Решихме да посетим авиоизложението „Построено от българи“ на летището в Крумово, което бе в чест на стогодишнината от създаването и полета на първия български самолет „Йорданов - 1“.
Тъй като по програма демонстрациите трябваше да започнат от обяд, решихме да запълним времето с посещение на манастирите около Асеновград. Най-известните са Араповски, Горноводенски, Кукленски и Мулдавски манастири. Започнахме с
Араповския манастир „Св. Неделя“,
който е основан в средата на 19 в. и е единственият, построен по време на турското робство. Носи името си от с. Арапово (сега Златовръх). Съществуват няколко легенди за създаването му. Според едната ясакчията (полицейски началник) Али ага, който заедно с йеромонах Софроний е подпомогнал градежа на обителта, е сънувал, че до манастира има чудодейна вода, изцеряваща болести и най-вече слепота. Според друга легенда, мястото е открито от гъркиня, която сънувала, че трябва да изкопае вода, с която да излекува сляпото си дете. Арап бей, на чиято земя се намирало бъдещето Аязмо, става свидетел на лековитата сила на водата и в знак на благодарност дарява имението и разрешението си за градеж на манастир.
Строителството на манастирския комплекс започва през 1856 г. от майстори от с. Югово, начело със Стоян (Стою) Узунов (Гудевски), като се повтаря плана на Горноводенския манастир.
Главната църква е завършена през 1859 г. и представлява трикорабна, триконхална сграда с купол и притвор. Храмът е посветен на света великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). Олтарният иконостас в храма и четирите малки иконостаси при колоните са творение на майстора Стоян Узунов. Стенописите в църквата са от 1864 г. и са дело на зографите Георги Данчов-Зографина и Алексий Атанасов. Освен традиционните евангелски сюжети, тук намираме сцени с житията на патрона на манастира св. Неделя, на родоначалника на монашеството св. Йоан Кръстител и на особено почитаната в този район св. Параскева. Представени са още сцени от живота на българския светец Иван Рилски и на славянските просветители св. св. Кирил и Методий. Тук за първи път се разчупва канонът при представянето на житието на св. св. Кирил и Методий и те са изобразени като проповедници и покръстители на българския народ.
Манастирските сгради в Араповския манастир са били строени на два етапа. Първоначално към 1856 - 1859 г. бил издигнат един П-образен корпус, обграждащ църквата от изток, запад и север. Днес от него е оцеляла само западната двуетажна страна с монашески килии. По-късно в югозападния ъгъл на двора било пристроено второ П-образно крило със самостоятелен вход, служещо за гостоприемница. То е било възстановено през 1935 г., след сериозни повреди от земетресението от 1928 г. Няколко други допълнителни пристроявания и надстройки са превърнали двете крила в живописно раздвижен ансамбъл.
През 1859 г. в манастира са основани новобългарско училище с около стотина ученици. Манастирът е бил арена на борба с гръцките фанариоти, а игумена Гервасий Левкийски основава тук и таен комитет. През 1868 г. в манастира е открито и училище за свещеници.
По време на Априлското въстание в Араповския манастир е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.), обителта е опожарена от отстъпващите турски войски, но впоследствие наново възстановена.
Извън манастирския комплекс, недалеч от северната порта, се намира аязмото. Около него през 1870 г. е построен параклис, който също е изографисан от Георги Данчов. В момента параклисът е много занемарен, пълен е с гнездящи лястовици.
 |
Покръстването на княз Борис-Михаил е изобразено в параклиса
|
Най-оригиналната постройка в Араповския манастир е кулата-донжон, която е издигната по инициатива на Ангел войвода – един от най-известните хайдути от този край. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници. Третият етаж представлява жилищната част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени еркери. В момента кулата действа като музей, който се отваря след настояване пред намусения монах, който живее в манастира.
До манастира, който се намира между селата Златовръх и Козаново, се стига по обозначен черен път. Около аязмото има места за барбекю.
Араповски манастир „Св. Неделя“
адрес: BG-4264 Златовръх
GPS: 42.01444, 24.99417 (42°00'52.0"N 024°59'39.0"E)
тел.: +359 88 679 6577
цена: 1/0.50 лв (за кулата)
Тъй като времето напредваше, решихме да оставим за друг път Кукленския и Горноводенския манастири, тъй като се намират по-близо до обичайните ни маршрути и бихме могли да ги посетим без големи отклонения. Затова се отправихме към
Мулдавския манастир,
намиращ се между с. Мулдава и Асеновград. В предание се посочва, че манастирът бил основан по време на Втората българска държава, а през турското робство на три пъти е разрушаван, а след това възстановяван, като последно е възобновен през 1836 г. от игумен Антим. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името „Св. Параскева“ са открити в Станимашкото синурнаме (финансов регистър) от 1519 - 1538 година.
През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888 г. В Мулдавския манастир е запазено скривалището на Васил Левски под бившата игуменарна. През 1883 г. манастирът е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е погребан в двора на манастира.
Манастирският комплекс се състои от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му страни просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария. Построена е през 1836 г. и представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с вътрешен и открит притвор. Църквата е изписана през 1840 г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му Петър и Георги. В галерията до входа, се намират фигурите на светците Кирил и Методий, а вътре на Климент Охридски, Наум Преславски, Евтимий Търновски и Теодосий Търновски. Източната стена на предверието е заета изцяло от пространната композиция „Страшният съд“. На северната и южната стени са намерили място други назидателни теми - „Сътворението на света“, „Апокалипсиса“ и „Деянията на апостолите“. Особен интерес представлява откритата аркада, поставена върху седем зидани колони, образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията, която е издигната през 1894 г. от майсторите Георги Кръстев и Киро Тодоров от Асеновград. През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната й стена с предверието и аркадата. Запазили са се само отделни сцени от стенописите в предверието, напр. части от Апокалипсиса. Всички стенописи на аркадата са в по-тъмни тонове и се отличават по стил и изпълнение от стенописите в предверието. От възпоменателния надпис отвън на аркадата се вижда, че те са рисувани през 1836 г., но не е посочено името на художника. Интерес представлява ктиторският портрет на дарителя Петко х. Неделчев и синът му Неделчо от Чирпан. Те са представени в цял ръст с дълги народни носии. Съборената църква е изградена наново през 1951 г.
 |
Дарители заплащат изографисването
|
Аязмото „Св. св. Козма и Дямян“ е построено през 1888 г. и се намира на 20 м. извън манастирския комплекс. Към момента е занемарено.
Когато посетихме манастира, в църквата течеше служба. Единствената монахиня държеше исото, а отчето беше по къси гащи и шарена риза… Подписахме се на петиция за възстановяване на пътя към манастира…
Преди няколко години манастирът (или поне южната му част) изгаря. Смешката е в това, че по време на „Култа към личността“ и най-върлия комунизъм държавата намира средства и възстановява „опиума на народа“, докато сега, когато всички управляващи, независимо от политическата им принадлежност, палят свещи, големи като корабни мачти, пари няма!
 |
| Няма средства за възстановяване на изгорялото крило |
До манастира (C) се стига поне по два начина. Ние минахме по черен път (A) през ореховата градина на около 3 км от Асеновград и оставихме колата в края на вилната зона, като след това през гората стигнахме до манастира. Табелите в началото на пътеката са скрити в храсталаците, но на места има найлонови ленти, оставени от байкърите, които карат по тези места.
Другият вариант е да се продължи по асфалта и на около 4-я км с остър десен завой (B) се отправяте към манастира. По свидетелски данни скоро асфалтът свършва и колата ви трябва да е на поне 15 години, за да (сте я прежалили и да) издрапа догоре.
 |
Табелите са скрити в храстите
|
Мулдавски манастир „Св. Петка“
адрес: BG-4249 Мулдава
GPS: 41.97888, 24.91328 (41°58'44.0"N 024°54'47.8"E)
Коментари
Публикуване на коментар