От ФБ научихме, че на 21-22 юни в двора на Боянската църква в София ще се състои Софийски Средновековен Панаир (точно така, всяка дума - с главна буква!). Отдавна проявяваме интерес към подобни събития, посетили сме много от тях в (Западна) Европа, но, за съжаление, в България нещата са по-сложни. Винаги може да се намери информация за фестивалите във Франция, Белгия или Швейцария, но не и у нас. Обикновено научаваме за събитието от вестникарска дописка: „Вчера в Х се проведе…“. Не ни е известно да има централизирано място, откъдето да се черпи съответната информация (координати и програма) и да се правят планове… При запитване на място и предлагане на (безвъзмездна) помощ, реакцията е била от „знаете ли колко работа имаме…“ до „какъв ти е кярът?“. Modus Vivendi, организатори на събитието, публикуваха програмата във ФБ на 10 юни в 12 ч., когато резервациите за пътуването и плановете вече бяха направени. Някак си във България все още не можем да разберем, че тримесечен срок за информиране за някакво събитие е на границата на приемливото, а какво остава за две седмици или по-малко… Да не говорим, че тези празници по света са добили популярност, много хора пътуват (понякога стотици и дори хиляди километри), за да ги посетят, други - за да участват, да се докоснат до магията на отминали времена и събития, децата “в движение” учат история, а ...и не само децата! За много от посетителите е търсено и незабравимо преживяване да облекат костюм, да го почувстват, да си направят снимки - естествено, ако организаторите предлагат костюми и аксесоари под наем. Само си представете една съвременна жена, свикнала с удобството и непретенциозността на дънките и свободата, която й предоставят, облечена в стегнат корсет и кринолин! Или пък мъж, който няколко часа се оплита в полите на роба, била някога единствено възможно облекло на предците му. Много пъти сме коментирали в семейството, че може би възможността да се превъплътиш в един или друг герой/исторически персонаж задоволява някакви потребности за изява и рефлектира положително върху поведението на индивида (ако щете дори върху снижаване нивото на дребните хулигански прояви като обръщане на кошчета и драскане по фасадите). Възможността да чуеш звученето на старинен музикален инструмент, да видиш на живо как се е изработвал някакъв предмет, да опиташ сам да го направиш с ръцете си (както е било преди години), да се “потопиш” в един друг бит създава многопосочни положителни емоции.
Но да се върнем към нашата обиколка.
Но да се върнем към нашата обиколка.
Двудневното ни пътуване беше разделено на два етапа: история (неделя) и природни забележителности (понеделник), тъй като и у нас музеите започнаха, както е в по-цивилизованата част на света, да работят през уикенда и да почиват в понеделник. Но водопадите и пещерите си нямат профсъюз и си работят… Общата дължина на маршрута беше планирана около 500 км. Впоследствие (по километраж) нарасна до 810.
Средновековен панаир
Панаирът трябваше да се състои в двора на църквата „Св. св. Никола и Пантелеймон“, разположена в покрайнините на София в квартал Бояна. За съжаление, един ден преди тръгването, видяхме съобщение, че панаирът няма да се проведе. Формалната причина за това беше съпричастността с пострадалите от наводнението във Варна и невъзможността на хората от региона да се включат в панаира. Лично ние не бихме отлагали панаира, а бихме сложили урна за дарения и/или определили някаква минимална входна такса, което да подпомогне нуждаещите се. Смятаме, че и мястото не е добре подбрано - не и ако искаме да е останал парк след събитието. Но отстрани съвети лесно се дават…
Явно анонсирането на панаира е било по-интересно за журналистите от отмяната му, защото бяхме свидетели на много скандали с посетители, дошли „чак“ от Люлин или Младост, защото „във вестника пишеше, че посещението на църквата ще е безплатно по време на панаира“. Нещо, което не отговаря на истината - посещението на панаира е безплатно, но не и музейните сбирки или църквата! Засега новите дати за провеждане на панаира са 5-6 юли, но за съжаление ще го пропуснем.
Донякъде стана добре, че панаирът се отмени. Пред нас имаше предварително записана английска група от около 40 човека и трябваше да чакаме около час. Ако 2-3000 човека бяха посетили панаира, нямаше да можем да посетим
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“,
която се отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен - за семеен параклис. Счита се, че е църквата е била част към извънградска резиденция на феодала. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две — „Света Петка Стара“ и параклиса „Свети Николай“.
Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. „Боянски майстор“ и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктитори на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица. В зидовете са вградени 60 сантиметра дълбоки глинени съдове, които увеличават акустиката. Гърлата на 2 от тях се виждат ясно над главите на ктиторите и на царското семейство.
Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г, ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото известно изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на „Боянския майстор“ (предполагаемо име Вълчан) се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.
Третата - възрожденската част - е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на XIX в. След Освобождението селяните искали да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна (и възрожденска). Църквата е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.
 |
| Гробът на царица Елеонора |
През 1979 година Боянската църква е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство под № 42. В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 58. Предлага се и сувенирна монета от серията „Национално наследство“ (4 лв).
Боянска църква (B)
адрес: ул. „Боянско езеро“ №1-3, BG-1616 София
GPS: 42.644629, 23.26622
тел.: +359 2 9590939, +359 2 9592963
факс: +359 2 9592966
работно време:
- 09:30 - 17:30 ч. (01.04 - 31.10)
- 09:00 - 17:00 ч. (01.11 - 31.03)
цена: 10 лв.
транспорт:
автобуси № 64, 107; маршрутни таксита № 21
Оттук се отправихме към с. Белчин. Разстоянието е около 50 км.
Известно е с минералната си вода с лечебни свойства и щъркеловите си гнезда. Има два големи комплекса с минерални басейни – единият е на 500 м преди табелата за селото, а другият е в самия Белчин. На 2 км от Белчин е и балнеокомплексът Белчински бани. В близост до селото са открити няколко тракийски могили, а в местността „Свети Рангел“ има римски саркофаг. Направен е от два монолитни камъка, всеки от които тежи по 2-3 тона, и е запазен почти цял.
Местният Етнографски музей се намира съвсем близо до църквата „Св. Петка“ и е построен като реплика на възрожденска балканска къща. Вътре са подредени сцени от ежедневието на българите в миналото, както и дрехи, ловно оръжие, документи.
По съвет на изключително любезна и усмихната служителка тук купихме билети за комплекса и се отправихме към „релсовото съоръжение“, както наричат фуникулера. По този начин си спестихме чакането на двете други каси, където имаше значително повече хора. Освен с фуникулера, до крепостта може да се стигне и пеша - по стръмна пътека вдясно (400 м) или по по-полегата (900 м) вляво от станцията. От входната табела на Белчин до крепостта води и горски път, по който може да се стигне до горе с кола.
Фуникулерът е с една кабинка, превозва 8 човека и един курс трае около 7-8 мин. Ние, по здравословни причини, чакахме повече от час, за да се качим към
Крепостта,
която се намира на хълма „Свети Спас“ и е с площ 9 декара. През 2007 г. започват разкопки, които разкриват останки от тракийско светилище и древноримска крепост. Именно тук дъщерята на император Теодосий - Елия Гала Плацидия, открила райското кътче земя. Там и римляните вдигнали крепостта, която е имала изключително важно значение в древността. Тук са се кръстосвали римските пътища между днешните Кюстендил, Сапарева баня, Самоков, Пловдив и София. Укрепването на хълма над Белчин започва през III век, по времето на Флавий Юлий Валент (364-378 г.). От 285 година селището попада в границите на римската провинция Вътрешна Дакия със столица Сердика по времето на императора-реформатор Диоклециан. „Великото преселение на народите“ (IV-VI век) налага изграждането на сигурна защита на местното население с масивна крепостна стена.
 |
| Входът на крепостта с 1. и 2. кули (поглед отвътре) |
В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, бронзови на Гала Плацидия, на Траян, Теодосий, Валент, Валентиниан, Грациан и Максимилиан. Сред находките има и средновековни апликации, фибули от VI век, множество стрели от епохата, известна като „Тъмните векове“. Установява се, че по това време крепостта е била разрушена.
По време на археологическите проучвания са разкрити и останките на две раннохристиянски и една средновековна църква. Основите на трите храма се застъпват, което е доказателство, че в района християнският култ е съществувал без прекъсвания през вековете. С цел да се покаже тази традиция освен консервацията на основите на двата ранни храма е извършена пълна реконструкция на средновековната църква.
До църквата са дънера на вековен дъб и оброчен кръст. В хралупа на дъба е открита оброчна плоча с пет имена и дата 25.04.1869, която е изложена в етнографския музей. На 08.08.2008 г. върху дъба пада светкавица и го унищожава.
 |
| Оброкът на св. Спас |
Възстановени са 1-ва, 2-ра и 5-та кули, в които в момента са изложени оръжия, монетите, керамика, сечива.
Над крепостта е разположен парк с въжени мостове и катерушки за децата.
След многото положени усилия по възстановяването, е останало и нещо недовършено. Тоалетната, с визия, изпълнение и „аромат“ на войнишка латрина, веднага ни подсеща са поговорката за кацата с мед и лъжицата л...
След реставрацията комплексът тържествено е открит на 20 юли 2013 г. Той включва църквата „Света Петка“, музейната сграда под нея и крепостта „Цари Мали град” на хълма „Свети Спас“. В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 79, подобект на Историческия музей в Самоков. Вложени са над 6 млн. лв., а главен изпълнител е Главболгарстрой. Съответно мненията в Мрежата (нали сме българи) са от „Осанна“ до „Разпни го!“. Фактът, че е толкова добре посетен и хората чакат с часове, за да го видят, доказва целесъобразността му!
След последните дъждове обаче има теч от покрива на 5. кула, а на места екопътеката е отнесена от водите. Да се надяваме, че този път типичната ни слабост - поддръжката (или по скоро липсата ѝ), няма да попречи да бъдат възстановени щетите.
От сайта на комплекса разбрахме, че на 29 юни ще има възстановка тук, но, както писахме по-горе, липсата на обобщена предварителна информация ще ни попречи да посетим и нея.
Средновековната църква от XIII - XVI в. „Света Петка“ е първата забележителност, която виждат посетителите на хълма, над етнографския музей. Преосветена е на 14 октомври 2007 г. лично от покойния патриарх Максим.
В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. („Исус на трон с апостоли“). Това са редки художествени образци от школата Пимен Зографски. Особено забележителни са иконите „Богородица с младенеца на трон с пророци“, „Свети Никола“ и „Тримата Светители“. Иконостасът също е сред уникалните паметници на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги. Само добри думи могат да се кажат и за свещеника - около 40 годишен мъж, който кротко и търпеливо, на достъпен език отговаря на всевъзможни въпроси - и за изобразените библейски сцени, и за старопечатните издания, и за каменните кръстове в двора, историята на региона, нравите и пр.
Цари Мали Град (C)
адрес: BG-2025 с. Белчин
GPS: 42.3499985, 23.3829994
тел.: +359 886 614814, +359 886 614 814 (Веселин Хаджиангелов)
Рабoтно време на комплекса:
- Понеделник: почивен ден
- Вторник - четвъртък: 09:00 - 16:30
- Петък- неделя: 09:00 - 17:30
Рабoтно време на панорамното влакче:
- Сряда - Неделя: 9:00- 12:00 и 13:15-16:30
Цени: 4/2 лв (деца и пенсионери)
Централните улици на селото са превърнати в паркинг и едни лоши чичковци със светлоотразителни жилетки искат пари! В по-забутаните улички паркирането е безплатно.
Къща за гости Дилцвет (D)
адрес: ул. „Елин Пелин“ 2, BG-2000 Самоков
GPS: 42.32507, 23.56234 (N 042° 19.504, E 23° 33.740)
тел.: +359 887 299287
цена: 26 лв (2 + 1)
Къщата се намира на около 1,5 км от центъра на Самоков. Наблизо има магазини и заведения. Домакините ни са много любезни, стаите са чисти, а санитарните възли са заредени с кърпи, шампоани, сешоари и т. н. - неща, които обикновено очакваме, понякога напразно, при много по-висока ценова категория. На място ни направиха много по-добро предложение от резервацията, на практика - без увеличение на цената. Тишината, спокойствието и чистият въздух ни помагат бързо да се наспим и рано сутринта се отправяме към
Костенския водопад,
разположен на река Чавча в центъра на курортната зона Вили Костенец (югозападно от село Костенец). Той е природна забележителност от 1974 г. Това е най-голямата природна туристическата атракция в община Костенец и пътят до нея се предполага да е добре обозначен с информационни и указателни табели. Всъщност много по-добре е да разчитате на табелите към частния хотел „Езерото“, който се намира на 5 мин. от водопада.
Водопадът е много красив и както пише Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ - „Над водопада“:
„Сребрист грамаден стълп с рев бесен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителната песен
разтриса въздуха кат буря.“
Водата пада от височината около 10 м. а наоколо има малки пещери издълбани от водата.
 |
| От два от чучурите на чешмата пред Горското тече ледена вода, а от другите два - вряла, сериста |
В скалите до Костенския водопад е имало изкопана баня с топла минерална вода със седем извора, която дълго време се е ползвала от местното население, но в последствие е била разрушена при земетресение. В момента там има нова постройка, върху която още се работи, но не можем да кажем дали е общинска или частна, и за какво ще служи.
Ако имате повече време, можете да посетите и Скаловитския водопад. Височината му е около 15 метра, много е красив, но достъпът е само пеша. С кола можете да отидете до намиращата се на 4 км хижа „Гургулица“, а оттам, през гората за около час стигате до водопада. Пътеката е маркирана.
 |
| Скаловитският водопад през зимата |
На високото, в местността „Горна църква“ се намира параклисът „Успение Богородично“. Построен е върху руините на стара християнска базилика от V в., чиито очертания са разкрити и могат да се видят и днес.
Легенда разказва, че по време на Османското нашествие тук са се укрепили българи, които са удържали на турските атаки в продължение на няколко дни. Турците превзели укреплението и изклали всички. През 1997 г. на същото място е построен нов параклис (осветен лично от Негово светейшество патриарх Максим) с костница на загиналите тук българи. Мястото е подходящо и за пикник - има беседка край студената чешма.
Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Костенец е най-голямата в Ихтиманска духовна околия. Представлява трикорабна куполна базилика и е строена през 1854 година.
Костенецки водопад (E)
адрес: BG-2042 Вили Костенец, с. Костенец
GPS: 42.24979, 23.80594
Следващата ни спирка трябваше да е „Слона“ - скален феномен край Девин, но десетина километра преди Велинград видяхме табели, сочещи към палеоцентъра в Дорково. Това отдавна ни беше в плановете, така че веднага се отклонихме нататък.
От 19 септември 2013 година в село Дорково функционира интересен природо-научен музей наречен „Плиоценски парк“. В него са представени находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността „Кокалите“ около селото.
Находището е най-голямото, познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място.Това е най-голямото находище в Европа и спори за световното първо място с находище в Тайланд. Първото голямо проучване е през 1985 г., когато българско-френска научна експедиция започва разкопки под ръководството на световноизвестният палеонтолог проф. Ерберт Тома. Находището е обявено за природна забележителност през 1990 г.
В центъра на експозиционната зала-диорама с височина 3,90 метра е овернски мастодонт от рода Аnancus arvernensis. Представена е възстановка на научни разкопки с истински кости, които са намерени на това място, витрини с уникални вкаменелости - фрагмент от небце с кътници, и бивник от овернски мастодонт (Anancus arvernensis), кучешки зъб на доплихопитек и части от раменни кости на плиоценска балканска патица и на родопски глухар.
 |
| „Мани“ е висок близо 4 м |
В музея могат да се видят много илюстрирани информационни табла - дело на специалисти от Националния природонаучен музей при БАН.
Монтирана е озвучителна техника, чрез която се възпроизвеждат звуците, издавани от животните, чийто останки са намерени в палеонтологичното находище.
Плиоценски парк „Дорково“ (F)
адрес: BG-4641 с. Дорково
GPS: 42.049746, 24.122287
цена: 5/3 лв. (билетите важат и за крепост „Цепина“)
работно време: 10 - 19, без почивен ден
На около 4 км от Дорково се намира крепостта „Цепина“ - последната твърдина на деспот Слав. Тя е построена около IX век на висок скалист връх, на надморска височина от около 1136 метра.
През XII - XIII век, Цепина е бил важен средновековен град-крепост, една от 9-те крепости, защищаващи българо-византийската граница. Външните крепостни стени са ограждали площ от 25 дка. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици след дълга обсада. След това крепостта е разрушена, а външният град се премества на 4 км на юг, където се намира и сега с. Дорково. Крепостта е била със 640 м дълги стени, дебели до 2 м и подсилени с 5 контрафорса. Вътрешното ядро (замъкът) е с обиколка 142 м. На най-високата точка има 8 м дълбок засводен резервоар за вода, над който най-вероятно се е намирала отбранителна кула - донжон. Това не е типично за нашите крепости и може да е „наследено“ по женска линия - съпругата на деспот Алексий Слав е дъщеря на Анри Фландърски, брат на първия латински император Бодуен Константинополски. Вероятно тя е пристигнала при съпруга си със свита, в която може би е имало и умели архитекти.
„Цепина“ е властвала над околността
Първите проучвания започват по време на Руско-турската война от руския езиковед и историк П. Сирку, като прекрасен барелеф на св. св. Петър и Павел е отнесен в Русия и сега се намира в Ермитажа в Санкт Петербург. Копие има в Пазарджишкия исторически музей.
В рамките на укрепената територия са открити и проучени останките от 3 църкви и 4 прецизно изградени водохранилища, които са реставрирани и консервирани. В наши дни крепостта е в руини - реставрирани са основите на крепостните стени, основата на 1 църква и четирите водохранилища. В подножието на Цепина има експозиция с находките, открити при археологическите й проучвания.
В информационния център ни прожектираха документалния филм „Жаден за капка вода“ за Дорково, Цепина и праисторическите находки. В центъра се извършва ремонт и музейната сбирка в момента не е достъпна. Крепостта е на 10-15 мин. пеша по обозначена пътека. Общото впечатление е, че парите са свършили и всичко е зарязано. Дори информационните табелки (вероятно метални) са ограбени.
Крепост „Цепина“ (G)
адрес: BG-4641 с. Дорково
GPS: 42.084202, 24.123130
цена: 5/3 лв. (билетите важат и за палеоцентър „Дорково“)
През Ракитово и Цигов чарк се отправихме към Девин. Ако решите да поостанете в района, можете да отседнете във ПД „Картела“ (41о 52’ 45.49”, 24о 9’ 36.75”), където персоналът е много любезен, или, за по-романтично настроените, в еко-къмпинг „Батак“ (+359894209911; 41о 57’ 30.02”, 24о 9’ 17.05”). Така ще можете да посетите и по-малко известната, но много красива пещера „Снежанка“ (42о 0’ 09.44”, 24о 16’ 37.69”).
Ако карате по GPS, не се отклонявайте към местността „Дженевра“ и ековилно селище „Романтика Форест“ край яз. „Широка поляна“! Служител от селището ни обясни, че всеки ден поне няколко зависими от техниката и предоверяващи ѝ се автомобилисти се „забиват“ по горския път.
Природата край яз. „Голям Беглик“ и яз. „Доспат“ е прекрасна. Пътем набелязахме няколко подходящи места за къмпингуване и риболов, но времето ни подпираше и имаше (обосновани) опасения, че амбициозната ни програма ще остане отново неизпълнена, така че не спирахме дори за снимка.
Искахме да минем през Буйновското и Триградското ждрела, да посетим Ягодинската пещера и „Дяволското гърло“, Музея на мечката, Дяволския мост и водопада, Широка лъка и Бачково, но постепенно ни стана ясно, че няма да стане. За да не сме „капо“ се отправихме към
Ягодинската пещера,
която с разположена на 3 км. югозападно от село Ягодина. Носи името на близкото село, но е известна още и като „Имамова дупка“. Намира се на десния бряг на река Буйновска, която формира най-дългото и живописно ждрело в България – 9.5 километровото Буйновско ждрело. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пътят от ВЕЦ „Тешел“ до пещерата е еднолентов, с много остри завои (слава-богу обезопасени с огледала) и щъкащи насам-натам пешеходни туристи, и внимателното шофиране е задължително. Пред пещерата има паркинг и ресторант. От с. Ягодина може да се стигне до наблюдателна площадка на вр. „Ушите“ („Св. Илия“), т. нар. „Орлово око“, откъдето, казват, се виждало Бялото море. За скараните с пешеходния туризъм се предлага извозване с джипове от паркинга пред пещерата.
 |
| „Орлово око“ е на 700 м над реката |
 |
| Скалите надвисват над пътя |
 |
| Срещу 2 лв. можете като екшън-герой да „прелетите“ над реката |
За съжаление с малко закъсняхме за последното посещение на пещерата, така че можахме само да огледаме околността и да си обещаем, че скоро пак ще се върнем.
Ягодинска пещера (H)
GPS: 41.6054, 24.298 (41°36′00″, 24°18′00″)
тел.: +359 889 903642 (Сергей Генчев)
Работно време:
Пещерата работи целогодишно. Влиза се на всеки кръгъл час с екскурзовод. Първото влизане е в 09:00, а последното - в 16:15. Обедна почивка от 12:00 до 13:00 се ползва по преценка на уредника.
В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 88
Вече стана безмислено да пътуваме до Триград, така че се отправихме директно към
Скалния феномен „Слона“,
който е разположен на около 4 км югоизточно от град Девин, непосредствено след разклона на пътя Девин - Смолян, преди началото на бившето село Настан (сега квартал на Девин). Намира се от дясната страна на пътя (идвайки от Девин), на левия бряг на река Въча, малко преди вливането й в Широколъшката река. До подстанцията има паркинг с труднозабележима табела, откъдето можете да го наблюдавате.
Представлява интересно каменно образувание във формата на слон, което се е формирало в продължение на хилядолетия от природните сили - вятър, дъжд, слънце, земетресения и др. При вглеждане в скалата се забелязват извивки и форми, напомнящи слонско тяло, глава, крака и хобот.
Според учените, появата на странното скално образувание е свързано най-вероятно с разрушаването на древна пещера от реката или след земетресение.
Скален феномен „Слона“ („Настанска могила“) (H)
адрес: BG-4800 Девин
GPS: 41.72016, 24.42461
Коментари
Публикуване на коментар