Пропускане към основното съдържание

Гърция извън сезона

По ред причини тази година не можахме да използваме като друг път Великденските или септемврийските празници за да излезем извън страната. Затова, когато нашите приятелки от „Валден Тур“ ни предложиха да посетим Гърция, не се колебахме много:
  • Тръгването беше от Стара Загора. В много случаи отпътуването от друг град е проблематично поради лошите връзки на обществения транспорт, а оставената за няколко дни кола с „чужда“ регистрация си е направо покана към криминалния контингент;
  • Не бяхме ходили на юг от линията Тасос - Корфу, а програмата ни обещаваше точно това;
  • Времето на провеждане - лятната лудница вече е свършила, а коледната истерия още не е започнала. Това ни обещаваше, че няма времето ни да минава в задръствания и блъскане в тълпите други туристи;
  • Екскурзиите на „Валден Тур“ винаги са перфектно организирани, така че всяко пътуване е наистина удоволствие;
  • Агенцията е един от немногото български оператори, които наемат ЛИЦЕНЗИРАН екскурзовод за цялата екскурзия, а не някой местен смокльо, който за 5 минути да измрънка „беседа“ за обект, за който може да се говори за цял ден;
  • Допълнителен бонус бе, че екскурзовод ще бъде Йоанис, с който вече бяхме ходили на Тасос. Млад, ерудиран, много приятелски настроен и стремящ се да даде възможно най-пълна информация и да отговори на всички въпроси;
  • Цената беше повече от приемлива. „Валден Тур“ винаги ни е давала повече и по-интересни обекти при съизмеримо заплащане.

1.jpg
Галя и Йоанис - гаранция за отлично преживяване

Ден първи

Тръгнахме вечерта, като идеята беше да посрещнем утрото в Атина. За съжаление част от групата бяха „ватенки“, поне по поведение, от ТЕЦ-овете, които още до границата изпразниха няколко шишета ракия. Шегите и закачките в стил „наш’та маса поздравява ваш’та маса“ очертаваха едно мно-о-го дълго пътуване, но после „героите“ се поумориха и нещата се нормализираха. Такива са, за жалост, рисковете на груповите пътувания - спътниците ти да са хора по анцузи, които закусват с бира. И това по никакъв начин не зависи от доброто желание или професионализма на организаторите!
Посред нощ спряхме в Кавала да вземем Йоанис и след няколко почивки пристигнахме, леко недоспали и поуморени, в Атина. Започнахме с панорамна обиколка, при която екскурзоводът ни информираше за историята на Гърция, Атина, както и за това, което се очаква да видим. Минахме край Арката на Адриан - триумфална aрка, построена през 131 г. от римския император Адриан и разделяща стария гръцки град от новото римско селище (GR-10557 Athens, Leoforos Vasilissis Amalias; 37.970180, 23.731979), край храма на Зевс, който с размерите си е превъзхождал Партенона на Акропола, строен е много векове и е завършен едва при Адриан през 132 г.  (GR-10557 Athens, Leoforos Vasilissis Amalias; 37.969284, 23.733084; 2€) и спряхме при

старият Олимпийски стадион,

изграден през 1895 г. на същото място, където се е намирал античният стадион от 4 век пр. Хр. на Лицидий и е използван за първите съвременни Олимпийски игри. Стадионът „Панайтинайкос“ („всички атиняни“) първоначално се е състоял от две успоредни части, през римския период (144 г. - Херодот Атик) се изгражда дъговидния свързващ елемент, а през 19 в. са поставени мраморните елементи за I олимпийски игри през 1896 г. Стадионът може да побере до 70 000 посетители и оттук има прекрасен изглед към Националната градина и Акропола. От малкия контейнер, работещ като информационен център, успяхме да закупим 5 сувенирни монети за нашата колекция: „Арка на Адриан“, „Акропол“, „Партенон“, „Бегачи“ и „Стадион „Панайтинайкос“. Монетите не бяха „голи“, а в индивидуална пластмасова кутийка и затова бяха с цена 4 € всяка.
Stadium
адрес: GR-11635 Athеns, Vassilеos Constantinou (Βασιλέως Κωνσταντίνου)
GPS: 37.969509, 23.739364
тел.: + 30 210 752 2984-6
факс: + 30 210 75 26 386

2.jpg

Минахме край двореца Запион (37.971381, 23.736652), построен за Олимпийските игри. В него е подписан договорът за присъединяване към ЕС и после се отправихме към

Парламента,

някогашният дворец на първия гръцки крал Ото на площад „Синтагма“ („Площад на конституцията“). Строителството му започва на 06.02.1836 г., а Ото и Амалия влизат в новопостроения си палат на 25.07.1843 г. Кралицата възлага на френския специалист Франсоа Луи Баро да проектира градините и те са завършени в края на 1840 г. След детронирането на Ото през 1862 г. дворецът става седалище на новия крал Георг I през 1863 г. Два унищожителни пожара, през 1884 и 1909 г., повреждат сградата и кралската резиденция е преместена. Балканската, Първата световна и Гръко-турската войни не позволяват да се отделят средства за ремонта ѝ. След 1913 г. крал Константин I ползва сграда на ул. „Херодот Атик“, която и досега е официална резиденция на Президента на републиката. След приемането на много бежанци от Мала Азия през 1922-23 г. парите не достигат и първите стъпки за възстановяване на двореца се правят едва през 1928 г., когато е решено да се издигне Паметника на незнайния войн. От 1935 г. досега тук заседава Парламентът на Гърция. Всяка неделя от 12 часа индивидуални посетители могат да разгледат сградата след предварително записване.
Около кралския дворец са построени много сгради, принадлежали на имотни граждани и царедворци. Съседен е Нумизматичният музей, принадлежал някога на Хайнрих Шлиман, а по диагонал - известният хотел „Great Britain”, построен през същата 1843 г., който е приютявал Френската археологическа школа от 1856 до 1874 г.

3.jpg

На всеки кръгъл час има церемония по смяна на караула. “Хореографският” спектакъл е въведен след 1923 г.
Hellenic Parliament
адрес: GR-10563 Athens, Syntagmatos
GPS: 37.975284, 23.736974
тел.: +30 210 3692429, +30 210 3692106 (пон-чет, 9:00 to 16:00 за посещения)
Следващата ни спирка бе

Новият музей на Акропола,

проектиран от швейцарско-гръцки колектив (Michalis Fotiadis Bernard & Tschumi) и открит на 20 юни 2009 г., който предизвиква смесени чувства. Докато у едни от посетителите изчистеният дизайн и „стерилната“ обстановка са еретично отклонение от класицизма, у други те предизвикват възторг. Факт е, че музеят започва още под открито небе. Стъклени подове разкриват автентичните улици, мозайки и основи на древния град още преди входа му. Голямата зала на приземния етаж представя резултатите от археологическите разкопки, извършвани по склоновете на хълма на Акропола. На първия етаж, скулптури и останки от архаичния период са окъпани в идеална светлина. Това е мястото, където ще намерите най-легендарните кариатиди, без една (открадната и изложена в Британския музей!). Най-горният етаж е точно копие на Партенона. Оргиналите на всички фризове, скулптури и барелефи (освен тези в Британския музей) са на съответните си места. През прозорците може да се види хълма на Акропола и Партенона.

4.jpg
„Френската“ плитка е измислена в древна Елада
Британците не са единствените виновници за вандалското разбиване на храмовете и отмъкването на всичко ценно. Ранните християни също смятат оцелелите векове наред статуи за срамни и ги разбиват и унищожават. В краткия си филм, направен за новия музей, известният гръцки режисьор Коста Гаврас показва как християните унищожават някои скулптури - две кратки секунди, които предизвикват такова възмущение, че филмът не е прожектиран няколко дни (официалната версия, според управлението на музея, е, че някои от посетителите са били ужасно шокирани)1.
Годините чакане на политическо решение за откраднатите артефакти, както и напразните надежди за връщане на важна част от изгубеното наследство на Атина създават огромни очаквания в гръцкото население. Макар и спорен като решение, вече легенда сам по себе си, новият музей на Акропола е все още гореща тема. Във всеки случай, трябва да се види от всеки, който е посетил гръцката столица.
Снимките не са разрешени във всички зали на музея, а там, където е разрешено - без светкавица! За съжаление, пред нас имаше някаква италианска група и затова на повечето ни снимки на преден план е ръката на „разговарящ“ италианец!
В магазина за сувенири намерихме нова монета с изображението на Акрополския заек, паспортирана. Не ни се даваха 7 €, но нали сме почнали да ги събираме…
The Acropolis Museum
адрес: GR-11742 Athens, Dionysiou Areopagitou 15
GPS: 37.968455, 23.728525
тел.: +30 210 9000900
работно време: апр-окт: 8:00-16:00 (пон); 8:00-20:00 (вт-чет); 8:00-22:00 (пет); ноем-март: 9:00-17:00 (пон-чет); 9:00-22:00 (пет); 9:00-20:00 (съб-нед); 24 и 31 дек:  9:00-15:00, затворен: 1 ян, Великден,  1 май, Коледа
цена: 5 €; безплатно 25 март, 18 май (Международен ден на музеите), 28 окт
След музея се отправихме към

Акропола,

който не е единственият, но най-известният и най-добре запазен акропол в Гърция. Поради значимостта си за гръцката история, именно този е наричан накратко Акрополът (с главна буква). Представлява плосък скален връх, издигащ се на 150 м над морското равнище. Гръцката дума „Akropolis” означава „град върху хълм”. Датира още от Микенската епоха и се смята, че на него е бил разположен дворец на управника, който не е точно цар.
В 447 година пр.н.е. по инициатива на Перикъл на Акропола започва ново строителство. Това е т. нар. „Златен век“ в историята на Атина. Работата е под ръководството на прочутия скулптор Фидий, който е имал единен художествен замисъл за целия ансамбъл. Архитекти са били Иктин и Каликрат.
Вдясно се намира Одеонът на Херод (Ирод) Атик (Ἡρώδης ὁ Ἀττικός, Lucius Vibullius Hipparchus Tiberius Claudius Atticus Herodes Marathonios), който е побирал около 5 000 души. Основната разлика между амфитеатъра и одеона е в това, че одеонът има покривна конструкция. Херод, въпреки че е построил много обществени сгради с лични средства (вкл. стадион в Атина, театър в Коринт, стадион в Делфи, бани в Термопили, акведукт в Канузий в Италия и екседра (или нимфеон) в Олимпия), не е бил много обичан от населението. Тогава, както и сега, плебсът предпочитал пари „на ръка“.
През 437 г. пр.н.е. започва изграждането на Пропилеите - монументалният вход към Акропола. Те са завършени през 432 г. пр. н.е. Построени са от архитекта Мнесикъл. Главният вход към Пропилеите е бил увенчан с шест величествени, високи близо девет метра колони, от които сега е запазена само една. Състоят се от две крила – южно, по-голямо, и северно, значително по-малко. От ляво към портика на Пропилеите е била прилепена прочутата атинска Пинакотека - първата в света картинна галерия, в която са се съхранявали картините на прочути атински художници от класическия период на древногръцкото изкуство. Тези картини са имали митологични сюжети, рисувани са върху дъска и са представлявали в повечето случаи дар за богинята. От дясната страна на Пропилеите се издига и до днес изящен храм на Нике Аптерос (Безкрилата Победа). Той е завършен между 421 и 415 г. пр. н.е. в чест на победата над персийските нашественици.
Най-голямата постройка на Атинския Акропол е Партенонът. Това е храм на богинята Атина, наречена „партенос“ (παρθένος, девица). Храмът бил построен в по-ранно време, но бил разрушен от персите през 480 г. пр. н.е. по време на Гръко-персийските войни. През 454 г. пр. н.е. касата на Първия атински морски съюз е била пренесена от о. Делос в Атина. Създаването на Партенона е било част от целта на Перикъл - Атина да придобие водещо място не само във военната и икономическата област, но и в областта на религията и изкуството. Колоните на Партенона са в дорийски стил, като са леко наклонени навътре. Основата, върху която са поставени, е с лека дъговидност. Всичко това прави храма не строг, а ефирен, без да отнема от внушителността му.
Вляво от Партенона се намира по-малък йонийски храм, наречен Ерехтейон, който подслонява няколко божества. Това са Атина Полиас и Посейдон, а също така и Хефест, херосите Бутес и Кекропс. В Ерехтейона се съхранявал ксоанона (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята Атина, пред който денонощно е горял огън. Там била и свещената маслина на богинята, а също и соленият извор, който Посейдон направил с тризъбеца си при спора с Атина за покровителството на града.

5.jpg
Прочутите кариатиди (девойки от Кария) на храма
Срещу Акропола се намира Скалата на Марс. Оттук апостол Павел проповядвал на атиняните.
Acropolis
адрес: GR-11851 Athens, Dionissiou Areopagitou
GPS: 37.971389, 23.726667
тел.: +30 210 9238175
цена: 12 €/3 € (билетът важи и за др. обекти)
работно време: 8:00-19:00; 8:30-17:00 (сеп-юни)

След посещението на Акропола се настанихме в хотела, в който щяхме да нощуваме 2 вечери. Golden City е разположен в старата част на града, на 10-15 мин. пеша от Акропола и Археологическия музей. Хотелът е чист, добре решен. Стаите са малки, но напълно достатъчни за туристи, които цял ден ще бъдат по музеите. Интернетът е що-годе добър. Закуската в ресторанта, разположен на покрива, е достатъчно разнообразна и вкусна. На терасата можете да си „изпушите“ кафето с гледка към покривите на Атина. Асансьорът е сравнително малък и не може да поеме туристопотока, но вдясно от стълбището има друг, вероятно служебен, прикрит зад огледало, и някои по-инициативни се възползвахме от него. И тук, и в другите хотели, в които отседнахме следващите дни, енергоспестяващата система работи с чипкарти или радиожетони, така че няма как да оставите батериите да се зареждат докато сте извън стаята.
Athens Golden City Hotel
адрес: GR-10438 Athens, Marni 46
GPS: 37.986439, 23.725313
тел.: +30 210 5226571 -5
факс: +30 210 5233851
wi-fi: безплатно, парола: golden4free

Успяхме малко да си починем и излязохме на разходка. Хотелът се намира в Плака (Πλάκα) — най-старият  квартал на Атина, разположен в подножието на северния и източния склон на Акропола. Вероятно датира още от времената, когато хълмът престава да бъде място за живеене и придобива само ритуално значение.  Много здания имат основи от античните времена, въпреки че фасадите им са построени през 18 век. Улицата „Адриан“ (Adrianou), водеща на север от Арката на Адриан, е най-старата улица в Атина.
Името Плака не се споменава до Войната за независимост (Гръцката революция 1821-1832). Районът е наричан „турската махала“, Аликоку (Alikokou), Контито (Kontito), Кандали (Kandili) или според имената на местните църкви. Предполага се, че Плака идва от арнаутското Pliak, означаващо „стар“, т.е. „Стара Атина“ и започва да се използва от времето на крал Ото.
Първата асоциация на нощна Плака е с арабския квартал на Брюксел - Андерлехт. Същите внушителни сгради в неокласически стил, същите криминално изглеждащи мургави лица, надзъртащи от сутерените. Бяхме предупредени от българи, живеещи в Атина, че кварталът е опасен вечер. Потвърждение за това бяха и засилените полицейски патрули - не видяхме самотен полицай, а групи от 3-4 души. През 60-те години на 20 век започва изселването на местните към други части на града, изтласкани от прииждащите имигранти. В тесните улички са разположени много таверни, магазинчета за сувенири и типичните за подобни квартали бакалии ПМА („при местния арабин“).

6.jpg
Нощна Плака
Допълнителен проблем са крайно недисциплинираните шофьори. Някакво девойче на „матаретка“ се опита да ме сгази на пешеходната пътека, но явно прецени, че съм по-голям от нея, ведно с моторчето, така че се задоволи с гневна тирада. Отговорих ѝ подобаващо - разбрахме се по балкански. На сутрешния разбор попитах Йоанис за местните закони за движението и по-специално за забраната на тегличи на колите, което се тиражира в БГ. Вече бях проверил съветите, които посолствата (американско, белгийско, британско) дават на пътуващите и никъде не бях срещнал такава забрана. С Йоанис стигнахме до извода, че пътната полиция по принцип е с нетрадиционна сексуална ориентация и всички глоби и издевателства са по-скоро балканска специфика.
Предложено ни беше посещение на местна таверна, но решихме, че ще ни дойде в повече и след разходката се прибрахме в хотела да опънем старите си кокали.

Ден втори

Възможностите за деня бяха две - самостоятелна програма в града или целодневна екскурзия до областта Арголида на Пелопонеския полуостров. От Йоанис разбрахме, че такъв тур с по-кратка програма може да се поръча и от Атина за около 80 €/човек, а при Галя реално платихме 4 пъти по-малко!
Първата ни спирка бе при

Коринтския канал,

който спестява около 700 км обиколка през бурното Средиземно море на корабите, около 11 000 годишно, желаещи да преминат от Йонийско в Адриатическо море.
В древността между Коринтския и Сароническия заливи е съществувал „диолк“ (δια - път и χολκος - тегля, дърпам) - павиран път с коловози, а корабите са се разтоварвали и пренасяли от единия залив до другия. Според археологически разкопки е построен около 7 век пр. н.е., по времето на Периандър, тиранин на Коринт. Градът е бил един от най-богатите в древността, като е осигурявал необходимата инфраструктура за това транспортно съоръжение. Втората причина за богатството на Коринт са местните находища на висококачествена бяла глина, от която са се изработвали много съдове (амбалаж), необходими при превоза на стоки. Коринт е осигурявал за моряците и някои „помощни“ услуги. Хетерите са носели сандали с издълбан на подметката надпис „следвай ме“, който се отпечатвал в пясъка при невинните разходки на труженичките. Явно бизнесът е вървял добре, за да се принуди апостол Павел в Първото си послание до коринтяните да отдели специална глава (7) на сексуалните отношения и брака.
Тук са се провеждали на всеки 2 години т.нар. Истмийски игри. Коринтяните са били организатори и арбитри на състезанията, но сред всички посетители атиняните заемат привилегировано място. Игрите са се провеждали през пролетта. По време на игрите свещеното примирие не се спазвало така строго както при Олимпийските игри, но се знае, че в своя разгар са временно прекратени Пелопонеските войни (431 — 404 пр. н.е.). Освен спортни, са се провеждали и музикални състезания. Докато в Олимпия победителят носи венец от дива маслина, тук той е от елови клонки.
По времето на Нерон се прави опит за прокопаване на канал - около 3 000 роби-евреи (по др. източници 6 000) трябвало да прокопаят връзката между двете морета. Естествено, не успели2. Въпреки, че основната му роля е търговска, той е използван и при военни операции. Филип II Македонски и Октавиан Август са едни от пълководците, които са прехвърляли флотите си през провлака. През средновековието корабите са вече по-големи и военното значение на провлака замира. Последно е документирано, че през 868 г. византийският пълководец Никита Орифас нарежда да прекарат цялата му флота от сто дромони в светкавична операция; това обаче може да не е станало точно през диолка, а на друго удобно място.

7.jpg

Каналът е прокопан между 1881 и 1893 година. Проектиран е от унгарските инженери Ищван Тюр и Бела Герстер, участвали преди това в строежа на Панамския канал. Първият кораб преминава през канала на 25 юли 1893 г. Дължината на канала е 6343 м, широчината - 21-25 м, а дълбочината на водата - 8 м. Каналът е на морското равнище и няма шлюзове. Стените му са от естествен произход, главно седиментни скали и варовик. Височината им достига 75 метра, най-ниската точка на мостовете е 63 метра над водното равнище. Като туристическа атракция мостовете се използват и за бънджи скокове.
Следващата ни фотопауза бе на наблюдателна площадка над

Сароническия залив

(залив Сароникос, Σαρωνικός κόλπος), който е най-големият залив на Егейско море. Тук е източният край на Коринтския канал. В северната част на залива е най-голямото гръцко пристанище - Пирея. В залива се намира групата на Сароническите острови, най-познат за нас от които е Саламин(а), където през 490 г. пр. н.е. гърците разбиват персийската флота (битката при Термопилите дава време на Атина и др. полиси да се организират), станала преломен момент в Гръко-персийските войни.

8.jpg
Сароническите острови (на преден план - рибарници)
Следващата спирка в екскурзията беше

Епидавър

и по-точно не самият град, а Асклепионът, намиращ се на около десетина километра от града. Вярва се, че тук е роден сина на Аполон Асклепий - най-значимият лечител в древността. В светилището се стичали за изцеление хора от всички краища на Древна Гърция, които преспивали в специални спални помещения, където в съня им самият бог Асклепий ги съветва какво точно трябва да направят, за да си възстановят здравето. Предполага се, че са се използвали слаби наркотици, които да „подпомогнат“ божествената мисъл. В близост до Епидавър се намират минерални извори, които вероятно също са се използвали за лечение.
 Над медицинския комплекс се намира най-добре запазеният античен театър в Гърция, използван за драматични представления, за церемониални пиршества, за къпане и за състезания по борба. Той е създаден по проект на Поликлет Млади от Аргос през 4 век пр. н.е. и е предвиден за около 6 300 души. През 3 век пр. н.е. е разширен, като вече може да поеме до 13 000 зрители. Театърът е разделен на 12 сектора, а в средата е кръглата площадка - „орхуме“ (ορχούμαι, танцувам -> оркестър). Осцениумът (сцената) е с 14 дорийски колони, между които е разпънат рисувания на платно декор. По римско време първоначалните 34 реда за зрителите са увеличени с още 21. Първият ред е с „ергономични“ мраморни седалки, по-широки от другите. Вероятно това са били „ложите“, местата за по-високопоставените зрители. Има и специална запазена „ложа“ за бог Дионисий, който духовно присъства на всички представления.
От театъра се отваря прекрасна гледка към комплекса и долината, което е и разликата с римските амфитеатри - природните красоти са част от преживяването. Театърът възхищава със своята невероятна акустика, която позволява почти идеална чуваемост, без усилватели, на всяка произнесена дума от сцената до всички зрители, без значение на тяхното място. Йоанис на няколко пъти прави забележка на екскурзоводите на другите групи, защото от вокалните експерименти на туристите често не можехме да чуем обясненията му.

9.jpg
Всяка дума, произнесена в центъра на театъра, се чува от всички зрители

Театърът се използва и до днес, без реставрация или някакво допълнително укрепване, за концерти и др. културни мероприятия. През лятото се провежда прочутия Епидавърски фестивал.
Над театъра, на 430 м надморска височина, се намира светилището на Аполон Малеатас (Ἀπόλλων Μαλεάτας).
Има предположения, че част от статуите на храма са дело на самия Фидий. Тук могат да се видят най-добре запазените коринтски капители в цяла Гърция.
Светилището на Асклепий е в списъка на Юнеско за световното наследство от 1988 г.
Sanctuary of Asklepios at Epidaurus
GPS: 37°35'46.0", 23°04'45.0" (37.596111, 23.079167)
тел.: +30 27530 22009
факс: +30 27530 23234
цена: 6/3 € (за дни с безплатен достъп проверете в Мрежата)
раб. време: 8:00-15:00

Поради странното работно време, до 15 ч., трябваше да побързаме, за да можем да разгледаме

Микена,

прочутото царство на Агамемнон, което е било един от най-важните центрове в древността. Според легендата градът е основан от Персей. Микенската цивилизация на практика е първата гръцка цивилизация, заместваща критско-минойската и военно доминираща около 400 г. над голяма част от южна Гърция и положила основите на класическата гръцка култура и е определила насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр. н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микенски период.
Смята се, че името Микена (Μυκῆναι, Μυκήνες) не е гръцко, а вероятно предгръцко и наследено от предходните местни жители.
Акрополът или „високият град“ на Микена се намира на 300 м надморска височина, на около 15 км от морето, на хълма „Пророк Илия“.  Създаден е в ранния 15 век пр. н.е., а около 1350 пр. н.е. той и околните стени биват възстановени в „циклопски стил“. Легендата разказва, че строежите са дело на циклопи, поради големите размери на каменните блокове, от който са изградени. Явно и циклопите са били различни видове, защото ясно се виждат различните типове градеж - от огромни дялани блокове, от по-малки, неправилни по форма, но напаснати камъни и т. н. Дължината на стените е около 900 м, входната рампа, както и в Троя, е с наклон около 20%, което показва, че е част от пасивната отбранителна система на полиса. Градът е с площ около 30 дка. Заедно с другият най-голям град на микенското царство - Тиринт, е възпят в епичните поеми на Омир - Илиада и Одисея.

10.jpg
„Лъвската порта“ е символът на Микена
Входът на крепостта, т.нар. „Лъвска порта“ е украсена с може би най-старият известен релеф в Европа - изправени лъвове, а между тях - колона - символ на силата. Вратата е била дебела около метър. Веднага след нея вляво има ниша в стената - вероятно помещение за стражата. Вдясно от входа, извън стената, е открит кръгов гроб (Grave Circle A; 37.73,22.756944) - запечатана погребална яма, в който са открити останките на 9 мъже, 8 жени и 2 деца. Вероятно се касае за членове на „царското“ семейство. Тук са намерени кукли-марионетки с подвижни крайници, с големи бадемовидни очи, подобни на статуите - куроси.
Микена е открита от Хайнрих Шлиман през 1866 г. И тук, както и в Троя, той е действал напълно непрофесионално. Трудно е да се прецени дали щетите, които е нанесъл на археологическите обекти, могат да се оправдаят с интереса, който се поражда след неговите „открития“ към историята и археологията.  През 1950 г. А. Евънс открива плочки с клинопис тип Linear B, който е разчетен през 1952 г. от М. Вентрис. Предполага се, че писмото се е използвало от професионални писари, чиито роден език е бил минойският (тъй като много пиктограми наподобяват тези на неразчетения Linear A от Крит), а не старогръцкия, за административни нужди. Плочките са се пазили в кошници, съдейки по отпечатъци от плетени кошове върху тях. Когато сградите, в които са се съхранявали плочките, се били опожарени, много плочки са се изпекли и така се запазват повече от 3000 години.
Микена е изоставена окончателно в периода около Гръко-персийските войни. Доказано е, че това става след пожар или земетресение, а не в резултат на военни действия. Тя е включена в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство през 1999 г.
Mycenae
адрес: GR-21200 Mykines
GPS: 37° 43′ 48″, 22° 45′ 25″ (37.73, 22.756944)
тел.: +30 2751 076585
цена: 8/0 € (крепостта+музея+гробницата)
работно време: 8:00-16:30 (лятно); 8:00-15:00

До края на зимното работно време оставаше още малко време, така че можахме да посетим и

Съкровищницата на Атрей,

наречена съвсем произволно и комерсиално от Шлиман през 1879 г. „Гробницата на Агамемнон“. Тази гробница от толосен тип (θόλος) на хълма Панагица е построена около 1250 г. пр. н.е. Не е известно колко време е ползвана или кой точно е бил погребан в нея, но се споменава в описанието на Елада на Павзаний (Παυσανίας, Pausanias).

11.jpg
Плочата над входа тежи 120 т.
Входът към камерата е през 36-метров наклонен коридор - дромос (Δρόμος). Учени са изчислили, че плочата над него тежи над 120 тона. Камерата е кръгло помещение с диаметър 14.5 м, а високият 13.5 м купол е изграден от застъпващи се каменни блокове. Използвана е суха зидария, без свързващо вещество. Къс коридор води до странично помещение с почти кубична форма. За времето си това е било  най-голямото куполно съоръжение в света, до изграждането на Римския Пантеон през 126 г.
Tomb of Agamemnon
адрес: GR-21200 Mykines
GPS: 37° 43′ 36.5″, 22° 45′ 12.97″ (37.726806, 22.753603)
тел.: +30 2751 076585
цена: 8/0 € (крепостта+музея+гробницата)
работно време: 8:00-16:30 (лятно); 8:00-15:00

Около Микена има 9 гробници от толосен тип, като „най-новата“ от тях е наречена от София, гъркинята - съпруга на Шлиман, „Гробницата на Клитемнестра (Κλυταιμνήστρα)“, вероятно защото в нея са намерени женски останки. Като начин на изграждане е много подобна на „Гробницата на Агамемнон“, но е по-малка и няма странична камера. От друга страна дромосът е по-дълъг - дължината му е 65 м. Покривът ѝ е бил срутен, вероятно по време на кампаниите на Вели паша, но е възстановен през 1951 г. Традиционно Шлиман се счита за големия „откривател“ в този регион. Факт е обаче, че англичаните проявяват нездрав интерес към антиките век преди него. Томас Брус, известен и като лорд Елдин, през 1802 г. организира откриването на фасадата на Гробницата на Атрей и отмъкването на няколко секции от нея, които по-късно продава на Британския музей. Джон Браун, лорд Слиго, търгува с Вели паша - заменя топове за археологически артефакти. И много други…
За съжаление нямахме време да посетим и Гробницата на Клитемнестра, защото трябваше да бързаме към

Нафплион,

старата столица на Гърция. По пътя минахме покрай останките на Тиринт, възпят от Омир. На времето е бил морски град, а сега се намира на около 2 км от брега. В много материали ще прочетете, че Нафплион (сега се произнася Нафплио, Ναύπλιο) е първата столица на новата гръцка държава, но това не е така. Макар и само за месец, първата столица е на остров Егина (Aegina, Αίγινα).
Според митологията градът е основан от Навплий, един от аргонавтите, син на Посейдон и Амимона, и го нарекъл Навплия (Ναυπλία), като го оградил и с крепостна стена. Навплия няма особено важно значение в древността. През византийския период тя е известна като Нафплион (Ναύπλιον), Анаплион (Ἀνάπλιον) и Анаплиа (Ἀνάπλια). По време на IV кръстоносен поход и по-късното венецианско управление на тези земи градът е Napoli di Romania. Отоманците са известни с това, че транскрибират местните наименования на завзетите земи, затова градът става Мора Йенишекир (Mora Yenişehir), от Морея (Μωρέας, Μωριάς) - средновековното название на Пелопонес, и „yeni şehir“ („нов град“), свободен превод от гръцкото Νεάπολη или италианското Napoli. Наричат го и Анаболи (Anabolı). В края на 19 в. и началото на 20 в. градът се нарича едновременно Нафплион/Навплион (Ναύπλιον) и Нафплио (Ναύπλιο), като и двете имена се срещат в официалните документи.  Напоследък се предпочита формата Нафплио. Столица на Гърция от 1829 до 1834 г., когато крал Ото решава да премести управлението в Атина. Населението в момента е около 14 000 души, като туризмът е основен поминък.

12.jpg
Крепостта Паламиди пази Нафплио
Над града доминира крепостта Паламиди (Παλαμήδι), построена от венецианците през 1711–1714 г. До нея водят 857 (по други данни 999) стъпала. Целият хълм, висок 216 м, е прорязан от тунели и каземати (като в Люксембург). По-ниско, на практика в самия град, се намира още едно укрепление. Когато на 29.11.1822 г. въстаниците, водени от Стайко Стайкопуло (Στάικος Σταϊκόπουλος) превземат Паламиди, между двете укрепления избухва артилерийска престрелка, в която в крайна сметка побеждават гърците. В града има статуя на пълководеца от бял камък. Интересен е и бюстът на Ласкарина Бубулина (Λασκαρίνα Μπουμπουλίνα) пред Девическия лицей, която оборудвала своя флотилия и като неин адмирал се включила в освободителната борба срещу турците. В залива на града има още една крепост - Бурдзи (Μπούρτζι), наричана през венецианския период Kasteli (Καστέλι). Построена е да защитава залива от пирати. На 18.06.1822 г. гръцките въстаници я превземат и по този начин затварят обсадата на турските части в града. Сега крепостта се използва за провеждане на летен музикален фестивал.
В Нафплио, на стълбите на църквата „Св. Спиридон“, е убит първият президент на Гърция, руският граф и външен министър Йоанис Каподистрия (Ιωάννης Καποδίστριας).
В Нафплион е роден Николас „Гърка“, един от 18-те оцелели моряци на Магелан, завършили първото околосветско пътешествие с кораба „Виктория“.
Археологическият музей е в стария венециански арсенал (8-15; 3/0 €) на Площада на конституцията. Срещу него е джамията Vouleftikon, в която е заседавал първият гръцки парламент. Градът се е „специализирал“ в производството на броеници, главно от кехлибар, можете да посетите и Музея на броениците в града.
Тук намерихме автомат за сувенирни монети, но успяхме да купим само една - „Нафплио“ - за 2 €. Другата, „Лъвската порта“ от Микена явно бе свършила и автоматът нито пускаше монета, нито ни връщаше парите.
Градът е побратимен с Бургас от 1984 г.

Ден трети

Докато по-голямата част от групата почиваше, нашият ден започна с посещението на

Националния археологически музей

Основаният през 1834 г. музей предлага на посетителите най-добрите образци на изкуството от неолита до римската епоха. Изложени са предмети от най-големите археологически обекти в Гърция, между които златната погребална маска на Агамемнон, статуята на Посейдон от нос Артемисион, Антикитерийския механизъм (за който се предполага, че е навигационен уред), надгробната стела на Аристион и много други. Музеят излага над 20 000 артефакти, което ни кара само да съжаляваме, че не разполагахме с няколко дни, за да го разгледаме така, както заслужава. Направиха ни впечатление множеството деца, които го посещават (за разлика от нашите музеи). От 3-4 годишните възпитаници на детските градини до учениците на гимназиална възраст, организирано или самостоятелно, се запознаваха с гръцката култура. Вероятно правителствата на страната, независимо от партийните си пристрастия, имат единна културна политика! Най-малката стъпка, лесно реализируема и у нас, е безплатният вход за всички до 18-годишна възраст в почти всички археологически обекти и музеите.
От Йоанис разбрахме, че поради кризата и съкращението на бюджетните разходи, работното време на музея (заради охраната) е съкратено и вместо в официално обявения час 8, той отваря в 9! Снимането не е разрешено навсякъде, светкавиците са забранени. Билетът трябва да се носи постоянно, тъй като на входа на всяка зала се отчита на баркод четец.

13.jpg
Златната „Маска на Агамемнон“ от Микена също е тук
National Archaeological Museum
адрес: GR-10682 Athens, Patission 44
GPS: 37° 59′ 21″, 23° 43′ 57″ (37.989167, 23.7325)
тел.: +30 213 2144800
факс: +30 210 8213573, +30 210 8230800
цена: 7/0 €
работно време: 9-16, пон 13-20, затв. 1 яну, 25 мар, Великден, 1 май, 25-26 дек

След посещението на музея се отправихме към хотела, където вече ни чакаха останалата част от групата и автобусът, за да се отправим, без да спираме на повече обекти, към градчето

Каламбака,

където щяхме да нощуваме. По пътя след Ламия минахме през Термопилите, където е и паметникът на Леонид (Leonidas Monument; GR-35009 Lamia; 38.796804, 22.536597). Виждат се край пътя извиращите от много малки извори минерални води, изграден е и малък спа-център.
Каламбака (Καλαμπάκα) е живописно градче с около 7 000 жители, разположено на река Саламврия, на 50 км западно от Лариса. През 1995 г. тук е открита гробница от 20 в. пр. н.е. Тогава тук е съществувало селището Айгинион. През 10-11 в. в този район е бил епархийският център Стаги (Στάγοι). Името Каламбака се появява около 14 в. и е с турски произход и значението на „силна крепост“. В туристическите справочници се използват и имената Калабака, Калампака, Калабаки и Калабак.
Основната забележителност на града са надвисналите скали, начало на природния парк „Метеора“.

14.jpg
„Метеора“ започва от Каламбака
Дъждът, който ни прости по време на прехода, най-после ни настигна и цяла нощ се ля като из ведро. Вече се беше стъмнило и направихме наистина кратка разходка из градчето, най-вече да намерим отворена аптека, след което се прибрахме в хотела. Хотелът е чист, удобно разположен, с отлична гледка към скалите на Метеора, но закуската е малко „постна“. Собственият паркинг и басейнът допринасят за избора му. Сайтът на хотела е тежък, изграден с флаш. За да преминете към англоезичната версия трябва да се огледате за индикатор в долната част на страницата. Затова пък тя не се превърта и е неудобна за разглеждане с така модерните напоследък мобилни устройства с екран 1366 х 768 или 1024 х 600. Като цяло хотелът има много висока оценка от потребителите на Booking.com и TripAdvisor.com.
Hotel Edelweiss
адрес: GR-42200, Eleutheriou Venizelou 3
GPS: 39.705148, 21.628792
тел.: +30 2432023966, +30 2432023884, +30 2432077755
факс: +30 24324733
wi-fi: безплатно password: 1234512345

Ден четвърти

Няма исторически сведения за Метеора от древността. За първи път областта се споменава след идването на монаси от Света гора през 9 в. Първоначално те живеят отшелнически в пещери в основата на скалите, а от 13 в. започва изграждането на манастири по върховете им. Метеора (Μετέωρα) (от метеорит (вися) - провиснали от небето) е част от планината Пинт с височина около 2500 м., която продължава до Албания и се смята за продължение на Алпите. В седиментните скали има много пещери, около които се виждат цветни петна. Това са кърпи, оставяни като дар - за здраве и благоденствие. От 20 манастира в момента действат 6. В някои от тях достъпът на външни лица е забранен - монасите са откъснати от света (т. нар. „еремити“). Областта е защитена от Юнеско и всяка човешка намеса е забранена. Ремонтните дейности се извършват много предпазливо и доколкото е възможно с естествени материали.

15.jpg
Метеора - скали и манастири
Първият манастир, който посетихме бе

Света Варвара,

който е известен и като „Русану“ (Rousanou, Μονή Ρουσάνου), т.е. „Руския“ (според Уикипедия името произлиза от основателя Русанос). Предполага се, че е основан от грузински монаси през 1288 г. През 1527-1529 г. монаси от манастира основават новия манастир „Преображение Господне“.  От 1988 г. манастирът става женски и приема името „Св. Варвара“. Реставриран е с помощта на гръцката държава. За туристите най-голямата полза е, че вместо старите стръмни и опасни стълби са изградени алея и два моста. Манастирът е на три нива. Църквата е със същия план като тези в Света гора, но тук има една особеност - поради липса на място олтарът не е от изток, а от северната страна. Католиконът е с многоцветни фрески от 1561 г., от времето на игумен Арсений. Наративното изкуство обяснява събитията (страданията на светците) на неграмотните вярващи като комикс. Заради завъртането на олтара от изток на север е нарушен канона и има смесване на сцените от южната и западната страна, напр. „Пиета“ (оплакването) и „Успение на св. Богородица“ не са „на местата си“. Фонът е тъмен, за да изпъкне предния план и най-вече златните ореоли на светците, с което се подчертава божественият им характер. От спътниците си разбрахме, че и в България, около Карлуково има църква, изографисана в същия стил, но много занемарена.

16.jpg
Сюрреалистична гледка от „Русану“ към долината

Двата празника на манастира са св. Варвара (покровителка на починалите от внезапна смърт, които не са имали възможност да се покаят и причестят) на 4 декември и Преображение Господне на 6 август. В момента в обителта служат 13 монахини. Жени с панталони (късите поли и голите рамене не обсъждаме) не се допускат, затова на входа се раздават престилки, с които те да се запашат. Снимките са забранени навсякъде след клепалото. От млада монахиня можете да закупите сувенир - камъче със скица на манастир и калиграфски изписано име.
Monastery of Rousanou
адрес: GR-42200 Kalampáka, Kastrakiou-Meteoron
GPS: 39.721412, 21.632014
тел.: +30 2432 022649
цена: 3 €
работно време: 9-14, без сряда

Следващият манастир, който посетихме, бе „Преображение Господне“, или както е по-известен

Великият Метеор (Ιερά Μονή Μεγάλου Μετεώρου)

Най-големият манастир в Mетеора е създаден от св. Атанасий от Св. гора около 1340 г. Той е и първият игумен и дава името на скалата „Широкият камък“. Според легендата монахът не се е катерил по нея, а е бил пренесен от орел. Делото е продължено от Йоан Урош Палеолог, който е от царската династия и с византийско-сръбски произход. Отказва се от трона на Епир и Тесалия (или е бил принуден да го направи) и става монах. Известен е с църковното си име Йоасаф Метеорит.
Достъпът до манастира е бил по дървени стълби и с примитивен хаспел. След 1923 г. с подкрепата на гръцкото правителство са изградени стълбите, които се ползват и досега. По мост се преминава над пропастта, след това през къс тунел в скалата и се стига до площадка с ниша, където първоначално е живял св. Атанасий. Тук се намира един от трите параклиса на манастира, посветен на Богородица. Другите два са посветени на Йоан Предтеча и на св. св. Константин и Елена. Оттук тясна пътека води нагоре, като на някои места разминаването е проблематично. Втората половина от изкачването е по сравнително широки съвременни стълби.

17.jpg
„Преображение Господне“ е най-големият и най-високият манастир в Метеора

Манастирът се намира на 613 м. надм. височина. На жените отново се раздават престилки. Вдясно от входа са складовете за вино и зехтин. Тук се намира и клепалото - през турския период камбаните са забранени и с клепалото се давало началото на службата, като ритъмът отговаря на ключова дума или стих от молитва. По-нагоре се намира цистерна за вода и костницата на монасите. Предвид малкия ѝ размер и броя на черепите в нея - или монасите редовно се препогребват, или тук се съхраняват само останките на игумените.
Първоначално Атанасий построява малка черква. Йоасаф я разширява. Католиконът е посветен на Преображение Господне. В предверието 4 колони крепят покрива от 9 малки купола. Изографисано е със сцени от мъченията на светците. Гредите също са украсени. В една от нишите са положени мощите на св. Атанасий и на Йоасаф.
През 1544 г., по времето на йеромонах Симеон, има ново надграждане. Предполага се, че сцените от I и VII Вселенски събор, свързани с догмата, са дело на Теофан Критски от 1552-53 г. И тук фонът е тъмен, предният план - ярък. И много злато! Полилеите са украсени с щраусови яйца, които символизират как вярата е скрита под черупката на желанието. На много места се вижда символът на Византия - двуглавият орел, отразяващ връзката на Изтока и Запада.
През 1790 г. е изписана иконата „Св. Богородица с неувяхващата роза“, която е поставена на богато резбования иконостас.
Повечето стенописи в църквата са правени след 1550 г., но тези в олтара са от 14 в., от т.нар. „Македонска школа“. Всъщност олтарът на сегашната църква е първоначалната църква на Атанасий. Дължината му е над 10 м., при над 30 м. обща дължина на храма.
Трапезарията на манастира е дълга около 35 м. Интересно е, че заедно със светците са изобразени Омир, Платон, Аристотел, Солон…

18.jpg
Велики елински мислители са изографисани на трапезарията

В манастира действа малък музей със сбирка от византийски ръкописи и исторически документи и снимки, главно от периода около II св. война.
Grand Meteoron
адрес: GR-42200 Kalampáka, Kastrakiou-Meteoron
GPS: 39.726616, 21.625711
тел.: +30 2432 022278
цена: 3 €
работно време: 9-16, без вто-сря.

На съседната скала се намира манастирът „Варлаам“ (Μονή Βαρλαάμ) (39.714167, 21.626944), в който има бъчва, побираща 12 000 л. вино.
Отделно от другите манастири се намира „Св. Троица“ (Μονή Αγίας Τριάδος) (39.714167, 21.626944). До 1923 г. само монасите са имали достъп до него, а за миряни той е бил забранен. Манастирът се намира на висока 400 м. скала и тук е сниман един от филмите за Джеймс Бонд.
„Свети Стефан“ (Αγίου Στεφάνου) ( 39.70886347, 21.64028943) е най-новият, най-близкият до Каламбака и най-лесно достъпният манастир. Частично е разрушен от италианските бомбардировки през II св. война, а след нея служи за училище и приют за децата от Каламбака. Поради тази причина в англоезичните материали той се обозначава като „convent“, а не като „monastery“.
На слизане от Метеора спряхме за малко в

Зиндрос,

най-голямата работилница за икони в Гърция. От г-жа Лилия Иванова, служител на фирмата, разбрахме, че иконите, които се изработват, са няколко вида:
  1. ръчни - подготвя се основата; боите са естествени, разтворени в емулсия от яйчен жълтък и оцет; след оцветяване на изображението се поставя златният фон; пресова се върху дъска от липово или маслиново дърво; лакират се и се състаряват; изцяло ръчно; зелен сертификат за автентичност.
  2. компютърни - като предния вид, но боите се нанасят с компютър, така че има повторяемост; бял сертификат.
  3. литографии - изцяло машинна изработка; кафяв сертификат.
  4. със сребърен обков.

19.jpg

От магазина може да се купи копие на „Св. Богородица с неувяхващата роза“ („Virgin Mary the Unfading Rose“), закрилница на областта. Тази икона е една от малкото, на които Исус е изобразен в цял ръст като император. Богородица държи в лявата си ръка жито - символ на плодородието, новото начало, верността в брака, а в дясната - розата, символ на неумиращата надежда. Предлагат се и сериографски икони, църковна утвар, бял и черен тамян, смирна. При по-големи покупки се правят значителни отстъпки, а по-късно в автобуса бе разиграна томбола и трима щастливци получиха награди от магазина.
Zindros Workshops
адрес: GR-42200 Kalabaka, Meteora Ring Road
GPS: 39.697796, 21.645840
тел./факс: +30 24320 75913
моб.: +30 6974 020632
Лилия Иванова: +30 6996 728732, +359 899 770694

Напуснахме Метеора и се отправихме на север. По пътя минахме край река Пеней - най-голямата река в Тесалия. Тук Аполон среща Дафне и за да се спаси от него (защо?) тя моли баща си Пеней за помощ и той я превръща в лаврово (дафиново) дърво. Аполон отчупил клонче и свил венец, за да носи винаги със себе си любимата… (сърцераздирателно!). Аязмо и малка църква, посветена на св. Параскева, казват, помага за очни болести.
Вечерта стигнахме до

Паралия Катерини,

където ни беше нощувката. Градчето е типично за местата, посещавани от руски туристи: кожи, таверна, хотел, кожи, сувенири, хотел, кожи… Подходящо е за хора, чиято представа за почивка се върти в триъгълника хотел - таверна - плаж. Единствената забележителност, която видяхме, бе осветената (след 17:00!) църква.

20.jpg

Оказа се обаче, че местният mafioso прави сватба на дъщеря си и гадибордовете не ни пуснаха да влезем, камо ли да снимаме. Успяхме само да надзърнем през входа. Охраната изглеждаше като Ал Пачино през 60-те: бели ризи без вратовръзки, извадени яки над сакото, ланци…
Нощувката ни бе в хотел „Посейдон“, близо до плажа и центъра на градчето. Беше доста захладняло, така че включилото се парно ни изненада приятно. За останалото: съмнителна чистота, водата в банята едва се оттича, само две сапунчета, без шампоан и др. „екстри“, под хладилника тече вода, нестабилен интернет, сайтът не е обновяван от 2010, няма рекламни материали… Вероятно извън сезона не се полагат такива грижи за поддръжката, както през лятото.
Hotel Poseidon
адрес: GR-60100 Paralia Katerinis, Odos Vasileos Konstantinou 3
GPS: 40.267921, 22.596211
тел.: +30 23510 61331
факс: +30 23510 62654
wi-fi: безплатно password: poseidon61331

Ден пети

Сутринта отпътувахме към

Солун,

където нямахме предвиден престой. Пo пътя минахме край крепостта Платамонос (Κάστρο του Πλαταμώνα; 40.006, 22.5983), една от най-добре запазените в Гърция, строена от кръстоносците в периода 1204-1217 г. Разкопките от 1995 г. дават основание да се смята, че тук се е намирал византийският град Ираклион. Тук се провежда ежегодният Олимпийски музикален и театрален фестивал (Φεστιβάλ Ολύμπου). На северозапад се виждаха заснежените склонове на Олимп.
В Солун спряхме за кратка фотопауза до емблематичната „Бяла кула“, помотахме се из крайбрежния парк, разгледахме статуята на един оклюман Филип Македонски, след което направихме голяма панорамна обиколка.

21.jpg
Църквата „Св. Димитър“ (Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης) е един от символите на Солун

Минахме през целия град, качихме се до крепостта и погледнахме града от високо, след което продължихме към

Кавала

По програма тук имахме разходка из старата част на града и крепостта. Пак започваше да вали, бяхме вече се качвали на хълма, и то при по-хубаво време, отново с Йоанис, така че се отказахме и самостоятелно обиколихме района над пристанището.

22.jpg

В късния следобед се сбогувахме с Йоанис, обещахме си нови срещи и се отправихме към България.

Още снимки от ©Ема Жунич:

1Пример за силата на религията в Гърция: В Съветите на НАТО и ЕС не се отчитат националните и религиозни празници, с изключение на тези на страната-домакин, Белгия, за да се осигури равнопоставеност на страните-членки. Въпреки това единствено гръцките делегации напускат заседанията по Великденските празници и по този начин блокират решенията, тъй като кворумът трябва да е 100%.
2Най-краткият виц: евреин-миньор

Популярни публикации от този блог

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Около Доспат

В края на август пò миналата година няколко дни прекарахме в бунгалата на Почивна база „Орлино“, близо до Сърница. Мястото е с прекрасна природа, близо до язовир „Доспат“, а от друга страна - извън едноименния комплекс и другите спа-, вип- и т.н. „забавления“. Допускат се и домашни любимци, което и натежа при избора ни. Тъй като правихме резервацията в последния момент, нямах много време да проверявам задълбочено какво може да се посети около Сърница. Почивна база „Орлино“ адрес: BG-4633 Сърница, местност „Орлино“ web:www.orlino-bg.com email:emink@abv.bg тел.: +359 89 991 6231; +359 89 991 6232; +359 3547 2884 GPS: 41.713934, 24.036424

Затова пък „излязоха“ десетина забележителности в другия край на язовира, около Доспат. По спомени, отпреди 40 години, когато с родителите ми идвахме на палатки в района, разстоянието до Доспат беше петнайсетина километра, така че планирахме еднодневни походи с връщане в базата за нощувка. Но,... от една страна разходките край язовира ни харесаха прекалено мно…