Ден 5: Петра (и малко Аман)
Денят ни започна по-рано от обичайното, за да бъдем от първите при отварянето на археологическия резерват. Билети се закупуват в посетителския център, а самата обиколка започва около 800 м по-надолу. Всъщност това е единственото място от цялата екскурзия, където ни дадоха индивидуални билети (50 JD) в ръцете. Хинди ни предупреди, че в цената на билета влиза и безплатна езда на кон или камила, но има „вързанка“ - задължително трябва да се даде доста голям бакшиш на коняря, което обезсмисля „безплатната“ екстра.
Около 1300 г. пр. Хр. Петра (البتراء, Al-Batrāʾ; Πέτρα, Raqmu) е столица на Едомското кралство - наследниците на Исав („Червенокосият“ на арамейски) според Библията. Спомената е и в хрониките на египетските фараони Сети I (1215 г. пр.Хр.) и Рамзес III (1186–1155 г. пр. Хр.). Когато асирийците завземат Йерусалим през 722 г. пр. Хр. големи територии са „освободени“ от местното население. Едомците постепенно се преселват на север, а тяхното място се заема от дошлите от юг набатейци. През тяхна територия минават керваните с индийски коприни, подправки и арабски тамян между Газа, Дамаск, Червено море и през пустинята - до Персийския залив. Набатейците първоначално нападат, а по-късно охраняват керваните срещу такса. Може да се каже, че те са прототипът на мафиотските „застрахователни“ структури. Надежден източник на питейна вода, защитен от силни укрепления, е добра предпоставка за контрол на търговските пътища. Набатейското кралство запазва независимостта си до 106 г., когато император Траян премества търговските пътища през Палмира и им отнема бизнеса. Набатея става римската провинция Arabia Petraea. По това време е изграден римския път през долината Вади Муса (Wadi Musa, Долината на Мойсей), в каньона Ал-Сик (Al-Siq, пасаж, тунел). Заедно с римляните идва християнството, като през 5 в. Петра е епархийски център. През 7 в. идват мюсюлманите. За кръстоносците градът няма голямо значение. В края на 13 в. султан Бейбарс I от Египет построява джамия. След това градът „изчезва“ за 5 века. Най-накрая славните успехи на набатейците и невероятния град Петра се преврънали в руини. Набатейците били умни и практични. Винаги приемали влиянието на чуждите култури и ги добавяли към собствената си. Затова когато разглеждате Петра ще забележите голямото архитектурно, културно и стилово разнообразие. Могат да се различат класическите гръкоримски, египетски и месопотамски стилове плюс местен, съчетани по невероятен начин. В Петра улиците били павирани, имали канализационна система.
Швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. Той е колоритна личност – преподавал арабски, изучавал Корана и приел арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия изток. Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината Вади Муса. Буркхард не е видял почти нищо - арабите започнали да стават твърде подозрителни. След публикация от 1816 г. се появява силен интерес към „изгубения“ град, но първоначално се е смятало, че това е само некропол, град на мъртвите. По-късно става ясно, че това е бил пълноценен град, с обществени сгради, бани и театър.
През октомври 1917 г. английският офицер Лорънс (ака Арабски) организира партизанска война в региона срещу отоманския режим. Целта е да се отклонят сили на противника преди третата битка при Газа (1-2.11.1917 г.). Бедуинските жени, живущи около и в Петра, под водачеството на съпругата на шейх Халил, нападат и с помощта на английски сили разгромяват турския гарнизон. Бедуините живеят в Петра до 1985 г., когато принудително са изведени от града от йорданското правителство и преселени на ново място (Umm Sayhun). На 6.12.1985 г. Петра е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Разбира се, туристите не са чакали Юнеско, за да проявят интерес към каменния град. Но преди да се приеме програма за възстановяване и „облагородяване“ на обекта е имало доста проблеми. Напр. през 1963 г. загива 25-членна френска група. 12 минути след началото на дъжда водна стена помита туристите. След това е възстановен набатейския бент, който спира водите и ги отклонява по 88 м дълъг тунел към Wadi Al Mudhlim и Wadi Al Mataha. През 1964 г. са построени модерни съоръжения над древните, които трябва да предотвратят бъдещи произшествия.
Гробниците в Петра са като минимум 3 вида:
- „джин блок (djinn block)“ - „къща на душата“ с форма на паралелепипед;
- „гарванови стъпки“ - стъпаловидни, с явно асирийско влияние;
- пирамиди - под египетско влияние.
Каньонът е с дължина 1200 м и ширина 3-12 м. Старият главен вход към града прилича на гърло (Bab Al Siq - вратата („باب“) на каньона). Скалите, които го оформят са високи до 80 метра. Преминавайки през него можете да наблюдавате множеството различни по вид, цвят, плътност и стуктура скали, раположени на пластове. В началото на каньона има 3 джин блок-а (от общо 25 в Петра). Те са датирани към началото на нашата ера (50 пр. Хр. - 50 сл.Хр.). когато са открити през 1904 г. Съответно получават и номера 7, 8 и 9 по реда на изследването си.
По-нататък може да се види украсен с обелиски гробница (25-75 сл. Хр), като всяка от 4-те пирамиди (nefesh) е посветена на 1 дух (душа). В долната част има помещение (триклиниум), в което се събират родствениците на угощение, посветено на бога или починалия родственик. По набатейско време ежегодният свещен празник на мъртвите е един от най-важните. Тази безценна гробница показва как могат да се съчетаят културата на Изтока и тази на Запада. Обелискът е красноречив пример за египетското влияние, съчетано с гръкоримската култура.
В средата на фасадата на снимката по-горе има мъжка фигура, облечена в туника. Тя представлява главата на фамилията, погребана в една от петте погребални ниши. Триклиниумът е с издълбани от трите страни пейки. От надписът на гръцки се разбира, че гробницата е на Абдоманкос (Abdomanchos).
В областта са известни седем извора с питейна вода. По цялата дължина на каньона е издълбан канал вляво, който е довеждал водата до нимфеума в града. Над канала е поникнала дивата смокиня, която избухнала в огнено кълбо, когато Мойсей говорил с Бога.
Различните скални образувания са получили свои наименования. Не знаем дали това е официално или екскурзоводски фолклор (и ние сме го правили), но впечатлява туристите. Като, напр., двамата бедуини, загърнати в шалове, които се целуват в арабски поздрав…
Малко преди да се влезе в същинския град на набатейците пътят става павиран. Предполага се, че е изграден в края на 1 в. и донякъде има церемониално и религиозно значение - като граница между пустошта и цивилизацията. Тук са оставяни бетилите - свещените гравирани камъни (baetylus, bethel, betyl, от семитското „bet el“ - „къща на бога“), най-вече от метеоритен произход. Най-известните са Кааба в Мека и Стълбата на Яков (Битие 28:18-19). Тук, в Петра, се намира т. н. „Спирка на Сабинос Александрос“. Сабинос бил главен жрец на бог Душара (Đū Shará, ذو شرى, отъждествяван със Зевс в елинистичния период) в Адраа (сегашният Дараа в Сирия). Той дошъл през 2 – 3 в. на поклонение в Петра, като главно средище на култа към Душара и издялал две ритуални ниши - вдясно за Душара, а вляво - за друго божество, Атаргатис, изобразен с два лъва.
По-нататък стигаме до същинския град - главната „стоянка“ на камилите и „Съкровищницата“ (Al Khazneh). Тук Хинди изигра малко театро - накара групата да търси несъществуващи фигури (динозавър) по скалите и бавно да се предвижва заднишком по каньона. После разбрахме, че идеята е „Съкровищницата“ да се покаже между скалите внезапно, в целия си блясък. Това е най-красивата постройка в града - гордостта и щастието на Петра. Смело можем да заявим, че Петра е „Съкровищницата“ и „Съкровищницата“ е Петра. Поне след хитовия филм „Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“ от 1989 г.
Разбира се, както и трябва да се очаква, нещата са ма-а-а-лко по-различни, отколкото във филма. Зад внушителната фасада не се крият посичащи капани и бездънни пропасти, пресечени от невидими мостове. Няма и тайни помещения със скрити богатства. Всъщност името на тази гробница идва от урната на фасадата, която е действала на въображението на посетителя векове наред. Много от тях са стреляли по нея, за да изпаднат съкровищата на фараона (Khaznet al-Faraoun)…
Гробницата-мавзолей на Аретас III (9 пр. Хр. - 40 г.) крие зад фасадата си няколко сравнително малки помещения, в едното от които е бил саркофагът му. Интересен е басейнът с отточен канал навън. Нито една гробница няма такъв. Вероятно е използван за ритуално измиване, което навежда на мисълта, че гробницата се е използвала и като храм. Тя се намира на елипсовиден площад, известен като Wadi al-Jarra, „Долината на урните“. Строена е отгоре надолу, като е спазена идеална симетрия. Височината ѝ е 39.5 м (според някои източници - 43 м). Фасадата е широка 30 м. От двете ѝ страни все още си личат стъпките, използвани за скелето на строителите. Най-отгоре е имало канал (първообраз на сегашните олуци) за отвеждане на дъждовните води. След запушването му част от фасадата е разрушена (вече е реставрирана). Разрушени са и по-старите гробници, намиращи се пред нея, още при строежа. В коринтските капители и фризовете с грифони се наблюдава елинистично влияние. Все пак кралят е известен като „Обичащият гърците“ (Aretas III Philhellene). През 2004 г. под нея са открити още 3 гробници, определени от специалистите като царски. В тях, както впрочем и в другите, достъпът е забранен и могат да бъдат разгледани само през решетките. При нашето посещение пред тях стоеше на пост и туристически полицай.
След „Съкровищницата“ започва „Фасадната улица“. Наречена е така, защото гробниците, плътно прилепени една до друга, са оформени като фасади на сгради. Специалистите откриват силно асирийско влияние - структурите са подобни на тези от 713 г. пр.Хр. - времето на Саргон II.
Интересна е гробница № 67, наричана „Гробницата на крадеца“. Според бедуинската легенда избягал крадец дълго време се е укривал в нея. Рядко срещан е горния вход на гробницата, украсен с елинистични мотиви. Долният вход е запушен от водоснабдителния канал на града. През 1998 г. е установено, че части от него са били премахнати, като не се знае дали това е станало от търсачи на съкровища или при наводнение. През 2004 г. при разкопки около нея са открити 20 пирамидални погребални стели, като на една се чете набатейското име Амлиоу.
В гробница № 72 са открити 13 саркофага на управниците на града.
Гробница № 813 е на Унайшу, министър (и вероятно брат) на кралица Шакилат II, съпруга на Малику II (40 – 70 г.), и регент на малолетния тогава (70 – 76 г.) крал Рабел II. Фасадата е украсена с „гарванови стъпки“ и ъглови пиластри, а в погребалната зала има 11 ниши. Самата гробница е издълбана в скала, намираща се по-високо от другите.
Постепенно стигаме до театъра (25–125 г.). Въпреки, че е гръко-римски като изпълнение, основите му са набатейски. Той е отражение на римското влияние което се разпростира и в Близкия Изток. Построен е вероятно по времето на крал Аретас IV. Състои се от сцена (аудиториум) с полукръгла оркестрина и подковообразна зрителна „зала“, разделена на три сектора от пасажи. Стръмните стълби за зрителите са 7. Първоначално е побирал около 4000 души, а след реконструкцията му след 106 г. тук са могли да се настанят около 8500 зрители, което говори за размера на града. Откъм улицата театърът е бил ограден със стена и колонада. Разрушен е от земетресение през 363 г. Това е единственият театър в света, издълбан в скала.
Оттук започва и чаршията на Петра. Освен многобройните сувенири, се предлага и вода (1 JD) и сладолед (2 – 3 JD). Всичко е на цени, като минимум 2 пъти по-високи от тези извън резервата.
Тук се разделихме с Хинди, като си определихме среща след няколко часа. Дотук е определяния като лек маршрут. Част от групата остана при сергиите, а останалите, по индивидуален план, тръгнахме към „Манастира“. Първо се минава по павираната Cardo Maximus - централната улица на града, известна като „Улица на колоните“. Паважът е мраморен и още може да се види. Улицата води до центъра на града. Зад колонадите е имало магазини, храмове, частни и обществени сгради.
В края ѝ е една от портите на града (Telemenos Gate, 125-225 г.), а вляво - „Големият храм“ от края на 1 в. пр.Хр. Той е най-голямата постройка в града, с площ от 7560 кв.м, но не е известно на кои божества е посветен. Според американски археолози (Brown University), сградата е минала през много превъплащения - вероятно отначало това е било обществена сграда - градски съвет или търговско средище. По-късно вероятно става квазирелигиозен център. Намира се на 25 м над нивото на улицата, като през гигантска порта и павиран двор посетителите се изкачват между тройни колонади с по 60 15-метрови колони от изток и запад. След това стигат до 4 огромни колони, някога оцветени в червено и бяло. Комплексът разполага с амфитеатрална „заседателна“ зала за около 600 души, много вътрешни и външни коридори и помещения на различни нива. Интересно е, че много от колоните са със запазени капители с формата на глави на индийски слонове, което означава, че набатейците са били космополитен народ.
Минаваме край Qasr al-Bint (25 г. пр.Хр. - 25 г. сл.Хр.), главния храмов комплекс на Петра. Въпреки типичната си гръцка архитектура, той е бил посветен на Душара. Името му е дадено от бедуините и в превод означава „дворец на дъщерята на фараона“ (Qasr al-Bint Firaun). Височината от 23 м, коринтските колони и мраморните стъпала подсказват за великолепието му. Предполага се, че храмът е бил център на поклонническия култ към Душара.
„Манастирът“ се намира северозападно от града, 220 м над Qasr al-Bint. Това е повече от час изкачване по стръмнината. Звучи обезсърчително (и е!). На най-стръмните места има стъпала, около 800 за целия маршрут. Има и обособени места за кратък отдих, по-скоро панорамни площадки. Туземците предлагат „air-condition taxi“, т.е. злобно изглеждащо магаре, на чийто гръб да се изкачите догоре. Властите не са във възторг от този поминък на бедуините, тъй като копитата на животните разрушават варовиковите пътеки, но в името на етническия мир…
Малко преди да стигнем до края на маршрута минахме край т.нар. „Лъвски триклиниум“. Наречен е така, защото от двете страни на входа са издълбани лъвове. Вероятно е свързан с култа към Атаргатис, изобразяван обикновено с два лъва. Фасадата е украсена с дорийски фриз от триглифи (τρίγλυϕος — с три нареза) и метопи (μετόπη - чело) с глави на Медуза Горгона в двата края. Вътре има три каменни пейки и бетил в ниша, вляво от входа.
„Манастирът“ (Ad-Dayr, Ad-Deir, El-Deir, الدير) е недовършена гробница от 1 в. пр.Хр. с монументални размери - ширина 40.2 м и почти същата височина. Входът е висок 8 м и води до зала с размери 11.5 х 10 м. При разкопки през 1990-91 г. е открит надпис, свързан с крал Ободас I, почитан като бог. Не става ясно дали това е (бъдеща) семейна гробница или храм на последователите му. Площадката пред него е равна, като това е постигнато от човешка ръка - вероятно за да съберат повече поклонници/богомолци. През византийския период е бил използван като манастир, за което говорят изрязаните олтар и кръстове. Според статистиката това е второто най-посещавано място в Петра, като на популярността му пречи по-трудния достъп.
Той е сцена на действието на много холивудски филми, включително на считания за естетически провал Transformers: Revenge of the Fallen (2009).
За да изпитаме до краен предел физическите си сили, се изкачихме до „Края на света“ - наблюдателна площадка, намираща се на 200 м от „Манастира“ (по вертикал). Минава се по пътека между импровизирано кафене вляво и набатейски цистерни, пещери и гробници вдясно. Но усилията си заслужават - открива се прекрасна гледка към каньона на Петра и Wadi Araba 1000 м по-долу.
От наблюдателната площадка има отлична видимост към планината Джабал Харун (Jabal Harun) или „Планината на Аарон“. Аарон, братът на Мойсей, според свещените писания е погребан или на планината Хор, Синай (Числа 20:22-29) или на планината Харун, Петра. Арабите, които също почитат Аарон (Harun) предпочитат втората версия. На върха се вижда построената от султан Бейбарс I джамия на мястото на църква от времето на Юстиниан Велики.
През 1999 г. финландският археолог Яако Фросен проучва комплекса и открива останки от манастир, трикорабна базилика, параклис и надпис на гръцки „Аарон“.
На тръгване от Петра спряхме за малко на Извора на Мойсей (Ain Musa). Известни са две места с това име, и на двете Мойсей, с помощта на Бог, накарал водата да бликне от камъка - в планината Синай и тук. Според Библията (Числа 20:13), на път за планината Небо, Мойсей ударил с жезъла си камъка и бликнала изворна вода. Над камъка е издигната малка трикуполна сграда, като в единия ѝ край се продават празни шишета и вода от извора, както и дребни сувенири.
За съжаление, нямахме възможност да видим „Petra by night“. Всеки понеделник, сряда и четвъртък от 20:30 ч. има организирана разходка по каньона, който е осветен от 1800 свещи. Сигурно гледката е изумителна!
С дълго и безинтересно пътуване се прибрахме в Аман. Настанихме се в същия хотел, както и преди два дни. След вечерята излязохме на късна разходка, още повече, че хотелът е в новия център на града. Много млади хора, прилично облечени, изпълват улиците на града. И отстъпка/реверанс пред религията - кърпа, скриваща само косата на някои момичета, иначе облечени с дънки и сравнително къси поли, ако да сме в арабска столица. Витрините на магазините представят всички световни марки, като предлаганите артикули са с качество и цени, за които можем само да мечтаем. Мнението ни, че в това отношение по-скоро България е колониална държава, се потвърди, когато посетихме намиращия се зад хотела огромен Mall Galeria. Обстановката, обслужването, стоките и цените нямат нищо общо с едноименните молове у нас. А мяркащите се тук-там „пингвини“, закачулени в бурки, допълваше усещането, че се намираме например в … „Galeries Lafayette“ в Париж!
При прибирането си в хотела бяхме „гости“ на местна сватба - местен оркестър, много гости в традиционни или съвременни дрехи, дарове… Докато булката беше цялата покрита с воали и стоеше като статуя, една възрастна жена, облечена в черно, танцуваше през цялото време. Казаха ни, че новите традиции повеляват младоженците да прекарат първата си брачна нощ в луксозен хотел, нает от родителите на момичето. За съжаление, любезно ни помолиха да не снимаме.
Коментари
Публикуване на коментар