Пропускане към основното съдържание

Отново из Източните Родопи

Поради ред причини, най-вече културно-професионални, тази година закъсняхме с откриването на туристическия сезон. Пътуването, което направихме през последния уикенд на май, бе и полеви тест на нова навигационна програма, използваща безплатните OSM карти. С радост трябва да отбележа, че за туристически пътувания при предварително определени географски координати на обектите, навигацията се справя перфектно. Затова и при над 500-км ни маршрут, нямаше нито едно объркване, нито една „фльонга“ от доникъде неводещи пътища, както често ни се е случвало с комерсиалните програми. Освен това на свободните карти са отбелязани много туристически обекти, които липсват в картите на известни производители. Естествено, от благодарност и съпричастност към идеята, също нанасяме „новооткритите“ обекти.
Миналата година последно бяхме в Смолян, като ни остана време да се разходим само по екопътека „Невястата“. Затова беше логично да продължим оттук. Първо посетихме

манастирския комплекс „Св. великомъченик Пантелеймон”,

който е основан от помакинята Ахе (Сийка), която след мистично изживяване приема християнството през 1988 г. и се прекръства на Христина. Според основателката на манастира, мястото му е специално. Позовавайки се на топонима „Невястата“, Христина разказва за свое видение на момиче, хвърлило се от скалата, за да спаси вярата си. За патрон на храма е избран св. великомъченик Пантелеймон, който е известен сред християнското население като светец–лечител.
Църквата „Св. Пантелеймон” е изградена с дарения за три години и през 1998 г. е осветена от митрополит Арсений. Година по-късно тя е дарена на Пловдивската митрополия. На 27 юли 2006 г. на храмовия празник се прави първа копка на нова църква с патрони считаните за светци-лечители Св. св. Козма и Дамян. През 2008 г. фондацията на Христина дарява и този храм на Пловдивската митрополия. В манастирския комплекс има аязмо, жилищни помещения, стаи за преспиване на болните, кухня с трапезария.
Голямата популярност на манастира се дължи на сестра Христина, която според поклонниците е надарена с лечителски умения и пророчески дарби. Болни хора от различни краища на България ходят там с надежда да получат лечение и напътствия. В обителта се прави курбан в началото на месец май. Много хора се събират и за храмовите празници на св. Пантелеймон (27 юли) и св. св. Козма и Дамян (1 юли).

IMG_4962.JPG

Мненията в църковните форуми за Христина са противоречиви. Често се изказва мнението, че тя е шарлатанка и няма право да се нарича „сестра”. От друга страна възникването и развитието на комплекса в края на XX и началото на XXI век е пример за това, че и в съвременността хората изпитват потребност от чудеса.
От паркинга с алпийската стена, който е отправна точка и за „Невястата“, се слиза около 300 м по стръмното на изток. Възможно е до долу да се слезе и с кола, но едва ли си струва.
Манастирски комплекс „Св. Пантелеймон”
адрес: BG-4700 Смолян
GPS: 41.60073, 24.70045 (41°36'02.6"N, 024°42'01.6"E) (манастир); 41.60165, 24.69861 (41°36'05.9"N, 024°41'55.0"E) (паркинг)
В манастира попитахме дали има пряк път към крепостта, но се оказа че трябва да се върнем до паркинга. Оттам разстоянието е около 1 км по почти равна и добре укрепена и обезопасена пътека до

крепостта „Аетос”

(или „Кальота”), която се намира на източното било на връх Соколица. То завършва с 5 внушителни остри скали, като най-високата от тях се нарича „Равен камък" и на нея се издига византийската крепост от VІ в. Има предположения, че по това време тя е била най-голямата крепост в Средните Родопи. По време на археологически разкопки през 2006 г. са разкрити множество артефакти и един нов вход на крепостта от север-североизток, до който стига пътеката от паркинга.
По време на Първото и Второто българско царство защитната й роля отпада и е била обикновено селище. След османското нашествие селището е разрушено и изоставено.

IMG_5005.JPG

В ония безпросветни времена на пълна липса на Wi-Fi, явно комуникацията се е осъществявала по оптика, т.е. имало е визуална връзка между тази крепост, Момчиловата крепост и тази при Рудозем.
Отлично впечатление прави начинът на реставриране на крепостта - над старите стени има разделителен слой и запечатка, без да се изпада в архитектурен еклектизъм като при Кракра или Цари Мали град. Визията на реставраторите как е изглеждала крепостта е представена с табла, а не с пластмасови панели или стандартизирани кули.
Крепост „Аетос”
адрес: BG-4700 Смолян
GPS: 41.595830, 24.701380 (41° 35' 45.0", 24° 42' 05.0") (крепост); 41.60165, 24.69861 (41°36'05.9"N, 024°41'55.0"E) (паркинг)

Следващата ни цел бе

екопътека „Каньонът на водопадите“

на изхода от кв. „Средок“. Най-горната й точка е на около 1800 м. надморска височина, а денивелацията ѝ е над 600 м. Самият каньон е от риолитни скали, които поради своята твърдост не са се поддали на въздействието на водата и така са се образували големи прагове и спускащи се по тях бистри планински водопади. Пътеката върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре, преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади преливащи един в друг. В каньона има над 40 водни пада, като 5 от тях се открояват с по-голяма височина. Най-големият е „Орфей” – той е и последният по маршрута (68 м), т.е. най-отдалеченият от Смолян. След него реката минава през „Ропката”, „Казаните”, „Сърцето” и „Каскадите”.

IMG_5082.JPG
Водопадът „Орфей“, изглед от площадка „Евридика“

Маркировката по целия маршрут е в добро състояние, има информационни табели, места за отдих и палене на огън. Продължавайки нагоре срещу течението на реката, маршрутът минава по дървени стълби, също поддържани в добро състояние. При големия снеговалеж в началото на м. март много дървета са паднали върху пътеката. Останките от тях не са напълно прочистени, но пътеката е напълно проходима, като само на няколко места има участъци с по-труден преход.
До информационния център може да стигне по изровен път с остатъци от асфалт покрай изоставени рибарници и промишлени сгради.  По-добрият вариант е автомобилът да се остави долу, на „главния” път. В информационния център ще научите, че целия маршрут е с дължина около 6 км и се преминава за около 3 ч. Изградени са три наблюдателни площадки.
Каньонът на водопадите
адрес: BG-4700 Смолян
GPS: 41.58050 24.65906 (41°34'49.8"N 024°39'32.6"E) (паркинг - кафе на пътеката на водопадите)

Слязохме от водопадите около 16 ч. и се отправихме към следващата ни цел - с. Градът. Селото е било откъснато 7 дни от света, без ток, хляб и медикаменти през март, тъй като съборените борове са препречили пътя и снегопочистващата техника не е могла да премине. От селото по новоизграден тесен път (по-скоро алея) се стига до

Момчиловата крепост („Подвис“),

свързана с името на Момчил юнак, който през 1343 г. възстановява крепостта, после епизодично я обитава две години.
На младини, с обири и нападения в пограничния район между България и Византия, той си спечелил врагове и от двете страни. Намерил спасение при сръбския княз Стефан Душан, където бил назначен за стратиот. След няколко години, по молба на жителите на крепостта Повиздос, бил назначен за управител на Меропа от обявилия се за император Йоан Кантакузин. Уплашена от Момчил, законният управител на Византия Анна Савойска му предложила да го направи деспот, като подплати титлата със съответното количество злато в замяна на верността му.
По това време дворецът на Момчил бил в Ксанти, но крепостта Подвис играела важно стратегическо място в плановете му за защита на територията от север.
Средновековната крепост била превзета и опожарена при османското нашествие в Родопите. Следи от това са многобройните върхове от стрели, открити пред входа и стената покрай него.
Установено е, че укрепителното съоръжение наследява тракийско скално светилище от края на V в. пр.Хр. Оттук се виждат и скалните зъбери, върху които са разположени другите две крепости, част от общата отбранителна линия на Юстиниан I срещу варварските набези от север: крепостта „Кальота“ северно от Смолян и крепостта „Козник“ - южно от гр. Рудозем.

IMG_5135.JPG
Амфитеатърът

Реконструкцията е също така интелигентно направена, както и при „Аетос“. Изграден е малък амфитеатър и са монтирани осветителни и мултимедийни прожектори. След като спрете на малкия паркинг до билетния център, по виеща се пътека се изкачвате до крепостта. В момента има опънато дебело стоманено въже, по което на баира се качват материали, но в бъдеще това би могло да се превърне в лифт за удобство на по-трудно мобилните посетители.
Момчилова крепост
адрес: BG-4749 Градът
GPS: 41.57995, 24.82990 (41°34'47.8"N, 24°49'47.6"E) (крепост); 41.58363, 24.83194 (41°35'01.1"N, 24°49'55.0"E) (паркинг)

В информационния център разбрахме, че от 20:30 горе в крепостта ще се прожектира филм за Момчил юнак и ще има шоу „Звук и светлина“. За съжаление, чакаха ни близо 100 км до Момчилград, където имахме резервация за нощувка.
Оказа се, че на страницата на хотела в booking.com е допусната грешка и са посочени неверни GPS координати и се наложи няколко пъти да минем край него, докато се ориентираме. Хотелът е с добро местоположение, срещу пощата, в центъра на града. Паркирането е на самата улица, но ни увериха, че няма да имаме проблеми с „паяка“. Ние отседнахме в студио № 1 на първия етаж. Предимство бе, че голямата тераса гледа към задния двор, така че не ни пречеше (евентуалния) шум от бара на приземния етаж. Леглата са огромни, персоналът е любезен, но хотелът страда от проблемите на всички български обекти - поддръжката. Тук-там изгоряла крушка, подпушен канал в банята…
Вечеряхме в грил-бар „Езерото“ в градския парк. Младият сервитьор с присъща за 18-те си години самоувереност ни обясни, че предлагат всичко. Докато обмисляхме дали да не си поръчаме задушена цикория със сос „четири сирена“ или паеля, сервитьорът обясняваше, че основната разлика между „Шкембе в масло“ и „Шкембе по Римски“ е в това, че „италианският“ специалитет не се предлага. Така или иначе, вечеряхме обилно с вкусните местни специалитети на добра цена.
Закуската, включена в цената на нощувката, се сервира в бара. Тя е от континентален тип, но побългарена. В добрия смисъл на думата. Препечените филийки, масло, два вида сирена, салам и луканка, домати и маслини, сладко и чаша кафе са достатъчни дори 100-килограмов мъж да не помисли цял ден за ядене. Сервира се от 8 до 10 ч.
Хотел „Берито“
адрес: BG-6800 Момчилград, ул. „Гюмюрджинска“ 30
GPS: 41.52782 25.40842 (41°31'40.1"N 025°24'30.3"E)
тел.: +359 88 888 5121

След закуската се отправихме към

тракийска гробница и светилище Татул,

които са открити през 2000 г. източно от едноименното село, в местността „Асара“. Според професор Овчаров, това е тракийска гробница и светилище на влиятелен тракийски владетел, който е обожествен след смъртта му.
Разкопките доказват, че Татул е култов център от преди около 4000 години, значим за цялото Източно Средиземноморие. Светилището е съществувало от около ХV-ХIV в. пр.Хр. и без прекъсване е функционирало до началото на V в. сл.Хр., когато по тези земи е прието християнството. Няколко от откритите 30 глинени олтара и над 20 ритуални съда за жертвоприношения са от напълно непозната епоха, на средния бронз – ХIХ–ХVIII в. пр.Хр. В центъра на светилището има около 2,50 м културен пласт, с което учените за първи път създават хронология на къснобронзовата епоха не само в Родопите, но и в Южна България.
В къснобронзовата и ранножелязната епоха (ХV–VI в. пр.Хр.) жертвоприношенията са се извършвали в открити олтари. Разкрити са над 20 ритуални глинени огнища, по които учените си изясняват как е функционирало светилището. Върху тях са правени възлияния към боговете. Огънят бил запалван и се поставяли дарове, а чрез дима древните хора вярвали, че посланията им достигат боговете. В две огнища са открити овъглени костилки от пиния. Това е средиземноморски растителен вид, който вече липсва по нашите земи. През елинистичната епоха се появяват строителство и тракийска архитектура. Според археолозите в периода IV–I в. пр.Хр. се изгражда голяма каменна стена от добре оформени блокове, която огражда хълма. Малко по-късно е построен и храмът. Тогава култът започва да се практикува в закритото помещение, а мощите на тракийския владетел са пренесени и положени в хероона – мавзолея на владетеля. След като римляните идват на Балканите, храмът е обновен около средата на I в. сл.Хр.
С времето култовият комплекс се разраства. Към II–III в. се добавят няколко сгради. През V–VI в. с груб градеж са оформени стопански помещения, в които са открити десетки делви за жито, вино и др.

IMG_5162.JPG

Централното и най-високо място на скалния връх заема гроб с ориентация изток–запад. Тракийската гробница представлява пирамида, изсечена в скалата, с височина над 5 метра. На южната страна на скалата е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден, издялан в камъка, свод. Към двата гроба води изсечено в скалите стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течност (най-вероятно кръвта от жертвата).
При Татул е открита и бронзова статуетка на гол бог, мъж – идол от ранножелязната епоха. Той е изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държи плектър (тънка рогова пластина, перце, използвана при свирене). Статуетката е датирана от II–III век (римската епоха). Според учените тя е едно от доказателствата, че светилището и храмът са свързани с култа към Орфей. Специалистите смятат, че малката пластика е отчупена от многофигурна композиция, която вероятно е била преносим олтар, използван от древните хора. В митологичните енциклопедии Орфей е изобразяван по идентичен начин – свирещ на лира с плектър в ръка. Според късни гръцки версии, Орфей е син на Аполон и на музата Калиопа. Той се противопоставя на Дионис, славейки единствено Аполон. Заради това Дионис заповядва на менадите да го разкъсат. Връзката с Аполон е много важна, защото може да се окаже, че статуетката е изображение на събирателен образ на двамата. Намерената бронзова статуетка според археолозите е доказателство, че Татул е символично светилище, посветено на Орфей, което е единственото разкрито не само по българките земи, но и в Европа.
Светилището е служило и като своеобразна обсервaтория за наблюдения на изгрева и залеза на Слънцето. Според елинските хронисти, тракийските жреци познавали поименно 500 звезди и синхронизирали календара си по движението на небесните тела. Мегалитът край Татул е ориентиран изток–запад. Могат да се забележат издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината – 2-те равноденствия. Източната част на светилището е направена отворена към изгрева заради култа към Бога Слънце, известен като Дионис. Още с появата си то огрявало вътрешността на светилището, което се наблюдава и до днес. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).
През ранновизантийската епоха (IV–VII в.) тук е построена крепост. По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. До днес са оцелели останки от четириъгълна кула, чийто подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано в скалите и се намира на 5 м от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е измазано с дебел пласт хоросан. През Средновековието вероятно е имало и църква, която е разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с релефно изобразени кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са намерени фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Открити са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени с каменни плочи. Те са доказателство, че местността около Татул се е смятала за свещена от дълбока древност.
Богата колекция от печати и ядра за тях доказват връзката на свещеното място с дейността на севаст Георги Палеолог. Открити са 13 оловни печата, като шест от тях са негови. Това предполага, че вероятно е притежавал владение с център Татул. Георги Палеолог е известна историческа личност, живял в периода 1081–1115 г. Основоположник е на прочутата династия на Палеолозите, византийска императорска фамилия през ХIII–ХV в. Нейните представители управляват Византия в последните 250 г. преди турското нашествие.
Две големи земетресения е преживяло култовото място. Едното е от ХII в. пр.Хр., а другото – от втората половина на IV век.
Любопитно е, че при Татул е открит корен от лоза на възраст около 3000 години, който е спасен и се размножава (за да се възстанови и гъстото тракийско вино). Гроздето е наречено „Сълзата на Орфей”.
Още на влизане в селото табела сочи към тясна пресечка вдясно. След стотина метра се стига до будката на охраната, която играе и ролята на каса. Тук могат да ви сложат печат в „100 НТО“, но в белите полета на края на книжката. От касата до самото светилище разстоянието е около 500 м.
Тракийска гробница и светилище Татул
адрес: BG-5901 Татул
GPS: 41.54163 25.54566 (41°32'29.9"N 025°32'44.4"E) (светилище);
41.54528 25.54691 (41°32'43.0"N 025°32'48.9"E) (паркинг)
раб. време: 8-21 (апр-окт), 8-17 (ное-мар)
цена: 3/1 лв.

От Татул се отправихме през с. Равен към с. Биволяне. Пътят е нов, с маркировка, но с широчина достатъчна за една кола. На картата на забележителностите на община Момчилград е отбелязан от типа „друг път“ (т.е. по-ниска категория от второкласен). Около него има изветрели бели скали, подобни на „Каменните гъби“ до Хасково или „Вкаменената сватба“ до Кърджали. Преди да стигнете Биволяне, веднага след белокаменната чешма вляво, се вижда кафява табела, която сочи към

Елмалъ баба теке

То е свещено място за мюсюлманите-алевити (алиани). Предполага се, че текето е изградено през XVII век, понеже тук е намерен надпис от това време, за който се смята, че е от сина на Елмалъ баба - Гюнер баба. Текето е реставрирано и открито от сдружение „Джем” на 3.09.2011 г. Обновеният храм събира рекордните над 5000 души (според леля Джеврие, която ни беше „екскурзовод“ - 7000), от които най-лѝчен е Ахмед Доган. Това е второто най-голямо теке на алевитите. Първенството държи „Казълделе баба теке“, което се намира в Гърция, на около 45 км от Свиленград.


IMG_5207.JPG
Леля Джеврие

До комунизма тук е имало полувисше ислямско училище (висшето е било в Шумен), което по-късно е  закрито.

Комплексът се състои от трапезария, библиотека, зала за религиозни обреди (със стая за кърмачки), стаи за гости. Библиотеката приема дарения и книги - на всички езици!. Над входа на медресето дървена табела на турски разказва историята му - през 1830 е било дървено, 1908 - каменно, 2011 - в сегашния си вид. То събира около 100 човека в мъжката си част и е без минаре, защото действа като молитвен дом, а не като джамия. Извън оградата, в югоизточния ъгъл на комплекса, е тюрбето. То е разделено на мъжка и женска част, които са долепени една до друга, но имат самостоятелни входове. Входовете са ниски, така че човек влиза вътре само с поклон. В мъжкото отделение (размери 11 x 5.5 метра) има 6 безименни гроба, като се предполага се, че единият е на бекташийския отец Елмалъ баба. Шестте гроба са дълги по около три метра и са разположени успоредно, като надгробните камъни при главите им са на югозапад. Върху тях са били издигнати могили, направени от дъски и покрити със зелено сукно. Сега гробовете са с могили от бял камък и покрити с одеяла. Поклонник от Хасково имал пророчески сън, според който той поел ангажимента да осигурява одеялата за завиване на гробовете.

Женското отделение (4 x 5 метра) е на Фатима (или Фатма) - почитана като покровителка на майчинството и децата, дъщеря на пророка Мохамед и съпруга на Хазрети Али - най-големият светия на алевитите. Гробът на Фатима е бил обикновен дървен ковчег, покрит със зелено платно. На него имало изобразена „ръка“, с око в средата на дланта. Поклонниците вярват, че тук са погребани дясната ръка и окото на светицата. Сега гробът също е от бял камък и покрит с одеало. Разликата между мъжките и женските гробове е в това, че женските са значително по-къси и на тях задължително се поставя бяла кърпа. Смята се, че мястото е лечебно и има обичай по време на празник тук да нощуват болни и бездетни жени, с надежда за помощ от светицата.


IMG_5263.JPG
Гробът на Фатма

Съборът на Елмалъ баба теке е най-големият в района на Момчилград. Той се провежда в първата седмица на септември и поставя началото на есенните празници в общината, които мюсюлманите-алевити провеждат всяка есен в Източните Родопи. Тези събирания се наричат есенни маета и са традиционни за алевийската общност.

Маето започва петък вечер с поклонение на седемте гроба в текето. Поклонниците изпълняват ритуал - докосват прага на текето, след това краят, средата и началото на най-големия гроб, а накрая гърдите си. Палят се свещи в специални метални сандъчета.

Следващият ден (събота) е основен за събора. Върху гробовете се поставят много дарове - изкуствени цветя, свещи, кибрит, дрехи и др. Опъват се маси и сергии, където се предлага за продан всичко традиционно за панаирите. Има малка сцена, на която излизат самодейни групи и изпълнители. Под вековното дърво пред текето се провежда едно от основните събития за събора - търгът за животни. Тук се оставят като дарения животни, които посетители могат да закупят. Със събраните средства се заплаща маето, а част от сумата отива за организиране на следващото. В ранния следобед се раздава от курбана. Тази година маето ще започне на 5 септември и според леля Джеврие се очакват около 3000 гости, мюсюлмани и християни.

Районът на Биволяне е общо взето добре почистен след мартенските бури, защото още на 28 март около 120 души от Горското са започнали работа. Проблем за текето е обитаващото в района стадо от 50-70 елена. Често при недобре затворена входна врата елените влизат в двора и пасат цветята. Освен това мъжките с рогата си свалят предпазните мрежи около плодните дървета.

Елмалъ баба теке

адрес: BG-6837 Биволяне

GPS: 41.58340 25.51420 (41°35'00.2"N 025°30'51.1"E);
41.58264 25.51284 (41°34'57.5"N 025°30'46.2"E) (отбивка)

Връщайки се към село Равен спряхме на

скалното светилище „Харман кая“,

което се намира на 2 км североизточно от махала Гъсак на село Биволяне и на 2,5 км източно от село  Долна Чобанка. Светилището е разположено на невисоко плато, около естествена пещера с дълбочина 7 м, която също е част от култовия обект. В пещерата се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход, затварян с врата, чийто праг и жлебове личат в скалите.  
Във вертикалната скала до входа на пещерата, са издълбани трапецовидни ниши и жертвени олтари. Към светилището има също и две площадки. Първата е с овална форма с диаметър около 10 метра, наклонена леко на север, със шест оформени  концентрични полукръга на разстояние един от друг от 0.3 до 1.4 м. В скалата, в западния край на площадката, е издълбан трон, който е обърнат на изток-североизток. Втората площадка е с почти кръгла форма с диаметър около 15 метра, с 11 концентрични полукръга, с лек наклон на юг. В северния край на тази площадка също е издълбан трон, обърнат на североизток.

IMG_5319.JPG
Площадките са с концентрични полукръгове с неясно предназначение

За да стигнете до него трябва да спрете на шосето и после пеша по маркиран горски път. Някои ентусиасти тръгват с колите по пътя, но скоро се отказват, тъй като на няколко места той все още е препречен от паднали дървета.
Скално светилище „Харман кая“
адрес: BG-6837 Биволяне
GPS: 41.57375, 25.51977 (41°34'25.5"N, 025°31'11.2"E); 41.57873, 25.51121 (41°34'43.4"N, 025°30'40.3"E) (отбивка)

След светилището продължихме обратно към село Равен. При с. Долна Чобанка видяхме табела за „Хасан баба тюрбе“ (гроб на светец, често символичен) (41.57410, 25.50053 (41°34'26.8"N, 025°30'01.9"E); 41.57411, 25.50314 (41°34'26.8"N, 025°30'11.3"E)  (отбивка)). За съжаление не открихме никой от местните, който да ни разкаже нещо повече за светеца. В Мрежата единственият материал, в който се споменава Хасан баба, насочва към с. Бащино, на 50 км северно. Оттук след няколко километра видяхме табела, сочеща към „Казер баба тюрбе“ (41.56768, 25.50805 (41°34'03.6"N, 025°30'29.0"E); 41.56885, 25.50954 (41°34'07.9"N, 025°30'34.4"E)  (отбивка)). На поляната пред отбивката видяхме изгубено новородено агънце, с още висяща пъпната връв. Предложих да го „осиновим“ и да му предложим по-топло бъдеще (~ 220°), но жените се разчувстваха и отказаха.

IMG_5349.JPG
Кандидат-членът на фамилията

За Казер баба не намерих нищо в Мрежата. Следващата ни планирана спирка беше

„Вкаменената гора“.

При предварителното проучване тук ругах най-много. В много пътеписи намерих фрази от типа „много се лутахме, но тъй като имахме GPS координати, го намерихме…“. Защо, алáнкоолу (от тур. yalan „лъжа“ и oğul „син“), след като имаш координатите, не ги споделиш, за да не се лутат другите след теб?!
Природният феномен се намира в местността „Габъз дере“, североизточно от село Равен. Заема площ от около 75 декара и представлява съвкупност от около 20 вкаменени дървета с височина до метър и диаметър 0.4 - 0.6 метра (с изключение на двe от тях, които са с диаметър 4 метра). Той е една от най-тайнствените и живописни забележителности на природен резерват Боровец.
Има поне две теории за произхода на гората. Според едната тя е образувана от седимeнтни (утаечни) скали, съставени от плътно споени фини песъчинки и стари скални късове. Според другата теория това наистина е било гора, разположена на крайбрежието на древно море или върху някой остров. Когато изригнал вулканът, тази гора е била затрупана и изгорена на места от горещата лава. Част от дърветата оцелели под слоевете застинала лава, високата температура само ги овъглила. Запазили са се „скелетите“ на дърветата. По-късно през тях преминавали води, носещи кремъчно вещество. Така са се запълнили кухините на дървесината. И са се получили каменни дървета.

IMG_5434.JPG

Вкаменената гора край село Равен е уникална с факта, че „дърветата“ са прави. В напречното сечение на дънерите ясно се различават годишни кръгове, а част от съхранените клони са обгорели.
Със заповед № 707/09.03.1970 г.  местността е обявена за защитена.
През 2014 туристи-доброволци от община Момчилград маркират нова екопътека до уникалните скални образувания. Началната ѝ точка е в района на крайпътна чешма, намираща се близо до село Равен, посока към село Биволяне, където има обособено място за почивка. Маршрутът е с обща дължина около 3 километра. От чешмата се тръгва по горски път. След като се стигне до билото, пътят завива наляво, а ние трябва да продължим право надолу, към недостроената чешма. След това продължаваме по течението на реката. Водата е силно варовита, водораслите са като бели драперии, а бяхме изненадани и от рибки- ако не мърдаха сянките им по дъното, едва ли бихме ги забелязали - и те са прозрачно-бели. Пътеката е маркирана, освен с червено/бяла маркировка, и с пирамиди от местния камък, някои от които определено свидетелстват за художествен вкус и усет. Без значение, че не са от съвременни академични (Боже, упази!) скулптори.
Вкаменената гора
адрес: BG-6834 Равен
GPS: 41.56198 25.53281 (41°33'43.1"N 025°31'58.1"E) (първи обект);
41.56070 25.51820 (41°33'38.5"N 025°31'05.5"E) (начало на пътеката)

След като се върнахме при чешмата, въпреки напредналото време, решихме да потърсим местностите Голям Казан (Беюг казан) и Малък Казан (Кючюк казан), които трябваше се намират край махала Въз на село Равен. За съжаление липсваше маркировка, нямахме дори приблизителни координати, така че оставихме обектите, както и „Шарапана“ при село Врело за следващия път.


Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:


Booking.com

Популярни публикации от този блог

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Крепости, скали, водопади

От ФБ научихме, че на 21-22 юни в двора на Боянската църква в София ще се състои Софийски Средновековен Панаир (точно така, всяка дума - с главна буква!). Отдавна проявяваме интерес към подобни събития, посетили сме много от тях в (Западна) Европа, но, за съжаление, в България нещата са по-сложни. Винаги може да се намери информация за фестивалите във Франция, Белгия или Швейцария, но не и у нас. Обикновено научаваме за събитието от вестникарска дописка: „Вчера в Х се проведе…“. Не ни е известно да има централизирано място, откъдето да се черпи съответната информация (координати и програма) и да се правят планове… При запитване на място и предлагане на (безвъзмездна) помощ, реакцията е била от „знаете ли колко работа имаме…“ до „какъв ти е кярът?“. Modus Vivendi, организатори на събитието, публикуваха програмата във ФБ на 10 юни в 12 ч., когато резервациите за пътуването и плановете вече бяха направени. Някак си във България все още не можем да разберем, че тримесечен срок за информир…