Пропускане към основното съдържание

Самоков и околностите

През жегите в края на август решихме да отидем няколко дни на планина. Препоръчаха ни хижите над Перущица, но после се оказа, че булката има изследователска работа и интерес към дейността на оперната певица Росица Тренкова („Самоковският славей“). Така че сменихме дестинацията и се опитахме да съчетаем приятното с работата.
В Самоков отседнахме в къща за гости „Елизабет“, където вече бях отсядал при многобройните си командировки в града. Намира се близо до центъра на града, наблизо са и големите магазини на Самоков - „Билла“ и „Т-маркет“. Къщата е получила най-висока оценка (9.5) от всички места за настаняване в Самоков от потребителите на booking.com.
Къща за гости „Елизабет“
GPS: 42.33629, 23.55945 (42°20'10.6"N, 023°33'34.0"E)
адрес: BG-2000 Самоков, ул. „Хан Кубрат“ 2а
тел.: 00359 88 885 2062 (Сашо)
wi-fi: безплатно

Първият обект, който посетихме, бе

Екопътека „Бели Искър”

Еко (eco лат.) е древна дума, която първоначално е означавала „с 5 € по-скъпо“. Сегашното ѝ значение вероятно е „усвояваме еврофондове“. Това е единственото логично обяснение защо почти всички туристически маршрути станаха „екопътеки“.
Докато Смолян си има „Каньон на водопадите“, Бели Искър може да се гордее с Долината на мостовете. Едноименната река тече през най-голямата ледникова долина на Балканите и е прехвърлена от 8 големи и 11 малки мостчета.

IMG_7254.JPG

Големите мостове са номерирани и имат собствени имена. От съображения за безопасност не се разрешава преминаването на повече от 5 човека едновременно по тях. След четвъртия има обособени места за пикник, където е разрешено и паленето на огън. Малките мостове са над притоци на реката, по време на нашето посещение - пресъхнали. Много от мостчетата са изгнили и се нуждаят от сериозно обновление.
Пътеката се вие от бряг на бряг и е с обща дължина около 7 км, като връщането към паркинга е по асфалтовия път.

IMG_7244.JPG


Денивелацията на същинската пътека е около 200 м, но ако искате да се изкатерите до наблюдателната площадка на хълма над левия бряг на реката, трябва да се качите още с 300 м по-нагоре. Целият маршрут от паркинга в горния край на селото до края на пътеката и обратно (без наблюдателната площадка) ще ви отнеме около 3 часа.

Шишмановото кале,

наричано още „Шишманово градище“ е напълно скрито от любознателния турист. Успяхме да го намерим единствено поради подробните указания от изключително любезната дама от Информационния център на Самоков. Всички по-рано съществуващи табели към него са премахнати. „Официалното“ обяснение е, че се провеждат разкопки и туристите биха пречили. Като пътувате от Самоков към Бели Искър трябва да се оглеждате за черен път вдясно през нивите, малко преди да стигнете планината. Обозначен е с празна конструкция, на която навремето е имало реклама на обекта. Тук (42.29897, 23.53919; 42°17'56.3"N 023°32'21.1"E) можете да оставите колата и да продължите по пътя, докато стигнете до нещо като каптаж и изоставен фургон с надпис „Охрана“ (42°18'00.629"N 023°32'08.465"E). Тук пътеката се разклонява, като наляво е крепостта, а надясно - базиликата.
Шишманово градище е унищожен от турците в края на 14 век античен и средновековен град, епископски център, наричан „старият Самоков“, на Шишманов връх - възвишение над село Доспей (предполагаемо родно място на отец Паисий). Тук е било важното кръстовище на търговските пътища от Пауталия (Кюстендил) към Филипопол (Пловдив) и от Сердика (София) към Македония.

IMG_7283.JPG

Мястото е почитано от населението като последното полесражение на цар Иван Шишман с турците и негов гроб. Според легендата, тук била отсечена главата на царя, която се търкулнала седем пъти и бликнали т. нар. „Цареви извори“.

IMG_7310.JPG

Системни разкопки започват от средата на юли 2004 г. от Археологическия институт при БАН съвместно с Историческия музей в Самоков под ръководството на археолога Веселин Хаджиангелов. Според досега установеното от обследваните 50 декара, обектът заема малко повече от половината (25-30 дка), от които са разкопани около 10%.
Шишманово кале (градище)
GPS: 42.29934, 23.53592; 42°17'57.6"N 023°32'09.3"E (крепост), 42.30060, 23.53485;
42°18'02.2"N 023°32'05.5"E (църква)

Самоковският девически манастир „Покров Богородичен“

е метох, принадлежащ през XVIII век на Хилендарския манастир, в който са отсядали таксидиоти (монаси-изповедници), събиращи помощи.
Метохът пази легендата за спасяването на града от св. Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова св. Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври - Покров на Пресвета Богородица. Манастирът празнува и на 15 август - Успение Богородично.
Приелата монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, през 1772 година т. нар. Баба Фота (нейн внук е Константин Фотинов - редактор и издател на първото българско списание „Любословие“) обединила малобройна девическа общност и била дълги години, до смъртта си през 1844 година, игуменка на манастира. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички.

IMG_7346.JPG

През 1837-1839 година била издигната внушителна каменна църква и направени други разширения. Метохът бил обграден с висок зид, построена била и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила.

IMG_7326.JPG
Датата 1837 ясно се вижда над една от портите
Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Предполага се, че е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва на Захари Зограф. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров.
В манастирът се е укривал Васил Левски при посещенията си в Самоков през 1871 година. Старата мемориална плоча е свалена и оставена на двора, а до портата е монтирана нова, с подписа на „Ротари клуб“, вероятно срещу някакво дарение.
След Освобождението манастирът продължил да се издържа със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана в манастира, монахините са участвали в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година, в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща.

IMG_7335.JPG

В много материали в мрежата се споменава, че девическият манастир „Покров Богородичен“ продължава да бъде ръководен от игуменката Гавриила. За съжаление информацията не е съвсем точна - Гавриила е починала миналата година. Не можахме да разберем коя е новата игуменка, тъй като в момента на посещението ни имаше служба, служеща и за „обучение“ на младо, 20-ина годишно момиче, вероятно послушница.
Манастирът е част от веригата „100 НТО“ (с общ номер със Самоковския музей).
Девически манастир „Покров Богородичен“
адрес: BG-2000 Самоков, ул. „Цар Борис III“
GPS: 42.33096, 23.55966; 42°19'51.5"N 023°33'34.8"E
тел.: +359 72 226 807, +359 72 264 261, +359 88 656 2754
раб. време: 7:30 - 18:00
НТО: № 79

Връх Мусала

бях изкачвал за последно преди 35 години. Тогава нямаше изградена такава инфраструктура и комуникации, и от Самоков до върха и след това към х. Чакър войвода вървях пеша, с 30 кг раница на гърба.
Сега използвахме по-лесния начин. С колата стигнахме до лифта Ястребец в Боровец. Цената на паркинга е 5 лв/ден, а двупосочния билет за гондолите - 12 лв (над 11 год.). Работното време е от 9 до 17. Пътуването до х. Ястребец е около половин час. По равен път се стига до х. Мусала за около час, като двете хижи са на почти еднаква надморска височина.

IMG_7366.JPG

Оттук започва изкачването към върха, по добре обособена и поддържана пътека. На времето туристите бяха епизодично явления. Сега към Мусала има постоянен поток от хора, включително много деца.

IMG_7393.JPG
В края на август в Рила все още има сняг
IMG_7407.JPG

IMG_7414.JPG

По пътя нагоре видяхме група работници, които оформяха стъпала на по-стръмните участъци.

IMG_7421.JPG

На времето изкачването беше доста по-трудно, но сега, в рамките на еднодневната екскурзия, маршрутът е достъпен и за „кашкавал-туристи“. На заслона под върха можете да направите почивка преди последния напън.


IMG_7430.JPG


На върха има две метеорологични станции - старата, създадена през 1932 година и новата - базовата екологична обсерватория „Мусала“. По стара българска традиция, въпреки че двете станции използват принципно еднотипна апаратура, обмен на данни няма. Винаги ни е било по-лесно да създадем нова, паралелна структура, вместо да надградим и осъвременим съществуващата!

IMG_7460.JPG
В планината кой каквото си донесе, това яде (в случая - свири)

Още снимки от ©Ема Жунич:

Популярни публикации от този блог

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Егейска Турция

ПодготовкаОтдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция - да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко по на запад. Та реших този път да ползвам туристическа фирма - да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирай работни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи... И винаги поне една от жените е недоволна! Аман! Основните обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес. Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която та…