Пропускане към основното съдържание

Из Светите земи (2)

Ден 2: Кесария – Хайфа – Акра – Назарет – Кана – Тиберия


map.png

След закуската напуснахме хотела и се отправихме към Кесария (Kesaryia, Caesarea), която се намира на половината път между Тел Авив и Хайфа.
Минахме край електростанцията в Хадера, която осигурява ⅓ от електричеството на Израел. Строителството й започва през 1973 г. и отначало се е казвала „Маор Давид“, на Давид Шифман, председател на Израелската електрическа компания, починал по време на строежа ѝ. След разширението през 1990 г. е кръстена на убитият министър-председател Ицхак Рабин и сега носи името „Орот Рабин“ („Огънят/светлината на Рабин“). През 2009 г. е изградена и станция за обезсоляване на морска вода, която помага за покриване на хроничната нужда на Израел от питейна вода. Всеки ден станцията изгаря 18 хил. тона въглища и е обвинявана от еколозите, че замърсява брега и река Хадера. Сега (според Елик) се преминава към използване на природен газ. Комините ѝ с височина 300 м са второто най-високо съоръжение в Израел.

IMG_7493.JPG

Кесария е построен през 25-13 г. пр.Хр. от Ирод Велики върху останките на малко финикийско пристанищно селище. Известен е още като Caesarea Maritima или Caesarea Palestinae. Наречен е така в чест на Октавиан Август и един от четирите едноименни града-колонии на военни ветерани. Още от създаването си градът е седалище на римския управител на провинция Юдея. През византийския период тя е столица на провинция Палестина. Тук и започва юдейското въстание през 67 г. Досега могат да се видят останките на пристанището на Ирод Велики и крепостните стени от времето на кръстоносците.

IMG_7513.JPG

Градът се е снабдявал с вода чрез 25 км дълъг акведукт, който започва при изворите на Реката на крокодилите (Nahal Taninim, Wadi a-Zarka). Всъщност в блатата около нея крокодил за последно е видян през 1912 г. Последните години Израел внася от Австралия много евкалиптови фиданки, които освен със здравата дървесина, са характерни с това, че изсмукват подпочвените води и по този начин ликвидират блатата. За разлика от тополите (каваците), които се използват със същата цел у нас, евкалиптите не предизвикват алергии. Плажът на Кесария, поне в частта която видяхме около акведукта, беше с едър, чакълест пясък, докато в Нетаня беше много фин, подобен на този по българското Черноморие. Ние не посетихме останките на самия град, а само акведукта и сравнително скоро откритите останки на византийско имение от края на 6 в., където можахме да се насладим на т.н. „Мозайка с птиците“, възстановена през 2005 г. Мозайката е била част от голям открит двор. Размерите ѝ са 14.5 х 16 м, като в 120 медалиона, на 12 реда, са изобразени 10 вида птици. Изображенията се разминават с 1 позиция - първото изображение на втория ред отговаря на второто на първия и т.н.

IMG_7542.JPG

Имението е изгоряло при арабското нашествие през 640 г., като рухналите останки са „съхранили“ мозайката до наши дни. То се намира сред обществен парк. Тук научихме от Елик, че билката „срамниче“ в Израел се нарича „Косите на Суламид“. Суламид, в България по-известна като Саломе, е младата „кифла“, заради чиито прищевки отрязали главата на Йоан Кръстител. Английското име на билката е „Дантелата на кралица Анна“ (Queen Anne's Lace). Според някои изследователи то не е свързано с кралица Анна Датска (1655-1714), съпруга на Джеймс I, а със св. Анна, майка на Богородицата. Съвсем близо се намира вилата на Езер Вайцман (1924-2005), бивш президент на Израел и главнокомандващ ВВС, които попиляха въздушните сили на Сирия и Египет през 1967 г. Вилата се продава, ако проявявате интерес…
В Кесария се намира и един от музеите „Рали“. Рали е бил банкер от Солун, който след идването си в Израел спонсорира музея. Той има две части. Рали 1 е изграден в испански колониален стил и приютява произведения на латиноамериканското изкуство, както и творби, посветени на изгонването на евреите от Испания през 1492 г. Рали 2 прилича на двореца Алхамбра в Гренада и съхранява колекция от картини на библейски теми на европейски художници от 16 до 18 в.
Амфитеатърът в Кесария е най-добре запазеният римски театър в Израел. През 2006 г. е открит първият в света подводен музей, за съжаление достъпен само за гмуркачи. Те могат да се върнат векове назад и „на живо“ да разгледат пристанищните съоръжения от времето на Ирод.
Тук е изграден кибуцът Sdot-Yam (Even Qeysar), който произвежда световноизвестния изкуствен мрамор Caesarstone, използван главно за облицоване на кухни и бани.
Хайфа е третият по големина град в Израел с около 280 000 души население от пет религии. Разположен е на три нива - около морето, в подножието на планината, където се намират много IT паркове и на планината Кармел (carmel - „божествено лозе“). Според ортодоксалните евреи в края на седмицата (шабат) е против божиите закони да се работи. Затова от първата звезда на петъчната вечер те не работят, не ползват електрически ток, няма публичен транспорт. Тъй като населението на Хайфа 70 % е от арабски произход, тук в събота общественият транспорт работи. Много от арабите тук са друзи, по произход от Ливан, които мразят останалите араби и за разлика от тях служат в армията и нерядко достигат високи военни и политически постове.
Пристанището на Хайфа е от голямо значение за страната. В зависимост от това, дали в момента отношенията със Сирия ли са обтегнати или с Египет, то става първият или втори най-важен морски порт на Израел. В града има два университета - „нормален“ и технически, които са на световно ниво - петима нобелови лауреати са излезли от тук.
Основната забележителност за туристите тук е Бахайският световен център - Храмът на Баб и градините около него. Бахайската вяра е най-младата световна религия с около 7 млн последователи, най-вече в Азия и Африка. Основател на Бахайската вяра е Мирза Хусеин Али, персийски благородник, приел титлата Бахаулла („Славата на Бога“). Заточен в града-затвор Акра, последните години от живота си прекарва в имението Бахджи („Наслада“), където е и погребан след смъртта си през 1892 г. Саид Али-Мохамед (Баб), персийски търговец, според вярата е Пратеник на Бога и предвестник на Бахаулла. През 1850 г. е екзекутиран публично. Останките му са крити 60 години и през 1909 г. са погребани в мавзолей на планината Кармел. Колонадата и покривът, покрит с 12000 златни плочи, са завършени през 1953 г. от канадския архитект Уилям Садърланд Максуел. През 1987 г, канадският архитект Фариборз Сабха проектира 18-те монументални тераси (бахаите имат 18 месеца с по 18 дни), които създават парк с дължина почти километър, намиращ се между 60 и 225 м н.в. Ширината на отделните тераси е между 60 и 400 м.

IMG_7556.JPG

Храмът е място за молитва и медитация, като тук не се провеждат церемонии или религиозни служби. Около него се намират административни сгради, които не са отворени за посетители: Световния дом на справедливостта, Международните бахайски архиви, Центърът за изучаване на Текстовете и Международния учебен център. Много млади бахаи от всички страни полагат доброволна служба в Световния център.

IMG_7615.JPG

Храмът е отворен всеки ден с изключение на 20.04 и 28.04, които са свети дни за бахаите. При входа има проверка с металдетектори, вътре е забранено храненето, пиенето на алкохол, дъвченето на дъвка, пушенето…
Shrine of the Báb
адрес: Il-34632 Haifa, Hatzionut Avenue 80 (Mount Carmel)
GPS: 32.817118, 34.988628
тел.: +972-4-831-3131
за посетители: 9-12 (храм), 9-17 (градини)
цена: безплатно

В подножието на градините се намира т.нар. „Германски квартал“ или „Германска колония“. През 1868 г. Обществото на Тамплиерите (няма нищо общо с рицарите-тамплиери) - немски протестанти от Виртембург, основа първата колония в Светите земи. По-късно се основават и други - Сарона, Вилхелма, Валдхайм… Краят на колониите идва, по разбираеми причини, с II св. война. Сега тук живеят малко „истински“ немци, главно специалисти по строежа на бомбоубежища.
Над градините е обелискът на Вилхелм II. На 25 октомври 1898 г. кайзерът и съпругата му Августина Виктория посещават Хайфа като начало на обиколката им из Светите земи. През 1918 г. тук е била разположена последната турска батарея, защищаваща порта. На 23 септември 1918 г. ген. Кинг окончателно сломява турската съпротива и освобождава Израел от турското „присъствие“ (за да последва английско такова). До обелиска е изложено едно от оръдията на бреговата отбрана. При хубаво време оттук се виждат Акра и Назарет, както и Ливан по-нататък.

IMG_7629.JPG

Хайфа е център освен на бахаите, така и на Ордена на кармелитите. През 1631 г. на планината Кармел, близо до фара, се основава мъжкия манастир Stella Maris (Monastère Notre-Dame-du-Mont-Carmel), посветен на Дева Мария, Звездата на Морето. По-нагоре в планината има и женски манастир със същото име.
През 13 в. група религиозни мъже населява пещерите около тази, в която е живял пророк Илия. Водачът им, известен само като Брат Б. (подозира се, че това е св. Брокар или св. Бертолд), моли епископа на Йерусалим св. Албер да удостои обществото с писани правила. Това става между 1206 и 1214 г. През 1226 г. папа Хонорий III ги потвърждава, а Инокентий IV леко ги изменя през 1247 г. След Първия кръстоносен поход водачът му св. Луи взима през 1254 г. шестима кармелити със себе си в Европа.
При изгонването на кръстоносците и кармелитите напускат Хайфа през 1291 г. Връщат се 3 века по-късно. През 1761 г. Захир ал-Улмал, независим владетел на Галилея, изгонва монасите и разрушава манастира. Новият манастир е построен на сегашното си място върху руините на ортодоксалния гръцки храм „Св. Маргарита“, от времената на Византия. По време на Наполеоновата кампания от 1799 г. френските войници са настанени тук. През 1821 г. Абдула паша от Акра секвестира манастира, за да не може да бъде използван за форпост при нападение на Йерусалим. Тук той построява летен дворец. Мястото, заедно с фара, е продадено обратно на кармелитския орден през 1846 г.
Monastère Notre-Dame-du-Mont-Carmel
адрес: Il-34632 Haifa, Stella Maris Road | Carmel, Haifa, Israel
GPS: 32.825870° N, 34.969740° E
тел.: +972-4-833-7758
за посетители: 08:30-12:00, 15:00-18:00
цена: безплатно

След посещението на Хайфа се отправихме към Акра (Акко, Акка, Сен-Жан д’Акр, Птолемея) по новата (от 3 г.) магистрала. Не знам колко лентички са прерязали при откриването ѝ, но съвсем не прилича на нашите „магистрали“, които почват да се рушат още преди да е изсъхнала боята от маркировката.
Акра не е голям град, населението му е около 50 хил. души, от които 65% евреи, но е с много древна история. Разделен е на две части - нова, еврейска и стара, мюсюлманска (99%), която и посетихме. Според Елик „Акко“ означава „до тук“ - края на познатата земя. Гърците са го наричали „Аке“ - „лечение“, „изцеление“. Според легендата тук Херкулес намерил лечебни билки, с които излекувал раните си.
Акра е разположен на важни търговски пътища и населяван без прекъсване 4000 г. Споменава се в стелата на Тутмос III в Тива от 3 хил. г. пр.Хр. за превзетите от него градове. Градът е минал през финикийско, персийско, египетско, гръцко, римско, арабско и османско управление. Арабите завладяват областта през 638 г. и я управляват до 1104 г., когато Бодуен I Йерусалимски, брат на Жофруа де Буйон, завладява града. През 1187 г. Саладин превзема града почти без бой, но три години по-късно рицарите от III кръстоносен поход под командването на Филип Август и Ричард „Лъвското сърце“ си го връщат. Акра става столица на Йерусалимското кралство, получава ново име - Сен-Жан д’Акр, и става седалище на ордените на хоспиталиерите и тамплиерите, а по-късно и на тевтонския орден. Издигат се силни крепостни стени, 40 църкви и 23 манастира. Акра е най-добре запазеният град, даваш представа за живота на кръстоносците. И до момента някои от имената на улиците и площадите са от оня период - пл. „Венеция“, пл. „Амалфи“…
Рицарите-монаси от различните ордени, венецианци, генуезци, пизанци и др. постоянно воювали помежду си за повече влияние. През 1256 г. между Венеция и Генуа възниква въоръжен конфиликт, известен като „Войната (за манастира) „Св. Сава“. В нея участват всички, и съответно всички са отслабени. През 1291 г. мамелюците превземат града, като избиват голяма част от християнското и еврейското население, разрушават църкви и манастири. Само загиналите абати са 14. Акра се превръща в бедно рибарско селище.
През 1517 г. османците превземат Акра. Оценяйки стратегическото му положение, те изграждат нови крепостни стени, по-малки от тези на кръстоносците, но по-модерни. През 1775 градът се управлява от босненеца Ахмед, наричан „Ал-Джазар“ - „Касапина“ за жестокостта му. Той укрепва града, построява джамии, баня, покрит пазар. През 1799 г. 13 хил. (според някои източници - 9 хил.) френска армия под командването на ген. Наполеон Бонапарт обсажда Акра. Той е отблъснат, като това се смята за първото му голямо поражение. Разбира се, по-рядко се споменава, че срещу него е имало над 35 хил. турска войска и корабите на ескадрата на английския адмирал Уйлям Сидни Смит. Главен съветник, везир и архитект на Ал-Джазар е Хаим Фархи, водач на местните евреи. Той е конструирал акведукта на града и отбранителните съоръжения. Елик използваше името Филипо, „ученик“ на Наполеон, но никъде в литературата не открих позоваване на това име.
След построяването на железницата Дамаск - Бейрут значението на Акра намалява за сметка на много по-голямото пристанище Хайфа. През последните години от управлението на османците Акра е град-затвор. По-късно „традицията“ е продължена по време на английския протекторат. Малка част от крепостните съоръжения е служела за лудница.
Частта от града, която се вижда сега, е от османския период. Древният град е отдолу. Разкопките и възстановителните работи продължават вече 60 години - на практика от основаването на държавата Израел. В момента главен архитект на реставрационните работи е арх. Рахамимов, от бълг. произход. Реставрацията и разкопките са много затруднени от това, че в Израел не съществува отчуждаването на имоти. Затова много от арабите не продават копторите си, чакайки по-добра цена. През 2001 г. градът влиза в списъка на Юнеско за световното културно наследство.

IMG_7756.JPG

Посещението на цитаделата започна с кратко филмче за историята на града, главно през средновековния период. Нямаше такова на български, затова ни пуснаха руска версия. За по-старите нямаше проблем, но младото поколение гледаше като теле в железница. Явно евреите не са се „минали“ пред Майкрософт и този път, затова постоянно по време на прожекцията излизаше съобщение, че Windows-ът не е лицензиран.
Цитаделата-манастир на хоспиталиерите е с четири крила, обкръжаващи открит двор. Той е бил запълнен с пръст и се е използвал за място за разходки на затворниците от турския и по-късно английски затвор. Северното крило е по протежение на северната стена на града и по този начин е част от отбранителните съоръжения и северната порта. То се състои от 9 тесни зали, които са се използвали като складове и цистерни за дъждовна вода. В източното крило има огромна церемониална зала (35 х 40 м). В южното крило е открита по-малка зала - рефекториум (столова), която се намира на най-ниското ниво на крепостта и затова първоначално се е мислело, че е крипта. Тя е с кръстообразен сводест таван, поддържан от три дебели колони.

IMG_7708.JPG

Това е единствената позната постройка, където има плавно съчетаване на романски и готически строителни елементи. Според Елик това е началото на готиката в световен мащаб (наистина има нещо македонско в този човек!) - предполага се, че е построена около 1147 - 1160 г. Тази зала е първата, която е открита при разкопките през 1954—1963 г. По време на турското управление всички подземни зали са били запълнени с пясък и чакъл, за да осигурят стабилна основа на намиращата се отгоре крепост.
През малък тунел се стига до криптата. В нея може да се види саркофага на епископа на Назарет от 1290 г.

IMG_7731.JPG

Западното крило се използвало като казарми за братята монаси. То, както и южното, са в готически стил, затова се предполага, че са построени по-късно от останалите.
По време на разчистването на рефекториума е открит подземен тунел, запълнен с мръсотия на 2/3. Построен е вероятно още от персите и е част от канализационната система. След това кръстоносците го разширяват (за да може да мине през него конник) и го превръщат в таен път за бягство, който свършва при пристанището. Дължината му е близо 350 м.
След свободна разходка по улиците и крепостните стени на Акра се отправихме към Назарет - мястото, където Архангел Гавраил се явил пред Дева Мария, за да и съобщи, че ще роди Иисус, и където е преминало детството му. Арабското име на града е an-Nāṣira, а терминът за християнин е naṣārā, което би трябвало да се превежда като „последовател на Назаретянина“, а според Елик, в по-свободен превод, като „човек от Назарет“. Град  Назарет е най-арабският град в Израел - с около 80 % арабско население, като 70 % от жителите са мюсюлмани. Всъщност Назарет е странно място - не се споменава никъде в древните документи, докато в Евангелието на Лука (Luke 1:26–31) не се посочва, че тук Архангел Гавраил е донесъл радостната вест за рождението на Спасителя (на 25 март според православния календар). Нашата програма продължи директно с разглеждане  на  църквата  ”Св.  Благовещение” (Church of the Annunciation, כנסיית הבשורה‎‎, كنيسة البشارة‎‎, Εκκλησία του Ευαγγελισμού της Θεοτόκου), построена над дома на Дева Мария. Това е най-големият католически храм в Средния Изток, в който по традиция служат монасите от Францисканския орден. Това е петата поред църква, построена на това място. Първата е от времето на Елена, майката на Константин Велики, от 427 г. Твърди се, че е съществувала през 570 г., но през 7-и век вече е разрушена при превземането на Палестина от мюсюлманите. След 1102 г. кръстоносците на Танкред превземат Назарет и започват строителството на нов храм, който никога не е завършен. При разкопки през 1909 г. са открити 5 романски капитела, изработени от каменоделци от северна Франция, които никога не са били поставени в църквата. Вероятната причина е превземането на града от Саладин през 1187 г., който разрешава на францисканците да останат и да служат в храма. През 1260 г. храмът отново е разрушен при превземането на града от мамелюците, като малка част от монасите остават до падането на Акра през 1291 г. Следващите три века францисканците са гонени и избивани и пак приемани. През 1620 г. емир Факр ад-Дин дава официално разрешение монасите да се върнат и да построят нова църква на свещеното място. През 1730 г. Захир ал-Умар разрешава построяването на нова църква, която е завършена през 1877 г. През шестдесетте години на 20 в. е построен сега съществуващия храм под ръководството на Джовани Музио (според Елик - на Бертолучи). Осветен е през 1964 г. от папа Павел IV. В основата му е къщата на Дева Мария, както и мозайки и стенописи от по-старите църкви.

IMG_7817.JPG

Истинският молитвен дом е на горния етаж, като всичко е кратно на 8. Колоните стават 16, после 24 и т.н. с издигането си към купола. Той завършва с фар, откъдето се пръска светия дух.

IMG_7827.JPG

По всички колони има керамични мозайки, показващи пътя на Исус към Голгота. Вратите са с формата на „А“, а портиците - на „М“ („Ave Maria“).В двете апсиди има органи. Дворът е постлан с черно-бели речни камъчета, които много напомнят настилката във Вселенската Патриаршия в Истанбул. Около статуята на Девата има лабиринт, много приличащ на този в катедралата в Реймс.

IMG_7795.JPG

Стените на двора и църквата са украсени с мозаечни икони, дарение от католиците от цял свят, изобразяващи сцената на Благовещение или прославящи Божията майка. Някои от изображенията са необичайни, даже екзотични, напр. монголоидната японска Мария сред цъфнали вишни. Интересно е да се види как всеки народ по свой начин трансформира иконографията, като се стреми не към историческа достоверност, а показва близост до своите национални и религиозни чувства.
На 17.12.2013 г. в 10 ч. с тържествена литургия, отслужена от епископ Христо Пройков, е благословена и поставена българска икона на Св. Богородица в базиликата, изработена в класически византийски стил и технология с размери 200 на 70 см. Носи името „Света Богородица – Врата небесна“, защото е вдъхновена от икона от Несебър – любима на Апостолическия делегат монсеньор Анджело Ронкали, и има надпис на български език: „Майко Божия, моли се за нас“. Автор на иконата е Стоян Карагеоргиев.

IMG_7798.JPG

Българската икона е поставена до централния вход в двора на базиликата – до статуята  на Света Богородица. Според Елик тогава е „пропуснато“ да се постави табелка с името на страната-дарителка. Грешката по-късно е оправена от евреи от български произход. Сред другите страни, дарили свои мозаечни икони са Франция, Белорус, Филипините, Лихтенщайн, Етиопия, Великобритания, Китай, Индия, Венецуела, Полша, Канада, Мексико, Австралия, Ливан, Аржентина, Германия, Япония, Еквадор, Индонезия, Сингапур, Тайланд, Гърция, Украйна, Корея, Словакия, Италия, Испания, Португалия, САЩ, Бразилия, Унгария, Камерун и др.
Наблизо е предполагаемата дърводелска работилница на Йосиф - по-скоро е било склад за зърно и баня от времената на Христос. Над тях са издигнати постройки на Францисканския орден (църквата „Св. Йосиф“ и др.).
Според православната традиция Благовещението не се е извършило в къщата на Божията майка, а на намиращият се в съседство извор, както е описано в апокрифното „Протоевангелие на Яков Младши“. Тук е построена и Гръцката православна църква „Св. Гавраил“. Нейната история е не по-кратка или по-малко интересна от тази на „Благовещението“, но, за съжаление, не можахме да я посетим.
Последният обект за деня бе Кана Галилейска (Kafr Kanna, κανα της γαλιλαιας,  كفر كنا‎, כַּפְר כַּנָּא‎‏‎‎) – мястото на първото  чудо  на  Исус. През 8 век се приема, че това е станало тук, на 7 км североизточно от Назарет по магистрала 154. По-късно се появяват теории, според които описаните в Новия завет събития е възможно да са се случили в други 3 града в Израел и един в Ливан (Khirbet Kana, Karm er-Rasm, Ain Quana и Qana al-Jalil), всичките в древната Галилея. През 17 в. с папско решение се приема, че „оригиналната“ Кана Галилейска е тук. Така или иначе, ние посетихме т.нар. „Сватбена църква“, която е издигната на мястото на синагогата, където на третия ден от сватбеното тържество Исус превръща водата в каменните делви във вино.

IMG_7890.JPG

Първата църква на това място е от 4 век, като на пода ѝ има мозаечен  надпис на арамейски език от онези времена, свидетелстващ за дарението, направено от местния жител Йосиф. По-късно е построен малък параклис, а сега съществуващата църква е съвременна постройка - фасадата ѝ е от 1901 г., а на 30.09.1906 г. Анджело Ронкали (по-късно папа св. Йоан XXIII) освещава олтара. По време на нашето посещение в църквата имаше служба на полски език. Резервацията за такова събитие се прави поне година предварително, но това е голямо преживяване за католиците. До църквата се стига по стръмна алея, като се минава край православния манастир „Св. Георги“. Твърди се, че в този манастир се съхраняват две от оригиналните делви, в които водата се превърнала във вино.

IMG_7871.JPG

До Сватбената църква се намира църквата на св. Вартоломей. Схождат се мненията, че Вартоломей (bar Talmay, син на Птолемей) е всъщност презимето на Натанаил („Господ ти дава“), родом от Кана и един от учениците на Исус, призван четвърти след Андрей, Петър и Филип. Според легендата арменският крал Полимей имал луда дъщеря, която държали вързана с вериги. Вартоломей с молитва излекувал девойката.     Чудото довело до това, че кралският двор и още 12 града приели Христа. Срещу него се вдигнали езическите жреци, които подтикнали брата на краля, Астигес, да убие Натанаил. Светецът е осъден на т.нар. „персийска“ смърт - т.е. одиране жив и след това разпъване на кръст. Наметалото, което носи, всъщност е кожата му. Останките му са „пропътували“ целия свят - ръката му е в катедралата в Кентърбъри, черепът - във Франкфурт на Майн, реликви има и в катедралата „Св. Вит“ в Прага, в Острава и в Рим…
Cana Catholic Wedding Church
адрес: Kafr Kanna
GPS: 32.746826° N, 35.338726° E
за посетители: 08-12, 14-18 (17 през зимата), без нед.
цена: безплатно

В магазините за сувенири продават т.нар. „сватбено вино“, което, доколкото разбрахме, се прави от плодовете на нара. Лично ние не се решихме да си купуваме и да го крепим през целия път, още повече, че наровете гният вкъщи на двора, а опитът ни в производството на нарово вино доказа, че то не ни е по вкуса.
Друга забележителност на Кана, любима на туристите, е гигантския слънчев часовник.

IMG_7868.JPG

Следващата дестинация, за вечеря и нощувка, беше Тиберия ( טְבֶרְיָה , طبرية‎‎, Τιβεριάς). Градът е от времето на Ирод Антипа, от 20 г. сл. Хр. и носи името си в чест на император Тиберий. Един от четирите свещени за юдеите градове, той е предшественик на модерните спа-центрове със своите 17 минерални извора. През града са минали евреи, римляни, византийци, мамелюци, османци, кръстоносци, англичани… Тук е и гробницата на великия философ от Кордоба Маймонидес. Ние се настанихме в хотел „Аркадия“.
Arcadia Tiberias Hotel
адрес: Il-14229 Tiberias, Ussishkin Street 16
GPS: 32°47'40.6"N 35°31'40.4"E
тел.: +972 4 671 1400
факс: +972 4 673 1093
wi-fi: ARCADIA2/12345678

От стаята видяхме в далечината Галилейското езеро и след вечеря решихме да слезем до него.

IMG_7905.JPG

Тиберия е разположена на хълмове, които доста стръмно се спускат към водата. Надолу пътят беше лесен, но на връщане…
По пътя минахме край табела 0 м надм. височина, а езерото се намира на повече от 200 м. под морското равнище. Оказа се, че брегът е като нашето Черноморие - застроен с хотели и портове, което прави достъпа до него невъзможен, поне не без да се мине през „чужда територия“. Останките от древните крепостни съоръжения не се намират на брега, а на известно разстояние от него. Възможно е това да е стратегическо решение или водното ниво да е паднало с годините.
На връщане някакви младежи вървяха прекалено близо до нас. Изведнъж от нищото се появи полицейски джип, спря и полицаите започнаха да ги разпитват. Дали смятаха, че нарушават личното ни пространство или си мислеха, че можем да станем жертва на грабеж, не знаем, но младежите бяха арестувани и отведени. За първи път от много време се почувствахме не като някакви „навлеци“, а като обгрижвани хора.

Още снимки от © Сава-Калина:

Booking.com

Популярни публикации от този блог

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Около Доспат

В края на август пò миналата година няколко дни прекарахме в бунгалата на Почивна база „Орлино“, близо до Сърница. Мястото е с прекрасна природа, близо до язовир „Доспат“, а от друга страна - извън едноименния комплекс и другите спа-, вип- и т.н. „забавления“. Допускат се и домашни любимци, което и натежа при избора ни. Тъй като правихме резервацията в последния момент, нямах много време да проверявам задълбочено какво може да се посети около Сърница. Почивна база „Орлино“ адрес: BG-4633 Сърница, местност „Орлино“ web:www.orlino-bg.com email:emink@abv.bg тел.: +359 89 991 6231; +359 89 991 6232; +359 3547 2884 GPS: 41.713934, 24.036424

Затова пък „излязоха“ десетина забележителности в другия край на язовира, около Доспат. По спомени, отпреди 40 години, когато с родителите ми идвахме на палатки в района, разстоянието до Доспат беше петнайсетина километра, така че планирахме еднодневни походи с връщане в базата за нощувка. Но,... от една страна разходките край язовира ни харесаха прекалено мно…