Ден 3: Тиберия – Табха – Капернаум – Аман
Третият ден от нашето пътуване можем да отбележим с леко хаотичното препускане напред-назад в горната част на Галилейското езеро. Според Елик, по този начин избягваме традиционния поклоннически маршрут и струпванията на поклонници. Докато връщахме ключовете на рецепцията при рекламните материали забелязахме и купчинка поклоннически сертификати (на английски език), така че задачата минимум бе изпълнена.
Галилейското езеро (море), известно още като Тиберийско (от Тиберия), Гиносарско (от Гиносар - град и долина), Кинерет („езеро на арфата“), е най-ниско разположеното сладководно езеро в света - на 213 м под морското ниво. Дълго е 23 км, широко 13 км, с максимална дълбочина 43 м, то е основен източник на сладка вода за Израел. На изток е оградено от Голанските възвишения, от които преди 1967 г. често са извършвани обстрели на израелската територия. От запад са хълмовете на Тиберия. В северната му част се вливат няколко реки, между които и река Йордан, която единствено запазва името си при напускането му от южната страна.
Бреговете му са населени от древни времена. То е част от „морския“ коридор от Египет до Месопотамия, а по брега му минава основния път Via Maris, свързващ Александрия с Дамаск. След въстанието от 67 г. и падането на Йерусалим районът става център на еврейството. Тиберия остава градът с най-голям процент еврейско население, а Синедрионът става висша инстанция в релегиозните и академичните дела. Кръстоносците построяват силната крепост Курси. При едноименния манастир се е случило чудото с укротяването на бурята и побеснялото стадо свине (Лука 8:22-39), а през 1187 г. рицарите губят важната битка със Саладин (Салах ад-Дин).
Освен като водоизточник, езерото има значение за Израел като туристически, риболовен и аграрен център. В езерото промишлено се лови над 2000 т. риба годишно, голяма част от която - „Рибата на св. Петър“ (тилапия, амнун (евр.), мушт (ар.)). Южно, при оттока на река Йордан, се намира първият кибуц в Израел - Дгания, основан от украински евреи през 1909 г. Като украса на входа на кибуца е поставен малък сирийски танк от Войната за независимост (1947-49), когато и евреи, и палестинци, са се стремили да заграбят възможно най-голяма територия след края на английския протекторат.
На южния край на езерото, откъдето изтича река Йордан, се намира Ярденит (ירדנית) - „резервното“ място на кръщението на Исус. По принцип се смята, че кръщението се е извършило в долното течение на р. Йордан - в Каср-Ел-Яхуд, на 4 км от вливането в Мъртво море (и ние там бяхме “кръстени”), но достъпът до там бил само на Кръстовден. По политически (и по икономически - точно евреите ли ще изтърват поклонниците и по-конкретно печалбата от тях?!) причини от 1981 г. до 2011 г. е определено символично място на еврейска земя, управлявано от кибуца Кинерет.
Първата „точка“ от програмата бе Хълмът на блаженствата и съответната църква. Първоначално се е смятало, че „оригиналът“ е хълмът Карней Хитин (The Horns of Hattin; קרני חיטין, Karnei Hittin; قرون حطين, Kurûn Hattîn), на около 6 км западно от Тиберия. Така са мислили и кръстоносците и може би поражението им от Саладин на това място за тях е било още по-жесток удар.
В средата на 20 в. на хълма Нахума, над Табха е построен католически храм, посветен на Блаженствата и оттогава това е „истинското“ място за поклонение. Църквата е „спонсорирана“ от Бенито Мусолини и е построена от любимия му архитект Антонио Барлуци между 1936 и 1938 г. върху руините на византийски храм от 4 век. Наставленията на Исус в Евангелието на Матей (5:1-2) са събрани на едно място, в т.нар. „Проповед на планината“, а при Лука са из цялото Евангелие и обикновено се означават като „Проповедта в равнината“. Според Барлуци, това създава двойственост и му развързва ръцете да построи църквата на избрано от самия него място. Храмът е с осмоъгълна форма, колкото са и Блаженствата. Изграден е от местни базалт и варовик.
На 24.03.2000 г., в проливен дъжд, тук папа Йоан-Павел II изнася проповед пред 16 хил. VIP гости.
Mount of Beatitudes
GPS: 32.881347, 35.557645
тел.: +972 4 671 1200
посещения: 8:00 - 11:45 / 14:00 - 16:45; затв. Великден и Коледа
паркинг: Bus 60 NIS, Minibus 30 NIS, Car 10 NIS
Следващата църква, построена на мястото, където Симон приема първенството на църквата от Христос и където Синът Божи обядва със учениците си, е Църквата на първенството или Масата на Господ. Тук Исус предава църквата на Петър с думите „Паси моите агънца… паси моите овци!“ (Йоан 21:15, 19) и де факто го прави първият папа.
Църквата е многократно изграждана и разрушавана. В началото на 12 в. пилигримът Саеволф пише, че тя е изоставена, но 4 години по-късно монахът Даниел отбелязва, че тя се използва. Разрушена при разгрома на кръстоносците през 1187 г, отново е изградена през 1260 г., за да бъде срината до основи през 1263 г. Проведените през 1969 г. археологически разкопки откриват керамика от римския период и монета от времето на император Траян (108/109 г). Първоначалният храм е бил с приблизителни размери 6.45 х 12 м, еднокорабна сграда с врати на север и на юг, разположен около свещената плоска скала, на която обядвали Христос и учениците му (Mensa Christi).
Сегашната църква е построена през 1933 г. от францисканците, а през 1982 г. архитектът Алберто Продомо възстановява амфитеатралната структура пред входа с център олтара, използвана за литургии на открито. Някога водата на езерото е стигала до самите стъпала на църквата, които са представлявали своеобразен пристан, но сега, когато нивото на езерото доста е паднало, се е образувал малък плаж.
Mensa Domini Church/Church of the Primacy of Peter
GPS: 32.871469, 35.550756
тел.: +972 04 672 4767
посещения: 8:00 - 17:00
Върнахме се до Археологическия парк Магдала. Град на рибари и търговци, намиращ се под възвишението Арбел, той е забравен за много години. Тук Христос е проповядвал и лекувал, тук е срещнал една жена, изиграла съществена роля в живота му - Мария Магдалена. През 2009 г. само на 30 см от повърхността на земята е открита синагога от 1 в. - най-добре запазената в Галилея, богато украсена с мозайки. В центъра на синагогата е открит каменен 3D макет на Втория храм на Йерусалим, характеризиращ се с прецизната си изработка. На горната повърхност на камъка е издълбана 12-листна розетка, която става настоящият герб на Магдала. Открити са и групи еднотипни магазини, групирани в нещо като древен „мол“.
Паркът се управлява от кибуца „Гиносар“. Има големи изложбени и конферентни зали, магазин за бижутерия и козметика, всичко от оригинално по-оригинално и по-уникално. Жена ми, разбира се, се сети, че си е забравила обеците, та трябваше да направим животоспасяваща покупка. Тук е изложен намереният във водите на езерото рибарски кораб от 1. век, с какъвто вероятно е ловил риба св. Петър.
Качихме се на корабче ($20), с което направихме едночасова разходка из езерото. Чичероне, или както сега е модерно да се казва, аниматор, ни беше Станислав от Марица (Симеоновград), дошъл преди 20 г. „за малко“ в Израел. Пътуването започна с издигане на българското знаме и химна, имаше еврейски и български танци, демонстрация на ловене на риба с мрежа (нищо не се хвана).
Общо взето разходката не ни даде някаква допълнителна информация, но в противен случай трябваше да се помотаваме в жегата на брега, докато чакаме групата. На слизане от корабчето получихме сертификати (на руски език) за това, че сме плавали по Галилейското море, както е правил Христос преди 2000 г.
Magdala - 1st Century Town of Mary Magdalene
адрес: Il-14950 Migdal, Migdal Junction, Tzomet Mango, P.O.B. 366
GPS: 32.826788, 35.515433
тел./факс: +972 4 620 9900
моб.: +972 53 226 1469, +972 53 444 6406
посещения: 8:00–18:00
Отново се върнахме към Табха, за да посетим мястото, където Исус извършва поредното чудо - умножил хляба и рибите и нахранил народа (Матей 14:16-21). Всъщност Табха произлиза от неправилното произношение на гръцката дума „Eptapegon“, означаваща „7 извора“. Сега тези извори, вливащи се в езерото, са 5. Това не е единственият случай в този край. Така от „Морето на тръстиката“ (Reed Sea) от библейските текстове се появява съвременното Червено море (Red Sea).
Плоската скала, на която се е случило чудото, става олтар на изградените тук църкви, като най-старата е от 4 в. Камъкът и част от мозаечният под от византийско време все още са запазени в църквата, построена през 1982 г. във византийски стил от германските бенедиктинци. Мозайката пред олтара символизира хлябовете и рибите, а в трансепта има красива мозайка, изобразяваща водни птици и растения.
За съжаление преди по-малко от година фанатични евреи разбиват и подпалват църквата. По време на нашето посещение покривът все още не беше възстановен.
Shrine of the Multiplication of the Loaves
GPS: 32.873489, 35.549148
тел.: +972 4 667 8100
посещения: 8:00 - 16:45 (пон-пет), 8:00 - 14:45 (съб), 11:00 - 16:45 (нед)
Отидохме да обядваме ($20) в „Ресторанта на св. Петър“, намиращ се на брега на езерото, където основното меню е риба, и по-точно тилапия, за която се твърди, че е ловена и от Симон - Петър. Предвид цените в Израел $20 за меню от салата, основно, плод и кафе с хел (кардамон) не е много, но не е нещо, за което бихме се събудили посред нощ.
Околните земи са на кибуца Ейн-Гев. До войната през 1967 г. тук е била гранична зона и предупрежденията за минни полета все още стоят. Теоретично всички мини са извадени, но…
St. Peter’s Restaurant
GPS: 32.891253, 35.593725
тел.: +972 52 270 5795 (Joseph), +972 52 534 8878 (Rimon)
web: st-peter.cpn.co.il
Последната спирка за деня в Израел бяха останките на Капернаум (Кфар-Нахум, Capernaum, Capharnaum), който се споменава в Новия Завет като център на дейността на Христос в Галилея. Градът съществува от 4 в. пр.Хр., като по времето на Исус е богат еврейски град. Тук Спасителят среща първите си ученици - Петър, Андрей, Яков, Йоан и Матей. Тук той извършва много чудеса - изцелява от треска тъщата на Петър (което според един е чудо, ала според друг - престъпление!), връща дете към живота, изцелява прокажен и слугата на стотника, както и много други. Въпреки чудесата, жителите не повярвали в Исус (с други думи - гледали си бизнеса и не се занимавали с глупости) и той ги проклел: „И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш“. Това се случва през 3 в., когато градът е разрушен от земетресение и напуснат от жителите си.
Къщата на св. Петър е открита под останките на осмоъгълна византийска църква. Новопостроеният храм запазва формата ѝ.
Посетихме останките на синагога от 3 в., за която се смята, че е построена на мястото на синагогата, в която Христос е проповядвал. Трегерите ѝ са богато украсени с еврейски символи - менора (седемраменен свещник), шофар (рог на овен), Звездата на Давид и колесницата, превозваща Кивота.
Capharnaum - „Town of Jesus“
GPS: 32.880175, 35.575816
тел.: +972 4 672 1059
цена: 3 NIS
посещения: 8:00 - 17:00
След напускането на Капернаум обиколихме езерото по Голанските възвишения, минахме край Ярденит, където имаше много автобуси на туристи, използващи възможността да се кръстят в река Йордан и се отправихме към граничния пункт „Шейх Хюсеин“ за да преминем в Йордания.
Отношенията между Израел и Йордания са добри, политкоректни, но по някакви(?!) причини не разрешиха на автобуса да ни закара до Йорданската граница. Разтоварихме багажа, взехме си довиждане със Елик и Набил и се качихме на совалков автобус, който ни закара 500 м по-нататък.
Тук ни посрещна новият ни екскурзовод Хинди, на български - Ицо, бивш български зет. Веднага се похвали, че песента „Нидей рива за мен, Павликени“ е написана специално за него. След граничния контрол взехме и Мохамед - туристически полицай, който беше с нас по време на целия ни престой в Йордания. Докато в Израел военното присъствие, въпреки предварителната представа, беше ненатрапчиво и младите войници изглеждаха като ученици на военно обучение (средношколците отпреди 1990 г. знаят за какво говоря), то в Йордания на възловите кръстовища имаше пикапи с монтирани голямокалибрени картечници, картечни гнезда и много полицаи по пътищата. Според Хинди, военната или полицейска кариера в страната е добра перспектива предвид сравнително доброто заплащане.
Името на Хашемитското кралство Йордания произлиза от управляващата страната династия на Хашемитите, водещи началото си от племето Бану Хашем на пророка и основоположник на исляма Мохамед. Сегашния крал Абдула II е петият поред владетел от династията. Основният език е арабски, като почти всички говорят в някаква степен и английски. Изключения не се правят дори за „братовчедите“ - ако афганистанец дойде в Йордания, ще трябва да се оправя или на арабски в рамките на Корана, или на английски. Няма дари, няма пущу, няма тинтири-минтири.
Населението „внезапно“ е нараснало от 7 на 11 млн. души след като са приети много бежанци от околните мюсюлмански страни. Само сирийците са над 2 млн. Има и изгонени от др. държави йорданци. Например роденият в Кувейт Хинди прекъсва медицинското си образование в Пловдив, когато баща му е експулсиран от Кувейт като наказание за неутралитета на Йордания по време на Иракския конфликт. Кралят много правилно и предвидливо е преброил не само тези, които имат йорданско гражданство, но и всички, за които трябва да се грижи.
Икономиката на държавата е много нестабилна, тъй като единствените ѝ доходи са от туризъм и износ на фосфатни соли. Откъм горива е изцяло зависима от Саудитска Арабия. Всичко се взима на кредит, а за Коледа „родата“ опрощава дълга, поне досега. Горивата са с доста ниски цени. Литър дизел е около 40 ст., но може да се ползва само от товарните и обществените МПС. Личните автомобили са главно японско и корейско производство. Десетгодишен Хюндай струва над $10 хил., но може да стигне и до $100 хил., ако се ползва за такси, тъй като в цената влиза и лиценза. Газовите уредби от всякакъв вид са забранени.
Освен от горива, Йордания има огромна нужда от вода. По покривите на сградите в градовете има разположени по няколко еднотонни резервоара, които се пълнят с вода на „нормални“ цени през определения за съответния квартал ден, в който по водопроводите пускат вода. През останалите дни от седмицата се ползва водата от тези резервоари. Ако те се изпразнят преждевременно, трябва да се вика водоноска, което е много скъпо, или да се вземе „назаем“ вода от съседа.
Само 10 % от земите на страната са обработваеми и въпреки че климатът позволява отглеждането на повече от една реколта, то селското стопанство не може да задоволи нуждите и се налага внос.
Привечер стигнахме до столицата Аман (عمان) - най-големият град на Йордания. В древността се е наричал Рабат-Амон и бил столица на Амонитското царство. Територията по-късно е завоювана от асирийците, след това - от персите. Птолемей II, управител на Египет, го нарича Филаделфия. През VII—IX в. е част от Арабския халифат, а от 1516 г. до края на Първата световна война е в Османската империя. Няколко пъти е разрушаван от земетресения и остава малък град, докато през 1887 г. не е построена жп линията „Хиджаза“ от Дамаск до Медина с цел да подпомогне търговията и поклонничеството (хаджа).
Отседнахме в хотел „Al-Waleed“ от веригата „Rum“ в центъра на града. Тук условията бяха най-добри от всички досега посетени хотели.
Rum hotels Al-Waleed
адрес: JO-11192 Amman, Al-Sweifieh, Natouh Street, P.O.Box 921513
GPS: 31.957852, 35.861681
тел.: +962-6-586-4475
факс: +962-6-586-4476
Коментари
Публикуване на коментар