Ден 6: Аман - Йерихон - Каср ал-Яхуд - Кумран - Мъртво море - Витлеем - нощен Йерусалим
Сутринта рано се отправихме на път. В програмата ни беше панорамна обиколка на Аман и посещение на цитаделата на града, след което трябваше да се върнем в Израел.
Крепостта на града (Jabal al-Qal'a, جبل القلعة), е с Г-образна форма и се намира на един от 7-те хълма (jabal), на които е бил разположен старият Аман (в момента градът е на 28 хълма). Оттук има прекрасен изглед към града, като на север, на около 4 км, се вижда 127 метровия пилон (Raghadan Flagpole) пред кралския дворец, на който се вее йорданското знаме с размери 60 х 30 м. При издигането си на 10.06.2003 г. пилонът е държал световния рекорд за най-висок пилон без допълнително укрепване. И днес е в първата десетка в света по този показател.
Археологическите разкопки, по-сериозно водени от 1920 г. насам, откриват следи от население от 15 в. пр.Хр - средата на бронзовата ера. Въпреки италианските, испанските, британските, френските и йорданските археологически експедиции, голяма част от цитаделата не е проучена. Все пак са известни периодите, в които мястото е било владяно от „великите“ цивилизации - от желязната ера, когато градът се казвал Рабат-Амон и е бил столица на амонитите, укреплението е било във владение на асирийци, вавилонци, перси, елини, набатейци, римляни, византийци, омаяди, абасиди, фатимиди, аюбиди, мамелюци, отоманци... През различните периоди и името му се сменя на Филаделфия и Аман. След завземането ѝ от отоманците през 1516 г. цитаделата е в забвение до 1878 г., посещавана спорадично от номадите бедуини. Въпреки това тя се счита за едно от селищата с най-дълъг период на постоянно обитаване в световен мащаб.
Според табелата крепостта отваря за посещение в 8.00, но - да не забравяме и ориенталските традиции - отвориха около 8.30. Жива илюстрация за разликата между между yavaş-yavaş и mañana*! Цената на билета, според ръкописната добавка, е 3 JD.
В археологическия комплекс има поставени много табели и информационни табла на английски и арабски езици, обясняващи отделните обекти или периоди от развитието на града. За главни забележителности се смятат Храмът на Херкулес, византийската църква и Омаядския комплекс.
Цитаделата е укрепяна от римляните през 150 г. и след това значителни подобрения на крепостните стени са направени от омаядите, през 730 г. Тя никога не е имала собствени водоизточници. Сложната водосъбирателна и и рециклираща система също е построена през 730 г. При изграждането на откритата цистерна „бирка“ (или „sahrij“) са използвани материали от постройки от по-ранни периоди. Диаметърът ѝ е 17.5 м, а дебелината на стените надвишава 2.5 м. Обемът ѝ е 1370 м3 вода. Пълнила се е от стичащата се по покривите на околните сгради дъждовна вода или от отточните канали на павираните улици около нея. Колоната в средата ѝ е служела за измерване на водното ниво. Водата се е използвала за баните, тоалетните и за други нужди. Открит е преливник, който е отвеждал излишната вода през отвор на източната крепостна стена. Баните („hammam“) са съвсем наблизо. Студените, горещите и топлите помещения са били богато декорирани с полиран камък, мрамор, мозайки и фрески. За жалост, почти нищо от украсата не се е съхранило. Баните са имали дискретен северен вход, използван от везира и семейството му, и голям публичен вход от южната страна на входната зала.
До цистерната и банята се намира Омаядският дворец (al-Qasr, القصر), който много прилича на джамия без минаре. Построен е върху по-стара византийска сграда, като запазва кръстовидния ѝ план. В куполната чакалня посетителите са изчаквали срещата с везира и са минавали проверка. Отличната ѝ акустика е позволявала да се подслушват личните им разговори.
Дворецът, пазарът („сук“), банята и малка джамия са образували дворцовия комплекс, определен за владетеля, семейството му, охраната, антуража и служителите. Обикновените жители са живеели в долната част на хълма. През 749 г. силно земетресение разрушава комплекса. По-късно абасидите възстановяват част от сградите, но никога те не достигат предишния си блясък.
Византийската базилика и Омаядския дворец
Византийската базилика е била трикорабна, с полукръгла абсида в източния край. Построена е през 6 в. Колоните с коринтски капители са взети от храма на Херкулес. Подът на централния кораб, типично за епохата, е мозаичен. В момента се реставрира и консервира извън цитаделата. В страничните кораби има правоъгълни помещения, използвани по-късно от омаядите, вероятно за складове. Те са използвали и откритата цистерна в двора на църквата.
Храмът на Херкулес е изграден по същото време, както и амфитеатърът в подножието на крепостта - през 162 - 166 г., когато управител на римската провинция Арабия е бил Юлий Марциан (Julius Geminius Marcianus). Пред сградата е стояла 13-метрова статуя на Херкулес, от която сега са останали части от пръстите и лакътя.
В цитаделата от 1951 г. се намира Йорданският археологически музей. Макар и със сравнително малка колекция, той има какво да представи на любознателния турист. Една от основните забележителности е т.нар. „Надпис от Аманската цитадела“, който представлява каменна плочка с размери 26 х 19 см. Открита е през 1961 г. и първата публикация за нея е от Зигфрид Хорн през 1968 г. Датирана е към 800 г. пр.Хр. и е най-старият надпис на амонитски език. За съжаление части от плочката липсват и 8-те реда с 93 букви, които вероятно образуват 33 думи, все още не са разчетени. Лично на мен най-голямо впечатление ми направи черепът със следи от трепанация (3000 г. пр.Хр.). Проблемът е в това, че трепанациите са били няколко, предните са зараснали, т.е. пациентът е преживял операцията. Да не би „дивашките“ шамани да са били по-ерудирани от „висококвалифицираните“ ни хирурзи?!
След Аман потеглихме на запад - към граничния пункт Крал Хюсеин - Аленби (Crossing King Hussein Bridge/Allenby Bridge). И от двете страни на границата личните автомобили са забранени, разрешено е движението само на таксита със специално разрешение и совалкови автобуси. Интересното е, според Google Maps, които често използвам за създаване на илюстративна карта на маршрутите, тук няма възможност за преминаване от Йордания в Израел и обратно. И преди ми се е случвало (все пак Google е американска компания) стратегически обекти, като напр. резиденцията на американския командващ край SHAPE, Белгия, да се появява на сателитните снимки като бяло петно. Но не предполагах, че това се отнася и за партньорски/приятелски държави като Израел. Всъщност много от обектите в Палестинската автономия (Западния бряг) според Google са недостижими по шосе. За радост при HERE WeGo Maps (бивша собственост на Nokia) този проблем не съществува и картата в този материал е от там.
Сбогувахме се с Хинди и, докато изчаквахме, влязохме в малък безмитен магазин. Алкохолът и шоколадовите изделия са доста скъпи, но цигарите са почти без пари - стек Karelia е около $6, т.е. левче кутията. Все пак не трябва да се прекалява, защото евреите не ги обичат тези работи. От йорданска страна преглеждаха само паспортите, но от израелска се преглеждаше багажа и в някои случаи имаше и индивидуална проверка.
След излизането от граничния пункт отново се срещнахме с Елик и Набил, които ни чакаха, за да продължим към Йерихон.
Йерихон (أريحا, יְרִיחוֹ, Ίεριχώ) се намира на около 7 км западно от река Йордан (и границата), на 12 км северозападно от Мъртво море и само на 30-ина км североизточно от Йерусалим. Валежите остават в Юдейските планини около Йерусалим и не достигат до Юдейската пустиня („Пустинята на сянката“). Сухият и топъл вятър допълнително дехидратира пустинята. Понякога има проникване на влажни въздушни маси от Мъртво море и Моавските планини. Йерихон е оазис в пустината. В юдейските текстове е известен като „Град на палмите“ (Ир ха-Тмарим). Според една от теориите, името му идва или от хаанската дума Reaẖ - благоуханен, заради градините, или от Yareaẖ - Луна, тъй като е бил център на езическото поклонение към Луната.Това е територия на Палестинската автономия, която няма собствена полиция, войска и летище. По принцип достъпът на евреите до нея е след сложна разрешителна процедура.
Йерихон (според Елик) е най-дълго съществувалото в света селище с постоянно обитаване - около 9000 г. Руините на древния град лежат на запад от съвременния. Открита е 8-метрова кула, датирана към 8400 - 7300 г. пр.Хр. Двойните крепостни стени са единствените в Палестина, но са нещо типично за хетските отбранителни съоръжения. През 1250 г. пр.Хр. това е първото място в Обетованите земи, което виждат евреите след преминаването на река Йордан. Крепостните стени се срутват под звука на тръбите и Исус Навин заповядва да бъде изклано цялото население (с изключение на една блудница и семейството ѝ, тъй като тя приютила съгледвачите му). Всичките скъпоценности на града били определени за религиозни цели. Само един от войните се полакомил и взел от златото, след което и той, и цялото му племе били избити. Тук са били зимните дворци на Хасмонеите (Макавеите) и на Ирод Велики с пищно украсени зали, басейни и бани. Част от комплекса е била и най-старата синагога (Wadi Qelt), откривана досега в Израел - от 70 - 50 г. пр.Хр.
Северно от града се намират руините на византийски град и на двореца на омаядския халиф Хишам ибн Абд ал-Малик. Учените предполагат, че в околните хълмове се крият археологически ценности, сравними с „Долината на царете“ в Египет.
На запад от Йерихон се издига Планината на изкушенията (The Mount of Temptation, Mount Quarantania, Jabal al-Qarantal - от латински „40 дни“, а оттук и думата „карантина“), по-скоро хълм, висок 366 м., където според три от евангелията Христос прекарал 40 дни в пост и молитва, като отхвърлял изкушенията на Дявола. На средата на хълма се намира гръцкия православен Манастир на изкушението (Μοναστήρι του Πειρασμού, Greek Orthodox Monastery of the Temptation, دير القرنطل, Deir al-Qarantal). Според Елик обаче манастирът е руски. Основан през 340 г. от Харитон Изповедник. Манастирът многократно е разрушаван и изграждан наново, като за последен път - след посещението на Великия княз Николай Николаевич (главнокомандващ на действащата армия по време на руско-турската война) и свитата му, с руски дарения. В пещерата на върха, над камъка, над който (предполагаемо!) се е молил Исус, е изграден малък параклис. Тук започва в световен план отшелничеството - в опит да бъдат изпитани мъките Христови и да бъдат преборен Дяволът. През 1998 г. австрийско-швейцарска фирма построява 1300-метров кабинков лифт, за да облекчи посещението на манастира от поклонниците, които се очаквало многократно да се увеличат през 2000 г.
В Йерихон, съгласно легендата, се е запазило дървото на Закария, на което той се качил, за да види Христос. След срещата с Божия син таксидиотът станал добър човек. Според Елик височината му (на митничаря, не на дървото) била 1.35 м, а дървото било ясен. В други текстове това бил платан (чинар). Според синодалния канон е приет преводът „(йерихонска) смокиня“, поради най-близка родственост с вида Ficus sycomorus. Дървото се намира на територия, принадлежаща на Императорското Православно Палестинско общество, основано през 1882 г. Там, където е бил домът на Закария, се намира църковен имот, носещ името „Йоан Предтеча“ и служи за настаняване на поклонници. При разкопки през 1891 г. са открити колоните на гръцки храм от 6. в., каменни плочи с изображения на светци и надписи на гръцки. През 2000 г. по нареждане на Ясер Арафат имотът е трябвало да бъде предаден на Руската православна църква. Съвсем (ама съвсем!) случайно минаващите през Йерихон две монахини, американски гражданки, се затварят в имота, като искат съдействието на американски дипломати за проваляне на предаването. Още по-случайно едната от тях, Мария Стефанопулос, е сестра на Георгиос Стефанопулос, съветник на президента Бил Клинтън. Юридически имотът отново става руски чак през 2008 г.
Сътрудничеството на Русия с Палестина продължава и до днес. На 18.01.2011 г. от Дм. Медведев и М. Абас е открит руски музейно-парков комплекс. По-късно на името на Медведев е кръстена и една от улиците на града.
За съжаление, ние не можахме да видим на практика нито една от забележителностите на Йерихон. След преминаване през крайните квартали на града спряхме на малък площад в подножието на Планината на изкушението. Според табелите оттук разстоянието до манастира е 1.3 км, но ние можахме да го видим само отдалеч. Задоволихме се с посещение на намиращия се наблизо магазин за сувенири, където се предлагаха фурми и мед от тях, с които е известен Йерихон. Друга особеност е, че това е градът, разположен на най-малката надморска (по-правилно би било да се казва „подморска“) височина: - 250 м.
След кратката почивка продължихме към Касер ал-Яхуд (Qasr el Yahud, Kasser/Qasser al-Yahud/Yehud, قصر اليهود , קאסר אל יהוד , „Castle of the Jews“) , където според вярванията евреите са прекосили р. Йордан и където е кръстен Исус. Тук се е възнесъл с огнена колесница св. Илия. Реката, противно на очакванията ни, се оказа една кална локва, в която между тръстиките плуват нутрии. Граничната линия представлява въже с поплавъци, опънато по средата ѝ. Районът е ограден с телена ограда, по която висят табели, предупреждаващи за мини. Допреди няколко години това е било напълно забранен район, тъй като е бил любимо място за влизане на арабски терористи в Израел. При това те са проявявали завидна изобретателност, като са използвали какви ли не средства, влючително делтаплани. От йорданската страна не видяхме хора, но на израелския бряг имаше охрана - младежи, момче и (хубаво) момиче, въоръжени с М16. Проектът за развитие на района, започнат преди честванията на 2000 г., е забавен заради Втората интифада през септември 2003 и голямото наводнение от 2003. През 2000 г. папа Йоан Павел II каца с хеликоптер тук и при засилени мерки за сигурност води частна литургия.
Елик многократно ни напомни, че трябва да сме благодарни, защото посещението на еврейския бряг е безплатно, а на йорданския има такса.
Специално за поклонниците се продават бели роби ($8-10), които се потапят в реката, а след това не се перат и не се носят повече. Доста от хората с див ентусиазъм нагазиха в реката и пълнеха бутилки с мътилката. Не знам дали са се почувствали по-добре от това, но изглеждаше глупаво.
Следващият обект, който посетихме, беше археологическият парк Кумран (Qumran, קומרא , خربة قمران, Khirbet Qumran).
Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са открити съвсем случайно от козари в невзрачна пещера през 1947 г. край древното селище Кумран, просъществувало едва 200 г. - между 134 г. пр.Хр. и 68 г., когато било разрушено по време на Първата римо-юдейска война. По-късно се оказва, че става дума за 981 различни текста на иврит, арамейски, набатейски и гръцки езици, скрити в 11 пещери. Писани са основно на пергамент, но има и такива на папирус.
Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, и буквално представляват съкровищница за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третият най-стар оцелял до днес ръкопис на Стария Завет, наред с неканонични и небиблейски ръкописи. Част от ръкописите са унищожени още от откриването им. Всички известни ръкописи са публикувани, но един от основните изследователи, Ролан де Во, вместо стандартен археологически отчет публикува свои интерпретации на откритията си, като находките и досега, 45 г. след смъртта на Во са недостъпни за науката и обществеността. Това подхранва много конспиративни теории, като любимата ми е, че България, Тракия, Ямбол и Кабиле са сътворенческият управленчески център на Земята и човешката цивилизация. Свитъкът, условно озаглавен „Библията на Нефилимите“ или „Библията на Пазителите“, датиращ от 300 г. пр. Хр. разказва историята на Енох – дядото на Ной, описан като пророк, който е дошъл на Земята от звездите. Текстът разказва как в дълбока древност на Земята са кацнали ангели, които са се съвкупявали с обикновени жени. Техните наследници са наречени Нефилими – гиганти, които са на практика хибриди между небесните същества и хора. Всичко това се е случило в свещената земя. Чак сега става ясно, че тази свещена земя не е в Близкия изток, а край древния град Кабиле. Точно този район е бил цитиран от древния анонимен автор като „най-важното място на планетата“, откъдето Пазителите са командвали света!
Проведените археологически разкопки откриват много съдове, еврейски ритуални бани, помещения за хранене, гробища.
Основната версия (подкрепена от филма, който гледахме при влизане и от Елик) е, че това е религиозен център на сектата на есеите. Кумран се намира в края на „път без изход“ на брега на морето - идеално място за тези, които търсят усамотение. Есеите, според Филон Юдейски, Йосиф Флавий и Плиний Старши, е секта, наброяваща около 4000 души. Това е някаква форма на колективно отшелничество - есеите са отвратени от околния свят и упадъка на нравите, живеят в затворени общности, като не създават семейства, приемат след изпитателен срок и „чужди“. Има доказателства, че за няколко години в Кумран е живял мъж, за който се предполага, че бил Йоан Кръстител. Той напуска селището, вероятно защото неговите разбирания са били доста по-радикални от тези на есеите.
Има и нерелигиозни тълкувания - че това е крепост на Хасмонеите, богаташка вила или търговско селище.
На изхода на археологическия парк има търговски център, включващ ресторант на самообслужване и магазин за сувенири и козметични продукти, изработени с естествени съставки от Мъртво море. Дали защото сме естествено красиви или защото сме пълни невежи относно продуктите за разкрасяване, но цените ни се сториха бомбастично високи.
След посещението на Кумран се отправихме към плажа Калиа, който е в територията на едноименния кибуц (незаконен според палестинците). Kalya (קַלְיָה) е производно от kalium, латинското име на калия, който е широкоразпространен в района. Думата е и акроним на „קם “לתחייה ים המוות (Kam Litkhiya Yam HaMavet) или „Мъртво море ще се върне към живот“. Тук, срещу вход от 95 NIS, можахме да се отдадем, поне част от групата, на „блаженството“ да се топнем в Мъртво море. Достъпната част от морето е с площта на баскетболно игрище и дълбочина до коляно.
Морето е пълно с нещо като лугата в Поморие. Препоръчва се тялото да се намаже с нея, да се остави да изсъхне, и след това да се отмие. Не знам, колко е лечебна тази кал, но доста от жените от групата, най-ревностни в желанието си за подмладяване, се оплакваха след това от обриви и екземи.
На брега има разположени пластмасови шезлонги и чадъри. Нямам информация, дали са безплатни (малко вероятно), но може би в края на деня решиха, че можем да поседнем гратис. Има и няколко заведения (доста скъпи), като разположеното на плажа се рекламира като „най-ниско разположения бар в света“.
След „плажуването“ се отправихме към, както си мислехме, Йерусалим. Оказа се, че само минаваме в покрайнините на града и се отправяме към Витлеем. За целта се минава през контролно-пропусквателни пунктове, които са на няколко места по оградата, разделяща палестинците и евреите. Мислехме, в рамките на шегата, да се обадим на 112 и да кажем, че сме отвлечени без предупреждение в Палестина. Когато споделихме замисъла си с представителката на туроператора, се (д)оказа, че чувството й за хумор е ампутирано още при отрязването на пъпната връв, така че зарязахме идеята.
Не знам по каква причина, но всеки път при преминаване на КПП-тата, Елик напускаше екскурзоводската седалка и се криеше във вътрешността на автобуса. Вероятно има забрана за влизане в палестинските територии на евреи, или поне на някои от тях. Настанихме се в добър хотел, в чието фоайе имаше снимки от откриването му, на което е присъствал лично Ясер Арафат. Тук щяхме да нощуваме две вечери.
Shepherd Hotel
адрес: Jamal Abdel-Nasser Str., Bethlehem, West Bank, Palestine Authority
GPS: 31.707704, 35.199473
тел.: +972 2 2740656
факс: +972 2 2744888
След вечерята по-голямата част от групата отиде на нощна разходка в Йерусалим. Тъй като този тур беше извън официалната програма, трябваше да платим по $20 на човек за екскурзоводските услуги и автобуса. Общо взето се оказа, че това е безсмислен разход, защото обиколката мина в стил „сега погледнете в тъмното наляво…, сега погледнете в нищото надясно…“ Малко повече се задържахме при Стената на плача, където без обичайните тълпи можехме да наблюдаваме до насита как ортодоксалните евреи си блъскат главата в стената и си мърморят под нос. Елик не беше възторжен от своите сънародници. Най-много го възмущаваше това, че желаят държавата да ги храни и осигурява, за да могат те на спокойствие да се занимават с изучаване на религията. И още нещо от светската страница - според Елик съпругите в религиозните семейства според канона трябвало да са с бръсната глава. Затова бизнесът с перуки се развивал добре в религиозните квартали.
Един от най-интересните обекти, край които минахме в нощната си разходка бе вятърната мелница Монтефиоре. Тя е издигната през 1857 г. от английския банкер и филантроп Моше Монтефиоре. Официалната версия е, че банкерът е искал да подпомогне еврейската общност в Палестина, тогава под османска власт, да развива свое стопанство и да се самоиздържа. Според мен, по-скоро е искал да направи мръсно на гърците, собственици на намиращите се наблизо други мелници. Монтефиоре изгражда и текстилна фабрика, и печатница.
Вятърната мелница е проектирана от майстори от Кентърбъри, графство Кент. Затова и покривът е със специфичната за английските мелници форма. Кулата ѝ е от местен камък, с дебелина на стената 91 см и височина повече от 15 м. След като механизмите са доставени до пристанището на Яфа, се оказва, че не съществува друг вариант за превозването им до Йерусалим, освен да бъдат разглобени и част по част да бъдат доставени с камилски кервани.
Вятърната мелница е страхотен провал. Тя е типичен пример за това какво се случва, когато технологични проекти се ръководят от меринджеи, а не от инженери. Никой не е проучвал метеорологичните условия, когато е избирано мястото за мелницата. Оказва се, че в Йерусалим няма силни ветрове - те са едва 20 дни в годината. Втора „греда“ - европейското жито е по-меко от това в региона и се нуждае от по-слаби ветрове, за да бъде смляно със същите машини. Все пак мелницата някакси е работила до 1878 г., когато се открива първата парна мелница. За мелницата се разказват много анекдоти. Според един от тях на арабските работници им харесал вкуса на маслото (вероятно растително), с което се смазвали механизмите и го ближели. Съществувал реален риск лагерите да прегреят и мелницата да се запали. Проблемът бил решен елегантно - пуснали свинско краче в бидона с маслото и арабите изгубили апетит към него.
През 1948 г. партизаните използват мелницата като наблюдателен пост при обсадата на Йерусалим. Британските власти изпращат сапьорски отряд да я взриви. За щастие, войниците, родом от Рамсгейт, където е била резиденцията на Монтефиори, прочитат възпоменателната табелка и решават „творчески“ да изпълнят заповедта, за да не разрушат делото на своя „земляк“. През 2012 г. мелницата е реставрирана като част от празненствата за 60-годишнината на държавата Израел. От старите машини нищо не се е запазило, затова холандски майстори правят нови, като запазват външния вид на мелницата. Първият чувал с брашно е смлян през май 2013 г. В момента тя действа като музей на Монтефиоре и неговото наследство. До нея има стъклен павилион, в който е изложено копие на легендарната карета на сър Моше Монтефиоре, с която обикалял Палестина. Оригиналната е унищожена при пожар през 1986 г.
______________________________________________
* mañana - ще стане утре, или може би вдруги ден, или поне до края на седмицата; yavaş-yavaş - същото като mañana, но без тази изнервяща припряност!
Iron & Iron TV in Tint - Titanium Lines
ОтговорИзтриванеIron titanium bike frame & Iron TV in where can i buy titanium trim Tint. titanium body jewelry Iron & Iron is an award-winning titanium color television show that includes a range of comedic twists on an Emmy winning show. titanium guitar chords