Пропускане към основното съдържание

Бабското пръскало

Русалийският проход е най-високият в Централния Балкан. Достига до около 1500 м н.в. като разделя двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския. Той свързва Северна България (гр. Априлци) с Южна (с. Тъжа). Дължината му е около 35-40 километра (по коларски път). По времето на социализма наоколо имаше доста ведомствени почивни станции, а и около вр. Триглав ежегодно се провеждаха армейски радиотренировки. Тогава пътят беше що-годе асфалтиран. Това е бил транспортен коридор още от римски времена. От южната му част се намират хижите „Русалка“, „Триглав“, „Мандрата“ и „Тъжа“. Проходът е известен и като Мара Гидик („Хубавата Мара“), старото име на вр. Русалка. Има и съответните легенди:
  1. Княгиня Кера Тамара, сестрата на цар Иван Шишман, на път за Одрин, към харема на султан Мурад I, минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа и на името на върха и прохода източно от него – Марагидик (Марин проход).
  2. Сестрата на Крали Марко, Мара, при нашествието на турците помагала на брат си в отбраната на прохода и загинала в скалистите пазви на върха…
  3. Трета легенда разказва за смела българка от този край, хвърлила се в бездните и намерила смъртта, за да се спаси от поругаване от поробителите.
  4. Хубавата и капризна мома Мара обещала да стане изгора на този момък, който на ръце я изнесе на челото на стръмния връх. Намерил се такъв юнак, но на върха той умрял от изтощение.

Преди години всяко лято в края на август се качвахме двадесетина километра над с. Тъжа, в местността „Смесите“. По онова време на разклона (наляво - към х. „Мандрата“, надясно - х. „Мазалат“) имаше само някаква запусната селскостопанска постройка, в която нощуваха говедари от Априлци, наглеждащи свободно пасящите по поляните стотина крави. Веднъж седмично се сменяха, като новодошлият водеше катър, натоварен с ядене (и главно пиене). Близо до разклона имаше малка къщурка, по-късно, по времето на ген. Тончо Михайлов, закупена от РДВР - Стара Загора и превърната в ловна вила.
На поляната край потока, идващ от Триглав и вливащ се в р. Тъжа, разпъвахме палатки и се отдавахме на активна почивка. По това време вече бяха узрели малините и боровинките, имаше билки и гъби, а намиращия се наблизо каптаж служеше за естествен хладилник.
Така се случи, че за последен път бяхме в този район през 2006 г. Обикновено в пътеписите и информацията за маршрута изрично се споменава, че може да се премине само с автомобил 4х4. Това е близко до истината, но не е цялата истина. Горе сме се качвали с „Трабант“, „Москвич“, „Фолксваген Поло“... Нито един от тези автомобили не може да се нарече високопроходим! Някога джиповете не бяха достъпни, а за ATV-та още не бяхме чували.
Вярно е, че пътят от ден на ден става по-разбит и изровен; вярно е, че някои участъци се преминават с 10 км/ч; вярно е, че на втора… Всъщност не ви трябва мощен, а ВИСОК автомобил. И 8х8 да е колата ви, ако е тунингована като за пернишка дискотека, просто нямате шанс! По пътя няма големи денивелации, сипеи или локви, за които ви е необходимо 4х4. Опасността са изровените коловози и стърчащите камъни, които сериозно могат да навредят на здравето на вашия автомобил. Разбира се, съществува и моментът с хъса и опита на шофьора да кара извън магистралите...
Най-споменаваният по този маршрут обект е Кадемлийското пръскало (42.72743, 25.02434), което с височината си от 77 м.  не е най-високият водопад в България, но е един от най-красивите. Намира се на самия път, малко след отбивката за х. „Триглав“ (посока нагоре).

Tazha_06 157.jpg

Този път решихме да съвместим две задачи:
  1. Да проверим наличието и реализираме беритба на билки за домашно ползване, като имплементираме концепцията за „еко“, „био“ и т.н. живот;
  2. Да посетим пренебрегваното досега Бабско пръскало.
След като излязохме от Тъжа по ул. „Стара планина“ (42.65905, 25.0806) след края на асфалта продължихме по коларския път, като след около 4 км оставихме колата на един голям завой (42.66996, 25.08136). Заб.: Всички указани разстояния са при движение по пътя. Съществува и много по-кратка, но по-стръмна туристическа пътека (бяло/синьо/бяла маркировка), която многократно пресича пътя.

м1.JPG

Тук започнаха да се появяват риган и мащерка край пътя, така че решихме, че няма да ги подминаваме. Оттук до разклона за х. „Русалка“ (42.68848, 25.05596) са около 6 км.

1501917631.JPG

Подминаваха ни ATV-та и джипове, някои от които без регистрационни номера. Предполагам, че се използват за „вътрешноведомствен транспорт“ по маршрута с. Тъжа - х. Тъжа и могат да се наемат в селото.

1501917728.JPG

След около 1.5 км е КИП „Сладката вода“ и едноименната чешма. Преди десетина години тук имаше един навес и охрана, която проверяваше дали не се изнасят от резервата в промишлени количества билки, гъби, горски плодове. Сега тук има модерна постройка (с цокъл, външно стълбище и плочник от дялан камък), слънчев панел, сателитна чиния, счупена бариера и… никой.

1501920223.JPG

Затова пък има информационна табела, че са „усвоени“ през 2013 близо 1.3 млн лева за облагородяване на територията, направа на табели (доста начупени такива се търкалят около бараката, странично от модерната постройка)… и т.н. бля-бля. От полянката пред КИП-а на североизток се вижда пръскалото.

1501919807.JPG

Тук се разделихме - берачите на билки бавно се отправиха обратно, пасейки, пасейки, докато ние със щерката и кучето тръгнахме да търсим пръскалото. Табели - йок, във всички прочетени пътеписи - „много го търсихме, два пъти се загубихме, но накрая го намерихме…“ Кой, къде, как - както се казва, „краят е мълчание“!

м2.JPG

Тръгнахме по пътя нагоре, без да знаем точно къде отиваме. Оказа се, че горе-долу по средата на пътя до началото на екопътеката се намира моста над Бабската река, за който много хора си мислят, че е самото пръскало.

1501921407.JPG

Не, то е на около 300 м (обаче по вертикала!). След моста има (партизански?) паметник с разбита плоча, вече документиран от Ivanatora в openstreetmap.org. Ако използвате навигация с тези чудесни карти, вероятността тази точка да ви се покаже като интересен обект (poi) е много голяма.

1501921454.JPG

На около 2 км от „Сладката вода“ стигнахме до голям завой (42.70046, 25.04093), с нещо като (необезопасена) наблюдателна площадка пред него.  Докато щраках с фотоапарата, за да не съм „капо“ от разходката в жегата, дъщерята забеляза бяло/жълто/бяла маркировка. Тръгнахме по нея, като на няколко места открихме следи от човешка дейност - изгнили греди, остатъци от табели, стърчащи арматури, вероятно някога крепили стъпала… По-нагоре явно и боята е свършила, защото ориентир бяха все още държащи се изправени колове и каменни пирамиди, натрупани от туристите.
След като се стигне до пръскалото (42.7043017, 25.0487017), се виждат две мостчета. Едното води до беседка на другия бряг, а другото - до наблюдателна площадка над водата. За съжаление и двете са прогнили и преминаването е рисковано. Държавата се е „погрижила“ да има съответните забранителни табели.

1501925696.JPG


Съответно форсирахме реката по камъните и се опитахме да огледаме пръскалото отгоре, но някакси не можахме да оценим 54-метровата му прелест.

1501928146.jpg

На връщане намерихме паднал кол с табела, показваща маршрута. Оказа се, че сме налучкали дългия път към водопада, а съществува и друг, по-кратък - от гърба на КИП „Сладка вода“, вероятно по-стръмен.

1501926764.JPG

Дължината на „екопътеката“ е около 1 км, а на целия маршрут - от с. Тъжа до Бабското пръскало - 10 км. Вероятно в папките на някой чиновник е функционална, инспектирана, маркирана, облагородена… Ако решите да тръгнете по нея, проверете дали сте оборудвани със здрави обувки, имате ли вода и най-важното - знае ли някой накъде сте тръгнали. Тук GSM операторите нямат покритие!

Още снимки:
Booking.com

Популярни публикации от този блог

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Около Доспат

В края на август пò миналата година няколко дни прекарахме в бунгалата на Почивна база „Орлино“, близо до Сърница. Мястото е с прекрасна природа, близо до язовир „Доспат“, а от друга страна - извън едноименния комплекс и другите спа-, вип- и т.н. „забавления“. Допускат се и домашни любимци, което и натежа при избора ни. Тъй като правихме резервацията в последния момент, нямах много време да проверявам задълбочено какво може да се посети около Сърница. Почивна база „Орлино“ адрес: BG-4633 Сърница, местност „Орлино“ web:www.orlino-bg.com email:emink@abv.bg тел.: +359 89 991 6231; +359 89 991 6232; +359 3547 2884 GPS: 41.713934, 24.036424

Затова пък „излязоха“ десетина забележителности в другия край на язовира, около Доспат. По спомени, отпреди 40 години, когато с родителите ми идвахме на палатки в района, разстоянието до Доспат беше петнайсетина километра, така че планирахме еднодневни походи с връщане в базата за нощувка. Но,... от една страна разходките край язовира ни харесаха прекалено мно…