Пропускане към основното съдържание

Честна мускетарска!

Пиерфонд - шедьовърът на Виоле ле Дук

Виоле ле Дук ( Eugène Emmanuel Viollet-le-Duc) е гениален френски архитект, теоретик, скулптор и художник, известен най-вече с реставрациите на замъци и църкви. Работил е върху Нотр Дам дю Пари, Монт Сент Мишел, Каркасон, Куси, много църкви и абатства. Поканен е да проектира вътрешната структура на Статуята на свободата, но за съжаление почива преди да бъде завършен проектът. Разработките му върху укрепленията и ефектът от артилерийския огън, основани на личния му опит при обсадата на Париж по време на Френско-Пруската война (1870-71 г.), са основа на френската фортификация до Втората световна война. Най-известни са укрепленията на Вердюн и линията „Мажино“.

Виоле ле Дук



През тридесетте години на 19. век във Франция, а по-късно и в цяла Западна Европа се възражда интересът към миналото, често в романтична светлина. Бурно започва да се развива археологията. Откриването на Троя от Шлиман 60 години по-късно само „долива масло в огъня“. Извършва се реставрация на много замъци и други исторически сгради. Според Виоле ле Дук, при реставрационните работи не трябва само да се възвърне предишния блясък, а историческите факти да се комбинират с творчески модификации. Например готическият реликварий за Трънения венец на Христос и прочутите водоливници (гаргуи) на Нотр Дам дю Пари са добавени при реставрацията на катедралата през 1862 г.



Един от най-прочутите и най-красивите обекти, върху които е работил архитектът, е

замъкът Пиерфонд,

намиращ се в Пикардия. През 14. век Луи де Валоа, херцог на Орлеан, възстановява и разширява намиращият се тук малък замък от 12. век. През 15. век, по време на противопоставянето на Луи XIII и принц Конде, войските на Ришельо слагат началото на разрушаването на замъка. Два века руините остават „без господар“, докато през 1810 г. стават собственост на Наполеон I Бонапарт. Започва някаква реставрация в романтичен стил. На 11.08.1832 г. тук се състои голям банкет по случай сватбата на Луиза, дъщеря на Луи-Филип, и Леополд Сакскобурготски, първи крал на новосформираната белгийска държава.

Като че всеки момент ще се появят рицарите...



Обявен е за исторически паметник от Френското министерство на културата през 1848 г. На 15.07.1850 г. руините са посетени от принц-президента Луи-Наполеон, През 1857 г., вече като Наполеон III, той наема Виоле ле Дук да реставрира замъка с бюджет от 5 милиона франка, 4 от които са от цивилната листа на краля.  Първоначално се е смятало да се реставрира само част от замъка, но през 1961 г. се решава той да стане кралска резиденция за почивка и лов. Реставрацията не е довършена според плановете на архитекта. Абдикацията на краля през 1885 г., шест години след смъртта на ле Дук, спира финансирането на проекта и много от помещенията остават без предвидената полихромна украса. По-късно, макар и с по-бавни темпове, реставрацията продължава, като се използват скиците на Виоле. В момента всяка от осемте кули е украсена със статуя на герой: крал Артур, Александър Велики, Жофруа де Буйон, Исус Навин, Хектор, Юда Макавей, Шарлеман и Цезар.

Юлий Цезар украсява едноименната кула


Вътрешният двор дава достъп до отделните части на замъка


Този „дракон“ всъщност е улук за дъждовна вода


Централният двор дава достъп до различните части на замъка и параклиса. На първият етаж се намират императорската спалня (в кулата „Юлий Цезар“), проектирана от ле Дук, и знаменитата зала „Salle de Preuses“. Тя е внушителна не само с размерите си - 50 м. дълга, 9 м. широка и 12 м. висока, но и с украсата си. С дървената си ламперия залата прилича на обърнат кораб. В двата й края има скулптурни групи - Шарлеман с паладините си, и 9 жени-войни (preuses, warrior maiden, амазонки, валкирии).

Голямата зала прилича на обърнат кораб

Амазонките са на стража


Пиерфонд е замъкът на барон дю Валон дьо Брасьо дьо Пиерфон, по-известен като Портос (Дюма-баща - „Тримата мускетари“, които били четирима).


В криптата е събран цветът на френската аристокрация

Голяма част от скуптурите, въпреки традиционната молитвена поза, са със свои собствени физиономии, характери, а детайлизацията на костюми и прически е като учебник по история на модата. Макар и със съвсем различна насоченост, майстори осветители и озвучители и тук, в криптата, са направили театър с невероятно внушение - посетителят изпитва страхопочитание, дори ако не разбира нито думица френски.

И Анри II е тук...



В едно от помещенията има експозиция, посветена на Виоле ле Дук - чертежи, макети, скици, гравюри…

Дори медалионите на капандурите, проектирани от Виоле, са произведения на изкуството

Много често, заради типичната си визия на средновековен замък, е използван за филмиране, включително на „Гърбавият“ (Le bossu), Посетителите“ (Les Visiteurs), сериалът „Шотлански боец“ (Highlander), „Жана д’Арк“ (The Messenger: The Story of Joan of Arc), „Желязната маска“ (The Man in the Iron Mask). Това е Камелот в английският сериал „Мерлин“ (Merlin), както и инспирация за Wiz Tech Academy в сериала „Магьосниците от Уевърли плейс“ (Wizards of Waverly Place).


Château de Pierrefonds
адрес: rue Viollet-Le-Duc, F-60350 Pierrefonds
GPS: 49.346944, 2.980278
тел.:  +33 (0)3 44 42 72 72
факс: +33 (0)3 44 42 36 59
email: karin.desarnaude@monuments-nationaux.fr
раб. време: 2.05 - 4.09: 9.30 - 18 всеки ден; 5.09 - 30.03: 10 - 13, 14 - 17.30 без понеделник; почива 1.01, 1.05 и 25.12.
цена: 7.50 €, до 18 г. безплатно, продажбата на билети спира 45 мин преди затваряне

До замъка може да се стигне:
  • от Париж: магистрала A 1, изход № 9, шосе D 200 по посока на Compiègne и D 973
  • от Лил: магистрала A 1, изход № 11, шосе D 935 по посока на Compiègne и D 973
  • от Реймс: главен път N 31 към Compiègne и след това шосе D335
  • от Руан: главен път N 31 към Compiègne и след това шосе D 973

Още снимки от © Ема Жунич:
Booking.com

Популярни публикации от този блог

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Крепости, скали, водопади

От ФБ научихме, че на 21-22 юни в двора на Боянската църква в София ще се състои Софийски Средновековен Панаир (точно така, всяка дума - с главна буква!). Отдавна проявяваме интерес към подобни събития, посетили сме много от тях в (Западна) Европа, но, за съжаление, в България нещата са по-сложни. Винаги може да се намери информация за фестивалите във Франция, Белгия или Швейцария, но не и у нас. Обикновено научаваме за събитието от вестникарска дописка: „Вчера в Х се проведе…“. Не ни е известно да има централизирано място, откъдето да се черпи съответната информация (координати и програма) и да се правят планове… При запитване на място и предлагане на (безвъзмездна) помощ, реакцията е била от „знаете ли колко работа имаме…“ до „какъв ти е кярът?“. Modus Vivendi, организатори на събитието, публикуваха програмата във ФБ на 10 юни в 12 ч., когато резервациите за пътуването и плановете вече бяха направени. Някак си във България все още не можем да разберем, че тримесечен срок за информир…