Пропускане към основното съдържание

Пещери, скали, водопади (2)

Когато преди месец посетихме района, много обекти останаха неразгледани. Тогава си обещахме да се върнем при първа възможност и да наваксаме пропуснатото. Този път планирахме екскурзията да е тридневна, като се надявахме по-спокойно да разгледаме всичко.
Първият ден щяхме да караме „по-лежерно“, защото тръгнахме веднага след като се върнах от работа, не бях спал над 30 часа и бях опасен и за себе си, и за другите шофьори по пътя. Планирахме да се настаним в х-л „Хармония“ в Пампорово, но се оказа, че за всички възможни дати хотелът е зает. След доста ровене в Мрежата решихме база да ни е хижа „Триградски скали“, на входа на село Триград. Тя се намира в Триградското ждрело, вляво на пътя Девин - Триград, на 1250 метра надморска височина. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 75 места в стаи с по 2, 3 или 4 легла. Всички стаи са със самостоятелен санитарен възел. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Разполага с ресторант, паркинг, барбекю (само за настанените). Достъпът е удобен - само едно мостче я дели от пътя за Триград. Въпреки това ромонът на реката и редицата борове заглушават шума на преминаващите автомобили. Стаите са без „екстри“ като кабелна телевизия, спартански обзаведени, но чисти и удобни. Все пак това е хижа, а не 5-звезден хотел, а изненадата ни бяха отседнали за почивка/нощувка чехи и холандци. В ресторанта/столовата можете да консумирате собствена храна, като ползвате посуда от хижата, или да поръчате на ресторантски начала. Въпреки относително комерсиализирания район, цените са приемливи: прясно уловена в рибарника на с. Беден пъстърва - 5.50 лв. (мнооого вкусна!), бира - 1.60 лв., пържени картофи със сирене - 1.80 лв. и т. н. Поляната отпред е радост за нашите очи и възможност за децата да се потъркалят на воля по тревата.
Резервация може да се направи единствено по телефона. В Мрежата намерихме много телефонни номера за контакти, но единственият, на който ни отговориха беше 0896/715174. Използвах формата за връзка, без особена надежда, на bghotelite.com и най-неочаквано получих писмо, че след временни затруднения, „официалният“ телефон за резервации 0896/688360 вече е достъпен.
В хижата се намира печат № 88 на „100 НТО“.

хижа „Триградски скали“

адрес: BG-4825 с. Триград
GPS: 41.608855, 24.382941 (41° 36' 31.88", 24° 22' 58.59")
тел.: +359 896 715 174, +359 896 688 360
цена: 30 лв. (тройна стая)
wi-fi: безплатно

Ден първи

По пътя спряхме за малко на

Асеновата крепост,

известна още като „Станимахос“ или „Петрич“. Средновековна крепост, намираща се 2-3 км южно от Асеновград, разположена върху върху висок скалист хребет в Родопите, на левия бряг на река Асеница.
Според археолозите, крепостта е съществувала там от времето на траките V-IV век пр. н. е., а по-късно е била обитавана и използвана и през римската и ранно-византийската епоха.
Първите писмени сведения за нея са в Устава на Бачковския манастир, където е наречена „укрепеното селище Петрич“. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ, който я укрепва допълнително през 1231. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:
„В лето 6739 (1231), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.“
Една от най-запазените и забележителни сгради в Асенова крепост е църквата „Света Богородица Петричка“ от XII-XIII век. Тя е двуетажна, кръстокуполна, еднокорабна, с широк притвор, над който се издига голяма четвъртита кула.

IMG_4635.JPG

Бяхме идвали тук и преди, вкл. преди две години на средновековен панаир, но не бяхме сложили печат на книжката „100 НТО“ (№ 47).

Асенова крепост

адрес: Площад „Тракия“ 1, BG-4230 Асеновград
GPS: 41.986515, 24.873005

Следващата ни спирка бе

Бачковският манастир,

който е вторият по големина български манастир. Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите и е един от най-посещаваните в България. Пътят от паркинга до манастирският комплекс се е превърнал в пазар с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите (и не само там) – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеала и какво ли още не.
Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление, само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи - едни от най-ценните произведения на православната иконопис от XI-XII век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, и в Бачковската обител се помещава килийно училище (от XI век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на XIV век, патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук обаче не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.
Въпреки че Бачковският манастир оцелява след първоначалното нашествие на турските орди, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е към края на XV век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а запазената и до днес църква „Света Богородица“ е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестен зограф през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. В църквата също изобилстват красиви стенописи (според описанията, защото в момента са толкова почернели, че се виждат единствено някакви едва-едва очертани контури и тук-там по-светло петно!), но това, което най-вече привлича посетителите, е изключително ценната икона „Богородица Елеуса“, донесена от Грузия през 1310 г., за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят пред чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата.

IMG_1176.JPG

Освен основната църква, комплексът включва два по-малки храма – „Св. Архангели“ (от XIII-XIV в.), намиращ се в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строен в периода 1834-1837 г. Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). В манастирския музей могат да се видят обредни предмети от различни периоди - църковна утвар, икони, книги, мечът на император Фридрих I Барбароса, султански ферман от 1452 г., дърворезбован кръст с миниатюри.
Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален, т. е. подчинен направо на Светия Синод. Сградите му разполагат с над 200 места за нощувка. Щем-не щем, минаваме пак през израсналото туристическо градче със сергии и заведения, предлагащи различни видове мед, билки, грънци, всякакви кичовити сувенири (къде ли ги няма вече!), кебапчета, бира, чалга…
Тук също можете да получите печат № 47 от „100 НТО“ (в зависимост от версията на книжката), както и да закупите сувенирна монета (4 лв).

Бачковски манастир

адрес: BG-4251 с. Бачково
GPS: 41.942177, 24.849766

След Нареченските бани пътят е в ремонт. Участъкът, според табелата, е дълъг 25 км. За съжаление, отводнителните шахти са без решетки, не са обозначени и съществува реална опасност от пропадане, докато се опитвате да избегнете движещите се с голяма скорост и по средата на платното насрещни автомобили. Единствените работници, които видяхме, бяха след Пампорово. Наистина не разбираме, защо в Холандия или в Германия, или в …по-цивилизования свят се прави еднокилометров работен участък „от - до“ (обозначен и обезопасен и за работещите, и за пътуващите) и тогава се преминава към следващия, а у нас не може така!
Следващата ни спирка беше в

Широка Лъка,

село с вековна история, а запазените възрожденски къщи го нареждат след най-красивите кътчета в страната ни. В селото има над 100 паметника на културата, което е и причината да бъде обявено за архитектурен и етнографски резерват. В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 87.
Къщите му са накацали по стръмните калдъръмени улички, като повечето от тях са все още обитавани и добре поддържани. По-голямата част от къщите са големи и масивни, предимно двуетажни с каменни основи, а високи дувари от бял камък ги крият от любопитните погледи. Покривите са покрити с каменни плочи, а вътрешни дървени стълбища отвеждат до втория етаж. Тук забелязахме нещо, несрещано досега - една от ъгловите стаи на втория етаж „виси“ във въздуха, повдигната с гредоред. За съжаление не намерихме кой да ни даде обяснение за това.
Заради тежкото османско робство, архитектурата в региона е значително изменена, с цел да предлага на обитателите повече защита и сигурност. Затова в повечето къщи има скрити долапи и тайници, които да служат за убежище на семейството при нападение.
Етнографката музейна сбирка е разположена на третия етаж в една от най-забележителните възрожденски къщи на селото - Згуровския конак, като съдържа предмети от бита и културата на населението в региона. Работното време е всеки ден от 9 до 17, но е по-скоро пожелателно - след като се свързахме със служителка на изписаните на портата телефони, тя ни обясни, че сме попаднали на почивния ѝ ден и да потърсим някой друг да ни отвори.

IMG_1222.JPG

Църквата „Успение на Света Богородица“ в село Широка лъка е с интересна история на градежа си - построена през 1834 г. само за 38 дни от Тодор Паламарчов. Отворена е за посетители всеки ден (без понеделник) от 10 до 18.

IMG_1213.JPG
В църковния двор се намират старото килийно училище (вляво) и полуразрушеното по-ново класно училище

с. Широка лъка

адрес: BG-4840
GPS: 41.679590, 24.578569

Информационният център беше затворен и не можахме да сложим печат в книжката, затова не се бавихме и се отправихме към намиращото се на 6 км на юг село

Гела,

което е известно най-вече с Националното надсвирване с гайди (първите събота и неделя на август), Фолклорен ансамбъл „Манол Радичев”, спечелил много награди, и с кметицата си Калинка Драганова (вече покойница), дръзнала да поискала визи за англичаните, идващи да посетят селото й - като реципрочна мярка на некоректното поведение на Албиона.
Пътят е тесен, с много завои и намалена видимост. По шосето има доста нападали камъни. По-голямата част от него е с ограничение 20 км/ч, което май-май не се спазва много.
На 20. юли (Илинден) се провежда събор на параклиса „Св. Илия“. До 17 часа околните баири се огласяха от родопски песни и живия оркестър.
На селото е кръстен носът Гела на остров Ливингстън в Антарктика.
Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей и оттук той е слязъл да търси Евридика в пещерата „Дяволското гърло“.
Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство. Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир, патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в местния манастир, опожарен и сринат със земята през 17. век. В началото на 20. век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира („Св. Троица“) и попадат на гроб, в който е погребан православен архиерей - в седнала поза, със  златна огърлица и скиптър, увенчан с две змийски глави. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Разкопките до църквата показват наистина гроб, в който може да се седи, но празен. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е едва на 20 километра от Гела. А покойникът, намерен в гроба, според местните, е носел отличителните знаци на патриарсите.
Основните забележителности, които искахме да посетим, бяха тракийската крепост „Градище“ и ранновизантийската базилика.
Крепостта се намира в местността „Градището“, на около 3.5 км югозападно от селото. Тя е разположена на скален рид с ориентация североизток-югозапад, северно от връх „Шилестата чука“. Надморската височина на тракийската крепост е около 1850 м. До днес не е известна друга тракийска крепост, разположена толкова високо и проучена археологически. Строителите на „Градището“ са използвали природните дадености, гарантиращи труден достъп и съответно лесна отбрана на крепостта. Ролята на източна стена играе скалната 150 метрова пропаст. Крепостна стена е била изградена по северния, западния и южния склон на рида. Предполага се, че е обхващала терен с площ около 3 дка, с приблизително елипсовидна форма с дължина около 110 м и максимална ширина 45 м. По своята площ, тракийската крепост „Градище” е най-голямата в Родопите и е сред най-големите крепости, строени въобще във високите части на планината, но при добро желание може да се видят само тези останки:

IMG_1289.JPG
Останки от крепостната стена

Продължителността на прехода до крепоста „Градище“ е около 3 ч. в двете посоки, но на нас ни отне повече. Още на влизане в селото, при чешмата с лика на Калинка Драганова трябва да направите остър десен завой. След стотина метра остатъците от асфалт свършват и трябва да се движите по планински път, който градира от отвратителен до ужасен. Препоръката ми е да оставите колата някъде тук, тъй като по-нагоре пътят е толкова тесен, че обръщането или паркирането са най-меко казано проблематични. Маркировката към крепостта не е добра. Правилото е при всяко разклонение да държите ляво и нагоре. Най-добре е да следвате сравнително добре разположените табели за параклиса „Св. Марина“ (синя пътека).

IMG_1304.JPG
Параклисът „Св. Марина“

Малко след „Св. Марина“ следва заветната табела „Градище - 250 м“. Само дето никой не е обяснил, че това на практика е разстоянието по вертикал! В подножието на баира има утъпкан коловоз и инстинктивно тръгвате по него. Грешка! Трябва директно нагоре по стръмното!

IMG_1259.JPG
Някоя добра душа се е постарала да укаже вярната посока!

По пътеката през гората в най-стръмната част са направени стъпала и парапети от валки, улесняващи преодоляването на хлъзгавия труден участък. Пред самата крепост има информационна табела на български и английски език. Отделен въпрос е, че ако нямате орлово зрение, ще трябва да нагазите в къпини и коприва, за да я прочетете, а комарите, чието спокойствие е нарушено, хапят като кучета дори през дрехите.
От скалите гледката е страхотна. Жена ми се похендри на един зъбер над пропастта да снима. Ако се беше изсипала долу, като нищо щеше да повреди фотоапарата. После се оказа, че аз съм бил виновен, защото съм ѝ показал пейзажа. Естествено!

Тракийска крепост „Градище“

адрес: BG-4710 с. Гела
GPS: 41.6387, 24.5496 (41O 38’ 18.10”, 24O 32’ 58.91”)

Раннохристиянската базилика от 5-6 век се намира в селото, близо до църквата „Св. Троица“. Тя е била част от голям комплекс, свързан с християнизацията на местните тракийски племена - беси. Размерите й са внушителни - 30 х 15 м, с допълнителни анекси. Добре е обозначена с табели. За разлика от много други упражнения на тема „реставрация“, тя е оставена в реалното си състояние, като е направена само запечатка на основите и са поставени многобройни информационни табели.  Може би това е и благодарение на спонсорите от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Под „Св. Троица“ има останки на втори храм - а по-долу - останки от жилищни постройки и некропол.

IMG_1335.JPG

Селото е отправна точка и за посещение на пещерата „Ледницата“, която се намира на 7.5 км западно от селото, сред стара букова гора, близо до хижа „Ледницата“. Пещерата е част от карстовата местност „Злостен“, обявена за природна забележителност. Тя не е благоустроена и не е пригодена за масови посещения, затова пътят до нея, както и входът й не са добре маркирани. Пещерата е дълбока 242 и дълга 1525 метра, но за посещение (и то само с придружители - квалифицирани пещерняци) са достъпни около 100 м. Представлява комплекс от редуващи се галерии, пропасти, прагове, малки зали и др. Входът й е тесен (преминава се лазейки), но предверието е голямо и прилича на олтар с висок таван. Оттук по естествени стъпала се слиза на около 7 м до „голямата площадка“. Има малки тераски, украсени с прозрачни куполи - големи сталактити и сталагмити от лед, откъдето идва и името на пещерата.

с. Гела

адрес: BG-4710
GPS: 41.644195, 24.573591

Заедно с разотиващите се съборяни се върнахме обратно към с. Широка лъка и отново спряхме на информационния център -  срещу чешмата с гайдаря.

IMG_1342.JPG

Отново беше затворен, но от близкия магазин притича жена и подпечата книжката. Не правихме разследване дали е по съвместителство и продавачка в магазина, или просто е отишла да напазарува в работно време. Следващата ни спирка трябваше да е

скалeн феномен "Момата",

който се намира на около 1 км северозападно от село Широка лъка, на около 100 м от пътя за Девин. Той е създаден в резултат на ерозията и дейността на природните сили. Името, което местните хора са дали на високата 6 м скала, идва от причудливата форма, която природата е изваяла - стройна женска фигура с хурка в ръка.
За скалния феномен народът е създал и легенда, която гласи, че това е красавицата Каня (Калинка в друга версия), която се е превърнала в камък, за да не предаде вяра и чест на похитителите османци.

Скален феномен „Момата“

адрес: BG-4840 Широка лъка
GPS: 41.688695, 24.569213

Внезапно рукналия дъжд (в планина сме все пак!) и неудобното за спиране място ни попречиха да се покатерим през гората до основите на скалата и да снимаме. Задоволихме се с гледката от колата и продължихме към

Триградско ждрело,

което със своя 7-километров пролом се нарежда на трето място по дължина в България, като преди него са Буйновското и Трънското. Надморската височина на клисурата е между 950 и 1500 м. Началото на ждрелото започва от понорната пещера „Дяволското гърло“. В началото Триградското ждрело е широко 200-300 метра, но в по-северните си части се стеснява до близо 100 метра. Най-внушителната част на ждрелото са първите 2-3 км. Там почти отвесните скали са осеяни от цепнатини, арки, и пещерни отвори, а в пукнатините са израсли ели и смърчове. В тази част е открита и Харамийската пещера, която не е благоустроена и електрифицирана. До входа на пещерата води пътечка, започваща от паркинга при „Дяволското гърло“ – 10 минути изкачване през борова гора. Пещерата има два входа – по-точно вход и изход - две различни пещери, които са обединени от пропаст. Входът е труднодостъпен – достига се след изкачване на 20-метрова отвесна стена. Следва наклонен възходящ участък, обезопасен с метално въже. В пещерата са открити останки от първобитни хора. Техни макети, разположени в естествено осветената при входа част, са една от атракциите в Харамийската пещера. Организират се посещения единствено с водач пещерняк и със съответната екипировка.

IMG_1385.JPG

Голям интерес за учените представляват растителният и животинският свят на Триградското ждрело. Наред с широко разпространени растения флората е представена от много редки видове като Родопския Силивряк (друго негово наименование е Орфеево цвете), Родопска ръж и други, а фауната - от отровни паяци, живеещи навътре в пещерите, чието обитание е единствено за България. Триградското ждрело е обявено за природна забележителност през 1963 година и е в списъка на "100 национални туристически обекта" под № 88 (в хижа „Триградски скали”).
Триградското ждрело свършва на 1.5 км от

с. Триград,

разположено на 1240 м надморска височина в Западните Родопи, почти до границата ни с Гърция. Множество археологически находки показват, че селището е възникнало в дълбока древност. В околностите са открити пещерни жилища и тракийски селища. Предполага се, че името на селото произлиза от факта, че преди на това място са съществували три по-малки села.
Тук от 2003 година в началото на август се провежда фестивалът „Орфически мистерии“. В селото се почитат празниците „Предой“ (ритуално издояване на овцете след Гергьовден) и „Среде лято“ (почит на Слънцето). В района расте т. нар. „Мурсалски чай“, който бил много добър за „мъжко можене“. Ех, да имаше чай и за „женско искане“!

с. Триград

адрес: BG-4825
GPS: 41.5999985, 24.3829994

Настанихме се в хижата, хапнахме набързо и по леглата. Отдавна не ни се беше случвало да си легнем в 21:30, сред пълна тишина и спокойствие.

Ден втори

Сутринта се отправихме към пещерата „Дяволското гърло“, която е отворена от 9 часа. Между хижата и пещерата се намира Музея на мечката. Официалното работно време е от 10 часа, но в 9 беше отворен и използвахме възможността на влезем, за да не се връщаме по-късно. Експозицията е малка, но показва интересни факти от живота на мечките. Чрез интерактивни табла могат да се чуят звуците, които тези симпатични животни издават в различни ситуации, както и пулсът им при зимен сън. Тук участвахме в малка фотосесия за някакъв туристически справочник, но се разсеяхме и забравихме да попитаме за хонорара. В музея има печат, който поставиха на празно поле в книжката, тъй като музеят официално не фигурираше в нашия списък от забележителности.

IMG_1358.JPG
Скелет на кафява мечка

IMG_1366.JPG
Музеят се намира непосредствено да новостроящия се хотел с прекалено еклектична архитектура

Музей на мечката

адрес: BG-4825 Триград
GPS: 41.609242, 24.381385
раб. време: 10 - 18
цена: 2/1 лв

Следващата спирка беше

„Дяволското гърло“,

пропастна пещера, която е формирана вследствие пропадането на земните пластове. В миналото тя носи името „Ахорлакимето“ (турски), което буквално означава „клокотник“. Що се отнася до съвременното ѝ наименование, една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ѝ с вярването, че каквото влезне в нея, никога не излиза. Малцина са чували за събитията, които го доказват. През 1968 г., след обилни валежи, Триградската река повишава 25 пъти нивото си и завлича в пещерата около 300 кубика дървен материал, стифиран за износ. След пещерата, където реката се появява отново, няма дори треска от тях.

IMG_1403.JPG
В пещерата се влиза през изкуствено прокопан и укрепен тунел

Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад (общо в пещерата са 18) на Балканския полуостров. Пещерата се е получила от реката, пропадаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината й достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея се твърди, че може да се побере катедралата „Св. Александър Невски“. Липсват образувания като сталактити, сталагмити или сталактони, защото пещерата е на възраст около 175 000 години, което я прави сравнително млада. Първият документиран опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева.
На близо 400 м от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземната река се губят в сифон-галерия. През 1970 г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но за съжаление никога повече не излизат живи на повърхността. Спасителните екипи установяват, че водолазите са имали въздух за още 2.5 часа, а аутопсията показва, че и двамата са получили инфаркт в един и същи момент. Преди 4 години от National Geographic правят опит да пуснат в сифона автоматични подводни камери. След 30-я метър камерите спират да предават…

IMG_1498.JPG

Опитите продължават с оцветяване на водите, като по този начин експертите целят да разберат дали наистина от изхода извира същата река. Те с изненада установяват, че оцветената вода излиза, но чак след 2.5 часа. Така стигат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт, поне 30 км, в скалата. (Дали радиоизотоп не би могъл да помогне за това проучване?!)

IMG_1407.JPG
Оттук Орфей слиза в царството на Хадес

IMG_1414.JPG
Мястото, където Орфей заплакал за загубената си любима, т. нар. „Орфеево изворче“, е превърнато в олтар на любовта

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп, приблизително 80 000 бр.
Излиза се през естествения вход на пещерата, като за целта трябва да се изкачат 288 много стръмни стъпала - приблизителната височина на 20-етажна сграда. За хората с лабилно здраве се предлага връщане през „цивилизования“ вход. Изходът е около 250 м по-нагоре от входа и по шосето трябва да се върнете към паркинга пред пещерата.
Температурата целогодишно е 8 °C, влажността е почти 100 %, затова плътните дрехи са задължителни. Снимането е разрешено, но размерите на пещерата са такива, че без професионална светлотехника резултатът е „мароци“.
Дали само свежият планински въздух и ниската температура ни помогнаха да изкачим тези 288 стъпала, без да се задъхаме? Невероятно! Не е първата пещера, която посещаваме. Ново усещане е желанието ни да бъдем там отново и отново.

Пещера „Дяволското гърло“

адрес: BG-4825 с. Триград
GPS: 41.61, 24.38 (41°36′36″, 24°22′48″)
тел.: +359890222515 (Солаков)
работно време: 9 – 17 (влиза се на всеки кръгъл час)
цена: 5/2 лв

След това се отправихме пак към

Буйновското ждрело,

за да успеем този път да влезем в

Ягодинската пещера,

която е разположена на 3 км. югозападно от село Ягодина, но е известна още и като „Имамова дупка“. Намира се на десния бряг на река Буйновска, която формира най-дългото и живописно ждрело в България – 9.5 километровото Буйновско ждрело. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пред пещерата има паркинг и ресторант. По туристическа пътека също може да се достигне до Ягодинската пещера – най-известната от пътеките е от с. Триград (Южнородопска пътека - 2:30 ч.). Ягодинската пещера е една от най-красивите и богати на образувания пещери. Има няколко етажа (3 до 5, според източника), като само най-ниският е благоустроен за масов туризъм. Този етаж е електрифициран, изградена е 1100 метрова пътека и са прокопани изкуствен вход и изход. Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни перли, „леопардовата кожа“, сталактони и много други. Някои от образуванията наподобяват Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Дева Мария и Младенеца, Пижо и Пенда, акула, други носят имената “Полилея” (този “полилей” поне е неподвижен - пещерно образувание, няма как да се полюлява, но … пак чуваме за “полюлей”!), „Слона“, „Крокодила“. Интересно е да се види и т. н. „Новогодишна зала“ с украсената елха. Тук всяка година местният пещерен клуб посреща новата година. Елхата се сменя на всеки 4 години, тъй като ниската температура (6 °C) и високата влажност ѝ позволяват да се съхрани дълго. Тук стават и бракосъчетанията (вече над 250), под герба на страната, закачен на скалите. Досега няма регистрирани разводи, тъй като тази церемония любезно е предоставена на пещерняците от „Дяволското гърло“. Тук научихме нова подсказка (18+) как да различаваме сталакТити от сталагМити: Тати - отгоре, Мама - отдолу. Туристическата обиколка трае 45 минути – имайте го  предвид, за да вземете подходящо облекло. Снимането е забранено (и се държи на забраната!), но на входа можете да закупите диск с професионални фотоси (5 лв). Излиза се през втория изкуствен тунел около 200 м по-нагоре. Оттук (200 м) можете да посетите друга пещера с възстановка на пещерно жилище (срещу допълнително заплащане). Да! Тук бяхме впечатлени от организацията и модела на мислене - персоналът предлага всички възможни услуги и атракции в региона, не рекламира само и единствено своята! Явно е, че е надраснат  страхът да не би някой друг да спечели от техния труд! Браво!  Дай Боже, по-скоро да надживеем дребнавостта и сметкаджийството си!

Ягодинска пещера
адрес: BG-4835 с. Ягодина
GPS: 41.6054, 24.298 (41°36′00″, 24°18′00″)
тел.: +359 889 903642 (Сергей Генчев)
Работно време: 9 - 16 (влиза се на кръгъл час)
Цени: 7/4 лв.           
В списъка „100 национални туристически обекти“ е под № 89.

След това отидохме до село Ягодина. Оставихме колата на центъра и се отправихме към връх „Ушите“  („Св. Илия“). Има поне 4 варианта за достигане до него:
  1. за най-скараните с ходенето - можете да наемете джип (10 лв./човек), който да ви закара до върха; отиване и връщане трае около 40 мин.;
  2. тръгвате пеша по пътя на джиповете, започващ в източната част на селото; това е най-полегатият пешеходен маршрут, който трае около час и половина;
  3. от двора на училището в северната част на селото завивате наляво към склона и през ливадите стигате до борова гора, след което продължавате по маркирана пътека в десния ѝ (северен) край; излизате на пътя от т. 2 при една беседка, около 500 м под върха; продължителност - един час;
  4. когато стигнете до боровата гора завивате наляво пред нея и след това диагонално нагоре по склона - като кози! Ориентир са мачтите на GSM операторите на върха; продължителността е около 2 часа.
Ние се качихме по вариант 4, а слязохме по 3.

IMG_1555.JPG
Буйновското ждрело от „орлов“ поглед

Наблюдателна площадка „Орлово око“

адрес: BG-4835 с. Ягодина
GPS: 41.64308, 24.33877 (41О 38’ 35.09”, 24О 20’ 19.57”)

Ден трети
Рано сутринта тръгваме към

„Дяволския мост“,

интересно скално образувание, формирано от природните стихии. Намира се в землището на село Борино, в местността „Хайдушки дол“. За да стигнете до него на входа на село Борино завивате наляво по посока на село Чала. Преминавате край селското гробище (вляво), бетонов център (вдясно) и след преминаването през малко мостче стигате до полуработещо дървопреработвателно предприятие от ляво на пътя. Тук вече има указателна табела „Дяволския мост“. Разстоянието до феномена е около 2.5 км, като по-голямата част може да се премине с автомобил по утъпкан черен път. Край реката има много места, подходящи за пикник. За съжаление, първият километър от екопътеката представлява бунище за строителни, битови и всякакви отпадъци. Явно този регион не е интересен за показни акции като „Да изчистим България за един ден!“ - на 140 км от София и търсещите сензации телевизионни репортери.

IMG_1733.JPG



Когато стигнете до изкуствен водопад, сте на половината на пътя.

IMG_1606.JPG

IMG_1729.JPG
До прогнило мостче може да се стигне с автомобил

Ние оставихме колата при охраната на предприятието и преминахме разстоянието до мостчето пеш. Останалият половин километър минава през гората. Всички по-стръмни участъци са били обезопасени с парапети, а по хлъзгавите зони е имало дървени стъпала.
Това е част от Южнородопската екопътека, която свързва Триград с пещерите и „Дяволския мост“. Природните стихии са я разрушили в частта ѝ от Ягодинската пещера до тук и преминаването е невъзможно. Преди две седмици един норвежец се е „правил на мъж“ и е свършил в дерето със счупена ръка. В момента работници укрепват пътеката, изграждат наново наблюдателни площадки, кътчета за отмора, стъпала и парапети. Крайният срок е 15. септември, но те се опасяваха, че може да се забавят заради проливните дъждове напоследък. Също така ни предупредиха, че в района обикаля мечка с две малки мечета и ни посъветваха да вдигаме шум при евентуална среща, за да я отпъдим. Тъй като щерката без усилия надкрещява корабна сирена и отпуска гласа си с повод и без повод, нямахме опасения за себе си. За мечката - няма гаранции!

IMG_1639.JPG
„Дяволският мост“ от една страна...

IMG_1699.JPG
...и от другата

Мостът е с дължина 8-10 м, ширина 2-3 м и височина близо 40 м. Името му идва от легендата, че по него може да премине само дявол. Според друго предание мостът е резултат на помирение на двама братя, дълги години спорили за бащини имоти и издигнали стени по между си. Близо до скалния феномен се намира и водопад. Двата обекта са включени в списъка на природните забележителности през 1995 година с цел тяхното опазване.
    Отправихме се към последната планирана спирка - Кричим. Пътят от Девин до стената на яз. „Цанков камък“ е идеален - нов асфалт, маркировка, обработени ескарпи. Преминахме и през тунел с работещо осветление и вентилация, без течове. За момент загубихме представа - в Родопите ли се намираме или в Алпите! По-нататък също се прави „някакъв“ ремонт, по-скоро кърпеж, но не е същото!
Спряхме на чаша кафе на к-с „Чилингира“, на скален нос над язовир „Въча“. За разлика от обслужването, гледката към язовира е зашеметяваща.

IMG_1747.JPG
        Черни лебеди във водите на язовир „Въча“

Комплекс „Чилингира“

адрес: BG-4800 Девин, яз. „Въча“
GPS: 41.9101, 24.4424

Кричим
се споменава за първи път в 1451 г., когато е записан като село в регистрацията на Филибе санджак (Пловдивски окръг). По заповед на султан Мехмед II, дадена на Чандарлъзаде Халил Хареттин Паша, внука му Халил Паша очертал границите на селото, които били определени по имена на дървета и околни пътища. Споменават се имената: Ески Хисар (Стара крепост), Кова (кофа) юзу или юзлу и др.
Над двата бряга на река Въча, там където тя напуска „прегръдките“ на Родопите, са се издигали две взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината. Първата се нарича Малко кале и е разположена на десния бряг на Въча, а втората - на десния и носи имената Кричим, Голямото кале и Иванковото кале.
Крепостта Кричим е строена през два периода - ранновизантийски (V-VІ век) и български (от времето на хан Крум). Разрушена е през ХV век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна). От крепостната стена се открива приказна гледка към град Кричим, който е под нозете ни, към Пловдивското поле.
През 1198 г. Кричимската крепост е превзета и възстановена от болярина Иванко (братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец), който за кратко откъснал под свое управление почти цялата Родопска област. Още през същата година крепостта е превзета от византийския севастократор Георги Палеолог, който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.
В околността на крепостта, на около 20 минути, върху голяма риолитова скала обрасла отвсякъде с издънкова широколистна гора, е изсечен прочутият Асенов надпис, който гласи: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“.
Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.
До крепостта се стига като от градската черква "Св. Св. Козма и Дамян" се поеме първо по път, а след това вдясно по стръмна пътека (GPS: 42.04, 24.46).
Забележителност в Кричим е мостът над р. Въча с изцяло западна метална конструкция, който е преместен от Сърбия по време на Първата световна война.
На 6 км преди града се намира Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично” на брега на река Въча. По времето на Априлското въстание манастирът е разрушен, но в края на 19 в. е реставриран. За съжаление, не можахме да го посетим, тъй като заваля дъжд, а определеното за посетители време беше след повече от час. А не сме от хората, които искат и настояват да бъде направено изключение за скъпоценните им особи.

IMG_1766.JPG

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“

адрес: BG-4220 Кричим
GPS: 42.00254, 24.47649
отворено за поклонници:
октомври - март:
8:30 - 12:00, 15:00 - 18:00 (вторник, четвъртък, събота)
8:00 - 18:00 (неделя и празнични дни)
април - септември:
8:00 - 12:00, 16:00 - 19:00 (вторник, четвъртък, събота)
8:00 - 19:00 (неделя и празнични дни)

Другият обект, който беше предизвикал интереса ни, беше

Двореца,

чиято история започва от 1902 година, когато вековните дъбове от Кричимската кория привличат вниманието на Княз Фердинанд І. Гората, с лонгозен характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, е очаровала княза и той решил да създаде ловен парк. След изкупуването на околните земеделски земи и внасянето на елени лопатари, стопанството е заградено. През 1905 г. е построен ловен павилион, наречен „Австрийската къща“. Тя е първата в стопанство „Кричим”.
През 1903 година е оформен и малък, около 2 дка парк, който с годините се разширява и в момента големината му е около 300 декара. Още 1400 декара са гора, а 300 декара са стопанска част, от която изхранват животните в местността.
  В парка могат да се забележат уникални растителни видове от цял свят: дървета на по повече от двеста години като бял бряст, бяла топола, различни видове магнолии, метасеквоя, лагерстремия, люляк, дори и бамбук. Най-голямото дърво е дъб, на повече от 500 години, чийто диаметър  е над 2 метра.
Няколкото езера в парка изобилстват от животински видове, а на повърхността цъфтят и водни лилии.
Стада от елени лопатари се движат свободно из защитените местности. Цар Фердинанд първи е развъдил тези животни по българските земи именно в Кричим. Там живеят още муфлони, костенурки, лисици, както и различни защитени видове – жаба дървесница, малък тритон, черен щъркел, сива и бяла чапла.  
Самият дворец е построен през 1937 г.  по проект  на арх. Севов и е с традиционна архитектура с белези от модернизма, вписващ се в средата с уютна декорация.  Непокътната е по-голямата част от инвентара на двореца от самото му създаване.  Той е на два етажа, като всеки е със застроена площ от 750 квадрата. Всичките му 55 стаи са с различни полилеи. А сервизите, килимите, подовата настилка, столовете, масите и по-голямата част от обзавеждането все още изглеждат като нови.
Две от най-значимите исторически събития, свързани с двореца:
1. Убийството на един от най-големите български държавници Александър Стамболийски е свързано с тогавашното царско имение в Кричим. Когато той научава, че се готви покушение срещу него, тръгва към Кричим, но по пътя е заловен и убит на 14 юни 1923 година.
2. В двореца Цар Борис III къса  заповедта за депортиране на българските евреи в концентрационни лагери през 1943 година.
За съжаление никъде в мрежата не намерихме адрес и работно време, а само възторжени анотации с двугодишна давност от типа „Симеон Дянков ще отвори Двореца за гражданите…“. Но трябва да остане нещо и за следващия път, нали?

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:


Популярни публикации от този блог

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Егейска Турция

ПодготовкаОтдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция - да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко по на запад. Та реших този път да ползвам туристическа фирма - да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирай работни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи... И винаги поне една от жените е недоволна! Аман! Основните обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес. Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която та…