Карнавалите са ритуални шествия с обърнати роли - тук кралят е за посмешище, а шутът - герой. Характерни за християнската религия, те се провеждат в края на февруари и началото на март, като с тях се отбелязва началото на Великденския пост. Освен че маскираните участници променят своята индивидуалност и социален статус, те се отдават на забавления и консумация на храна и алкохол като „за последно“.
Предполага се, че началото е от римско време, от Navigium Isidis („Корабът на Изида“), маскирано шествие, което на платформа (carrus navalis) вози макет на кораб и изображение на Изида и с което на 5 март се открива корабоплавателният сезон. Тези шествия са забранени от ревностните християни Теодосий I Велики и сина му Аркадий през 395 г. В Западната римска империя те продължават още малко, докато църквата не ги забранява окончателно. Така от carrus navalis става carne levare („сбогом на месото“) и се обозначава началото на постите.
Докато в католическия свят карнавалите могат да се смятат за заместители на Сатурналиите, то при православието те изместват Дионисиевите празници и др. езически ритуали.
В Гърция карнавалът (Αποκριές) има същото значение. Най-големите карнавали са в Патра (от 160 г.), Тирнавос (от 120 г., като основният символ е еректирал фалос), Козани (и кладата на централния площад), Ретимно на Крит и в Ксанти (от 1966 г.).
Ксанти (Ξάνθη) или Скеча (İskeçe) е град в Североизточна Гърция, Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина. Старото българско име на града е Царево. Бил е столица на деспот Момчил (Момчил юнак). Заедно с Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполи), е сред главните градове на историческата област Западна Тракия. През града протича река Върба (Скечанска) (Κόσυνθος, Eskidje), на източния ѝ бряг е разположен квартал Самаков (Σαμακώβ), над който е манастирът „Света Богородица Архангелска“ (Παναγίας Αρχαγγελιώτισσα). В този квартал около 700 души, българоезични мюсюлмани, преселници от Самоков, са се самоопределили като помаци.
Селището е известно от 879 г. пр.Хр. като Пара (проход, боаз). През 100-тната г. сл.Хр., вече Топирос, става град. През 549 г. е разрушен от варварите, но възстановен и укрепен от император Юстиниян. През 1347 г. голяма чумна епидемия убива почти всички жители, а веднага след това османците завземат района и го населват с преселници от Мала Азия. В началото на 18 в. това е богат град, издигнал се покрай производството и търговията с висококачествен тютюн, главно „Басма“.
Градът е български между 1912 г. и 1920 г., а след Ньойския договор е предаден на Гърция. Между 1941 г. и 1944 г. пак е български - тук е щабът на Втора българска армия. Окончателно става гръцки през 1947 г. след Парижкия мирен договор.
Градът, на практика, е незасегнат от размяната на население между Гърция и Турция през 1920-1923 г. През 1972 г. властите решават да съборят часовниковата кула, символ на града, построена от помака Хаджи Емин Ага през 1870 г. Това предизвиква протести на местните мюсюлмани и планът е изоставен.
Градът е център и на Ксантийска и Перитеорийска епархия на Гръцката православна църква. В Ксанти се намира поредния Тракийски университет, който няма нищо общо с едноименните си събратя в Одрин и (sic!) в Стара Загора.
Ксанти, „градът на хилядите цветове“, е известен с карнавала си на Сирни заговезни и с есенния фестивал на Стария град.
В карнавала участват около 40 местни културни асоциации. Въпреки, че не е с размерите и традициите на този в Банш, напр., определено си заслужава посещението. Кулминацията е изгарянето в коритото на реката на гигантска статуя, наречена „Царос“ (Tzaros, Tzarous).
Името е звукоподражателно - според гърците при изгарянето на борови клонки се чува звука „ц-ц-ц“. Изгарянето помага хората да не страдат от бълхи през летните месеци. Твърди се, че този обичай е донесен от България от преселниците в Самоков, но лично аз не съм чувал за нещо подобно у нас. От друга страна се твърди, че Самоков се намира в Източна Тракия, което съвсем ме обърква.
След публикуването на този материал в patepis.com Венелин Милев направи уточнение, че вероятно става дума за Малък Самоков, сега Демиркьой, в Източна Тракия, Турция.
След публикуването на този материал в patepis.com Венелин Милев направи уточнение, че вероятно става дума за Малък Самоков, сега Демиркьой, в Източна Тракия, Турция.
Върхът на карнавалните празници е шествието. Тази година основната група бе Red Masters Stell Rosse от Корфу. Музикалното оформление е на Бабис Даранганис (Babis Daranganis), като в проекта са включени латино и модерни музикални ритми. За доброто настроение на всички, участници и зрители, се грижи DJ BOUZOURIS.
Екскурзията за посещението на тазгодишното издание на карнавала беше организирана от нашите приятелки от „Валден тур“. Тръгването от Стара Загора бе в 5 сутринта, тъй като автобусите не могат да минават по по-кратките маршрути през Родопите и трябва да заобикалят през „Капитан Петко“ и да добавят още 200 км в едната посока. Минахме границата сравнително бързо и след няколко (излишни) почивки пристигнахме в Ксанти около 11.30 ч.
Извън града бе организиран паркинг, към който задължително бяха отклонявани всички посетители. Оттам до центъра се придвижваха с безплатни автобуси или пеша (около 3 км). Водачката ни Галина се беше постарала да се свърже предварително с Общината в Ксанти и да получи необходимите разрешителни, така че бяхме привилегировани да стигнем до центъра със собствения си автобус.
Тъй като беше все още рано и дефилето все още не бе започнало, направихме бърза обиколка на Стария град. Повечето къщи на богатите тютюневи търговци сега са превърнати в музеи, но нямахме възможност да посетим нито един от тях. Етнографският (фолклорният) музей на града е разположен в къщата на големия търговец Васил Куюмджиоглу. Построена е през 1877 г. като сграда с две симетрични крила - за двамата синове на собственика. Тя е дарена на града от наследничката Анна Калоян-Куюмджиоглу. Друг клон на рода живее в България. Аргир Куюмджиоглу, търговец на тютюн (логично!), построява през 1847 г. в Пловдив красива къща, в която в момента се помещава… етнографският музей.
Folk and History Museum of Xanthi
адрес: GR-671 00 Xanthi, Antika 7
GPS: 41.143618, 24.887642
тел.: +30 2541 025421
раб. време: 9:30ч.–14:30ч.
Наблизо се намира и т.нар. „Къща на сенките“, където твори и излага своите произведения Триантафилос Вайтси, виден представител на траш-арта. От отпадъци той създава произведения, които „изпъкват“ при определено осветление.
The House of Shadow
адрес: GR-671 00 Xanthi, Orfeos 33
GPS: 41.143204, 24.887667
email: tvaitsis@gmail.com
тел.: +30 2541 108309, +30 6977 612726
раб. време: 10:00ч.–14:00ч.,18:00ч.–20:30ч.
При обиколката минахме и край Митрополията. Духовният глава на областта тъкмо се прибираше. Направи впечатление, че служебният му автомобил е Superb. Superb, Superb, ама „Шкода“! Нашите владици са къде-къде по-напред с материала - кой с „Линкълн“, кой с „Лексус“...
Впечатление прави, че датировката на камбанариите е различна от тази на църквите. Това е така, защото при османската власт не е било разрешено изграждането на камбанарии (подобна ситуация, поне според „Наръчник на екскурзовода“, имаме в Стария Несебър). Затова камбанариите са построени след войните в началото на 20. век. Тази на снимката по-горе е от 1924 г., само няколко години след като на 05.05.1920 Антантата предава Ксанти на Гърция.
Около обяд се върнахме към централната улица, за да наблюдаваме парадното шествие. Шум, музика, свирки и вувузели, конфети и пиратки, но и участници, и публика се забавляват максимално. Групите преминават в някакъв предварително установен порядък, като за реда се грижат полицията, спасители-парамедици и доброволци.
Всяка група носеше плакат с някакъв надпис, но тъй като гърците все още „с черти и резки четяха и гадаеха“ не можахме да се ориентираме в идеята на костюмите на повечето групи.
След като изгледахме карнавалното шествие, имахме още малко време, колкото да пообиколим центъра и да успеем да включим алармата на най-новата църква „Свети Теофан“. Оказа се, че туристите обичат да си взимат за спомен парченца от златния варак от църквата, затова са монтирали сигнална система, за да предотвратят бъдещи вандалства.
Автобусът нямаше как да дойде до центъра на града, но беше паркирал наблизо - на паркинга на „Лидл“. Успяхме да се измъкнем бързо и да изпреварим другите групи, така да не чакаме много на гръцко-българската граница.
Ако решите да участвате догодина във фестивала, можете да се свържете с организаторите:
Xanthis Municipal Development Company
адрес: GR-67100 Xanthi, Matsini Square
тел.: +30-2541022632 - +30-2541073640
факс: +30-2541066303
Още снимки:
Коментари
Публикуване на коментар