Дендермонде (хол. Dendermonde; фр. Termonde) е град и община в Белгия, Източна Фландрия. Разположен е на устието на река Дендeр (хол. Dender, фр. Dendre, вал. Tinre) при вливането ѝ в Шелда.
През годините са известни много наименования на града: Tenremunde (1088), Thenremunde (1095), Tenremont (1127), Teneramunda (1130), Teneremonde (1215), Denremonda (1232). Твърди се, че името произтича от келтската дума tanara, означаваща „бурна“ и англосаксонското muthe, mude или muide, означаващо устие на река.
Точната дата на възникванeто на селището не е известна, но е документиран първият му владетел - Рейгнот I Плешиви (Reignot I de Kale, 1034—1067). През 1233 г. то получава градски права. През 1347 г. градът е продаден на краля на Франция, който го отдава на графа на Фландрия. Селището се развива като икономически и търговски център, специализиран в производството и търговията със сукно. Изгражда се текстилна палата и кулата на Градския съвет. Крепостните стени са укрепени, но това не е помогнало много през 1380 г., когато дружина от Гент завзема и разграбва Дендермонде. От 1384 г. градът принадлежи на херцога на Бургундия, а през 1397 г. получава правото веднъж годишно да организира панаир (отговарящ на сегашните търговски изложения).
По време на Осемдесетгодишната война (след 1584 г.) е изградена система от шлюзове като част от пасивната отбрана на града. Тя е могла да наводни околните мочурливи ливади и успешно се е справила с войските на Луи XIV през 1667 г. Тогава Кралят-Слънце възкликва: „Ще ми трябва армия от патици, за да завладея този град!“
От края на XVIII в. в Дендермонде се развива промишленото производство на хартия и текстил, развива се жп и воден транспорт, строят се каземати, арсенали и казарми, действат окръжен съд и Кралска академия на изящните изкуства (Koninklijke Akademie voor de schone kunsten), където възниква и се развива Дендермонтската школа в живописта. През XIX в. съществуват публична библиотека, музикална школа, градски архив, музей и развита мрежа начални и средни училища.
През 1914 г. Дендермонде става бойно поле. Тук белгийската армия повече от месец задържа настъпващите немски войски. Градът пострадва много: 1200 къщи са напълно разрушени, 900 - частично. Изгарят кметството и градския архив, слабо проучен, което е и една от причините историята на Дендермонде да е непълна.
Какво може да се види в Дендермонде?
Пазарът
Главният площад на града е обграден със здания в стил необарок. Този вид е получил след Първата световна война, при реставрацията на града.
В понеделник се използва по предназначението си, а през останалото време тук се провеждат концерти и представления на открито.
Grote Mark
адрес: Grote Markt, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.031110, 4.098223
Dienst toerisme en stadspromotie
адрес: Grote Markt, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.031047, 4.098673
тел.: +32 52 21.39.56
раб. време: 10:00-12:00, 13:30-18:00 (пон-нед, апр-сеп); 10:00-12:00, 13:30-16:30 (пон-пет, окт-мар); 10:00-18:00 (пон-нед, юни-авг)
Кметството
Строителството на бившата текстилна палата започва през 1336 г. и завършва през 1350 г. По-късно (1377) е достроена кулата на Градския съвет. През 1548 г. в нея е поставен музикален часовник (carillon), отговарящ на т. нар. „Mechelen Standard“ с 49 камбани, тежащи общо 6800 кг. Зданието многократно e достроявано и разширявано. В края на XIX в. е извършена първата реставрация, като архитектите са се постарали да се върнат към първоначалните неоготически форми. След Първата световна война изгорялото кметство е възстановено, като е достроено ново неоготическо крило.
Понастоящем кметството, освен административни, има и музейни функции - тук са събрани много образци на Дендермонтската живописна школа.
От 1999 г. кулата е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство под № 943-005 (заедно с още 32 кули в Белгия).
Stadhuis met Belfort
адрес: Grote Markt 1, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.031047, 4.098673
тел.: +32 52 21.39.56
раб. време: 10:00-12:00; 14:00-16:00
цена: безплатно
Седалището на месарската гилдия
е построено през 1462 г. от Ян Гутегем (Jan Gueteghem). Сега тук се намира историческият музей на града (Oudheidsmuseum). Той съхранява археологическа колекция, хладно и огнестрелно оръжие, стари документи, елементи от градските паради и др. предмети, свързани с историята на града. Най-интересният експонат е „най-старият жител на града“ - 28000 годишен скелет на мамут, намерен в околностите. Опитите за създаване на градски музей датират от средата на XIX в., но остават на ниво отделни колекции до истинското му откриване през 1931 г.
Vleeshuis
адрес: Grote-Markt 32, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.031158, 4.098546
раб. време: 9:30-12:30; 13:30-18:00 (1 апр - 31 окт, без пон)
цена: безплатно
Църквата „Св. Богородица“
е готическа постройка с формата на латински кръст и осмоъгълна камбанария, издигната през XIV в. на мястото на по-стара романска църква. В нея се преплитат елементи от класическа, брабантска и шелденска готика. Тук се съхраняват много предмети на църковното и изящното изкуства, като чаша за кръщаване от XII в. и картините „Разпятие“ и „Поклонението на пастирите“ на Антони ван Дайк, както и още едно „Поклонение“ - от Хери мет де Блес (Herri met de Bles, Henri Blès, Herri de Dinant, Herry de Patinir или Civetta). Църквата се гордее и с автентичен орган от Ламберт ван Петегем (Lambert Van Peteghem) от 1778 г.
Друга забележителност на църквата е дървеният амвон от 1685 г., две години след битката при Виена. Автор е Матeус ван Беверен (Mattheus van Beveren). Изобразява ангели, тъпчещи мюсюлманин (Мохамед?), държащ книга (Корана?). Снимката на този олтар е използвана от някои консервативни вестници след избухналия скандал след публикуването на 30.09.2005 г. в Дания на карикатури на Мохамед като доказателство, че осмиването на исляма и на Мохамед в частност има дълбоки традиции в европейската иконография.
 |
Победата на християнството над исляма (©Интернет)
|
Две от камбаните в кулата имат свои имена - „Salvator“ („Спасител“, 3000 кг) и „Maria“ („Мария“, 2000 кг).
Onze-Lieve-Vrouwkerk
адрес: Onze-Lieve-Vrouwkerkplein, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.032144, 4.094328
раб. време: 14:00-16:45 (юли-авг); 14:00-16:45 (Великден-сеп; съб-нед и празници)
Бегинажът
в Дендермонде е основан през първата четвърт на XIII в. (според други източници - около 1259 г.) около болницата „Св. Жил“ (St Giles Hospital). Бегинажите са социални институции, възникнали в Брабант и по-късно разпространени из Холандиите, Франция, Германия, Швейцария и Италия. След всяка войнa оставали много вдовици без препитание. Обикновено към църквите се създават полумонашески общности, които дават подслон на жените, а те в замяна вършат богoугодни дела - напр. се грижат за болните и недъгавите.
На 7 април 1288 г. бегинките получили разрешение да създадат своята нова общност на сегашното място. Парцелът с площ около 20 да има формата на (почти) правилен триъгълник, намиращ между Brusselsestraat и Begijnhoflaan. В средата му се намира неоготическата църква, построена през 1928 г. на мястото на разрушената през Първата световна война. Архитект е Морис Восарт (Maurice Vossaert).
Историята на бегинажа има своите възходи и падения, като най-голям е броят на сестрите около 1691 г. - около 250. Къщите в бегинажа са 61, собственост на града, като и в момента можете да подадете молба за настаняване като частно лице (без №№ 20, 21, 24 и 25). Търговската дейност, напр. преотдаването, не е допустима.
През 1971 г. бегинажът е признат за обект с национално значение от Кралската комисия за монументите. Както и кулата на града, той е включен в списъка на Световното културно наследство на Юнеско (през 1999 г., № 855-007). Къщата под № 11 (St. Bonifacius) е обзаведена като типичен дом от бегинажа и е своеобразна памет за отминалите времена. Последната бегинка Ернестина де Брюн (Ernestine De Bruyne) почива през 1975 г. Нейната къща (№ 25, St. Begga) работи като етнографски музей. Експозицията, заемаща три етажа и много стаи, показва домакинството, работата и почивката на старите жители на града.
Sint Alexius' Begijnhof
адрес: Begijnhof 1, B-9200 Dendermonde
GPS: 51.027746, 4.099435
тел.: +32 52 21.00.38
Рос Беярд
За разлика от герб и флаг, Дендермонде няма официален химн. Но има неофициален, който се изпълнява всекидневно от карильона на кметството и, разбира се, при шествието Рос Беярд (Ros Beiaard Ommegang).
Химнът е написан от местния поет Пруденс ван Дюйсе през XIX в. В него се пее за коня-великан Рос Беярд, но се споменава и за историческото съперничество със съседния град Алст (нещо като „борбата“ между Габрово и Севлиево). Началото на химна:
't Ros Beiaard doet zijn ronde in de stad van Dendermonde.
Die van Aalst die zijn zo kwaad omdat hier 't Ros Beiaard gaat.
Рос Беярд завършва своята обиколка из град Дендермонде
Тези от Алст са така ядосани, защото тук обикаля Рос Беярд.
Сагата за гигантския кон Рос Беярд и неговите четирима ездачи произхожда от средновековен шансон, разпространяван от менестрелите из цяла Европа. Тя ни води назад във времето, чак до Шарлеман. Години наред Аймон (Aymon), господар на Дендермонде воювал със своя владетел, Шарлеман (Charlemagne). Четиримата му синове продължили борбата с помощта на своя чутовен кон Рос Беярд, който яздили всички заедно. Шарлеман поставил ултиматум - мир срещу коня. След като го получил, на врата му била завързана огромна канара и коня бил хвърлен във водата при сливането на Дендер и Шелда. Според една от версиите, конят успял да се измъкне от блатото и избягал в полдерите, където и до днес живее свободен.
Ros Beiaard Ommegang е главният фолклорен празник на града. По време на шествието се носи голяма фигура на кон, направена от дърво и кожа, яздена от четирима младежи, облечени като рицари. Те задължително трябва да са братя. Фигурата е висока 4.85 м, а заедно с плюмажът от щраусови пера, боядисани в цветовете на града - червено и черно, стига до 5.80 м. Дължината на коня от носа до опашката е 5.20 м, а ширината - 2 м. Опашката му е направена от опашките на повече от 30 коня. Покрит е с кадифено наметало с цвят бордо, извезано със злато и сребро. Дванадесет избрани мъже носят тежката 800 кг фигура, като едновременно с това изпълняват и специфичен танц.
Поредната легенда е свързана със създаването на настоящия манекен: главата на коня била проядена от червеи и ставала само за горене. А шествието наближавало. В това време резбарят Лиевен ван де Велде (Lieven Van de Velde) (от Алст, разбира се, тези нехранимарковци!) прекарвал времето си в кръчмата. Като му свършили парите, решил да ограби младеж от Дендермонде. Съответно го заловили и осъдили на смърт чрез обесване. Като единствен с необходимите умения, съдията му предложил вместо трупът му да бъде окачен за назидание на градските стени, да бъде погребан в осветена земя, в замяна на създаването на нова глава за коня. Явно резбарят е знаел да се пазари или градът е бил много на зор, защото издействал помилването си. Оттогава започнал да води праведен живот. Или може би защото му изболи очите, за да не може да направи втора толкова хубава статуя.
 |
Мини-Беярд с мини-рицари
|
Кога точно е възникнала традицията не е много ясно. Първото споменаване на празнично шествие е от 1377 г., но не се знае участвал ли е Рос Беярд. Но със сигурност е участвал през 1461 г. Първоначално е бил организиран без определен график, но от 1990 г. се провежда веднъж на десет години. Последното издание беше на 30.05.2010 г., а следващото ще бъде през 2020 г.
В шествието се показват и забавляват крале и селяни, рицари и менестрели, духовници и музиканти, маври и митични същества, шутове и знатни дами.
 |
Елфи, яздещи еднорози?!
|
 |
Жонгльори забавляват публиката
|
 |
| Бау! |
Катейт
(Katuit) или Шествието на гигантите (Reuzengang) е парад, в който участват „само“ около 1000 актьори, но може да ви даде представа за обиколката на Рос Беярд, ако сте имали нещастието да я пропуснете. Провежда се ежегодно, последния четвъртък на август. Това е празник на военните гилдии. Участват само три гиганта - „Индианецът“, „Марс“ и „Голиат“. Както и Рос Беярд те са от кожа, опъната върху дървена рамка.
По време на процесията през 1648 г. гилдията на Св. Себастиян е представена с гигантска фигура, въоръжена с дълъг лък, и носеща името „Ловуващата богиня“. През 1714 г. гилдията е представена с „нова“ фигура - Индианецът.
Това вероятно е свързано с откриването на Америките. Индианецът е висок 4.45 м и тежи 71 кг.
Фигурата на римския бог на войната Марс, преоткрит през Ренесанса, е представена с меч в ръката и псевдо-римски шлем на главата, украсен с дракон. Висока е 3.70 м и тежи 79 кг и е изработена през 1648 г. от скулптора от Мехелен Валентин Вандер Ланскрон (Valentyn Vander Lantscroon). Главата е от оцветено дърво. Марс е символ на гилдията на мускетарите Св. Андрей.
Библейският Голиат е висок 4.00 м и тежи 76 кг. Главата му също е от оцветено дърво с диаметър 50 см. Ятаганът му е украсен с дракон и оребрена ръкохватка. Специфичната шапка замества шлема. Голиат е датиран около 1626 г. и е символ на гилдията на стрелците с арбалет Св. Георги.
През 2005 г. Гигантите влизат в списъка на Юнеско за световното културно наследство.
Коментари
Публикуване на коментар