Насам-натам, и в други посоки

Тръгнахме към Карлово да посетим някакво мероприятие, което от началото на седмицата се провеждаше в Градската художествена галерия. Кой да ти знае, че в събота и неделя, дните, в които гостите на града биха я посетили, галерията… е затворена! Помотахме се из центъра, огледахме руините на построената от Евлоги Георгиев вълнено-текстилна фабрика и подарена на града (групов паметник на културата и архитектурното строителство, явно неприоритетен) и решихме да отскочим до намиращото се на двадесетина км Христо Даново. Буквално с последните къщи на селото започва Национален парк „Централен Балкан“. В началото на парка се намира водопадът „Сувчарско пръскало“, обявен за природна забележителност през 1965 г. За да стигнете до пръскалото имате две възможности: 1. Паркирате автомобила си в центъра на селото. Оттам трябва да се върнете обратно по пътя, по който сте дошли и да завиете на ляво по първата пресечка след църквата, която остава вдясно от вас. 2. Завивате по третата асфалти

В средата на 20-ти век хиляди са принудени да опразнят къщите си и да се изнесат далеч от дома. Изселването на цели райони е с цел изграждане на язовири с ВЕЦ-ове, които да дадат мощен тласък на плановата социкономика. Така се е случило при изграждането на язовир Копринка (Георги Димитров), при Чаталка (недостроен и до днес), както и на много други места. Това е съдбата и на село Запалня, чийто останки лежат на дъното на яз. Жребчево. През 15 в. селото вече съществува, споменато е в турски документ от 1472 г. При неочаквано прииждане на р. Тунджа било пометено от водата, а голяма част от жителите му загинали. Оцелелите след потопа основали ново село и го нарекли Азаплу/Азаблу (в превод от турски – мъка, страдание), а в последствие названието се побългарило в Запалня. Язовирът е строен през 1959 – 1966 г. Краят на селото е през 1962 г., а пълненето чашата на язовира и окончателното заливане на Запалня, Жребчево и Долно Паничарево става през 1965 г. От мъртвото село са оцелели изостав