Пропускане към основното съдържание

Deus vult!


Първият кръстоносен поход

(1096–1099) започва на 15 август 1096 след речта на папа Урбан II на 27 ноември 1095 с главна цел отговор на молбата на византийския император Алексий I Комнин, който търси западни доброволци, които да помогнат срещу Селджукските турци, превзели Анадола.
Допълнителната задача, която в крайна сметка става първостепенна, е превземането на Йерусалим и Светите земи, както и освобождаването на източното християнство  от ислямско иго.
Кой, как, кога и защо и досега не е много ясно - дори запазилите се 5 “протокола” от събора в Клермон си противоречат. Най-вероятно официалните задачи на похода прикриват стремежите за контрол на Пътя на коприната и източните пазари, както и здравословното „пускане на кръв“ на Европа. Всичките тези трети синове и гладни селяци могат да бъдат изпратени по-далеч от метрополията, все ще донесат някаква полза за короната. От друга страна цветът на западното рицарство заминава на похода, като за финансирането на войската често са залагани наследствените имения в полза на църквата. С един удар e отслабена светската власт и подсилена църковната.
В един от запазените документи се споменава, че Урбан изрича думите, станали девиз на този (пък и на следващите) кръстоносен поход: „Господ го желае!“
Същевременно се засилват и антисемитските настроения, особено в Германия, като се извършват погроми над евреите и се конфискува имуществото им.
На Изток тръгват няколко армии, без някаква особена връзка и координация помежду им. Освен това, още преди официалното начало на похода, над 100 000 селяни и бедни рицари, жени и деца, повлияни от проповедите на Пиер Пустинника (Pierre l'Ermite), „неоторизиран“ свещеник, тръгват към Босфора.


Статуя на Пиер Пустинника в Амиен, Франция


По пътя си Западните войски ограбват местното население, главно за да се снабдят с храна, при което срещат яростна съпротива на унгарци и българи. Дори една византийска армия се сражава срещу тях.
Йерусалим е превзет през юли 1099, като са избити много от жителите му - мюсюлмани, евреи и християни. Кръстоносците се отмятат от обещанието да върнат освободените земи на Византия и основават свои държави тук - кралство Йерусалим, графство Триполи, княжество Антиохия и графство Едеса.
За владетел на Йерусалим е избран Жофруа де Буйон (Godefroid de Bouillon). Един от водачите на кръстоносния поход, граф на Буйон, херцог на Долна Лотарингия, той все пак не е най-високопоставеният предводител, нито неговата армия е най-голяма. Той е това, което днес бихме нарекли „компромисна” фигура. Известен с честността и верността си, той дори отказва си да бъде коронован за крал на новозавладяното „Небесно царство“ (едноименният филм с Орландо Блум е доста похоливудчена версия на историята) и получава титлата Advocatus Sancti Sepulchri („Защитник на Гроба Господен“). За да се включи в похода заедно с братята си (Бодуен (Baldwin de Bouillon) става първият „истински“ крал под името Бодуен I Йерусалимски), които нямат земи в Европа, Жофруа залага херцогството си при принц-епископа на Лиеж и де факто след смъртта на графа херцогството престава да съществува.


Паметникът на Жофруа до Кралския дворец, Брюксел

Епископът не управлява лично Буйон, а чрез назначен кастелан. През 15 век титлата става наследствена при графовете ван ден Марк (или де ла Марк на френски). Това е доста размирна фамилия, участвала във всички конфликти и интриги по това време (препрочетете си „Куентин Дъруърд“ и „Прокълнатите крале“).
Наричан някога „Ключът на Ардените“ (обичайният път за пресичане на Ардените при война минава оттук), днес

Буйон

е симпатично малко градче с 5-6 хиляди жители, намиращо се сред меандрите на река Семоа (Semois).


Буйон и „Вратата на Франция“ от птичи поглед


Основните забележителности на „Перлата на долината на Семоа“ са:

Замъкът-крепост

е един от най-древните и най-интересните феодални обекти в Белгия.


Стени, коридори, тунели


Построен е на три скални зъбера, надвиснали на река Семоа. Характеризира се с лабиринт от коридори и добре укрепени стени. Първоначалната крепост е построена през 8-и век, разширена от Жофруа и служи за военни цели до 1830 г. Най-значимата реконструкция на крепостта е направена от френския военен инженер и архитект Вобан (Sébastien Le Prestre de Vauban) по нареждане на Луи XIV (Louis, le Roi-Soleil), като се преустройват стените и стрелковите гнезда, изгражда се арсенал с оръдейна площадка на върха и т. н.


Артилерията контролира долината

Желателно е да планирате своето посещение през уикендите по време на (белгийските) училищни ваканции от 1-и март до 11-и ноември - тогава ще можете да се насладите на изложбата на хищни птици и демонстрация на лова с тях. Домашните любимци нямат място тук - твърде вероятно е кралският лешояд да приеме вашият чин-хуа-хуа за румсервиз!


Забранено за домашни любимци


Ловът със соколи е аристократично забавление


В цената на входния билет влизат и изложби, организирани в замъка. В момента можете да разгледате „Scriptura: от перото до PC” - графити, надписи, подписи, обучение - от средните векове до днес.


Експонат от изложбата, посветена на металообработката в региона


Работно време:
всеки ден с изключение на 25-и декември и 1-и януари
Цени:
възрастни 6.50 € (в група 6.00 €)
пенсионери 6.00 € (в група 5.20 €)
студенти 4.50 €
деца 4.50 € (в група 3.80 €)
Осигурени са екскурзоводи на френски, холански, английски и немски.
Информация:
tel. : +32 (0) 61 46 42 02
fax : +32 (0) 61 46 42 12
email: info@bouillon-initiative.be

Археоскопът „Жофруа де Буйон“




Препоръчвам ви да комбинирате разглеждането на замъка и с посещението на Археоскопа. Това е уникален мултимедиен център, където с прожектиране върху водна стена и движещи се рампи (нещо като заставката на „Игра на тронове“) ще ви бъде показана историята на замъка и Буйон. Тук ще научите и местния вариант на историята на „вербуването“ на Жофруа от Пиер Пустинника за участие в Първия кръстоносен поход.


Archeoscope „Godefroid de Bouillon“
Quai des Saulx, 14
B-6830 Bouillon
GPS:    49.794203,5.069822
Работно време:
Обикновено от 10 до 17 ч. Необходима е справка (страницата на френски), тъй като не работи през всички месеци на годината с еднакво работно време.
Цени:
деца 6 - 12:    4.95 € (4.25 € група над 20 човека)
учащи/
пенсионери:    5.75 € (4.95 €)
възрастни:    6.25 € (5.45 €)
Информация:
тел.:     32 (0) 61 46 83 03
факс:     32 (0) 61 46 87 58
emai:     info@archeoscopebouillon.be

Musée Ducal

Музеят, основан след Втората световна война, има богати колекции от ислямско и средновековно изкуство, от времето на Херцогството, оръжия, художествена и етнографска, както и такава, посветена на металообработването.


Musée Ducal
Rue du Petit, 1-3
B-6830 Bouillon
GPS:    49.794293,5.067903
Цени:
Възрастни:     4,00 € (3.50 тарифа с намаление)
Деца:        2,50 € (2.20)
Пенсионери: 3,50 € (3.50)
Учащи:    3,00 € (3.00)
Безплатно:    деца до 6 г., местни жители, притежатели на членска карта
Екскурзовод: 30 € (група от 25 човека)
Работно време:
Летни месеци:    10 - 18 ч.
Зимни месеци:    10 - 17 ч.
24.12 и 30.12:    10 - 16 ч.
25.12 и 01.01:    почива
Информация:
тел.:     +32 (0)61 46 41 89
факс:     +32 (0)61 46 42 11
email:     info@museeducalbouillon.be



За разлика от други държави, Белгия няма големи производители на бира (може би с изключение на Stella Artoa). Затова пък има огромно количество малки. Въпрос на чест е всяко селище, всяко абатство или махала, да си има собствена пивоварна, в която се произвеждат няколко (често десетина) вида местна бира. Ако си падате по бирения туризъм (да, има и такъв!), следващите два обекта са за вас:

La Brasserie de Bouillon

Производство на традиционни бири: La Cuvée de Bouillon (светла), Médiévale (класическа), Bouillonnaise (тъмна), Blanche of Bouillon (бяла), специални бири според сезона и/или месеца.
В ресторанта със 120 места, посветен на бирата, можете да опитате специални бирени мезета или ястия, приготвени с бира.


Brewery of Bouillon
Rue de la Girafe 76
B-6832 Bouillon
GPS: 49.825096,5.087246
Цени:
посещение:    4.00 €
с дегустация: 9.00 € (включва 4 бири)
Групови посещения само след заявка
Работно време:
01.04 - 14-07: чет-нед, 10.30 и 14.30.
15.07 - 30.08: 7/7, 10.30 и 14.30.
31.08 - 15.12: чет-нед, 10.30 и 14.30.
Информация:
тел. :     + 32 (0)61 46 89 43.
email:    info@brasseriedebouillon.be

Le Marché de Nathalie

Мотото на този магазин е „La bière, notre passion... “ - „Бирата, нашата страст...”. Тук ще намерите продукцията на Orval, Chimay, Rochefort, Westmalle, Achel, La Trappe, Rulles, Ambly, Chouffe, Bastogne, Ste Hélène, Lindemans, Friart, Sterkens, Alken Maes, Het Anker, Palm, Van Steenberge, Silly, Huyghe, Bavik, De Troch, Affligem, Dubuisson, Caracole, Lefebvre, Vapeur, Dupont, Bocq, Val Dieu, Bockor, Les 3 Fourquets, des Légendes, Haacht, Vichte, De Haene, Abbaye des Rocs, Caulier, Forestine, Bosteels, Silenrieux, Van Honsebroeck, Moortgat, InBev, ... - над 350 вида бира, някои от които са произведени в ограничени серии (т. н. занаятчийско (artisant) производство) от малки и големи пивоварни.
Работното време е общо взето от 9.30 до 12.00 и от 14.30 до 18.00, без сряда, но се променя през месеците. Донякъде съвпада с времето за посещение на пивоварната. Направете справка предварително на интернет страницата на магазина.


Nathalie market
Grand Rue 22
B-6830 Bouillon
GPS: 49.795408,5.069607


Още снимки от Буйон. Автор Ема Жунич

Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Един уикенд в Търново

За празника на Велико Търново решихме да направим обиколка из района, да насочим вниманието на младото поколение към забележителностите на България и да си спомним места, които сме посещавали преди много години. Допълнителен стимул да изберем точно тези дати бяха безплатният вход за музеите и шоуто „Звук и светлина“. Ден първи, събота, 22.03.2014 Паркирахме на края на ул. „Хаджи Димитър“, на кръстовището, където тя преминава в Ул. „Гурко“ (А) GPS: 43.08356, 25.63902 Улица „Гурко“ пази традициите на Велико Търново Една от главните улици на стария град, която пази оригиналния дух на Търново. Носи името на руския генерал, освободил Велико Търново и посрещнат от населението на тази улица. Къщите са налепени като лястовичи гнезда над реката, като основите на едни се допират до покривите на други. Слава Богу, запазена е старата архитектура и не видяхме нито една сграда в стил „Ранен мутро-барок“. Всяка педя свободна земя между къщите е с цветя и лозници. Улицата...

Из Светите земи (1)

В семейството на жена ми съществува приказка за някоя прекалено спестовна жена: „У-у-у, ще става хаджийка!“. За добро или за лошо, но преди доста години бях обещал на моята спестовница, че ще я направя (някой ден) хаджийка. Сега дойде времето да изпълня обещанието си. При избора на екскурзия бяха поставени няколко ограничителни условия: Задължително да включва Йордания и колкото може повече от Йордания; Да бъде извън дните около католическия и православния Великден, когато тълпи екзалтирани вярващи тръгват да посещават Божи гроб; По възможност да е в период, малко или много съвпадащ с някоя от ученическите ваканции. По съвет на нашия турагент „ Валден Тур “ избрахме офертата на „Elfy Tours“ за стандартната програма . Фирмата предлага и „разширена“ такава, на практика на същата цена, с посещение на Червено море и Масада, но някои от позициите в офертата бяха пожелателни - „при възможност…“ или „ако остане време…“, а и датите не отговаряха на желанията ни. По-късно разб...

Събори и сборища

Бяхме попреключили със забележителностите около Смолян, но се „появи“ Роженският събор. След огромната рекламна кампания нямаше как да не се амбицираме и да не пожелаем да присъстваме, макар и само за ден, на това уникално събитие. Тръгването от Ст. Загора беше планирано да бъде преди 06:00, за да пристигнем на Рожен около или след 09:00, предвид очакваното задръстване между Асеновград и Рожен. За щастие, мрачните прогнози не се оправдаха, или поне не там, където очаквахме. Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската стра...