Пропускане към основното съдържание

Фотинските водопади

Фотиново е разположено на изток от връх Баташки Снежник, на двата бряга на река Фотинска, на около 24 км от гр. Батак и на 10 км от село Нова махала. Пътят е нов, без дупки след Нова махала. Информация за село Фотен като българско село се открива за пръв път в писмените източници около края на 16-ия век. В селотото има много мостове, минаващи над реката, които датират от Средновековието.
Пътеката за водопадите започва от двора на гатера долу, в ниското, край (41.882772,24.3552897) Фотинска река.  Върви се по селския път, който следва реката. Почти веднага след гатера следва първата местна забележителност - т. нар. Римски мост, който прехвърля реката.


След десетина минути ходене се стига до хубави полянки вляво и дървено мостче, водещо до беседка, построена на малко хълмче вдясно. Около пътя са израснали хубави лески.  След около 30 мин. се стига до беседка вляво, построена по европроект. Изградена е (по идея) до малко поточе, приток на реката, но то (поточето) не се е съобразило с евродирективите и е подкопало беседката, като я е направило почти неизползваема - поредният пример за “правилно усвоени пари”, вероятно от правилните хора, като резултатът не носи никаква полза на обществото.
Около 45 мин след тръгването се преминава през мост, който не изглежда много стабилно, но това явно не смущава когото трябва.


Реката остава вляво, в дерето, а пътят леко се изкачва. След следващия завой в подножието на скалата вляво има беседка и огнище, както и плоча, информираща ни за лобното място на първия родопски партизанин.


По-нанатък има нова чешмичка с паметна плоча, от която може само да се разчете, че е в памет на Ахмед. След 50 м е беседката и информационната табела за водопадите (41.890980,24.384897).
Много приятно впечатление ни направи монтираната на беседката и заредена (!) аптечка, та дори и очила, за да могат хора с проблеми (евентуално) да разчетат указанията върху опаковките на медикаментите.


Оттук пътеката тръгва стръмно надолу, като се разклонява - за първия водопад - вляво, за втория и третия - вдясно. Първият водопад се вижда най-добре от импровизираната наблюдателна площадка срещу него. Особено ни впечатли тъмночервеният цвят на скалата вдясно долу, в коритото на водопада.


Към другите водопади пътеката става малко екстремна, тъй като преминава по тесни и стръмни места, повечето влажни и доста хлъзгави и прекосява Фотинската река през мостче. Тук също има разделяне на пътеката - вляво към водопадите и вдясно - към яз. Въча.
Третият водопад, макар и по-нисък от първия, изглежда по-пълноводен.


За да се види добре вторият водопад, трябва се изкачите по пътечката, започваща от мостчето и издигаща се нагоре, вдясно от водопадите, и водеща до върха на надвисналата скала - така можете да го гледате отвисоко. Той е най-висок от трите и най-красив. Оттук могат да се видят и трите Фотински водопади едновременно.


Пътят на обратно е малко по-бавен предвид изкачването.


Фотински водопади
адрес: BG-4571 Фотиново
GPS:    41.882772,24.3552897 (начало на пътеката)
        41.890980,24.384897 (информационна табела)
        41.891553,24.384515 (1. водопад)
        41.891889,24.385249 (2. и 3. водопади)

Целият маршрут може да бъде видян тук, а трекът да бъде свален оттук.

Още снимки:
Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Един уикенд в Търново

За празника на Велико Търново решихме да направим обиколка из района, да насочим вниманието на младото поколение към забележителностите на България и да си спомним места, които сме посещавали преди много години. Допълнителен стимул да изберем точно тези дати бяха безплатният вход за музеите и шоуто „Звук и светлина“. Ден първи, събота, 22.03.2014 Паркирахме на края на ул. „Хаджи Димитър“, на кръстовището, където тя преминава в Ул. „Гурко“ (А) GPS: 43.08356, 25.63902 Улица „Гурко“ пази традициите на Велико Търново Една от главните улици на стария град, която пази оригиналния дух на Търново. Носи името на руския генерал, освободил Велико Търново и посрещнат от населението на тази улица. Къщите са налепени като лястовичи гнезда над реката, като основите на едни се допират до покривите на други. Слава Богу, запазена е старата архитектура и не видяхме нито една сграда в стил „Ранен мутро-барок“. Всяка педя свободна земя между къщите е с цветя и лозници. Улицата...

Из Светите земи (1)

В семейството на жена ми съществува приказка за някоя прекалено спестовна жена: „У-у-у, ще става хаджийка!“. За добро или за лошо, но преди доста години бях обещал на моята спестовница, че ще я направя (някой ден) хаджийка. Сега дойде времето да изпълня обещанието си. При избора на екскурзия бяха поставени няколко ограничителни условия: Задължително да включва Йордания и колкото може повече от Йордания; Да бъде извън дните около католическия и православния Великден, когато тълпи екзалтирани вярващи тръгват да посещават Божи гроб; По възможност да е в период, малко или много съвпадащ с някоя от ученическите ваканции. По съвет на нашия турагент „ Валден Тур “ избрахме офертата на „Elfy Tours“ за стандартната програма . Фирмата предлага и „разширена“ такава, на практика на същата цена, с посещение на Червено море и Масада, но някои от позициите в офертата бяха пожелателни - „при възможност…“ или „ако остане време…“, а и датите не отговаряха на желанията ни. По-късно разб...

Събори и сборища

Бяхме попреключили със забележителностите около Смолян, но се „появи“ Роженският събор. След огромната рекламна кампания нямаше как да не се амбицираме и да не пожелаем да присъстваме, макар и само за ден, на това уникално събитие. Тръгването от Ст. Загора беше планирано да бъде преди 06:00, за да пристигнем на Рожен около или след 09:00, предвид очакваното задръстване между Асеновград и Рожен. За щастие, мрачните прогнози не се оправдаха, или поне не там, където очаквахме. Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската стра...