Пропускане към основното съдържание

Росинант ще носи двама

Дендермонде (хол. Dendermonde; фр. Termonde) е град и община в Белгия, Източна Фландрия. Разположен е на устието на  река Дендeр (хол. Dender, фр. Dendre, вал. Tinre) при вливането ѝ в Шелда.


map.png


През годините са известни много наименования на града: Tenremunde (1088), Thenremunde (1095), Tenremont (1127), Teneramunda (1130), Teneremonde (1215), Denremonda (1232). Твърди се, че името произтича от келтската дума tanara, означаваща „бурна“ и англосаксонското muthe, mude или muide, означаващо устие на река.
Точната дата на възникванeто на селището не е известна, но е документиран първият му владетел - Рейгнот I Плешиви (Reignot I de Kale, 1034—1067). През 1233 г. то получава градски права. През 1347 г. градът е продаден на краля на Франция, който го отдава на графа на Фландрия. Селището се развива като икономически и търговски център, специализиран в производството и търговията със сукно. Изгражда се текстилна палата и кулата на Градския съвет. Крепостните стени са укрепени, но това не е помогнало много през 1380 г., когато дружина от Гент завзема и разграбва Дендермонде. От 1384 г. градът принадлежи на херцога на Бургундия, а през 1397 г. получава правото веднъж годишно да организира панаир (отговарящ на сегашните търговски изложения).
По време на Осемдесетгодишната война (след 1584 г.) е изградена система от шлюзове като част от пасивната отбрана на града. Тя е могла да наводни околните мочурливи ливади и успешно се е справила с войските на Луи XIV през 1667 г. Тогава Кралят-Слънце възкликва: „Ще ми трябва армия от патици, за да завладея този град!“
От края на XVIII в. в Дендермонде се развива промишленото производство на хартия и текстил, развива се жп и воден транспорт, строят се каземати, арсенали и казарми, действат окръжен съд и Кралска академия на изящните изкуства (Koninklijke Akademie voor de schone kunsten), където възниква и се развива Дендермонтската школа в живописта. През XIX в. съществуват публична библиотека, музикална школа, градски архив, музей и развита мрежа начални и средни училища.
През 1914 г. Дендермонде става бойно поле. Тук белгийската армия повече от месец задържа настъпващите немски войски. Градът пострадва много: 1200 къщи са напълно разрушени, 900 - частично. Изгарят кметството и градския архив, слабо проучен, което е и една от причините историята на Дендермонде да е непълна.

Какво може да се види в Дендермонде?

Пазарът

Главният площад на града е обграден със здания в стил необарок. Този вид е получил след Първата световна война, при реставрацията на града.
В понеделник се използва по предназначението си, а през останалото време тук се провеждат концерти и представления на открито.
Grote Mark
адрес: Grote Markt, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.031110, 4.098223


Dienst toerisme en stadspromotie
адрес: Grote Markt, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.031047, 4.098673
тел.: +32 52 21.39.56
раб. време: 10:00-12:00, 13:30-18:00 (пон-нед, апр-сеп); 10:00-12:00, 13:30-16:30 (пон-пет, окт-мар); 10:00-18:00 (пон-нед, юни-авг)

Кметството

Строителството на бившата текстилна палата започва през 1336 г. и завършва през 1350 г. По-късно (1377) е достроена кулата на Градския съвет. През 1548 г. в нея е поставен музикален часовник (carillon), отговарящ на т. нар. „Mechelen Standard“ с 49 камбани, тежащи общо 6800 кг. Зданието многократно e достроявано и разширявано. В края на XIX в. е извършена първата реставрация, като архитектите са се постарали да се върнат към първоначалните неоготически форми. След Първата световна война изгорялото кметство е възстановено, като е достроено ново неоготическо крило.
Понастоящем кметството, освен административни, има и музейни функции - тук са събрани много образци на Дендермонтската живописна школа.

IMG_9908.jpg


От 1999 г. кулата е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство под № 943-005 (заедно с още 32 кули в Белгия).
Stadhuis met Belfort
адрес: Grote Markt 1, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.031047, 4.098673
тел.: +32 52 21.39.56
раб. време: 10:00-12:00; 14:00-16:00
цена: безплатно

Седалището на месарската гилдия

е построено през 1462 г. от Ян Гутегем (Jan Gueteghem). Сега тук се намира историческият музей на града (Oudheidsmuseum). Той съхранява археологическа колекция, хладно и огнестрелно оръжие, стари документи, елементи от градските паради и др. предмети, свързани с историята на града. Най-интересният експонат е „най-старият жител на града“ - 28000 годишен скелет на мамут, намерен в околностите. Опитите за създаване на градски музей датират от средата на XIX в., но остават на ниво отделни колекции до истинското му откриване през 1931 г.
Vleeshuis
адрес: Grote-Markt 32, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.031158, 4.098546
раб. време: 9:30-12:30; 13:30-18:00 (1 апр - 31 окт, без пон)
цена: безплатно

Църквата „Св. Богородица“

е готическа постройка с формата на латински кръст и осмоъгълна камбанария, издигната през XIV в. на мястото на по-стара романска църква. В нея се преплитат елементи от класическа, брабантска и шелденска готика. Тук се съхраняват много предмети на църковното и изящното изкуства, като чаша за кръщаване от XII в. и картините „Разпятие“  и „Поклонението на пастирите“ на Антони ван Дайк, както и още едно „Поклонение“ - от Хери мет де Блес (Herri met de Bles, Henri Blès, Herri de Dinant, Herry de Patinir или Civetta). Църквата се гордее и с автентичен орган от Ламберт ван Петегем (Lambert Van Peteghem) от 1778 г.


IMG_9899.jpg


Друга забележителност на църквата е дървеният амвон от 1685 г., две години след битката при Виена. Автор е Матeус ван Беверен (Mattheus van Beveren). Изобразява ангели, тъпчещи мюсюлманин (Мохамед?), държащ книга (Корана?). Снимката на този олтар е използвана от някои консервативни вестници след избухналия скандал след публикуването на 30.09.2005 г. в Дания на карикатури на Мохамед като доказателство, че осмиването на исляма и на Мохамед в частност има дълбоки традиции в европейската иконография.


mohammed-dendermonde-1.jpg
Победата на християнството над исляма (©Интернет)

Две от камбаните в кулата имат свои имена - „Salvator“ („Спасител“, 3000 кг) и „Maria“ („Мария“,  2000 кг).
Onze-Lieve-Vrouwkerk
адрес: Onze-Lieve-Vrouwkerkplein, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.032144, 4.094328
раб. време: 14:00-16:45 (юли-авг); 14:00-16:45 (Великден-сеп; съб-нед и празници)

Бегинажът

в Дендермонде е основан през първата четвърт на XIII в. (според други източници - около 1259 г.) около болницата „Св. Жил“ (St Giles Hospital). Бегинажите са социални институции, възникнали в Брабант и по-късно разпространени из Холандиите, Франция, Германия, Швейцария и Италия. След всяка войнa оставали много вдовици без препитание. Обикновено към църквите се създават полумонашески общности, които дават подслон на жените, а те в замяна вършат богoугодни дела - напр. се грижат за болните и недъгавите.
На 7 април 1288 г. бегинките получили разрешение да създадат своята нова общност на сегашното място. Парцелът с площ около 20 да има формата на (почти) правилен триъгълник, намиращ между Brusselsestraat и Begijnhoflaan. В средата му се намира неоготическата църква, построена през 1928 г. на мястото на разрушената през Първата световна война. Архитект е Морис Восарт (Maurice Vossaert).
Историята на бегинажа има своите възходи и падения, като най-голям е броят на сестрите около 1691 г. - около 250. Къщите в бегинажа са 61, собственост на града, като и в момента можете да подадете молба за настаняване като частно лице (без №№ 20, 21, 24 и 25). Търговската дейност, напр. преотдаването, не е допустима.
През 1971 г. бегинажът е признат за обект с национално значение от Кралската комисия за монументите. Както и кулата на града, той е включен в списъка на Световното културно наследство на Юнеско (през 1999 г., № 855-007). Къщата под № 11 (St. Bonifacius) е обзаведена като типичен дом от бегинажа и е своеобразна памет за отминалите времена. Последната бегинка Ернестина де Брюн (Ernestine De Bruyne) почива през 1975 г. Нейната къща (№ 25, St. Begga) работи като етнографски музей. Експозицията, заемаща три етажа и много стаи, показва домакинството, работата и почивката на старите жители на града.
Sint Alexius' Begijnhof
адрес: Begijnhof 1, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.027746, 4.099435
тел.: +32 52 21.00.38

Рос Беярд

За разлика от герб и флаг, Дендермонде няма официален химн. Но има неофициален, който се изпълнява всекидневно от карильона на кметството и, разбира се, при шествието Рос Беярд (Ros Beiaard Ommegang).

IMG_9905.jpg

Химнът е написан от местния поет Пруденс ван Дюйсе през XIX в. В него се пее за коня-великан Рос Беярд, но се споменава и за историческото съперничество със съседния град Алст (нещо като „борбата“ между Габрово и Севлиево). Началото на химна:
't Ros Beiaard doet zijn ronde in de stad van Dendermonde.
Die van Aalst die zijn zo kwaad omdat hier 't Ros Beiaard gaat.


Рос Беярд завършва своята обиколка из град Дендермонде
Тези от Алст са така ядосани, защото тук обикаля Рос Беярд.


Сагата за гигантския кон Рос Беярд и неговите четирима ездачи произхожда от средновековен шансон, разпространяван от менестрелите из цяла Европа. Тя ни води назад във времето, чак до Шарлеман.  Години наред Аймон (Aymon), господар на Дендермонде воювал със своя владетел, Шарлеман (Charlemagne). Четиримата му синове продължили борбата с помощта на своя чутовен кон Рос Беярд, който яздили всички заедно. Шарлеман поставил ултиматум - мир срещу коня. След като го получил, на врата му била завързана огромна канара и коня бил хвърлен във водата при сливането на Дендер и Шелда. Според една от версиите, конят успял да се измъкне от блатото и избягал в полдерите, където и до днес живее свободен.


IMG_2034.JPG


Ros Beiaard Ommegang е главният фолклорен празник на града. По време на шествието се носи голяма фигура на кон, направена от дърво и кожа, яздена от четирима младежи, облечени като рицари. Те задължително трябва да са братя. Фигурата е висока 4.85 м, а заедно с плюмажът от щраусови пера, боядисани в цветовете на града - червено и черно, стига до 5.80 м. Дължината на коня от носа до опашката е 5.20 м, а ширината - 2 м. Опашката му е направена от опашките на повече от 30 коня. Покрит е с кадифено наметало с цвят бордо, извезано със злато и сребро. Дванадесет избрани мъже носят тежката 800 кг фигура, като едновременно с това изпълняват и специфичен танц.
Поредната легенда е свързана със създаването на настоящия манекен: главата на коня била проядена от червеи и ставала само за горене. А шествието наближавало. В това време резбарят Лиевен ван де Велде (Lieven Van de Velde) (от Алст, разбира се, тези нехранимарковци!) прекарвал времето си в кръчмата. Като му свършили парите, решил да ограби младеж от Дендермонде. Съответно го заловили и осъдили на смърт чрез обесване. Като единствен с необходимите умения, съдията му предложил вместо трупът му да бъде окачен за назидание на градските стени, да бъде погребан в осветена земя, в замяна на създаването на нова глава за коня. Явно резбарят е знаел да се пазари или градът е бил много на зор, защото издействал помилването си. Оттогава започнал да води праведен живот. Или може би защото му изболи очите, за да не може да направи втора толкова хубава статуя.


IMG_1956.JPG
Мини-Беярд с мини-рицари

Кога точно е възникнала традицията не е много ясно. Първото споменаване на празнично шествие е от 1377 г., но не се знае участвал ли е Рос Беярд. Но със сигурност е участвал през 1461 г. Първоначално е бил организиран без определен график, но от 1990 г. се провежда веднъж на десет години. Последното издание беше на 30.05.2010 г., а следващото ще бъде през 2020 г.
В шествието се показват и забавляват крале и селяни, рицари и менестрели, духовници и музиканти, маври и митични същества, шутове и знатни дами.

Елфи, яздещи еднорози?!

Жонгльори забавляват публиката

Бау!

Катейт

(Katuit) или Шествието на гигантите (Reuzengang) е парад, в който  участват „само“ около 1000 актьори, но може да ви даде представа за обиколката на Рос Беярд, ако сте имали нещастието да я пропуснете. Провежда се ежегодно, последния четвъртък на август. Това е празник на военните гилдии. Участват само три гиганта - „Индианецът“, „Марс“ и „Голиат“. Както и Рос Беярд те са от кожа, опъната върху дървена рамка.
По време на процесията през 1648 г. гилдията на  Св. Себастиян е представена с гигантска фигура, въоръжена с дълъг лък, и носеща името „Ловуващата богиня“. През 1714 г. гилдията е представена с „нова“ фигура - Индианецът.
Това вероятно е свързано с откриването на Америките. Индианецът е висок 4.45 м и тежи 71 кг.


IMG_2098.JPG


Фигурата на римския бог на войната Марс, преоткрит през Ренесанса, е представена с меч в ръката и псевдо-римски шлем на главата, украсен с дракон. Висока е 3.70 м и тежи 79 кг и е изработена през 1648 г. от скулптора от Мехелен Валентин Вандер Ланскрон (Valentyn Vander Lantscroon). Главата е от оцветено дърво. Марс е символ на гилдията на мускетарите Св. Андрей.


IMG_2099.JPG


Библейският Голиат е висок 4.00 м и тежи 76 кг. Главата му също е от оцветено дърво с диаметър 50 см. Ятаганът му е украсен с дракон и оребрена ръкохватка. Специфичната шапка замества шлема. Голиат е датиран около 1626 г. и е символ на гилдията на стрелците с арбалет Св. Георги.


IMG_2100.JPG


През 2005 г. Гигантите влизат в списъка на Юнеско за световното културно наследство.


Още снимки от ©Ема Жунич:


Популярни публикации от този блог

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Около Доспат

В края на август пò миналата година няколко дни прекарахме в бунгалата на Почивна база „Орлино“, близо до Сърница. Мястото е с прекрасна природа, близо до язовир „Доспат“, а от друга страна - извън едноименния комплекс и другите спа-, вип- и т.н. „забавления“. Допускат се и домашни любимци, което и натежа при избора ни. Тъй като правихме резервацията в последния момент, нямах много време да проверявам задълбочено какво може да се посети около Сърница. Почивна база „Орлино“ адрес: BG-4633 Сърница, местност „Орлино“ web:www.orlino-bg.com email:emink@abv.bg тел.: +359 89 991 6231; +359 89 991 6232; +359 3547 2884 GPS: 41.713934, 24.036424

Затова пък „излязоха“ десетина забележителности в другия край на язовира, около Доспат. По спомени, отпреди 40 години, когато с родителите ми идвахме на палатки в района, разстоянието до Доспат беше петнайсетина километра, така че планирахме еднодневни походи с връщане в базата за нощувка. Но,... от една страна разходките край язовира ни харесаха прекалено мно…