Бенш (Binche, [bɛ̃ʃ]) е 30-хиляден белгийски град, във френскоговорящата част на страната (Валония, провинция Ено). През 1977 г. към града са присъединени като квартали седем бивши села от околността.
Бенш достига своя стопански и политически разцвет по време на испанското управление в Нидерландия. Мотото на града е „Plus Oultre“ („Все по-нататък“ на старофренски), което е и мотото на императора на Свещената римска империя Карл V („Plus Ultra”). Това е и настоящият девиз на кралство Испания.
През 1545 г. Карл подарява средновековния замък на Бенш на сестра си Мария Унгарска, по онова време управляваща Холандиите. Бенш е преустроен през 1548 г. под ръководството на архитекта-скулптор от Монс Жак дю Брок ( Jacques du Broeucq), известен и като първият учител на Джамболоня. На градския площад е изградена нова готическа сграда на кметството, по-късно украсена с часовникова кула с купол с формата на луковица.
Амбициите са били замъкът да засенчи Фонтенбло, но през 1554 г. е разрушен от армиите на Анри II. От градските стени, дълги над 2100 м., сега са останали само 22 кули. След реставрацията им те са един от най-впечатляващите примери на военна архитектура.
Днес на мястото на замъка се намира Градския парк. На входа му е поставена бронзова карнавална фигура (Gille).
От парка се открива прекрасна гледка над крепостните стени. Тук е разположен и
Международният музей на карнавалите и маските.
В този музей са събрани карнавални облекла и маски от цял свят. Присъстват екземпляри от Океания, Южна и Северна Америка, Африка, Азия… Присъства и България (по наше скромно мнение - не с най-доброто). Валонските фестивали, и най-вече този в Бенш, заемат голяма част от експозициите.
 |
| Носия на млада жена от с. Богданов дол, Пернишко. Използвана при обряда „Сурвакане“ на 13 януари (Василовден по стар стил) |
През 1570 г. сградата, принадлежала на богата градска фамилия, е закупена от църквата за създаване на училище. През 1757 г. е предадена на ордена на Августинките и преименувана на „Collège des Augustins“. През 1778 г. е преустроена в сегашния си вид. Френската революция забранява църковното образование, но след няколко години общинското средно училище отново преминава в ръцете на католическите отци и става „Collège Notre-Dame de Bon Secours“. През 1975 г. се основа музеят и се нанася в историческата сграда.
В Музея, освен другите сувенири, има на DVD заснети карнавалните шествия през различни години. В някои от тях подробно е описана историята и ритуалите на карнавала.
International Carnival and Mask Museum
адрес: B-7130 Binche, r. St-Moustier 10
GPS: 50.409425, 4.165897
тел.: +32 64 33.57.41
раб. време: 9:30-17:00 без пон, 10:30-17:00 (съб-нед), без пеп. сря, 1 ное. 24 дек-2 яну
цена: 8 €/3.50 €, безплатно всяка първа неделя на месеца
Карл V посещава града по покана на сестра си през 1549 г. и тя организира в негова чест пищни празненства, станали известни като Беншки триумфи. След време тези празненства започват да се повтарят всяка година като
Карнавалът на Бенш,
който от 2003 г. е част от световното културно наследство според UNESCO.
Карнавалът се провежда през неделята, понеделника и вторника преди Пепеляна сряда (между 4 февруари и 10 март). У нас това са празниците Сирни заговезни, в английскоговорящите страни - Shrove Tuesday или Pancake Tuesday, а във франкофонните - Mardi Gras. Това е плаващ празник, който се провежда 7 седмици (46 дни) преди Великден и от него започват Великденските пости.
Карнавалът е грижа на целия град и дава препитание на много хора. Създадени са 13 сдружения, чиито членове са участници в него: Royal Society les Récalcitrants, Royal Society Les Petits Gilles, Royal Society Les Indépendants, Royal Society Les Paysans, Royal Society Les Pierrots, Royal Society Les Réguénaires, Royal Society Les Maxim’s, Royal Society Les Supporters, Royal Society Les Incas, Society Les Arlequins, Society Les Incorruptibles, Society Les Jeunes Indépendants и Society Les Arpeyants. Подготовката за карнавално шествие започва няколко месеца по-рано. Шият се костюми, подготвя се хореографията. Отделните групи подготвят своите герои - от историята, приказките или анимацията. Това е мъжки празник - маскираните жени са сред публиката, но не и в шествието.
Централна фигура в карнавалните шествия са т. нар. Жильс (Gilles) - шутове, глупаци, смешници. Те са повече от 1000, от 3 годишни момчета до възрастни мъже. Освен по пол има и ограничение по уседналост - трябва да си живял поне 5 г. в Бенш, за да се надяваш да се присъединиш към жильс. Честта да ти бъде позволено да влезеш в тази група инспирира местните мъже. Участието им е през последния ден на карнавала, като от 4 часа сутринта да късна вечер те танцуват под звуците на традиционна музика и плашат злите духове с накачени по кръста хлопки (като нашите кукери) и снопчета дървени пръчки.
Жильс са облечени в жълто-червено-черни (цветовете на белгийското знаме) ленени костюми, украсени с хералдически знаци. Гърбът е натъпкан със слама, за има фигурата прегърбен вид (спомнете си Риголето). Дантелената яка и бялата шапка са характерни за облеклото. Таксата за плюмажа от бели щраусови пера често надхвърля 300 €. Обути са с дървени обувки.
Участниците носят специални бели восъчни маски (патентовани от 1985 г.), които следобед свалят. Те носят кошници с портокали от специфичен сорт - с червена сърцевина, с които замерят публиката за здраве. Обида е да хвърлиш дара на жильс обратно към тях. По време на „престрелките“ често има колатерални жертви - чупят се стъклата на съседните сгради, затова често те са закрити с щитове и решетки.
 |
| Често щитовете на прозорците имат и художествена функция |
Гостите и участниците в шествието често са закичени с цветове на мимоза (Mimosa des 4 saisons), като един от символите на карнавала.
Тази година карнавалът в Бенш се провежда от 7 до 9 февруари.
Коментари
Публикуване на коментар