Пропускане към основното съдържание

Устински водопад

Миналата година в края на август отново се отправихме към яз. Доспат. Тъй като, както обикновено, имаше реална възможност да си тръгнем по-рано и да не успеем да посетим набелязаните дестинации, решихме поне на отиване да видим водопада в Устина и евентуално крепостта в Кричим.  Е, не успяхме да реализираме всичко, но поне открихме къде е водопадът.
Устина е малко село в Пловдивско, между Перущица и Кричим. Тук се е намирало през II в. пр.Хр. важното тракийското селище Бесапара. За съжаление, откритите колонади и гробници са под водите на местния язовир. По-малките предмети са в Пловдивския археологически музей. Оттук е и минавал третият трансевропейски римски път, довършен от Траян, от Панония към Беломорието. За това свидетелстват и старите римски мостове в центъра на селото.
Тук Юстиниан Велики построява (върху по-старо укрепление на бесите) една от най-важните за отбраната на северните склонове на Родопите крепости - Юстина.
Времето в края на август беше сухо и горещо, съвсем неподходящо за посещение на водопад на маловодна река, но нямахме кой знае какъв избор. Добра изходна точка е малко площадче с чешма, където се срещат улиците „Крайречна“ с „Иванка Пашкулова“ (42.038825, 24.522991). Ориентири са реката (отляво) и църквата „Св. св. Кирил и Методий“ (отдясно). Оттук вече има стрелки на запад по „Иванка Пашкулова“, после наляво по „Белия път“, като постепенно постланата с плочи улица преминава в черен път при поредната чешма. По-късно се стига до разширение с пейка, откъдето има хубава панорамна гледка към долината (42,0374163, 24,5188793).


Тук пътят се разклонява, но не видяхме табели за правилната посока. Местни баби, излезли да разходят внучетата, ни насочиха към лявото отклонение, т.е. на изток. Пътят свършва при водо(не)охраняема зона - каптажа на селото с отдавна открадната ограда. Пътеката продължава от дясната му страна (южно). Няма големи денивелации, подходящо е за „кашкавал-туристи“. Ако обаче минавате през пролетта или след дъжд, за да можете да се насладите на пълноводен водопад, вероятно пътеката ще е доста хлъзгава.
След около 45 мин. пътеката се разделя, като надясно се вижда беседка и високо горе - параклисът, а за водопада трябва да поемете вдясно.
Разбира се, както и очаквахме, водопадът (42,0318730, 24,5223832) беше „неработещ“, но това не намали удоволствието от разходката.


Върнахме се до разклона и се отправихме към параклиса „Св. Георги“ (42,0325092, 24.5238011). Той се намира на 420 м н.в. и това е единственото по-сериозно изкачване по екопътеката. Исторически той изпреварва 100-годишната църква в селото. Построен е след като св. Георги се явил насън на местен жител, който организирал градежа.


В момента параклисът е обновен, но беше заключен и не можахме да влезем вътре. На Гергьовден тук вероятно е много посетено - местни и гости славят светеца.
На югоизток има скална грамада - вр. Кулата (567 м н.в.), който е служил като наблюдателна кула на крепостта Юстина. При по-внимателно вглеждане наоколо се виждат следи от зидове, парчета от керамика…


Ако не сте много уморени след разходката може да посетите бутиковата винарна „Вила Юстина“, която предлага уникално собствено производство под марката „Монограм“, както и настаняване в собствена къща за гости.  

Още снимки:
Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Един уикенд в Търново

За празника на Велико Търново решихме да направим обиколка из района, да насочим вниманието на младото поколение към забележителностите на България и да си спомним места, които сме посещавали преди много години. Допълнителен стимул да изберем точно тези дати бяха безплатният вход за музеите и шоуто „Звук и светлина“. Ден първи, събота, 22.03.2014 Паркирахме на края на ул. „Хаджи Димитър“, на кръстовището, където тя преминава в Ул. „Гурко“ (А) GPS: 43.08356, 25.63902 Улица „Гурко“ пази традициите на Велико Търново Една от главните улици на стария град, която пази оригиналния дух на Търново. Носи името на руския генерал, освободил Велико Търново и посрещнат от населението на тази улица. Къщите са налепени като лястовичи гнезда над реката, като основите на едни се допират до покривите на други. Слава Богу, запазена е старата архитектура и не видяхме нито една сграда в стил „Ранен мутро-барок“. Всяка педя свободна земя между къщите е с цветя и лозници. Улицата...

Из Светите земи (1)

В семейството на жена ми съществува приказка за някоя прекалено спестовна жена: „У-у-у, ще става хаджийка!“. За добро или за лошо, но преди доста години бях обещал на моята спестовница, че ще я направя (някой ден) хаджийка. Сега дойде времето да изпълня обещанието си. При избора на екскурзия бяха поставени няколко ограничителни условия: Задължително да включва Йордания и колкото може повече от Йордания; Да бъде извън дните около католическия и православния Великден, когато тълпи екзалтирани вярващи тръгват да посещават Божи гроб; По възможност да е в период, малко или много съвпадащ с някоя от ученическите ваканции. По съвет на нашия турагент „ Валден Тур “ избрахме офертата на „Elfy Tours“ за стандартната програма . Фирмата предлага и „разширена“ такава, на практика на същата цена, с посещение на Червено море и Масада, но някои от позициите в офертата бяха пожелателни - „при възможност…“ или „ако остане време…“, а и датите не отговаряха на желанията ни. По-късно разб...

Събори и сборища

Бяхме попреключили със забележителностите около Смолян, но се „появи“ Роженският събор. След огромната рекламна кампания нямаше как да не се амбицираме и да не пожелаем да присъстваме, макар и само за ден, на това уникално събитие. Тръгването от Ст. Загора беше планирано да бъде преди 06:00, за да пристигнем на Рожен около или след 09:00, предвид очакваното задръстване между Асеновград и Рожен. За щастие, мрачните прогнози не се оправдаха, или поне не там, където очаквахме. Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската стра...