Пропускане към основното съдържание

Бузовградското кале и други камънаци

Поради ред „академични заигравки“ туристическия сезон открихме твърде късно. Решихме като за начало да минем по някой близък и по-лек маршрут, за който не трябва предварителна подготовка. Изборът бе Бузовград и екопътеката „Пътят през вековете“.
Бузовградският мегалит е традиционно посещаван по време на лятното слънцестоене, когато „хиляди, маса, народ“ се сеща за туризъм и отива да си отваря чакрите между камънаците. Това е и една от причините, да не сме го посетили досега. Другата - прекалено ни е наблизо, винаги можем…, като оня, дето убил жена си след 20 г. брак - ха днес, ха утре…
Поради спонтанното ни решение и незаредените батерии на ВСИЧКИ фотоапарати, илюстративните снимки са правени с тутурутка от човек, за който битовите комуникационни устройства са достигнали своя апогей с появата на Nokia 1100. За което - много сори!
На 220 м от централния площад на селото по посока Средногорово, след мостчето, се вижда (евентуално) малка жълта табелка, сочеща наляво. Тръгвате по ул. „Чудомир“, а в края ѝ, надясно по „Балкан“. Достигате до един трафопост, около който можете да оставите колата. След това тръгвате на юг, към боровете, по ул. „Черешака“ и по първата или втората пряка вдясно стигате до началото на пътеката (42.57680, 25.37072). Тя е из[к|г]радена през 2005 г., като са усвоени около 15000 лв. В интерес на истината, резултатът би могъл да бъде и по-добър!.
map.png

Табелите в центъра на селото и в началото на пътеката указват, че най-отдалеченият обект, тракийската гробница, е на час, час и нещо разстояние. Със съжаление от мрежата разбрахме, че тя е затворена за посетители. Неизвестно до кога. Вторият най-отдалечен обект, Черковището, отпадна, защото предния ден (Еньовден) кучката явно беше газила през „самодивски“ цветя и си беше изгорила лапите, така че през повечето време трябваше да я носим.

IMG_20170625_113017.jpg

Пътеката започва със бяло/зелено/бяла маркировка, като на много от дърветата има червени петна, напомнящи хелоуински тикви, които според някои тълкувания трябва да са усмихнати лица.

IMG_20170625_105434.jpg

Половин час след тръгването стигнахме до разклон, на който табелите указваха наляво към „Бащин камък“ (бяло/зелено/бяло), надясно - към „Мъжки камък“ (бяло/жълто/бяло). Продължихме наляво и след 5 мин. стигнахме до „Дядопеньовата чешма“ (пресъхнала) и първата беседка и място за барбекю по маршрута. След още 10 мин. - нов разклон с беседка и огнище, наляво - „Калето“, надясно - Мегалитът. След 5 мин. - нов разклон - наляво - към крепостта (бяло/синьо/бяло), направо - към с. Розово. След десетина минути през ливадите и гората, като оставихме вляво площадката на делтапланеристите, стигнахме до Бузовградското кале (42.57235, 25.38183).
Късноантичната и средновековна крепост е била издигната на три средногорски върха, средният от които е с височина 544 m. Въпреки, че сега е останала само една от кулите на калето, издигаща се на височина 3.5 m, крепостта хич не е била малка. С формата на неправилен четириъгълник, умело вплетена в гънките на терена, тя е била с площ от 17 дка.

IMG_20170625_113542.jpg

Крепостта е съществувала от ранновизантийско време през V-VI век до XII-XIV век. Зидарията е от ломен камък, споен с бял хоросан, смесен с парчета от счукана тухла. Крепостта е охранявала пътя и прохода към днешното село Казанка в южните склонове на Средна гора. Към река Тунджа се е спускал подземен коридор за водоснабдяване. От крепостта се открива невероятна гледка към Казанлъшката долина.
В момента се извършват археологически разкопки (без голям ентусиазъм, или по-точно - без средства). Дремещият под сянката работник ни пусна да се качим по камъните, като ни предупреди да не газим по разкопаното и да не се спъваме по маркиращите участъците канапи. Защото „шефовете“ никак не ги обичали тези работи!
От крепостта се върнахме по същия път и след 25 мин. стигнахме до беседка с огнище и малко по-нататък - главната атракция - Мегалитът /„Вратата на богинята Майка“/„Вратата на Слънцето“. Тя е разположена на 572 (според др. източници 567 или 544) м надморска височина в северните склонове на Сърнена Средна гора, на последното възвишение („Бубакая“ - „Бащин камък“), което доминира над Казанлъшката долина. На най-високата му точка се издига скална формация, като след изследванията на проф. Александър Фол и проф. Валерия Фол мястото е познато като „Слънчева врата“ или „Мегалита“. Разбира се, тяхната теория си има и противници, които отричат „мегалитния“, т.е. построен от човека, произход в полза на природния.
Мегалитната врата е ориентирана приблизително по линията изток – запад. Югоизточно от мегалита, е дооформена част от основната скала като „трон“, чийто фронт за наблюдение е разположен главно в посоката запад - северозапад. Археоастрономическите изследвания на обекта показват, че между 1800 – 1600 г. пр. Хр. в дните на лятното слънцестоене слънчевият диск е залязвал точно в отвора на мегалитната врата, след което се е скривал за връх Триглав на Стара планина.
Между двете най-високи скали е оформен чрез минимална обработка отвор, върху който са поставени два монолитни къса един върху друг. Така се оформя врата с размери на отвора 1.63 х 0.77 м, през която се вижда цялата Казанлъшка долина.

IMG_20170625_120207.jpg

Има много теории, дали това е естествено образование или дело на човешките ръце - астрономическа обсерватория, тракийска гробница или светилище, наблюдателен пост, нито едно от изброените или всичко заедно. Много материали по този въпрос е написала известната старозагорска журналистка Донка Йотова, част от тях в книга по темата (Мегалитният паметник край с. Бузовград, община Казанлък - "Вратата на богинята" / Алексей Стоев, Пенка Мъглова, Донка Йотова).
Погледнато в по-широк мащаб мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, на чиито други два ъгли се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка. Според проф. Александър Фол на отсрещните старопланински хълмове, виждащи се през „вратата”, има изградени подобни съоръжения. Твърде възможно е освен за култови цели мястото да е било използвано и като  „комуникационен“ възел.
В околността се виждат още няколко подобни, по-малки мегалита.
Тук е разпръснат праха на проф. Фол по (предполагаем) тракийски ритуал.

IMG_20170625_120147.jpg

На 28 май 2013 г. обектът е обявен за природна забележителност. Лансира се идеята мястото да бъде популяризирано като „Българския Стоунхендж“. Което си е тъпо хрумване на недоучила „калинка“, дори и само заради факта, че между 1901 и 1964 г. Стоунхендж е многократно преизграждан, за да се получи това, което туристите познават днес. И от което, Слава Богу, мегалитът е пощаден. Засега.
От беседката по нова, бяло/жълто/бяло маркирана пътечка на юг продължихме към другата забележителност - „Мъжки камък“ (42.56858, 25.37195). Природният феномен е наречен така поради характерната си, еректирала форма. Разстоянието взехме за около 12 мин.

IMG_20170625_123201.jpg

Оттук решихме да не следваме маркировката и по стръмна, „неекологизирана“ пътека слязохме през гората до селото.
За целия маршрут, без бързане, ни трябваха малко повече от два часа. Разходката може да се комбинира и с посещение на близкия язовир „Синята река“, където са построени бунгала за почивка и ресторант, а има и възможност за (платен) риболов.

Още снимки:

Популярни публикации от този блог

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Около Доспат

В края на август пò миналата година няколко дни прекарахме в бунгалата на Почивна база „Орлино“, близо до Сърница. Мястото е с прекрасна природа, близо до язовир „Доспат“, а от друга страна - извън едноименния комплекс и другите спа-, вип- и т.н. „забавления“. Допускат се и домашни любимци, което и натежа при избора ни. Тъй като правихме резервацията в последния момент, нямах много време да проверявам задълбочено какво може да се посети около Сърница. Почивна база „Орлино“ адрес: BG-4633 Сърница, местност „Орлино“ web:www.orlino-bg.com email:emink@abv.bg тел.: +359 89 991 6231; +359 89 991 6232; +359 3547 2884 GPS: 41.713934, 24.036424

Затова пък „излязоха“ десетина забележителности в другия край на язовира, около Доспат. По спомени, отпреди 40 години, когато с родителите ми идвахме на палатки в района, разстоянието до Доспат беше петнайсетина километра, така че планирахме еднодневни походи с връщане в базата за нощувка. Но,... от една страна разходките край язовира ни харесаха прекалено мно…