Пропускане към основното съдържание

Мариенбург. В името на любовта

Като че ли не е много известно на широката общественост, че за 123 години короната на Великобритания и на Долна Саксония е обща - след 1714 г. династията на Стюардите е заменена от тази на Велфите, т. нар. Хановерска династия. Това е най-старата европейска, все още съществуваща, династична линия. През 1917 г. тя сменя името си на династия Уинзор, може би за да „приглуши“ немския си корен. Общата корона не означава общо законодателство. В Обединеното кралство е възможно на трона да седне жена, докато в Хановер - не. И когато през 1837 г. преките наследници от мъжки пол умират един след друг, 18-годишната Александрина Виктория е натирена да си чупи главата в Англия, докато на трона сяда един от чичовците. Същата оная Вики, която управлява 63 години и оставя след себе си Великобритания по-силна от всякога. И на която е наречена Викторианската епоха. Но това е „друга бира“.
Днес ще разгледаме останалите в Саксония владетели, и по-точно последния от тях - Георг V. Георг Фридрих Александер Карл Ернст Август, първи братовчед на Виктория, ослепява на десетгодишна възраст с лявото око, а няколко години по-късно, след злополука, и с дясното. На 18. февруари 1843 г. се жени за принцеса Мария фон Саксония-Алтенбург, с която се запознава през 1839 в замъка Монбрилан (Schloss Monbrillant) и на която посвещава замъка, който посетихме. През септември 1866, след неуспешната война на Австрия с Прусия, кралят заминава в изгнание във Виена. По-късно и Мария заминава при съпруга си.
Крал Георг е масон и от 1857 г. велик майстор на Великата ложа на Хановер до нейното ликвидиране през 1866 г. Той е пианист и композитор на около 200 произведения, преди всичко песни за мъжки хорове. Той помага също на съвремениците си Хектор Берлиоз, Роберт Шуман, Рихард Вагнер и Йоханес Брамс.
Георг е тежко болен и умира на 12 юни 1878 г. в Париж на 59-годишна възраст. Опелото е в Лютеранската църква на Rue Chacat, а след това останките му са погребани в Англия, в St. George's Chapel в замъка Уиндзор.
Мариенбург


map.png


е най-известният и най-красивият замък в Долна Саксония. Намира на 20 км южно от Хановер и на 15 североизточно от Хилдесхайм, в района на Нордстемен (Nordstemmen). Неговото очарование може би се крие и в това, че никога не е планиран като отбранително съоръжение, а като „любовно гнездо“. Георг V подарил земята на хълма на своята жена Мария през 1857 г. и през 1858 г. започва строежа на летен дворец в т. нар. неоготически стил. Кралят възлага на двама архитекти - Вилхелм Конрад Хасе и Едвин Оплер, задачата да проектират приказния замък. За да може Георг да добие представа за проекта е направен макет, който - чрез опипване - създава ориентация на краля за проекта. Построена е и специална жп линия, която да транспортира материалите. Комплексът е завършен през 1860 г. и доминира на хълмовете над долината на река Лайн (Leine). Кралското семейство живее кратко тук, като след 1866 г. замъкът е затворен за около 80 години.


IMG_4518.JPG
Като приказка: замъкът се появява от омагьосаната гора

IMG_4520.JPG
Джуджета пазят входа. Познат ли ви е този модел ботуши?!


IMG_4522.JPG
Входът

Зад стените на замъка функционират музей, ресторант (в бившата конюшня), параклис (наподобяващ La Saint Chapelle в Париж) и концертна зала. Тук се правят и много сватби, в Зеления салон, като на разположение е и клон на гражданския офис (Служба по бракосъчетания).
IMG_4524.JPG
Параклисът

Обзавеждането е автентично, скъпо, но просто. Кухнята е обзаведена супермодерно за времето си. Отоплението е „подово“ - чрез тръби с топъл въздух. Библиотеката е богата, удобна, добре осветена, с множество бюстове на учени и композитори. И в нея, и в други помещения впечатлява прецизния стенен рисуван орнамент, предимно флорален. Специално върху конусовидна колона в средата на библиотеката малко напомня руската „хохлома”. А около колоната е разположено кръгло писалище. Множеството портрети допълнително „разказват” за обитателите на замъка и всяват респект.
Наследниците не са живели в лукс, както се очаква. На семейните снимки, допълнително оцветени, всички деца са с роклички. Но… момичетата - със сини, а момчето - с розова. Доста по-късно половете си разменят цветовете.
Всъщност около вътрешния двор обикаля коридор (на първия етаж, достъпен за туристите) и от него се влиза в стаите. Освен това между някои от тях има допълнителни вътрешни врати. Интересни са заниманията на младите принцеси - освен традиционните учебни дисциплини (има изложени оцелели тетрадки), те включват и множество изящни ръкоделия.
През Втората световна война замъкът дава подслон на хора, останали без дом. Пораженията, които нанасят на някои от помещенията и обзавеждането им са големи. Липсва дори дюшемето...
Около замъка има добре поддържан парк, с много арки, полянки и скрити кътчета.
Резиденцията не е държавна, а частна - принадлежи на принц Ернст Август от Хановер (трети съпруг на Каролине Монакска, бивша Her Serene Highness Princess Caroline Louise Marguerite, Hereditary Princess of Monaco, настояща Her Royal Highness The Princess Caroline Louise Marguerite of Hanover, Hereditary Princess of Monaco), пряк потомък на Георг V. По някакви си свои причини собственикът е забранил снимките в 140-те стаи и зали на замъка (всъщност „помолил“, но когато един принц моли…). Освен това, за да се предпазят подовете, не е разрешено ползването на инвалидни колички и „проходилки“. Визитите са само групови с гид. Обиколката продължава около час. Слава-богу, мястото е посещавано и не се налага да чакате дълго, за да се сформира група. Организирани посещения (над 15 човека) е желателно да се заявят предварително. Посещава се само първия етаж, тъй като собствениците живеят на горните.
В момента в замъка е експонирана изложбата

Пътят към короната (The Path to the Crown),

фокусирана на периода между 1814 и 1866. Тя разделена на три обособени раздела: "The Path to the Union of Crowns", "The Kings of the Personal Union" и "The Kingdom of Hanover".


Schloss Marienburg bei Hannover - Ihr Ausflugsziel im Raum Hannover - Erleben Sie die Historie des Schloss Marienburg, erfahren Sie mehr über das Schloss von König Georg V. von Hannover und seiner Gemahlin Königin Marie. Heiraten im Schloss sind sowohl kirchlich, als auch standesamtlich möglich. Lassen Sie sich in unserem Schloss Restaurant verwöhnen. Als Eventlocation bieten wir Ihrer Feier, oder Tagung im Scloss den richtigen Rahmen bis hin zum Hubschrauberflug über Hannover.


На тази изложба са показани съкровищата на кралската династия: Кралската корона, Скиптърът и Сватбената корона, проектирана за крал Ернест Август и завещана на сина му Георг V. Те са съхранени, тъй като са изпратени тайно в Англия преди анексирането на кралството през 1866 г.
Повече от 100 експоната са показани в девет помещения, разположени в Крилото на кралицата (Queen's Wing) на замъка.
Изложбата продължава от 1. май до 9. ноември, всеки ден от 10 до 18 ч. За посещение й се плаща допълнително:
възрастни: 6 €
младежи (6-17): 5 €
деца (до 5): безплатно
За съжаление не всички съкровища на хановерската кралска фамилия могат да се видят. През 2005 г. се провежда грандиозен търг на старинни вещи и скъпоценности на хановерската кралска фамилия, около 25000 предмета, продължил 11 дни, от който са спечелени около 2,19 млн. евро. По официално твърдение на собствениците, средствата от търга са за възстановяване на Мариенбург.

До входа на замъка е магазинът за сувенири, който играе и ролята на каса при концерти. Можете да закупите книги за историята на династията (и не само), дискове с тематична музика, ръчно направен шоколад и бисквити, чаши с емблеми и картинки и т. н.
В близкият Хилдесхайм има още един замък със същото име, но той е доста по-стар (от XIV век), но не е туристическа атракция.


Schloss Marienburg
адрес: Marienberg 1, D-30982 Pattensen
GPS:  52.17252, 9.76663
тел.: + 49 5069 348000
факс: + 49 5069 348009
цени:
възрастни: 7 €
младежи (6-17): 6 €
деца (до 5): безплатно
От Берлин/Дортмунд: на детелината Hanover Ost слезте от A2 и се качете на A7 по посока на Касел (Kassel).
От Хамбург/Касел: вие вече се движите по A7.
След това: На изход 62 (Hildesheim) слизате от магистралата по посока на Хамелн (Hameln). Движете се по B1 през Хилдесхайм. След 7 km, при влизането в Малертен (Mahlerten), завийте надясно към Нордщемен (Nordstemmen), а след това, на второто кръгово излезте през третия изход и следвайте табелите.
На около 200 m от замъка има неохраняван паркинг, където могат да паркират и по-големи автомобили, като кемпери.
С автобус: С автобус 300 от хановерската гара до гарата в Патисен (Pattensen ZOB). Оттук с номер 310, като трябва да помолите шофьора да ви остави на отклонението за Мариенбург. След това пеша около 1,5 km. Между март и ноември 4 пъти дневно автобусът отива директно до замъка (събота и неделя).
През почивните дни и обществените празници, от 10 до 18, между гарата на Нордщемен и замъка пътува совалково влакче. Билетите са по 2.50 € (4.50 € двупосочно) за възрастен, 1.50 € (2.50 €) за дете (2 до 11), а семейните билети са по 7.50 € (13.50 €). Оператор е таксиметровата фирма Michael Strey (web: www.marienburg-express.de, тел.: +49 5044 880200). Разстоянието е около 3 km.
След като сте дошли дотук, най-вероятно ще искате да разгледате и
Хилдесхайм
Според легендата, през 815 г. Луи I Благочестиви, син на Шарлеман, дошъл на лов из тези места. При молитва закачил на розов храст реликварий с мощите на Дева Мария, който след това не могъл да бъде свален. Този божи знак бил причина да бъде основано епископството Хилдесхайм и храм, посветен на Божията майка, чийто символ е розата. Розовият храст съществува и до днес, украсявайки апсидата на църквата.. Няколко столетия духовенството управлявало града. През 1300 г. княз-епископът е бил принуден да раздели властта си с гражданите, като им разрешил да имат собствено право и печат.
Реформацията побеждава през 1542 г. благодарение на дейността на Йохан Бугенхаген, последовател и съратник на Мартин Лютер (не Кинг).


IMG_4514.JPG
Паметникът на Йохан Бугенхаген

След Наполеоновите войни, през 1813 г. Хилдесхайм става част от кралство Хановер, а след 1866 - на Прусия. За да унижат победения противник, прусаците правят града областен център на провинция Хановер.
По време на Втората световна война градът е силно разрушен. На 22 март 1945 г. след жестока бомбандировка на съюзническата авиация, центърът на града е изравнен със земята. Цивилните жертви са над 1000.
След войната градът е възстановен, като влиза в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
През 1980 г. започва реконструкция на историческия център. Някои от старите сгради около Пазарния площад са съборени и заменени с техни съвременни копия. Хилдесхайм е знаменит със своите фахверкови къщи от 15-18 век („фахверк“ от das Fachwerk - „сглобено от парчета“). До 1945 са били около 1500, а сега - 200.


IMG_4507.JPG
Сградата на гилдията на месарите - класически фахверк от Хилдесхайм

IMG_4501.JPG
Гилдията на пекарите

Хилдесхайм дава на света, освен другите известни личности, двама светци - епископи, св. Готхард и св. Бернвард, както и Рудолф Шенкер, основател и китарист на групата Scorpions.


IMG_4504.jpg
Местна легенда: вещица дава лоши съвети на младежа и той започва да краде
Можете да разгледате в центъра:

map2.png

Пазарният площад (A)

адрес: Marktstraße, D-31134 Hildesheim
GPS: 52.153282, 9.951245
Отлично реконструираните сгради представят архитектурните постижения на 8 столетия.

Кметството (B)

GPS: 52.1529, 9.95262


IMG_4503.JPG


Готическата сграда е построена между 1246 и 1290 г., като значително е опростена при реконструкцията й.

Къщата на тамплиерите (C)

GPS: 52.1529, 9.95262
Построена е между 1320 и 1330 г в ориенталски стил. Известна е с украсата си от 1591 г., изобразяваща историята на блудния син.

Църква на Светия кръст (D)

адрес: Kreuzstraße, D-31134 Hildesheim
GPS:  52.149748, 9.950972
Романска църква от 11 в., първоначално част от крепостните съоръжения на града. Скрита е зад барокова фасада, като има елементи и от готиката.

Кварталът Brühl (E)

адрес: Brühl, D-31134 Hildesheim
GPS: 52.148668, 9.950262
Този квартал и илюстрация на старата архитектура на Хилдесхайм.

Катедралата (F)

адрес: Domhof 4, D-31134 Hildesheim
GPS: 52.149386, 9.947232
Копие на романска базилика от 11-и век. Хилядолетният розов храст украсява апсидата. Бронзовата западна врата е чудесен пример за примитивна романска скулптура. До месец август 2014 е затворена за реставрация.

Музеите Pelizaeus и Roemer (G)

адрес: Am Steine 1-2, D-31134 Hildesheim
GPS: 52.149438, 9.943857
цена: 10 € (до 15 г. 4 €)
раб. време: 10 - 18, без пон., 24 и 31 дек.
Музеят Pelizaeus има богата колекция от египетски антики от Старото царство, както и мумията на фараонския офицер Ухемка (Uhemka). В Roemer е изложен китайски порцелан.

Църква „Св. Михаил“ (H)

адрес: Michaelisplatz 2, D-31134 Hildesheim
GPS: 52.152272, 9.943802
email: kg.michaelis.hildesheim@evlka.de
раб. време:
апр.-окт. 08 - 18; вт. 10 - 18; нед. 11.30 - 18
ноем. - март 09 - 16; вт. 10 - 16; нед. 11.30 - 16
Тази двуолтарна базилика е христоматиен пример на Отонианската архитектура в Стара Саксония. Епископ Бернхард полага основния камък през 1010 г, а на 29.09.1022, празника на светеца, църквата е осветена. Малко по-късно епископът умира, а след това е канонизиран. Гробът му е в западната крипта. Довършителните работи продължават при наследника му Годехард (също канонизиран) до 1031 г., като на 29.09. с.г. тя е осветена отново. Когато тази част на Германия се обръща към протестантството през 1542 г., църквата става лютеранска, но се използва от монасите от бенедектинския манастир и до днес (главно западното крило). Разрушена е през 1945 г, възстановена през 1950, а от 1985 е списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Църква „Св. Андрей“ (I)

адрес: Eckemekerstraße, D-31134 Hildesheim
GPS: 52.151667, 9.949392
Това е единствената сграда от средновековния квартал, която е възстановена до вида й от 14 в. 114-метровата й камбанария е най-високата в Долна Саксония и е част от силуета на града. Към върха й водят 364 стъпала. Тук се намира и един от най-големите органи в Германия.


Ако разполагате с повече време, можете да се включите в т. н. „Път на розата“, по който има 21 местни забележителности.

Хилдесхайм и съседните селища предлагат доста места за нощувка, но тъй като пътувахме по време на (католическия) Великден, възможностите ни бяха ограничени заради туристическия наплив. Заради доброто местоположение и приличните условия избрахме нощувката в

Novotel Hildesheim

адрес: Bahnhofsallee 38, D-31134 Hildesheim
GPS:  N 52° 9' 20.55''  E 9° 57' 21.46''
тел.: +49 5121 171700
факс: +49 5121 171770
цена: 75 € (тройна стая)




Обикновено избираме по-евтини, „тираджийски“ хотели като F1, Etap, Balladin, за да останат повече пари за музеи, но нямахме избор и трябваше да се „мъчим“ в 4-звездна обстановка.
Не помня по какви причини, вероятно заради празниците, но ресторантът на хотела не работеше. Започнахме да търсим нещо за хапване из града, но скоро надеждите ни, че ще е отворен магазин от типа на Lidl, Aldi или Plus, или някаква пицария, бяха попарени. Най-накрая намерихме миниатюрно арабско бистро, в което сервираха пилета на грил, но в цялото заведение се намери само 1 (словом: един) бр. хлебче с размерите на стандартна бисквита. Подобно нещо ни се случи и в Барселона по Коледа. Подгответе се добре преди екскурзия в католическа/протестантска страна по време на големи религиозни празници! Тогава и Господ почива…


Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:


Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-старият манастир в Европа

Човек и добре да живее, трябва да плаща данъци. Помолиха ни да платим таксите на някакъв имот в Чирпанско. В Стара Загора не можели да приемат плащането, защото било към друга община, а по банков път не било препоръчително, защото преводите се губели и задълженията оставали да „висят“ (sic!). Това, от своя страна, ни позволи да реализираме отдавна планираното посещение на Най-старият манастир в Европа, който се намира край чирпанското село Златна ливада. Смята се, че манастирът край Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните комунистически активисти и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той лъснат като за църковна служба, твърдят

Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin , който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс). От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в начало

Римският мост край Дъбово

На север от с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж, се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори - Руският път. Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм. Гара Дъбово свързва основната ж.п. линия София - Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и