Асеновият камък и Перистера

От няколко години насам прекарваме последната седмица на август в Родопите. Пътят ни обикновено минава през (покрай) Кричим, но все не намирахме време да посетим

Асеновия камък и Иванковата крепост

над града. Началото на селището се свързва възникването на двете ранновизантийски крепости (4-6 в.), разположени на двата бряга на р. Въча, в началото на пролома. Възможно е историята му да започва от по-ранни времена, предвид античния град, намиращ се източно от града и носещ името Драговец.

Двете взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината, се намират на мястото, където Въча напуска Родопите. Първата се нарича „Малкото кале“ и е разположена на десния бряг на реката, а втората - на левия и носи имената „Кричим“, „Голямото кале“ или „Иванковото кале“. Строена през два периода -  ранновизантийски и български (по времето на хан Крум). Разрушена е през 15 век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна).

Голямата забележителност е „Камъкът на цар Асен“, на който е изсечен изключително ценния за историята Кричимски надпис, отлично (sic!) запазен и днес. С известна доза въображение може да се прочете: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Тъй като не е ясно за кой от Асеневците, 1st или 2nd (или както вече е модерно да се казва, дори в НС, ай или ай ай), и за кой поход и победа става дума - този от 1190 г. или от 1230 г. ...можем да считаме, че този надпис е средновековен вариант на сакралното „Пиши к@р и да си одиме!“

©wikipedia

Камъкът и (останките от) крепостта се намират в нещо, носещо гордото име „Поддържан резерват „Изгорялото гюне“. Като видиш табелата на резервата, започваш да се чудиш: Какво ли щеше да бъде, ако резерватът не беше поддържан?!

От посещението на Иван Петрушев през 2016 г. нищо не се е променило, не и към добро.

Най-удобно е да се паркира на гърба на църквата „Св. Козма и Дамян“ на края на града. Оттук започва път, някога посипан с трошен камък, към резервата. Отдолу крепостта може да се разпознае по избелялото знаме, окачено на стената.

На около 200 м от началото вдясно има няколко стъпала (42.0405095, 24.4639763), от които започва пътека, която отначало е успоредна на пътя, а после „забива“ стръмно нагоре. Има си и „маркировка“.

Пътечката многократно се разклонява, а ние се стремяхме да вървим по по-утъпканото и по-мръсното отклонение. Където имахме възможност, обозначавахме маршрута с пирамидки от камъни. Стигнахме до марашасала черешова градина и тук открихме една от табелите, поставени от Юлия Вукова през 2016.

Покрай изоставено лозе, в подножието на скалите, се вие пътека, която с няколко разклонения, някои стръмни, други - по-полегати, ни отведе до върха.

Не рискувахме да се катерим много-много по скалите и стените, защото няма никакво укрепване и обезопасяване, и рискът от падане в дерето е доста голям. Оттук се открива прекрасна гледка към долината на Въча и Кричим, и към ридовете на Родопите.

Не можахме да се ориентираме накъде да продължим за Камъка, затова слязохме пак на пътя и продължихме нагоре. На първата по-голяма отбивка вдясно (42.0360054, 24.4660514) продължихме нагоре и след няколко грешни хода намерихме Асеновия камък.

По-късно установихме, че тази пътека е вече отбелязана в OSM от Squiffy преди няколко години. От информационната табела, не позоваваща се на авторитети, научихме, че камъкът вероятно е бил под Д-то на Иван Асен II.

В името на проучването решихме да се върнем към крепостта, за да намерим краткия път между двата обекта. Преминахме през полянка, край импровизирана чешма и намерихме втора табела на Юлия, скрита в шубраците. Продължихме и след малко стигнахме отново до черешовата градина, спомената по-горе. Опитахме се да обозначим посоката с каменна „стрелка“, дано се запази на полза роду.

Църква „Св. Козма и Дамян“

адрес: BG-4220 Кричим, ул. „Георги Бубаров“ 5

GPS: 42.041664, 24.463682

Иванково кале

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: 42.038762, 24.462706

Асенов камък

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: : 42.0356116, 24.4629545

След слизането от баира продължихме към град Пещера, където посетихме

крепостта „Перистера“,

ранновизантийско военно укрепление. Археолозите я датират към 4 в. до приблизително 7 в. включително. Разполагала е с цитадела, вътрешен град и подградие с обща площ от 24 дка. На същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище.

Крепостта е 15 дка, а цитаделата - 3 дка. Проучванията ѝ започват през 2007 г. от доц. Бони Петрунова по инициатива на НИМ. Крепостната стена е с дължина 253 м и (предполагаема) височина 14 м. Покрай нея са открити основите на 28 помещения - складове и казарми.

Планът на цитаделата е уникален. Двете източни кули са оформени като еднокорабни църкви. В тях войниците са се молели преди битка. И са отправяли благодарност към Бога след победа. Освен тях имало още 4 кули - три правоъгълни и една триъгълна. Над 300 уникални находки са открити по време на разкопките - монети, фрагменти от надписи, накити, мраморни детайли от сградите, съдове от глина и стъкло, бронзово кандило с кръст, бронзови ножове, части от стрели, копия, теглилки, шивашки предмети от кости и др. Сред тях са златни монети от времето на император Юстиниан от 6 в. Те потвърждават значението на крепостта от древността. Тук могат да се видят „първите хладилници“ - долиуми - огромни керамични делви, в които някога са били съхранявани жито и други хранителни продукти.

Името на крепостта произлиза от гълъб - перистера (περιστέρι) на гръцки. В центъра на цитаделата има мегалит, наподобяващ птицата. Според информационната табела, в него се е вселил духа на местната тракийска девойка Перистера (sic!).

Според друга легенда за „Перистера“ когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете да изградят цитадела. От хълма „Света Петка“ литнало ято гълъби и така посочило мястото, тъй като гълъбът е символът на Светия дух.

След разкопките крепостта е консервирана, реставрирана и облагородена. Цитаделата и крепостните стени са „запечатани“, за да се запазят от климатичните промени. Южната кула е триетажен музей.  Проектът се реализира от община Пещера и е на стойност 3506696. 12 лв. Осъществява се с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Слава Богу, при усвояването на евромилионите местната управа не се е подлъгала да прави бутафории от итонг и пластмасови панели, като на други места.

В бъдеще се очаква намиращите се от запад сгради на бившите казарми да бъдат адаптирани като хотели, ресторанти, магазини, културно-информационен център и всичко друго, нужно за една модерна туристическа инфраструктура. В двора на някогашния военен обект в подножието на хълма ще има алея на старите занаяти, съществували в Пещера. Тя ще е по подобие на улиците в Етъра.

На разположение на посетителите има безплатен паркинг.

Крепост „Перистера“

адрес: 4550 Пещера

GPS: 42.037405, 24.303524

цена: 4/2 лв

печат 100 НТО: да

Още снимки:

България: Кричим (2018-08-27 Иванково кале и Асенов камък)

България: Пещера (2018-08-27 Крепост Перистера)