Пропускане към основното съдържание

Честна мускетарска!

Пиерфонд - шедьовърът на Виоле ле Дук

Виоле ле Дук ( Eugène Emmanuel Viollet-le-Duc) е гениален френски архитект, теоретик, скулптор и художник, известен най-вече с реставрациите на замъци и църкви. Работил е върху Нотр Дам дю Пари, Монт Сент Мишел, Каркасон, Куси, много църкви и абатства. Поканен е да проектира вътрешната структура на Статуята на свободата, но за съжаление почива преди да бъде завършен проектът. Разработките му върху укрепленията и ефектът от артилерийския огън, основани на личния му опит при обсадата на Париж по време на Френско-Пруската война (1870-71 г.), са основа на френската фортификация до Втората световна война. Най-известни са укрепленията на Вердюн и линията „Мажино“.

Виоле ле Дук



През тридесетте години на 19. век във Франция, а по-късно и в цяла Западна Европа се възражда интересът към миналото, често в романтична светлина. Бурно започва да се развива археологията. Откриването на Троя от Шлиман 60 години по-късно само „долива масло в огъня“. Извършва се реставрация на много замъци и други исторически сгради. Според Виоле ле Дук, при реставрационните работи не трябва само да се възвърне предишния блясък, а историческите факти да се комбинират с творчески модификации. Например готическият реликварий за Трънения венец на Христос и прочутите водоливници (гаргуи) на Нотр Дам дю Пари са добавени при реставрацията на катедралата през 1862 г.



Един от най-прочутите и най-красивите обекти, върху които е работил архитектът, е

замъкът Пиерфонд,

намиращ се в Пикардия. През 14. век Луи де Валоа, херцог на Орлеан, възстановява и разширява намиращият се тук малък замък от 12. век. През 15. век, по време на противопоставянето на Луи XIII и принц Конде, войските на Ришельо слагат началото на разрушаването на замъка. Два века руините остават „без господар“, докато през 1810 г. стават собственост на Наполеон I Бонапарт. Започва някаква реставрация в романтичен стил. На 11.08.1832 г. тук се състои голям банкет по случай сватбата на Луиза, дъщеря на Луи-Филип, и Леополд Сакскобурготски, първи крал на новосформираната белгийска държава.

Като че всеки момент ще се появят рицарите...



Обявен е за исторически паметник от Френското министерство на културата през 1848 г. На 15.07.1850 г. руините са посетени от принц-президента Луи-Наполеон, През 1857 г., вече като Наполеон III, той наема Виоле ле Дук да реставрира замъка с бюджет от 5 милиона франка, 4 от които са от цивилната листа на краля.  Първоначално се е смятало да се реставрира само част от замъка, но през 1961 г. се решава той да стане кралска резиденция за почивка и лов. Реставрацията не е довършена според плановете на архитекта. Абдикацията на краля през 1885 г., шест години след смъртта на ле Дук, спира финансирането на проекта и много от помещенията остават без предвидената полихромна украса. По-късно, макар и с по-бавни темпове, реставрацията продължава, като се използват скиците на Виоле. В момента всяка от осемте кули е украсена със статуя на герой: крал Артур, Александър Велики, Жофруа де Буйон, Исус Навин, Хектор, Юда Макавей, Шарлеман и Цезар.

Юлий Цезар украсява едноименната кула


Вътрешният двор дава достъп до отделните части на замъка


Този „дракон“ всъщност е улук за дъждовна вода


Централният двор дава достъп до различните части на замъка и параклиса. На първият етаж се намират императорската спалня (в кулата „Юлий Цезар“), проектирана от ле Дук, и знаменитата зала „Salle de Preuses“. Тя е внушителна не само с размерите си - 50 м. дълга, 9 м. широка и 12 м. висока, но и с украсата си. С дървената си ламперия залата прилича на обърнат кораб. В двата й края има скулптурни групи - Шарлеман с паладините си, и 9 жени-войни (preuses, warrior maiden, амазонки, валкирии).

Голямата зала прилича на обърнат кораб

Амазонките са на стража


Пиерфонд е замъкът на барон дю Валон дьо Брасьо дьо Пиерфон, по-известен като Портос (Дюма-баща - „Тримата мускетари“, които били четирима).


В криптата е събран цветът на френската аристокрация

Голяма част от скуптурите, въпреки традиционната молитвена поза, са със свои собствени физиономии, характери, а детайлизацията на костюми и прически е като учебник по история на модата. Макар и със съвсем различна насоченост, майстори осветители и озвучители и тук, в криптата, са направили театър с невероятно внушение - посетителят изпитва страхопочитание, дори ако не разбира нито думица френски.

И Анри II е тук...



В едно от помещенията има експозиция, посветена на Виоле ле Дук - чертежи, макети, скици, гравюри…

Дори медалионите на капандурите, проектирани от Виоле, са произведения на изкуството

Много често, заради типичната си визия на средновековен замък, е използван за филмиране, включително на „Гърбавият“ (Le bossu), Посетителите“ (Les Visiteurs), сериалът „Шотлански боец“ (Highlander), „Жана д’Арк“ (The Messenger: The Story of Joan of Arc), „Желязната маска“ (The Man in the Iron Mask). Това е Камелот в английският сериал „Мерлин“ (Merlin), както и инспирация за Wiz Tech Academy в сериала „Магьосниците от Уевърли плейс“ (Wizards of Waverly Place).


Château de Pierrefonds
адрес: rue Viollet-Le-Duc, F-60350 Pierrefonds
GPS: 49.346944, 2.980278
тел.:  +33 (0)3 44 42 72 72
факс: +33 (0)3 44 42 36 59
email: karin.desarnaude@monuments-nationaux.fr
раб. време: 2.05 - 4.09: 9.30 - 18 всеки ден; 5.09 - 30.03: 10 - 13, 14 - 17.30 без понеделник; почива 1.01, 1.05 и 25.12.
цена: 7.50 €, до 18 г. безплатно, продажбата на билети спира 45 мин преди затваряне

До замъка може да се стигне:
  • от Париж: магистрала A 1, изход № 9, шосе D 200 по посока на Compiègne и D 973
  • от Лил: магистрала A 1, изход № 11, шосе D 935 по посока на Compiègne и D 973
  • от Реймс: главен път N 31 към Compiègne и след това шосе D335
  • от Руан: главен път N 31 към Compiègne и след това шосе D 973

Още снимки от © Ема Жунич:
Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-старият манастир в Европа

Човек и добре да живее, трябва да плаща данъци. Помолиха ни да платим таксите на някакъв имот в Чирпанско. В Стара Загора не можели да приемат плащането, защото било към друга община, а по банков път не било препоръчително, защото преводите се губели и задълженията оставали да „висят“ (sic!). Това, от своя страна, ни позволи да реализираме отдавна планираното посещение на Най-старият манастир в Европа, който се намира край чирпанското село Златна ливада. Смята се, че манастирът край Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните комунистически активисти и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той лъснат като за църковна служба, твърдят

Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin , който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс). От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в начало

Римският мост край Дъбово

На север от с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж, се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори - Руският път. Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм. Гара Дъбово свързва основната ж.п. линия София - Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и