Насам-натам, и в други посоки

Тръгнахме към Карлово да посетим някакво мероприятие, което от началото на седмицата се провеждаше в Градската художествена галерия. Кой да ти знае, че в събота и неделя, дните, в които гостите на града биха я посетили, галерията… е затворена! Помотахме се из центъра, огледахме руините на построената от Евлоги Георгиев вълнено-текстилна фабрика и подарена на града (групов паметник на културата и архитектурното строителство, явно неприоритетен) и решихме да отскочим до намиращото се на двадесетина км Христо Даново. Буквално с последните къщи на селото започва Национален парк „Централен Балкан“. В началото на парка се намира водопадът „Сувчарско пръскало“, обявен за природна забележителност през 1965 г. За да стигнете до пръскалото имате две възможности: 1. Паркирате автомобила си в центъра на селото. Оттам трябва да се върнете обратно по пътя, по който сте дошли и да завиете на ляво по първата пресечка след църквата, която остава вдясно от вас. 2. Завивате по третата асфалти...

Фотиново е разположено на изток от връх Баташки Снежник, на двата бряга на река Фотинска, на около 24 км от гр. Батак и на 10 км от село Нова махала. Пътят е нов, без дупки след Нова махала. Информация за село Фотен като българско село се открива за пръв път в писмените източници около края на 16-ия век. В селотото има много мостове, минаващи над реката, които датират от Средновековието. Пътеката за водопадите започва от двора на гатера долу, в ниското, край (41.882772,24.3552897) Фотинска река.  Върви се по селския път, който следва реката. Почти веднага след гатера следва първата местна забележителност - т. нар. Римски мост, който прехвърля реката. След десетина минути ходене се стига до хубави полянки вляво и дървено мостче, водещо до беседка, построена на малко хълмче вдясно. Около пътя са израснали хубави лески.  След около 30 мин. се стига до беседка вляво, построена по европроект. Изградена е (по идея) до малко поточе, приток на реката, но то (поточето) не се е...

Миналата година в края на август отново се отправихме към яз. Доспат . Тъй като, както обикновено, имаше реална възможност да си тръгнем по-рано и да не успеем да посетим набелязаните дестинации, решихме поне на отиване да видим водопада в Устина и евентуално крепостта в Кричим.  Е, не успяхме да реализираме всичко, но поне открихме къде е водопадът. Устина е малко село в Пловдивско, между Перущица и Кричим. Тук се е намирало през II в. пр.Хр. важното тракийското селище Бесапара. За съжаление, откритите колонади и гробници са под водите на местния язовир. По-малките предмети са в Пловдивския археологически музей. Оттук е и минавал третият трансевропейски римски път, довършен от Траян, от Панония към Беломорието. За това свидетелстват и старите римски мостове в центъра на селото. Тук Юстиниан Велики построява (върху по-старо укрепление на бесите) една от най-важните за отбраната на северните склонове на Родопите крепости - Юстина. Времето в края на август беше сухо и горещо, ...

Русалийският проход е най-високият в Централния Балкан. Достига до около 1500 м н.в. като разделя двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския. Той свързва Северна България (гр. Априлци) с Южна (с. Тъжа). Дължината му е около 35-40 километра (по коларски път). По времето на социализма наоколо имаше доста ведомствени почивни станции, а и около вр. Триглав ежегодно се провеждаха армейски радиотренировки. Тогава пътят беше що-годе асфалтиран. Това е бил транспортен коридор още от римски времена. От южната му част се намират хижите „Русалка“, „Триглав“, „Мандрата“ и „Тъжа“. Проходът е известен и като Мара Гидик („Хубавата Мара“), старото име на вр. Русалка. Има и съответните легенди: Княгиня Кера Тамара, сестрата на цар Иван Шишман, на път за Одрин, към харема на султан Мурад I, минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъж...

Искахме отново да посетим  района на Триград , да се порадваме на красотата на природата и да избягаме от жегата. За съжаление се оказа, че в любимата ни хижа „Триградски скали“ не се приемат домашни любимци, а за да резервираме нещо друго вече бяхме закъснели. Затова запазихме стая за две нощувки в къща за гости „Фамилия“ в Самоводене, като идеята беше първия ден да посетим водопадите в околността, а на втория - манастирите (и няколко водопада) по посока на гр. Елена и към Стара Загора. Общата дължина на маршрута се оказа около 415 км (по километраж, вкл. пътуването до Самоводене и връщането до Стара Загора). Къщата за гости се намира на главния път Търново - Русе, но шумът от преминаващите коли не се чуваше, защото стаята ни гледаше към двора. По резервация трябваше да се настаним във вероятно по-луксозна стая на етажа, с балкон, но домакините бяха така добри да ни предложат приземна стая с излаз към двора, за да е по-удобно на домашния любимец. Къща за гости „Фамилия“...