Пропускане към основното съдържание

Из Светите земи (1)

В семейството на жена ми съществува приказка за някоя прекалено спестовна жена: „У-у-у, ще става хаджийка!“. За добро или за лошо, но преди доста години бях обещал на моята спестовница, че ще я направя (някой ден) хаджийка. Сега дойде времето да изпълня обещанието си.
При избора на екскурзия бяха поставени няколко ограничителни условия:
  1. Задължително да включва Йордания и колкото може повече от Йордания;
  2. Да бъде извън дните около католическия и православния Великден, когато тълпи екзалтирани вярващи тръгват да посещават Божи гроб;
  3. По възможност да е в период, малко или много съвпадащ с някоя от ученическите ваканции.
По съвет на нашия турагент „Валден Тур“ избрахме офертата на „Elfy Tours“ за стандартната програма. Фирмата предлага и „разширена“ такава, на практика на същата цена, с посещение на Червено море и Масада, но някои от позициите в офертата бяха пожелателни - „при възможност…“ или „ако остане време…“, а и датите не отговаряха на желанията ни.
По-късно разбрахме, че същата оферта се предлага и от други три фирми (някаква форма на консорциум между четирите агенции), като в хотелите резервациите бяха като за група на „Географски свят“.
Транспортът до Тел Авив и обратно беше със самолет Airbus 320 на „България Ер“, а из Израел и Йордания с автобуси на партниращите фирми. За Израел това беше Renacer Tours.
Нощувките бяха в прилични хотели 3 *, на удобни за вечерна разходка места. Срещнахме се с български туристи от друга група, които са спали в неподдържани сгради в някакъв кибуц насред нищото. При нас нямаше такива неща.
В цената на екскурзията бяха включени закуски и вечери. Храненето беше тип „шведска маса“ (със столове). Разбира се, както традицията повелява, наблюдавахме излишно препълнени чинии и пъхане в торбите „за после“. Все пак беше по-добре, отколкото при други групи - полякините опитваха ястията с приборите за сервиране, преди да решат дали да си сипят. Първите няколко дни на екскурзията всъщност бяха последните на Пасхата и храната беше „кашер“ - не се смесват някои продукти като месо и мляко, рибата трябва да е с люспи, без морски дарове и т.н. Хотелите поддържат тази кухня заради ортодоксално религиозните си гости. Така или иначе, храната беше достатъчно, може би малко странна на вкус за някои, но много вкусна.
В цената на екскурзията бяха включени самолетните билети, нощувките и вечерите, гранични и летищни такси, билети за посещаваните обекти и екскурзоводското обслужване. Тъй като навсякъде влизахме с групови билети, не можем да информираме за входните такси на отделните обекти. Допълнително заплатихме по 40$ бакшиши (задължително) и 10$ разходка с корабче по Галилейското езеро, 20$ обяд с рибата на св. Петър и 20$ вечерна разходка из Йерусалим (по желание) на човек.
С административните и бюрократични подробности, като представител на туроператора, се занимаваше Милена Сиренярова.
Поради липсата на семеен „Москвич“ решихме дъщерята да наследи „големия“ фотоапарат. Хубави или лоши, всички снимки са нейни. Ние, като колегата Пилатус Понтус, си измиваме ръцете. Същото важи и за всичко, което прочетете по-долу.

Ден 1: София - Тел Авив - Нетаня

map.png

Срещата  на  летище София бе в 15:00 часа, два часа и половина преди полета­ София – Тел  Авив. Тъй като пътувахме с български превозвач, мерките за сигурност и съответно предполетно време бяха нормални. Малък проблем беше дългото чакане пред гишетата за чекиране, които бяха само две. Официалното обяснение беше за срив в системата, но точно два часа преди полета всичко се „оправи“. Самолетът бе пълен с шумни, нагли и безцеремонни рускини, „ашладисани“ еврейки. Полетът продължи под два часа и половина и в 19:41 кацнахме на летище  Бен  Гурион. Слава Богу, Израел е в същата часова зона като България, така че не се налагаше преместване на часовниците. Тук проверката беше малко по-сериозна, но минахме доста бързо и се събрахме при чакащия ни автобус. На граничния контрол печати не удариха в паспортите ни, а на отделни листчета. Обяснението бе, че израелският печат в паспорта действа като червено на бик на граничните власти в някои мюсюлмански държави като Иран или Саудитска Арабия, и за наше добро…

IMG_7468.JPG

Тук се срещнахме с Елик - нашия екскурзовод по Светите земи. Роден в София, бивш офицер, който говореше малко архаичен, но напълно разбираем български. Като евреин-сефарад вторият му „майчин“ език е шпаньолски (ладино), за разлика от полските и немските евреи, които говорят идиш. По време на пътуването той ни даде много полезна информация, но на моменти ставаше досаден с постоянното изтъкване колко много са постигнали евреите (истина!) и колко неразумни са палестинците, че не приемат предлаганата им от Израел „манна небесна“ и искат своя държава. От време на време хвалбите ставаха толкова големи, че заподозряхме поне капчица македонска кръв у Елик.
Държавата Израел е създадена през 1948 г. с площ около 16 хил. кв. км. Тя и до момента няма конституция, а 14 основни закона. Територията ѝ сега е 21-22 хил. кв. км. След Шестдневната война тя нараства до 60 хил. кв. км, но по-късно голяма част от завзетите територии са върнати на Сирия, Йордания и Египет. Разбира се, претенциите продължават, главно за Синайските възвишения и ивицата Газа. Населението е около 9 млн души, от които около 75 % са евреи. В арабското население не се броят жителите на Палестинската автономия, които нямат израелско гражданство, но често работят в държавата след получаване на специално разрешително. При основаването коренните евреи са около 600 хил. души. От бившите съветски републики идват около 1 млн., от които около 400 хил. „истински“, останалите - признати за такива. Българските евреи са около 50 хил. Средната заплата е около 2700 $. Елик постоянно се оплакваше колко скъпо е всичко и колко бедно живеят, но многото коли от 2011-2012 с обяви за продажба говорят, че стандартът е достатъчно добър, за да могат хората да сменят автомобила си на 5 години.
Докато разсъждавахме, че предвид очакваните температури, е било добре да вземем шапки, бяхме приятно изненадани. Шофьорът Набил, арабин-християнин, беше се постарал на всяка седалка да има шапка, карта и брошура със забележителностите на Израел и персонален радиоприемник, за да чуваме по-добре екскурзовода.
Първата ни нощувка бе в Нетаня, град със 190 хил. население и най-голям курорт на Средиземноморското крайбрежие. Също така е център на обработката на диаманти. Oснован е през 1929 г. от руски евреи като земеделско селище (мошав) и носи името на Натан Шраус, който дарил голяма сума за изграждането му.
Настаняването беше в хотел „Margoa“, съвсем близо до центъра и морето.
Margoa Hotel
адрес: Il-42279 Netanya, Gad Machnes 9
GPS: 32.329259, 34.850021
тел.: +972 9 862 4434, +972 9 862 3430 (факс)
wifi: безплатно
След късната вечеря имахме време да направим среднощна разходка по плажа. Много добро впечатление ни направи фактът, че градският площад и градините бяха пълни с младежи, но от никъде не се чуваше силна музика, крясъци и др. „екстри“, които са всекидневие у нас. И не мислим, че причината е страхът от полицията или многото видеокамери на обществените места.

IMG_7487.JPG

Още снимки от © Сава-Калина:
Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-старият манастир в Европа

Човек и добре да живее, трябва да плаща данъци. Помолиха ни да платим таксите на някакъв имот в Чирпанско. В Стара Загора не можели да приемат плащането, защото било към друга община, а по банков път не било препоръчително, защото преводите се губели и задълженията оставали да „висят“ (sic!). Това, от своя страна, ни позволи да реализираме отдавна планираното посещение на Най-старият манастир в Европа, който се намира край чирпанското село Златна ливада. Смята се, че манастирът край Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните комунистически активисти и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той лъснат като за църковна служба, твърдят

Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin , който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс). От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в начало

Римският мост край Дъбово

На север от с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж, се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори - Руският път. Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм. Гара Дъбово свързва основната ж.п. линия София - Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и