Пропускане към основното съдържание

Към земите на катарите

На Ели и Сашо

В дъждовното коледно утро правим последна проверка на папагалите, обещаваме си, че доброволно няма да се върнем тук и напускаме Барселона.
За по-лесен сутрешен развод папагалите си имат бирки с номерца

Нямаме никакво време да се подмотаваме, защото към бреговете наближава страхотна буря. Такава стихия „напада“ каталунското крайбрежие по веднъж за век, като „нашата“ беше най-силна за последните 60 години. Изхвърлени на брега яхти, два повредени ферибота, разрушени брегови съоръжения… След 20 години занимания с метеорология, предпочитам такива неща да гледам на компютъра, не на живо!
14-метрови вълни заливат крайбрежието. Ⓒ Esperança Ramió

Тези бури се образуват във въображаемия триъгълник между Валенсия, Барселона и Балеарските острови. Тъй като се случи за Стефановден, тази стана известна като „Llevantada de Sant Esteve“. Тук говорим не само за щетите върху построеното от човека, но и върху екосистемата като цяло - т. нар. ефект „Робин Худ“.


Вечерта трябва да сме в Каркасон, Франция. Вариантите са два: по крайбрежието, през Хирона (или както пише в туристическите брошури Жирона), Перпинян и Нарбон, или през планината.
 


Естествено, избрахме втория вариант: първо, крайбрежието е изложено на бурята (виж по-горе) и второ, през планината е по-интересно, пък и се надявахме да посетим места, до които втори път вероятно няма да дойдем, не и в този живот. Идеята беше от Барселона (A) да се качим до Андора (B), после да слезем към Бугараш (C) и към Каркасон (D). Разстоянието е около 350 км, така че предвижданията ни бяха, с отчитане на времето за разглеждане, до вечерта да стигнем.

Андора

е малка държава, последната независима останка от Marca Hispanica, буферната зона между християнския свят и ислямските кралства на маврите, създадена от Шарлеман. Като всяка незначителна държавица, и Андора има древна и горда история. Според легендата (тъй като не са намерени писмени източници) Шарлеман дава независимост на местните овчари, след като му показали пряк път през планината при поредния поход срещу маврите. За първи документиран владетел на областта се споменава Карл Плешивия, внук на Шарлеман. По-късно, след много сблъсъци, територията става на двойно подчинение (Acte de paréage) - на светския граф на Фоа и каталунския епископ от Урхел. През 1505 г. след династичен брак Андора става испанска, след това многократно преминава от испанско под френско влияние и обратно. По-късно, след установяването на Републиката, васалната подчиненост на страната преминава от краля към Президента на Франция.
След 1933 г. тук има френски гарнизон като гранична стража срещу ген. Франко. През 1934 г. един руски авантюрист, Борис Скосирев, се обявява за принц Борис I, независим владетел на страната. „Царуването“ му свършва през 1936 г., когато е арестуван и експулсиран от испанските власти.
През 1943 г. отново е изпълнена смъртна присъда, след прекъсване от почти два века. Антони Аренис е осъден за двойно братоубийство и разстрелян, тъй като не е могло да се намери квалифициран палач, работещ с традиционната гарота.
През Втората световна война Андора официално е неутрална, база на испанските контрабандисти и френската съпротива (нещо като Казабланка, но без Хъмфри Богард и Ингрид Бергман).
През 1958 г. Андора официално приключва ПЪРВАТА световна война и сключва мир с Германия, тъй като е пропусната (защо ли?!) във Версайския договор от 28 юни 1919 г.
Демократизацията на страната започва с даване на избирателни права на жените през 1970 г., а след референдум от 1993 г. Андора е парламентарна монархия, но без собствен престол. Официално държавата има двама държавни глави, наричани „принцове“ - Президентът на Франция (в момента Франсоа Оланд) и Епископът на Урхел (Хуан Енрик Вивес и Сицилия). Въпреки, че не е част от Европейския съюз, тя ползва еврото като своя валута. Официалният език е каталунският, а испанският, португалският и френският езици са широко използваеми. Неофициално, поне според нас, най-застъпеният език е руският: по РЕП-овете половината издания са на руски - от Матушка Русь и местни.
Коледно настроение в Андора

Основният поминък на андорците е развъждането на туристи. При население от 65 000 души, страната ежегодно е посетена от над 8 млн гости. С над 500 хотела, прекрасна инфраструктура и условия за летен и (особено) зимен туризъм и спорт, Андора е привлекателна дестинация. Най-близкото самолетно летище е в Каркасон, но също така се ползват и Урхел, и Хирона. Тъй като нямат такива площи, или не искат да си замърсяват природата, властите са построили само няколко хеликоптерни площадки за транспорт на ВИП посетители.
Прекрасни условия за скиорите

Допълнителен стимул за посетителите е фактът, че Андора е безмитна зона и данъчен рай. Въпреки, че бутилка марково уиски струва около 4 €, никъде не видяхме пияни туристи, каквито са ежедневие по нашите курорти. Може би и отношението на властите към спазването на реда е друго! Скоро четох, че андорците вече щели да плащат данъци, но не знам дали е узаконено.
На излизане от Андора, подлъган от ниските цени на бензина, реших да заредя, въпреки почти пълния резервоар. Пистолетът на бензиноколонката изключи на осмия литър, но бензинаджията, с вид на грузинец, започна да побутва, почуква и разклаща колата и успя да събере 20 (!) литра. По едно време се наведох да погледна дали не изтича отнякъде. Обикновено с един резервоар минавам около 650 км, на автопилот - до 800 км. С това зареждане минах над 1000 км, като заредих отново чак след Париж, почти до белгийската граница.
Тук работят магьосници!

Отправяме се към

Бугараш,

малко селце, намиращо се на около 35 км южно от Каркасон. За първи път се споменава като Villa Burgaragio през 889 г. Името произлиза от „Bugari“, както са наричали българските богомили в Средновековна Франция. Селцето с население до 200 човека е в подножието на едноименния връх (Puèg de Bugarag, 1230 м), известен като „Обърнатата планина“, защото скалите на върха са по-стари от тези в подножието - феномен, причинен от издигането на Пиринеите.
През 60-те и 70-те години Бугараш е популярен сред хипитата, а по-късно - и сред „Ню ейдж“ движението. Вярва се, че „Обърнатата планина“ притежава мистични сили. Голямата слава на селището дойде с несъстоялия пореден Апокалипсис в края на 2012 г., тъй като се вярваше, че това ще бъде едно от малкото места, които ще се съхранят и „за една нощ“ населението стана повече от 20 000 души.
Тук, според легендата, се намира поредният, най-истински гроб на Исус Христос. Заедно с Мария Магдалена в този район са прекарали последните си дни, след като акустирали около Марсилия след Голготата. От друга страна, според апокрифното евангелие на Никодим, тук се заселва Йосиф Ариматейски, човекът, отстъпил гробницата си на Христос и отнесъл потира от Тайната вечеря. „Светият граал“ би трябвало да е скрит някъде тук. Това допълнително привлича мистици и иманяри към региона.
За съжаление, с напредването на времето, бурята започна да ни настига, стратусовата облачност и намалената до 100-200 м видимост обезмислиха посещението на Бугараш.
Продължихме директно към

Каркасон,

един от най-известните катарски замъци в областта Лангедок. За името му съществуват няколко легенди. Според най-стария вариант то произлиза от Julia Carsaco, преминало в Carcasum, когато през 100 г. пр. н. е. римляните укрепяват и разширяват старата келтска крепост. През 725 г. сарацините от Барселона превземат областта. Когато господарят на замъка, Балаак, заминал на поход, в крепостта останала съпругата му, принцеса Карка. Когато франките нападнали областта, Карка вдигнала тревога със звън на камбани (sic!) (от фр. „Carcas sonne“). Това е и „официалната“ версия. Според друг вариант, франкската принцеса, която ръководела отбраната при дългата обсада на замъка от маврите, наредила с последните остатъци храна да угоят едно прасе и после да замерят с него сарацинския пълководец. Омерзени от допира с „нечистото“ животно и убедени, че защитниците са напълно задоволени, щом ги замерят с угоени животни, маврите вдигнали обсадата и крепостта била спасена.
Владетелката на замъка бди на портите

Каркасон е една от основните сцени на Албигойския поход, насочен срещу катарите. С двойни крепостни стени с дължина над 3 км и 52 стражеви кули, тя се счита за най-голямата крепост в Европа. Основните й порти са две - към р. Од и към Нарбон. Разположена на хълм с височина 450 м, тя винаги е била границата между Франция и Испания. След Пиринейския договор от 1659 г. военното значение на Каркасон се редуцира и постепенно той се превръща в икономически център на дърводобива и дървопреработването, производството на текстил и вино.
Външният град, изграден от св. Луи като пазарен център с ортогонална проекция, в момента е сърцето на съвременния Каркасон. Централният площад „Карно“ е украсен с т. нар. „Нептунов фонтан“ от 1770 г.

Мощни крепостни стени защитават замъка



Базиликата „Сент Назар“ от 12 век е украсена с прекрасни витражи от 13 и 14 век и много статуи. В реставрацията и, главно на западното крило, се е намесил и гениалният Виоле ле Дук с розетки и рампади.
В катедралата „Сент Назар“ се намира най-старият орган в Южна Франция
Зад крепостните стени се намира и открит театър, носещ името на Жан Дешанз (Jean Deschamps). През лятото тук има много сценични прояви, а всяка година през август (тази година по изключение през октомври) се провежда известният  Средновековен празник на Каркасон (Fête médiévale de Dame Carcas).


В Каркасон можете да посетите:
Туристически и информационен център
адрес: rue de Verdun 28, F-11890 Carcassonne Cédex 9
GPS: 43.212718,2.353273
тел.: 33 (0) 468 102 430
факс: 33 (0)468 102 438
e-mail: accueil@carcassonne-tourisme.com


Крепостта (Cite)
адрес: r. Cros-Mayrevieille, F-11000 Carcassonne
GPS: 43.207006,2.365061


Владетелският замък (Château Comtal)
адрес: r. Viollet-le-Duc, F-11000 Carcassonne
GPS: 43.207225,2.363259
тел.: 33 (0)468 117 070
e-mail: cite.carcassonne@monuments-nationaux.fr
цена: 8.50 € (до 18 г., безработни и инвалиди безплатно)
раб. време: апр-сеп: 10 -18.30; окт-мар: 9.30 - 17; без 1 ян, 1 май, 11 ное, 25 дек


Базилика „Сент Назар“ (Saint Nazaire Basilica)
адрес: pl. Auguste-Pierre-Pont, F-11000 Carcassonne
GPS: 43.205364,2.36298
цена: безплатно


Музей на инквизицията и мъченията (Musée de l'Inquisition et Instruments de Torture)‎
адрес: Rue du Grand Puits 17, F-11000 Carcassonne
GPS: 43.207197,2.365233
тел.: 33 (0)468 269 522
цена: 7 €


Външният град
адрес: pl. Carnot, F-11000 Carcassonne
GPS: 43.213105,2.351693


Музей на изящното изкуство (Musée des Beaux-Arts de Carcassonne)
адрес: r. de Verdun 1,  F-11000 Carcassonne
GPS: 43.21264,2.355054
тел.: 33 (0)468 777 370
цена: безплатно
раб. време: 15 юни-20 сеп: 10-18; 20 сеп-15 юни: вт-сб 9-12, 14-18; 1 нд от месеца 14.30-17.30; затворено на банковите празници


Музей на Жо Буске (Maison des Mémoires)
адрес: Rue de Verdun 53, F-11000 Carcassonne
GPS: 43.212534,2.351609
тел.: 33 (0)468 724 555
e-mail : centrejoebousquet@wanadoo.fr
цена: безплатно
раб. време: 9-12, 14–18 всекидневно без нд, пн и банковите празници



С нежелание напускаме Каркасон, но ни чака Лимож и Музеят на порцелана. Но за това - някой друг път...




Още снимки от © Ема Жунич:
Barcelona (2008-12-25)
Andorra la Vella (2008-12-27)
Carcassonne (2008-12-28)

Популярни публикации от този блог

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Егейска Турция

ПодготовкаОтдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция - да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко по на запад. Та реших този път да ползвам туристическа фирма - да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирай работни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи... И винаги поне една от жените е недоволна! Аман! Основните обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес. Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която та…