Пропускане към основното съдържание

По южното Черноморие

Решихме и ние, като „нормалните“ хора, да вземем карта за почивка. На нашенското Черноморие. Дотук добре! Но десет дни на едно място не се издържа, не и при условие, че повече от три дни не сме се задържали. Където и да е! Беше изготвен, представен, актуализиран и приет на трето четене с особено мнение строен план: сутрин от 9 до 12 - плаж, а след обед - обиколки из Бургаска област - от северния ѝ край надолу чак до турската граница. Маршрутите бяха разработени така, че да могат, с малки изключения, да бъдат покрити за половин ден. Обаче… жена ми получи обаждане от типа „докато си почиваш, булка, да опощиш лещата…“, заседна пред компютъра и добре обоснованият план отиде по дяволите. Все пак успяхме да посетим част от желаните дестинации.

Бяла - Обзор - Иракли - Емине

Бяла,

която де факто е във Варненска област, не беше в първоначалните ни планове. Посетихме я, след като в края на Обзор видяхме кафява табела „Късноантична крепост“.
Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата „Космос“ и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО. Най-ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са два каменни щока - останки от каменно-дървени котви.
Селището се е намирало в близост до римската пътна станция Темплум Йовис. Районът попада в териториите на разпространение на тетрадрахми, сечени в Томи и Одесос, както и на римски монети.
За първи път името на селището се споменава в един турски регистър от 1731 г. като Ак-дере. От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който в момента се намира в центъра.
През 1821 г. в Гърция избухва въстание против Османската империя. То обхванало всички села и градове покрай Черноморието, които били населени с гърци. В това въстание взели участие и жители на Бяла.
По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях - гръцка или „Св. Успение Богородично“ и „Св. Параскева“. От 1925 до към 1928 г. от Бяла са се изселили около двеста семейства в Катерини, Корино, Китрос, Аспрос. В техните къщи се настаняват бежанци - македонци, а по-късно - тракийци и добруджанци.
Късноантичната крепост (IV - VII в.) на носа „Св. Атанас“ е частично разкрита, част от разкопките са укрепени. На другия ден се навършваха 30 години от обяваването на Бяла за град (5.ІХ.1984 г.), така че кипеше ентусиазиран и ...леко хаотичен труд около разкопките. Както се казваше в един стар виц: „да имахме още един ден и пет лева, всичко щяхме да направим както трябва“. За жалост, наблюденията ни показват, че всички дейности, извършвани „по повод“, остават на някакъв етап на недовършеност след празника - парите привършили, хората уморени, мероприятието отчетено…

IMG_2152.JPG
Макетът на крепостта се довършва
Над обособените части на крепостта има издигнати покривни конструкции, поставени са достатъчно на брои и информационни двуезични табла. Добра идея са паната, даващи обща идея за живота в крепостта. За съжаление, архитектите Добрев, Добрев и Симеонов, които не са пропуснали да заявят авторските си права, са „фотошопнали“ монаси в бели, сиви и кафяви раса, дами с венециански прически и т. н., характерни за период с около 10 века по-късно и с 3000 км по на запад. Да не говорим за изображенията на иконите...

IMG_2191.JPG
Покривна конструкция защитава разкопките, но паната не са съвсем достоверни

За празника се очакваше да има и историческа възстановка. Свързахме се с Калина Атанасова, за да публикува информация за събитието на сайта си, но не знаем как е протекло събитието. Дано повече хора са го посетили, защото ако се чакаше само на рекламата на Общината, щеше да остане на ниво махленско събиране.

IMG_2160.JPG
Красива патрицианка ще участва във възстановката

Ако не ви се дават 5 лв за вход, можете да пиете по едно кафе в „цъфналия“ върху разкопките хотел-ресторант и по пътечката от терасата да влезете директно в крепостта.

IMG_2227.JPG
Върху руините е построен хотел

Късноантична крепост на нос „Св. Атанас“

адрес: BG-9101 Бяла
GPS: 42° 51’ 18.23”, 27° 54’ 04.58”
раб. време: 10 - 20 ч.
цена: 5/2 лв

Обзор

Обзор е едно от най-древните селища по българското Черноморие с история датираща от преди повече от 3000 години. Първи тук се установяват траките, които наричат града си Навлохос (Навлох, Наулохас, Тетранаулохас, Татранаулохас). След тях (около I-во хилядолетие пр. Хр.) се заселват гърците, които го преименуват на Хелиополис (от гр. - „Град на Слънцето“).
През I в. пр. Хр. по земите на днешен Обзор се настаняват римляните. Те кръщават града си Теополис (Град на боговете) и построяват храм на върховния си бог Юпитер, чиито останки и днес красят центъра на курорта. Заради този храм римският град бил известен още с името Темплум Йовис. Според много археолози обаче, храм на Юпитер в Обзор не е възможно да бъде открит, останките от огромна сграда, намерени в центъра на курортния град, са част от ранно християнска базилика. Изследванията сочат, че градът е бил в разцвет по време на късната античност. А тогава вече не са се строяли храмове на Юпитер, според учените. Недалеч от града, за да защитават морските търговски пътища между Константинопол и Дунав, римляните построяват и крепост.
По-късно тук се е намирала лятна резиденция на византийските императори.
През Средновековието, привлечени именно от мощното укрепление, едни след други тук се заселват византийците, савойците, добруджанският деспот Добротица (който преименува крепостта на Козяк) и османците, които окончателно превземат властта в средата на XV в. Те кръщават селището Гьозикен (Обзор на турски) – име, което носи до 1936 г., когато приема българското си съответствие, известно до днес.
През 1890 г. в Обзор е открито първото училище – в сградата на бившия конак. През 1922 г. от начално то се разраства в гимназия. Три години по-късно е основана първата селска вечерна прогимназия. През 1930 г. започва строежа и на официална училищна сграда, която посреща първите си ученици през есента на 1933 г. под името „Св. Св. Кирил и Методий“. По това време Обзор започва да се развива и в сферата на туризма. Разраства се строителството, оформят се комплекси, заведения и тревни площи, а близките природни красоти се използват като допълнително предимство за привличане на посетители. На 09 септември 1984 г. Обзор получава статута на град.
Обзор е курортът с най-дълга плажна ивица по българското Черноморие. Близо 10 км фин златист пясък плавно следва извивките на живописен залив и свързва двата скални носа в краищата му, давайки възможност за установяване на всевъзможни плажни атракции и почивни бази. В северния си край заливът се „заключва“ от нос Свети Атанас, а в южния – от нос Емине, където се издига един от шестте фара по родното Черноморие. Всъщност претенции за „собствеността“ на този плаж има и намиращия се на 7 км северно гр. Бяла.
Православният храм „Св. Йоан Предтеча“ е построен през 1904 и изцяло реставриран през 2004 година. Намерен е шестораменен патриаршески кръст, т. нар. древноегипетски символ на живота Анх (с експертиза от Британския музей), който е най-старият открит християнски символ в цяла Европа и тухла със стилизирано изображение на риба (до средата на ІV в. рибата е символ на християнството) (GPS: 42° 49' 11",   27° 52' 52"). Всяка година на 24 юни – Еньовден, храмът се превръща в основна сцена на действие в чест на рождението на неговия патрон и празника на града.

IMG_2232.JPG

В центъра се намира площадът с Часовниковата кула и фонтана, които са любимо място за вечерни сбирки на местните и на туристите. 12-метровата кула е построена във възрожденски стил от 3 сегмента, като на най-горния са разположени 4 часовника с кръгли циферблати. Емблематичната за града конструкция е завършена от покрив с медна ламарина.

IMG_2245.JPG

В град Обзор може да видите още Крайморския парк или както го наричат местните „Паркът с палмите“. Площта от около 20 дка се простира от двете страни на една от главните улици на града и е устроена на 2 етапа. Първо е оформена половината откъм морския бряг, където ви очакват стотина студоустойчиви палми и десетки пъстри цветя, пръснати покрай алеите и освежавани от автоматична оросителна система, детска площадка и дървени мостчета над разположено в средата езеро. Малко по-късно паркът се разраства от другата страна на улицата и към съоръженията са добавени още няколко детски къта, два великолепни фонтана, лятно кино и лятна сцена, на която почти винаги се случва нещо (Международен фестивал на църковната музика „Пасхалия“ (през месец май), Международен фестивал „Северна Венеция Обзор“, Международен фестивал „Обзор на звездите“ и Международен фестивал „Българска асамблея“ (през месец юни), Нептунови празници през юли, Международен детски фестивал за песни и танци „Обзор пее и танцува” през август и много други). В него се намират колони и останки от статуи от предполагаемия храм на Юпитер и други древни фрагменти.

IMG_2257.JPG

Наблизо, на крайбрежната улица, се намира и градският музей със странното работно време 18 - 22 ч. (вход 4/2 лв).
Средновековна крепост „Козяк“ се намира на около 3 километра от град Обзор на запад, в местността „Калето“. Развалините на крепостта са на източния от двата ръта, които се спущат от връх „Янку тепе“ към долината на р. Двойница. Според братята Шкорпил, крепостта се е състояла от две части. Предната, като по-достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула. „Козяк“ несъмнено се е използвал като пристан (въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти), защото през ХVІ в. е съществувал „Закон за пристанището на Гьозке“, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Крепостта пострадала тежко от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход срещу българското Черноморие през есента на 1366 г. При неизвестни обстоятелства по-късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман. Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в., когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.
Посещението на тази крепост беше първоначалната и основна цел на пътуването ни. След като не я намерихме, като истински (български) инженери прочетохме упътването, т. е. отидохме до Информационния център. Любезно девойче ни обясни, че нямаме никакъв шанс да стигнем до крепостта, защото Общината току-що е взела решение да се изгради еко-пътека, която да води от т. нар. Първомайска поляна (стига се по последната улица на града вляво, посока Бяла) до „Козяк“. В противен случай трябва да си търсим добре информиран местен водач. За другия сезон всичко трябвало да е готово. А дано!

Крепост „Козяк“

адрес: BG-8250 Обзор
GPS: 42° 49' 28", 27°51'30"

Защитена местност „Иракли“от 1994 г. е резерват за запазване на редките и застрашените растителни видове и птици. Плажът на Иракли (наречен така от преселници гърци, в памет на местността, от която идват - Ераклеа в днешна Гърция) е един от малкото останали девствени плажове, който беше нашумял напоследък с проблемите около решенията за застрояване на района. Плажната ивица е дълга около 3 км и достига до нос Емине. Иракли е разделен от река Вая, вливаща се в морето, оформяйки широк лиман, разделяща условно плажовете на плаж „Иракли“ („натюр“) и плаж „Вая“ (облагороден). Тъй като е далеч от големите курорти, а и няма никаква инфраструктура, Иракли се посещава предимно от млади хора, които пренебрегват липсата на условия за сметка на общуването с дивата природа.


IMG_2277.JPG
Плажът „Вая“

Иракли

адрес: BG-8239 с. Баня
GPS: 42° 45′ 03″, 27° 53′ 19″

Емине (Емона)

Нос „Св. Никола“ е едно от местата, които задължително трябва да бъдат посетени. Това е точката, където Стара планина опира морето. След него следва и централният старопланински нос, наречен „Емине“, където се счита, че свършва Балканът.
Нос „Емине“ („Емона“) е висок цели 60 метра и е вдаден навътре в морето. На носа могат да се видят останки от църква и средновековната крепост „Емона“, известна и като „Аемон“, а местността около нея се нарича „Палеокастро“ (Старата крепост). Всъщност за нея се разбира при строежа на фара на нос „Емине“. През 1278 г. е била завладяна от византийците, през 1366 г. от савойците. През 1367 г. жителите на „Аемон“ се вдигнали на бунт и прогонили чуждоземния гарнизон. В края на 1369 г. и началото на 1370 г. крепостта вече е във владение на деспот Добротица. През 1388-1389 г. е завладяна за първи път от турците, а окончателно - през март 1453 г.
Носът е най-източната част на Стара планина и разделя условно българското черноморие на северно и южно. Нос Емине е крайната точка от международния туристически маршрут Е-3, свързващ Атлантическия океан и Черно море. Българската част от машрута Е-3 е по-популярнa като Ком - Емине. На нос Емине се намира Емонския фар. Той е един от шестте фара на българското черноморско крайбрежие. Кулата му се издига 9.4 метра. Фарът съществува от 1880 година и се вижда от 30 мили в морето, но днес, във времето на спътниковата навигация, ролята му за корабоплаването е почти символична.

Легенда

Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и невероятно красива дъщеря. Тя расла на воля – плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк-корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, хвърлила се в морската бездна и вълните станали пурпурночервени. И днес, когато слънцето изгрее, морските води около носа се обагрят в червено и напомнят за излъганата любов на девойката.

IMG_2265.JPG
Тук свършва Балканът

Село Емона е разположено в северозападната част на нос Емине. Според Омировата Илиада тракийския цар Рез, участник в Троянската война и убит от Одисей и Диомед, е бил роден тук.

Селцето е изключително мъничко и в него живеят двадесетина души. Видът на къщите говори, че това са по-скоро виладжии, а не постоянни жители.
Пътят от Иракли е около 6 км и в изключително лошо състояние. Явно държавата си „отмъщава“ на еколозите и е допуснала той да се върне към вида, предполагащ най-много волски впрягове и/или катъри. Пред входа на някакво военно поделение (по табела) той се отклонява вдясно към селото, а направо - на около 2 км - е носът.

Несебър - Равда

Несебър

е толкова известен и посещаван, че няма какво да се добави. Освен, може би, че и в края на сезона лудницата и кичът не отстъпват позициите си в това райско някога място.
А, и някога учехме, че старото му име било Месембрия, а сега на много места пише Месамбрия...


IMG_2355.JPG

Положителни емоции - за n-ти път посещение на еко-кафене „При Mайкъл“, където можете да се радвате на прохладата на водни стени сред щъкащи водни костенурки, както и две сувенирни монети - с църквата „Христос Пантократор“ и „Несебърска панорама“.

Еко-бар „При Майкъл“

адрес: ул. „Хан Аспарух“ № 7а, BG-8231 Несебър
GPS: 42.6597, 27.73776
тел.: +359 554 455 31
моб.: +359 888 705 874
раб. време: 12 -23 ч.

Равда

Малкото село Равда е разположено между град Несебър и град Ахелой и вече трудно може да се определи като самостоятелно селище, а по скоро е част от „мегаполиса“ Равда - Несебър - Слънчев бряг - Св. Влас. След 1924 година в Равда се заселват бежанци от Егейска Македония. По времето на социализма бе известно главно с ученическите лагери, пионерски и средношколски, изградени в него. Сега голямата атракция е аквапарк, предлагащ забавление на децата и, в по-малка степен, на родителите им.

 Ахелой - Поморие

Ахелой

Старо име на селището е гръцкото Чимос. Чимос е побългарено на Чимово през 1934 година, а през 1960 година името е сменено на съвременното Ахелой. Парадоксално: това име, което е заимствано от името на реката, е и най-древното. Произходът му най-вероятно е тракийски. Сред приблизително 240-те думи, които български лингвисти са установили в тракийския език, е и „ахел“, което означава „вода, воден“.
Голяма част от днешното българско население на Ахелой са наследници на тракийските българи, които по време на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война са принудени да напуснат домовете си в Беломорска и Одринска Тракия заради турския и гръцкия геноцод.
Стратегическото местоположение на местността е било определящо за издигането на римската крепост Чая, както и на път, част от който е бил запазен до средата на XX в. Калето се намирало на възвишението Стролата и е служело за наблюдение. Тук, край река Ахелой на 20 август 917 г. цар Симеон Велики разбива многохилядна византийска войска, предвождана от Лъв Фока, една от най-величавите битки на Средновековието. В битката участвали 60 000 българи срещу 62 000 византийци, като своята смърт намират 35 000 българи и 60 000 византийци. Летописците споменават, че дори след 40 г. по полето край р. Ахелой се белеели костите на загиналите византийски войници (местността днес се нарича „Кокалу“). Симеон I се провъзгласява за „цар и самодържец на българи и ромеи“, а българският архиепископ получава най-високата църковна титла - патриарх, която дотогава носи само главата на Константинополската църква.
Благославянето на военните части и техните бойни знамена като военен ритуал е извършен за първи път на 20 август 917 г. по заповед на цар Симеон преди битката край Ахелой. По-късно ритуалът започва да се извършва всяка година на Богоявление (Йордановден - 6 януари), а не само преди сражение. Традицията е възстановена  през 1880 г. от първия военен министър след Освобождението Пьотър Паренсов. След прекъсване през 1946 г. традицията е подновена на 6 януари 1992 г.

IMG_2296.JPG

На 20.08.2007 г. вицепрезидентът Марин открива паметник-монумент по случай 1090 г. от победата на Симеон I. Паметникът е изграден по инициатива на председателя на фондация „Паметници на българската слава“ проф. Младен Григоров и със съдействието на община Поморие и  Чайкафарма, по проект на професор Румен Скорчев и професор Валентин Старчев. Той е първият знак, който се поставя, за да напомня за голямата победа на българската войска (GPS: 42.64688, 27.64857, парк „Ахелой“).
Започнато е строителство на исторически комплекс „Ахелой-917“ в местността „Стролата“. Ще бъде разположен върху 8 дка. Ще включва стени, бойници и църква. Вероятно амбицията е да се повтори успеха на Цари мали град.
През 2008 г. е изграден „Ахелойският фар“ намиращ се на Латерновият нос до селище „Марина кейп“. За да започне да функционира се изчаква разрешителното за мигащия код-район Черно море. Под фара има малко заливче с тясна плажна ивица. То е почти затворено, което го предпазва от морските ветрове и течения. Плитката (до кръста) и топла вода, лесния надзор над децата, както и сравнително малкото „природонаселение“ са едни от критериите, които ни повлияха обикновено тук да идваме на плаж, когато почиваме в района. Липсата на заведения, плажни атракции и „забавления“ само затвърждават решението ни.
Река Ахелой все още гъмжи от риба (най-вече каракуда и червенопера), което позволява докато женската част от фамилията се препича като скумрия на скара, мъжката (без малко да напиша по-умната и красива) да се занимава с нещо смислено.

Поморие

Градът е разположен на тесен скалист полуостров (издаден на 3.5 км в Черно море). Основан е през IV пр. н. е. близо до солено езеро, наречено от древните траки „свещено“ заради лечебните му свойства. Според някои източници името на града Анхиало идва от гръцки и означава „край плитко море“, а според други е свързано с името на древното градче Ахело, близо до малоазийския град Милет. Първите колонизатори по черноморските брегове идвали от Милет и е твърде възможно да са кръстили новата колония на родния си град - често срещана практика в Древността.
Руините на античния град Улпия Анхиалеон Палеокастро (известен още като Анхиалос или Улпия Нона) все още не са напълно разкрити и лежат под не голям слой от пръст и камъни в региона „Палеокастро“ в близост до град Поморие.
Той става римска провинция през 45 г., но получава автономия по време на царуването на римския император Траян (98-117), който го прави (под името Улпия Нона) самостоятелно населено място заедно с градовете Nicopolis ad Nestum, Nicopolis ad Istrum, Ulpia Serdika, Topir (близо до устието на р. Места), Ulpia Eskus, Ulpia Aureya (Златица) и Ulpia Pautalia. Към името на повечето от тях е добавено императорското - Ulpia и от V до X век името на града е Улпия Анхиалеон Палеокастро.
Посетителски център „Поморийско езеро“ представя специфичен растителен и животински свят. Разположението на Поморийското езеро по големия миграционен път на птиците Via Pontica определя голямото им разнообразие в района - 269 вида. В центъра се предлага: постоянна експозиция за биоразнообразието в езерото, Интерактивно обарзователно табло, оборудване за наблюдения на птици (далекоглед и бинокли), организиране на орнитологични турове в района на езерото, семинари и обучения, различни природозащитни кампании, акции и консервационни бригади, прожекции на филми на екологична тематика. Поморийското езеро е защитена местност от 2001 г., а високата му природна стойност е оценена и на международно ниво с включването му в Списъка на влажните зони с международно значение.
Тук можете да си направите и безплатни кални бани.

IMG_2312.JPG

Посетителски център „Поморийско езеро“

адрес: BG-8200 Поморие (до санаториума на Mинистерството на здравеопазването)
GPS: 42° 33’ 55.24”, 27° 37’ 59.64”
раб. време: 10 - 12 и 16 - 20   

Музеят на солта е единственият специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода в Източна Европа. Според  твърденията на наши историци, солниците съществуват още от V в. пр. Хр. В миналото солта е била много скъпа и ценна придобивка, защото се е намирала рядко, а и добивът й не бил лесен.
Музеят е открит през 2002 година с финансовата подкрепа на Европейския съюз и представя старата технология за производството на сол, чрез слънчевите изпарения на морската вода. Музеят дава уникалната възможност на своите посетители на живо да се запознаят с процеса на добиването на поморийската сол.
Той представлява изложбена зала и работещи солници, разположени на площ от двадесет и пет декара. В експозиционната зала са изложени единствените по рода си снимки  от миналия век, разказващи за  историята на солодобива по тези земи. Тук са показани уникална колекция от снимки, стари топографски карти, автентични макети, инструменти и съоръжения на соларите от миналото.
На входа на музея може да се закупи сувенирна монета.

Музей на солта

адрес: BG-8200 Поморие (до Посетителски център „Поморийско езеро“)
GPS: 42° 33’ 55.24”, 27° 37’ 59.64”
тел.: +359 596 253 44
моб.: +359 882 420 097, +359 882 420 061
раб. време: 08 - 18 (по - пт), 10 - 18 (сб - нд)
цена: 3/2 лв
100 НТО: №6а    

Поморийският манастир „Св. Георги Победоносец“ е бил основан около VII в. от гръцки заселници. Най-вероятно, много преди това, мястото е било използвано за светилище от траките, за което свидетелства откритият мраморен релеф на Тракийски конник.
Християнството се появило сравнително рано в Анхиало, донесено през 52 г. лично от св. Андрей Първозвани, един от 12-те апостоли. Още от II в. в града била учредена епископия, като се споменава името на епископ Сотас, което е с явен тракийски произход. От V - VI в. селището станало седалище на автокефална архиепископия - роля, която запазил дори по време на турското робство. В тези условия било съвсем естествено в града да има манастир. През 812 г. хан Крум завзел града и той станал част от България. След приемането на християнството за официална държавна религия през 864 г. Анхиало останал архиепископия, но вече с български архиепископ. Известното Анхиалско евангелие от 1337 г. - ръкопис с четирите евангелия, излязло изпод перото на анхиалския книжовник Методий Гемист, е доказателство за активната книжовна дейност в града.
    Манастирът бил разрушен при опожаряването на Анхиало от венецианските рицари на граф Амедей IV Савойски през 1366 г., или около век по-късно, през 1453 г., когато градът окончателно паднал под властта на Османската империя. От тези времена е останала само една обгорена икона на свети Георги, датирана към 1607 г.
    Към края на XVIII в. в Анхиало се заселил Селим бей. Той бил много богат, но се разболял от неизлечима болест. Ратаят му Нено сънувал, че в двора на чифлика тече извор с лековита вода. Селянинът отишъл и тайно разкопал посоченото място. Открил мраморен барелеф на св. Георги (сега вграден над портата на храма) и когато го вдигнал, отдолу бликнал извор. Селим бей наистина се изцелил и в знак на благодарност той и цялото му семейство приели християнската вяра, до извора построили малък храм, а самият Селим станал първият игумен на манастира. През 1856 г. била построена новата църква и много скоро светата обител се превърнала в духовен център на околността. През 1945 г. е разширена чрез построяването на два странични престола, единият на св. Николай Мириклийски, а другият - на св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. В църквата се съхраняват ценни икони от XVII и XIX век.

IMG_2321.JPG

В наши дни „Свети Георги“ е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България. Музеят в приземието вляво от входа показва църковна утвар, книги и предмети от живота на монасите. В момента на нашето посещение в него беше презентирана изложбата „Християнската култура по Южнобългарското Черноморие“. Дамите не могат да влизат в храма с голи рамене и колене, и с открити деколтета. За да бъдат улеснени, на входа му има панер с шалове, с които могат да се закрият. Монасите традиционно произвеждат мед, вино и ракия. Бутилка 0.5 л от манастирската ракия струва 6 лв, 0.7 л - 10 лв, а бутилка вино (0.7 л) - 7 лв. На входа на манастира има автомат за сувенирни монети, от който може да се купи такава с лика на св. Георги.

Манастир „Свети Георги“

адрес: BG-8200 Поморие, ул. „Цар Борис I“
GPS: 42° 34’ 01.53”, 27° 37’ 04.47”
тел.: +359 596 320 17

Античната куполна гробница се намира в местността „Кухата могила”, северно от къмпинг „Диана”, на изхода от гр. Поморие (посока Бургас). Тракийският некропол е строен през II - IV век. Гробницата е тракийска, но за нейната направа са използвани римски строителни техники, предполага се, че тя е на богата фамилия, играла е ролята на мавзолей и там са се извършвали редица религиозни тракийски ритуали. Комплексът обединява дромост, гробна камера и допълнителни помещения. От частично разрушения вход на гробницата се влиза в сводест коридор, дълъг 22 метра, от двете му страни има четириъгълни помещения. Той води до кръглата гробна камера с диаметър 11.5 м, изградена от тухли, камъни  и хоросан, като през средата на камерата минава куха колона, висока 5.5 м и с диаметър 3.3 м. Колоната в горната си част се разширява и се слива с купола, през горната ѝ част прозира естествена светлина. В гробницата са оформени пет ниши, височината ѝ е 8 м, а диаметъра - 60 м. Античната куполна гробница в гр. Поморие е реставрирана през 1959 г., обявена е за паметник на културата с национално и световно значение и е отворена за посещения.
Табелата на малка отбивка на пътя сочи към земеделска опитна станция. След 600 м през територията на станцията стигате до паркинга и касата на могилата.

IMG_2334.JPG       

Антична куполна гробница

адрес: BG-8200 Поморие
GPS: 42° 34’ 02.07”, 27° 35’ 45.41”
тел.: +359 596 220 08
цена: 3/2 лв
снимки: 3 лв
беседа: 5 лв

Бургас - Бургаски минерални бани

Бургас

В античността Бургас е бил малък римски град, който носел името Деултум. През Средновековието тук била издигната малка крепост (Пиргос), която била използвана за наблюдателница, и едва през XVII век градът получил сегашното си име. Най-много за неговото развитие допринася удобното му пристанище, както и съществуването на трите езера - Атанасовско, Бургаско и Мандренско.
Тур до остров „Св. Анастасия“  от тази година е нова атракция за жителите и гостите на град Бургас. Островът се намира на 6.5 км югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия,  и в миналото е известен като остров „Болшевик“.
На ден се предлагат няколко тура, които стартират от Бургаския мост. В зависимост от сезона часовете на тръгване се променят. През септември корабчетата тръгват като турските фериботи - когато се напълнят. Ние се качихме в 10:40 на корабче, което трябваше да тръгне в 10:00.
Oстров Света Анастасия за първи път е нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век.
Манастирът  „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, запазена до наши дни. През Средновековието такива свети убежища е имало на созополските острови “Свети Иван”, „Свети Кирик и Юлита” и на остров “Свети Тома”, но сега от тях има само археологически останки.
Най-ранните данни за съществуването на обителта са от XV век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати.
Манастирската църква, носеща името „Възнесение Господне“ е  малка, но със стабилен каменен градеж, укрепен с дървени сантрачи. Тази най-стара част на църквата впоследствие е превърната в олтар. Между него и по-късното разширение на манастирската църква е разположен забележителният дървен иконостас от 1802 г.  За строителство в края на XVIII в. говори новоткритият при консервационна дейност надпис, който свидетелства за построяването на каменна сграда през 1772 г. В началото на XIX век този надпис е бил вграден в новопостроения метох. Църквата е реконструирана, като са запазени част от стенописите и портите.
Около 1923 -1925 г. островът е служил за политически затвор.
За желаещите да усетят напълно атмосферата е създадена хотелска част с килии (40 до 70 лв) и ресторант.
Освен манастира туристите могат да посетят манастирската лекарна, работеща като (доста скъп) снекбар, както и музей, представящ историята на острова и култа към св. Анастасия. Тук можете да получите и безплатен сертификат за „Островитянин“, който ви задължава с усмивка да разказвате за посещението си на острова.

Житие на Света Анастасия
Св. Анастасия Фармаколитрия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно и с много любов както от католическата, така и от източноправославната църква.
Св. Анастасия е родена в Рим в благородническо семейство. Баща й Претестат бил сенатор, а майка й Фавста изповядвала християнството. Неин учител бил Хрисогон – също християнин, впоследствие канонизиран. След смъртта на майка й, Анастасия била насила омъжена за сенатора Помплий. За да запази девството си, тя се престорила на неизличимо болна и не допуснала близост със съпруга си. Помплий подложил съпругата си на унижения и обиди. Но той скоро загинал - по време на една буря корабът му потънал. Така св. Анастасия останала вдовица и започнала да използва богатството си за облекчаване на страданията на затворените в тъмниците християни. Тя започнала да пътува от град на град и навсякъде утешавала затворените си единоверци, лекувала ги, осигурявала им храна, а когато можела – и заплащала богато на тъмничарите за освобождаването им. Постепенно тя изучила до най-големи тънкости лекарския занаят и станала легендарна лечителка. Затова била наречена „Фармаколитрия” – от гръцки  „избавителка от страданията”.
През тези години император Диоклециан подложил християните на най-голямото гонение в историята на църквата. По това време Анастасия била в провинция Илирик, в гр. Сирмиум. Една сутрин тя отишла както винаги в затвора и го заварила празен – предната нощ всички християни били избити. Тя се разплакала и така за всички станало ясно, че е християнка. Незабавно я арестували и въпреки увещанията лично на императора,  Анастасия не се отрекла от християнската вяра и била хвърлена в затвора. В продължение на 60 дни била оставена без храна, но въпреки всичко останала жива. Затова, заедно с още 121 затворници, тя била натоварена на кораб, който бил умишлено пробит. Благодарение на молитвите на св. Анастасия корабът не потънал и затворниците успели да го докарат до най-близкия бряг. Когато разбрал за поредния  неуспешен опит да бъде убита, управителят на Илирик разпоредил Анастасия да бъде разпъната между четири стълба и да бъде изгорена жива.
На 22 декември 304 г. заповедта била изпълнена. Според църковното предание св. Анастасия загинала, но тялото й останало неповредено от огъня. Паметта на светицата се почита на 22 декември – в деня на мъченическата й смърт.

Фарът на острова бил изграден от френска компания през 1889 г. Той бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и при добро време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова са положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Той е запален за пръв път на 13 юни 1914 г. Достъпът до него е забранен (военна зона).

IMG_2406.JPG

Легенда
Пирати нападнали острова. Монасите се затворили в църквата и се помолили на св. Анастасия да им помогне и да ги избави от набезите. Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която разцепила пиратския кораб. И до днес останките на кораба са вкаменени в скала, която може да се види от всеки посетител на острова. Вярва се, че причината за пиратските набези е заровено на острова златно съкровище, пазено от призрака на загинал пират.

IMG_2391.JPG
Вкаменените останки на пиратския кораб

За да стигнете до Моста (GPS: 42° 29’ 43.8”, 27° 29’ 12.8”) в Бургас, откъдето тръгват корабчетата, трябва да паркирате около Морската градина. Зоната е платена (1 лв/ч) и е добре да предплатите за 4 часа. По принцип, след престоя на острова, се връщате с корабчето, с което сте отишли. Ние бяхме платили за 3 часа и се наложи да молим да се върнем с по-предно корабче, за да не ни глобят. Вероятно в разгара на сезона това няма да е възможно. Билети се продават в началото на моста или на самото корабче. На входа на градината можете да закупите сувенирна монета с изображение на Морското казино.

Тур до остров „Св. Анастасия“

адрес: BG-8000 Бургас
GPS: 42° 28’ 01.66”, 27° 33’ 8.91”
раб. време:  10:00, 13:30 и 17:30 (!)
цена: 9/6 лв (двупосочен билет за корабчето); 6/0 лв (музей)

Бургаски минерални бани,

Aquae Calidae, в превод „при горещите води“, е историческа пътна станция и град на територията на град Бургас, в землищата на кварталите Ветрен и Банево. Най-ранното му споменаване е под името Аквис Калидис в Певтингеровата карта като пътна станция между Анхиало и Кабиле. През Средновековиeто той е споменат с имената Терма и Термополис. Негов наследник са днешните Бургаски минерални бани и Банево. Доказано е, че минералните бани са посещавани от Филип II Македонски, византийските императори Юстиниан I и Константин IV Погонат, българския хан Тервел и султан Сюлейман Великолепни.
Археологически находки показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ – V хилядолетие пр. Хр. Траките превърнали извора в средата на І хил. пр. Христа в най-почитаното „светилище на Трите нимфи“, което продължило да съществува през римската епоха. То носело името Анхиалските нимфи, а баните – Анхиалски поради близостта на селището до административния център. По времето на император Септимий Север, там три години се провеждали специални тържества и спортни игри наричани „Северия Нимфеа“.
През 1206 година Анри Фландърски завзема Термополис. Жофроа дьо Вилардуен пише за Термополис, които нарича „Ла Ферме“: Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане — най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка“.
Турският султан Сюлейман I лекувал през 1562 подагра в баните и заповядал изграждането на нова баня върху полуразрушените римски басейни. Султанския хамам е запазен и до днес. Селището, което се запазило до баните, било е преименувано на Лъджа (от турски Ълъджа/ılıca - горещ минерален извор). В османски документ от 1502 е записано, че днешен Бургас е в землището на Лъджа, в Айтоската нахия. През 16 век Лъджа е част от чифлика на Юсуф баше и в него живеят 16 християнски семейства, през 1666 година - 26 християнски семейства, а по-късно баните стават известни като Лъджите.
След Освобождението баните са известни като Айтоски бани, тъй като са в пределите на Айтоската околия. В следващите години в землището на античния Aquae Calidae се заселват предимно бежанци от Одринска Тракия. През 1934 година Лъджа приема името Баня, а през 1950 - Банево. През 1900 баните преминават към Бургас, но запазват името си до към средата края на 1980-те, когато окончателно са преименувани на Бургаски минерални бани, а през февруари 2009 година Банево е присъединено към град Бургас.
При проучванията са открити седем златни монети от времето на Константин IV Погонат и сина му Юстиниан II, както и 2 мъжки пръстена – позлатен и сребърен от същия период. Намерено е и помещение, за което се предполага, че е било свързано с присъствието на лекар, който е бил и аптекар, и зъболекар - инструменти от кост и метал, лъжички за мерене на прахове, стъкленици, бръсначи и други.
За съжаление все още баните не са готови да бъдат представени на широката общественост. Един голям трап, пълен с жаби и водни змии, не покрива представата ни за туристическа забележителност. Мнението ни на неспециалисти е, че бетонът, който се излива за укрепването на хамама на Сюлейман, повече вреди, отколкото помага за връщането блясъка на Aquae Calidae.
Пред разкопките има белокаменна чешма с девет чучура, от които тече гореща минерална вода. Свидетели сме на „керваните“ от коли и хората, пълнещи туби и бутилки. Вероятно целебните свойства на водата не са се променили през вековете. Информационната табела на български отдавна е избеляла и е нечетима, но на гърба ѝ (на английски) можете да получите необходимата ви информация.

Aquae Calidae

адрес: BG-8125 Банево
GPS: 42.6125 27.39416

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:       

Booking.com

Популярни публикации от този блог

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Крепости, скали, водопади

От ФБ научихме, че на 21-22 юни в двора на Боянската църква в София ще се състои Софийски Средновековен Панаир (точно така, всяка дума - с главна буква!). Отдавна проявяваме интерес към подобни събития, посетили сме много от тях в (Западна) Европа, но, за съжаление, в България нещата са по-сложни. Винаги може да се намери информация за фестивалите във Франция, Белгия или Швейцария, но не и у нас. Обикновено научаваме за събитието от вестникарска дописка: „Вчера в Х се проведе…“. Не ни е известно да има централизирано място, откъдето да се черпи съответната информация (координати и програма) и да се правят планове… При запитване на място и предлагане на (безвъзмездна) помощ, реакцията е била от „знаете ли колко работа имаме…“ до „какъв ти е кярът?“. Modus Vivendi, организатори на събитието, публикуваха програмата във ФБ на 10 юни в 12 ч., когато резервациите за пътуването и плановете вече бяха направени. Някак си във България все още не можем да разберем, че тримесечен срок за информир…