горна част от цепени бичмета върху дъбови укрепителни ребра. Апсидата е полукръгла, слабо изявена навън. Пред нея се намира олтарна маса с масивен цокъл, измазан с глина. От двете страни на апсидата, с различна височина от пода, са изградени две ниши, имитативно изпълняващи ролята на протезис и диаконикон.
В този си вид черквата е издигната в края на XVII или началото на XVIII в. – между 1700 и 1709 г. Надпис над вратата на западната стена на наоса съобщава, кога е завършено зографисването на храма. Той гласи: „Възобнови се и изписа този божи и всепочитан храм на светия славен великомъченик Георги Победоносец и чудотворец със спомоществуванието, труда и средствата на благочестивите и православни християни и епитропа господин Недялко, Димитър Йерей, Стамо Йерей и хаджи Тодор, Тодоран, Тодора и завърши изписването в лето от Христа 1709, от Адама 7218, рукою даскал Христо и Стойо. Подписа се сия църква в лето от Христа 1710." Стенописната украса е била положена върху стените на наоса и източната стена на притвора. Представени са иконографските цикли Великите празници, Страстите Христови и Следпасхалния цикъл.
При археологически и архитектурни изследвания е установено, че в обема на сегашния наос е съществувал по-ранен храм. Той се е състоял от олтар, наос и притвор засводени масивно. Издигането му се отнася към втората половина на XVI в. В подкрепа на това се явява датировката на стенописите в апсидата - изображение на архидякон Стефан вляво от нея и протезисната ниша, които са от последната четвърт на XVI в. От 1569 г. е иконата Архангел Михаил, стояла в царския ред на иконостаса. Основната част от иконостасната преграда – царски икони, дейсисен фриз и венчилка са изпълнени през първото десетилетие на XVII в. (около 1616 г.). Царските двери на иконостаса датират от 1678 г. През 1838 г. и 1843 г. тревненски майстори надживописват иконите и царските двери. В средата на 70-те години на ХХ в. реставраторът Серджо Пигацини сваля стенописната украса на църквата с идея, тя да бъде върната на място след като се приключи с архитектурното укрепване на сградата. За съжаление този проект не е реализиран и е невъзможно да бъде видяна великолепната живопис от началото на XVIII в.

Църква „Св. Атанасий"

Не приема посетители.
адрес: BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.101543, 25.668222
Храмът „Св Атанасий" е разположен в североизточната част на с. Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка, покрита с двускатен покрив и размери: 18,35 х 10,64 м. Надлъжните стени са плътни, известна раздвиженост им придават малките прозоречни отвори. По-пластично е решението на западната фасада. На нея са оформени два засводени входни отвора, над които има отстъпи, завършващи със заострени арки. Триарков мотив от плитки псевдоконструктивни ниши обрамчва входа към същинската църква.
В композиционно отношение храмът се състои от олтар, наос и притвор разположени по оста изток-запад и параклис „Св. Харалампий" от юг. Наосът на църквата е еднопространствен, на изток завършва с полукръгла апсида. В олтарното пространство е разположена каменна олтарна маса поставена върху призматичен фундамент. На източната стена са оформени дълбока проскомидийна ниша и мивка за измиване на църковна утвар. Непосредствено до тях се намира малка правоъгълна ниша, в която е изписан гербът на Вселенската патриаршия – двуглавия орел. Наосът се съобщава с притвора чрез вход, затварящ се с двукрила дървена врата. Засводяването на тези части от храма е масивно, като полуцилиндричния свод се носи от аркови пояси.
Параклисът е еднопространствен, апсидата му е редуцирана до плитка сводеста ниша. В североизточния ъгъл на олтарната част е оформена мивка за измиване на църковна утвар. Параклисът и преддверието му са покрити с дъсчен таван, прикован към гредоред.
Храмът е издигнат през 30-те години на XVII в. Зографията на църквата е завършена през 1667 г. според ктиторския надпис разположен в наоса. В него са упоменати имената на дарителите – архонт кир Мано и съпругата му Василиси, кир Василиос и съпругата му Деспо, и архиерействащия по това време митрополит Герасим II Какавелас.
Иконографската програма на храма „Св. Атанасий" е опростена и достъпна за възприятие. Традиционно е иконографското решение на олтарното пространство. Апсидната конха е заета от мащабно изображение на св. Богоридица Платитера. Под нея е представена композицията „Поклонение на жертвата”. От двете й страни са изображенията на църковните отци-литургисти – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Атанасий Александрийски и др. В първия регистър на южната стена са представени изображенията на св. Модест, св. Спиридон, св. Ахил, св. Антипа и др. Над тях по цялото протежение на стените на олтара и наоса преминава фриз с бюстови изображения на светци. Върху северната стена на наоса в 14 сцени е развит цикълът на Христовите страдания: „Умиване на нозете”, „Тайната вечеря”, „Целувката на Йуда”, „Носене на кръста”, „Разпятие" и др. Цикълът на Великите празници е разположен върху южната стена. Представени са сцените „Сретение”, „Кръщение”, „Преображение”, „Възкресението на Лазар” и „Влизане в Йерусалим”. Западната стена на наоса е заета от голямата многофигурна композиция „Успение Богородично”. От двете страни тя е фланкирана от по-малките по мащаб сцени: „Рождество Богородично" и „Въведение на Мария в храма”. Върху свода се извисяват внушителните изображения на „Христос Пантократор”, „Новозаветна Троица" и „Христос Емануил”.
Иконографската програма на притвора е посветена на култа към Божията майка. Изобразена е на свода като „Кехаритомени" – (изобразителна интерпретация на църковното песнопение „О, тебе радуется) тя дава облик на украсата на стените, където в  24 сцени е развит пълният цикъл на Богородичния акатист. Върху източната стена над вратата към наоса е изписан патронът на църквата - св. Атанасий Александрийски. В тази част от храма широко е застъпено присъствието на изображения на жени-светици – св. Петка, св. Марина, св. Анастасия, св. Екатерина, св. Ирина и др.
Стенописването на параклиса „Св. Харалампий" е завършено през 1726 г. Негови автори са тревненските зографи Цоню и Недю. В апсидата те са нарисували „Св. Богородица Ширшая небес”, под нея – „Поклонение на жертвата”. Върху южната стена са представени изображенията на св. Григорий, св. Никола, св. Атанасий" и св. Спиридон, а срещу тях - дяконите св. Роман и св. Стефан. В западната част на северната стена е разгъната темата „Страшния съд" със своите традиционни сюжетни детайли. До нея са композицията „Дейсис" и фигурите на св. св. Константин и Елена.

Музей „Хаджи Илиева къща"

Не приема посетители.
адрес: ул. „Свети Димитър“, BG-5029 Арбанаси
GPS: 43.10061, 25.66826
Намира се между двата стари храма "Св. Димитър" и "Св. Атанасий".
Построена е през втората половина на XVII век и е прекрасен образец на възрожденската архитектура от този период. Тя е каменна в приземния си етаж. Тук се намират обширни мазета, предназначени за складиране на стоки и храни, яхър, скривалища за укриване на хора и скъпоценности.
Великолепен параден вход и широко стълбище водят за втория етаж. По тях се влиза в две големи помещения, предназначени за лятна и зимна гостна. Между тях има коридор, от двете страни на който са разположени спални и всекидневни стаи. В дъното му се намира просторна готварница с голямо огнище, пещи за хляб и печива. Около стълбището са разположени сервизните помещения.
Големите гостни стаи са богато украсени. Таваните са декорирани с фигури от бяла глина. По горната част на стените има пана със стилизирани цветя. Рамките на вратите, капаците на прозорците и долапите са резбовани.
Къщата е известна още и като „царската“, поради факта, че в нея са отсядали Фердинанд и Борис III.

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич

Booking.com

Популярни публикации от този блог

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Крепости, скали, водопади

От ФБ научихме, че на 21-22 юни в двора на Боянската църква в София ще се състои Софийски Средновековен Панаир (точно така, всяка дума - с главна буква!). Отдавна проявяваме интерес към подобни събития, посетили сме много от тях в (Западна) Европа, но, за съжаление, в България нещата са по-сложни. Винаги може да се намери информация за фестивалите във Франция, Белгия или Швейцария, но не и у нас. Обикновено научаваме за събитието от вестникарска дописка: „Вчера в Х се проведе…“. Не ни е известно да има централизирано място, откъдето да се черпи съответната информация (координати и програма) и да се правят планове… При запитване на място и предлагане на (безвъзмездна) помощ, реакцията е била от „знаете ли колко работа имаме…“ до „какъв ти е кярът?“. Modus Vivendi, организатори на събитието, публикуваха програмата във ФБ на 10 юни в 12 ч., когато резервациите за пътуването и плановете вече бяха направени. Някак си във България все още не можем да разберем, че тримесечен срок за информир…