Насам-натам, и в други посоки

Когато пристигнахме в Брюксел, вторият най-добър съвет, който получих, беше „не оставяй на лошото време да попречи на плановете ти за пътуване“. И така, гонейки късчето синьо небе на югоизточния хоризонт, неусетно преминахме Ардените и стигнахме до Реймс (на френски: Reims [ʀɛ̃s]), град в Североизточна Франция, департамент Марн (№ 51), регион Шампан-Ардени. Въпреки че е дванайстият по численост на населението (около 190 хил.) град във Франция, той не е нито префектура на департамента, нито столица на региона, поне официално. Няма сведения за населението на района преди римския период. Известно е, че опидиумът ( oppidium - лат. временно селище, оградено със защитен вал или палисади, форт ) Дурокортер (Durocorter) се е намирал на мястото, където сега е Реймс. Топонимът Дурокортер на келтски означава „кръгла крепост“, а може би идва от галски - dure („кула“ или „вода“) и cort („селище“) и означава „селище край вода или край кула“. За съжаление, тъй като галският език се предава сам...

Пиерфонд - шедьовърът на Виоле ле Дук Виоле ле Дук ( Eugène Emmanuel Viollet-le-Duc ) е гениален френски архитект, теоретик, скулптор и художник, известен най-вече с реставрациите на замъци и църкви. Работил е върху Нотр Дам дю Пари, Монт Сент Мишел, Каркасон , Куси, много църкви и абатства. Поканен е да проектира вътрешната структура на Статуята на свободата, но за съжаление почива преди да бъде завършен проектът. Разработките му върху укрепленията и ефектът от артилерийския огън, основани на личния му опит при обсадата на Париж по време на Френско-Пруската война (1870-71 г.), са основа на френската фортификация до Втората световна война. Най-известни са укрепленията на Вердюн и линията „Мажино“. Виоле ле Дук През тридесетте години на 19. век във Франция, а по-късно и в цяла Западна Европа се възражда интересът към миналото, често в романтична светлина. Бурно започва да се развива археологията. Откриването на Троя от Шлиман 60 години по-късно само „долива масло в огъня...