Пропускане към основното съдържание

Mardi Gras

Бенш (Binche, ​[bɛ̃ʃ]) е 30-хиляден белгийски град, във френскоговорящата част на страната (Валония, провинция Ено). През 1977 г. към града са присъединени като квартали седем бивши села от околността.


map.png


Бенш достига своя стопански и политически разцвет по време на испанското управление в Нидерландия. Мотото на града е „Plus Oultre“ („Все по-нататък“ на старофренски), което е и мотото на императора на Свещената римска империя Карл V („Plus Ultra”). Това е и настоящият девиз на кралство Испания.
През 1545 г. Карл подарява средновековния замък на Бенш на сестра си Мария Унгарска, по онова време управляваща Холандиите. Бенш е преустроен през 1548 г. под ръководството на архитекта-скулптор от Монс Жак дю Брок ( Jacques du Broeucq), известен и като първият учител на Джамболоня. На градския площад е изградена нова готическа сграда на кметството, по-късно украсена с часовникова кула с купол с формата на луковица.


IMG_4250.JPG


Амбициите са били замъкът да засенчи Фонтенбло, но през 1554 г. е разрушен от армиите на Анри II. От градските стени, дълги над 2100 м., сега са останали само 22 кули. След реставрацията им те са един от най-впечатляващите примери на военна архитектура.
Днес на мястото на замъка се намира Градския парк. На входа му е поставена бронзова карнавална фигура (Gille).


IMG_0353.JPG


От парка се открива прекрасна гледка над крепостните стени. Тук е разположен и

Международният музей на карнавалите и маските.

В този музей са събрани карнавални облекла и маски от цял свят. Присъстват екземпляри от Океания, Южна и Северна Америка, Африка, Азия… Присъства и България (по наше скромно мнение - не с най-доброто). Валонските фестивали, и най-вече този в Бенш, заемат голяма част от експозициите.


IMG_0383.JPG
Носия на млада жена от с. Богданов дол, Пернишко. Използвана при обряда „Сурвакане“ на 13 януари (Василовден по стар стил)

През 1570 г. сградата, принадлежала на богата градска фамилия, е закупена от църквата за създаване на училище. През 1757 г. е предадена на ордена на Августинките и преименувана на „Collège des Augustins“. През 1778 г. е преустроена в сегашния си вид. Френската революция забранява църковното образование, но след няколко години общинското средно училище отново преминава в ръцете на католическите отци и става „Collège Notre-Dame de Bon Secours“. През 1975 г. се основа музеят и се нанася в историческата сграда.
В Музея, освен другите сувенири, има на DVD заснети карнавалните шествия през различни години. В някои от тях подробно е описана  историята и ритуалите на карнавала.


International Carnival and Mask Museum
адрес: B-7130 Binche, r. St-Moustier 10
GPS: 50.409425, 4.165897
тел.: +32 64 33.57.41
раб. време: 9:30-17:00 без пон, 10:30-17:00 (съб-нед), без пеп. сря, 1 ное. 24 дек-2 яну
цена: 8 €/3.50 €, безплатно всяка първа неделя на месеца


Карл V посещава града по покана на сестра си през 1549 г. и тя организира в негова чест пищни празненства, станали известни като Беншки триумфи. След време тези празненства започват да се повтарят всяка година като

Карнавалът на Бенш,

който от 2003 г. е част от световното културно наследство според UNESCO.
Карнавалът се провежда през неделята, понеделника и вторника преди Пепеляна сряда (между 4 февруари и 10 март). У нас това са празниците Сирни заговезни, в английскоговорящите страни - Shrove Tuesday или Pancake Tuesday, а във франкофонните - Mardi Gras. Това е плаващ празник, който се провежда 7 седмици (46 дни) преди Великден и от него започват Великденските пости.
Карнавалът е грижа на целия град и дава препитание на много хора. Създадени са 13 сдружения, чиито членове са участници в него: Royal Society les Récalcitrants, Royal Society Les Petits Gilles, Royal Society Les Indépendants, Royal Society Les Paysans, Royal Society Les Pierrots, Royal Society Les Réguénaires, Royal Society Les Maxim’s, Royal Society Les Supporters, Royal Society Les Incas, Society Les Arlequins, Society Les Incorruptibles, Society Les Jeunes Indépendants и Society Les Arpeyants. Подготовката за карнавално шествие започва няколко месеца по-рано. Шият се костюми, подготвя се хореографията. Отделните групи подготвят своите герои - от историята, приказките или анимацията. Това е мъжки празник - маскираните жени са сред публиката, но не и в шествието.


IMG_4249.JPG


IMG_0253.JPG


IMG_0312.JPG


Централна фигура в карнавалните шествия са т. нар. Жильс (Gilles) - шутове, глупаци, смешници. Те са повече от 1000, от 3 годишни момчета до възрастни мъже. Освен по пол има и ограничение по уседналост - трябва да си живял поне 5 г. в Бенш, за да се надяваш да се присъединиш към жильс. Честта да ти бъде позволено да влезеш в тази група инспирира местните мъже. Участието им е през последния ден на карнавала, като от 4 часа сутринта да късна вечер те танцуват под звуците на традиционна музика и плашат злите духове с накачени по кръста хлопки (като нашите кукери)  и снопчета дървени пръчки.
Жильс са облечени в жълто-червено-черни (цветовете на белгийското знаме) ленени костюми, украсени с хералдически знаци. Гърбът е натъпкан със слама, за има фигурата прегърбен вид (спомнете си Риголето). Дантелената яка и бялата шапка са характерни за облеклото. Таксата за плюмажа от бели щраусови пера често надхвърля 300 €. Обути са с дървени обувки.


IMG_0841.JPG


Участниците носят специални бели восъчни маски (патентовани от 1985 г.), които следобед свалят. Те носят кошници с портокали от специфичен сорт - с червена сърцевина, с които замерят публиката за здраве. Обида е да хвърлиш дара на жильс обратно към тях. По време на „престрелките“ често има колатерални жертви - чупят се стъклата на съседните сгради, затова често те са закрити с щитове и решетки.


IMG_0201.JPG
Често щитовете на прозорците имат и художествена функция

Гостите и участниците в шествието често са закичени с цветове на мимоза (Mimosa des 4 saisons), като един от символите на карнавала.


mimosa.jpg


Тази година карнавалът в Бенш се провежда от 7 до 9 февруари.


binche.jpg


Още снимки от ©Ема Жунич:

Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-старият манастир в Европа

Човек и добре да живее, трябва да плаща данъци. Помолиха ни да платим таксите на някакъв имот в Чирпанско. В Стара Загора не можели да приемат плащането, защото било към друга община, а по банков път не било препоръчително, защото преводите се губели и задълженията оставали да „висят“ (sic!). Това, от своя страна, ни позволи да реализираме отдавна планираното посещение на Най-старият манастир в Европа, който се намира край чирпанското село Златна ливада. Смята се, че манастирът край Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните комунистически активисти и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той лъснат като за църковна служба, твърдят

Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin , който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс). От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в начало

Римският мост край Дъбово

На север от с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж, се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори - Руският път. Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм. Гара Дъбово свързва основната ж.п. линия София - Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и