Пропускане към основното съдържание

Римският мост край Дъбово

На север от с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж, се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори - Руският път. Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм.
Гара Дъбово свързва основната ж.п. линия София - Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и Горна Оряховица. То е част от линията Русе - Подкова.
В устието на Дъбовския проход вероятно е имало изградена пътна станция за отдих, подмяна на конете и нощувка, която била възлово кръстовище на подбалканския римски път от Сердика (София) - Копсис (Анево, Карловско) - Туида (Сливен) - Маркели (Карнобат) - Анхиалис (Поморие) до Месемврия (Несебър) и на презбалканския от Нове (Свищов) до Адриапонол (Одрин). При управлението на император Траян (98-117 г.) Друмът е част от изградената от римляните пътна мрежа. Те укрепили прокараните още от траките пътища през старопланинските проходи. Осъзнали голямото значение на трайната и сигурна съобщителна мрежа, те я изграждали и усъвършенствали търпеливо целия II и през III век. Римляните ползвали робския труд на местното население от тракийските племена одриси и  кробизи за настилането с калдъръм (ломен камък, запълнен добре с трамбована пръст между фугите) на стария път в прохода - разклонение от пътните артерии, свързващи от север на юг древния Никополис ад Иструм (край сегашното с. Никюл, Великотърновско) и построения в чест на императора римски град Августа Траяна (днешна Стара Загора).
Древният търговски път е носел важно стратегическо предимство, затова е трябвало да бъде охраняван. На практика, на всички върхове между Дъбовския и Ветренския проходи е имало крепости, пó скоро постове, тракийски, а по-късно - римски и средновековни. Те са пазели преминаващите и са действали като ретранслатори. Нашите предци са ползвали модерни комуникационни технологии, като оптика и безжични съобщения. Тъй като кулите са били разположени с пряка видимост една от друга, предаването на предварително уговорени сигнали най-вероятно е ставало чрез светлинни сигнали.
Най-близките до нас във времето охранителни постове са от османския период - беклемето, кула или укрепена къща, в която е живял гарнизонът, охраняващ пътя, в м. „Беклемята“ (42.643905, 25.643323) и табията (редута), в началото на прохода (42.611468, 25.655908).
В средните векове проходът над Дъбово е ставал честа арена на сблъсъци между ромейски и български войски. По-известна е битката при Кръстец, при която император Исак II Ангел е разбит от Асен I и фактически България става независима от Източноримската империя.
Оттук минава и войската на цар Калоян, отправяйки се за битката с кръстоносците при Адрианопол. По този път, предвождани от султан Баязид, османците се отправят към Търновград. Пет века по-късно в устието на Дъбовския проход руският генерал Гурко разгромил турските табори на 4 юли 1877 г., а по-късно мирното българско население се спасявало с бягство в Боаза от турските пълчища и башибузуците. 
Там, където са били лозята на дъбовци, тече малко поточе, наречено „Кървеника“ („Кървенишка вада“). Тук ордите на Сюлейман паша са изклали до крак децата и жените от селото, решили да се скрият в Балкана. Кръвта била толкова много, че поточето потекло кърваво надолу. Народната памет не е забравила невинните убити и оттогава поточето и местността носят името „Кървеник“ („Кръвеник“, „Кървеница“).
 Старият римски друм през Дъбовския проход минавал по билото на източния му вододел, като се спускал до Римския мост и минавайки през „Сечената скала“, излизал от прохода при пътната станция в Розовата долина. Този сводест античен мост е обявен за народна старина с Държавен вестник (брой 221 от 28.12.1927 г.), а след 1944 г. – и за защитен природен обект. Въпреки, че е на близо 2000 г., той устоява на стихиите (и дори на хората). На стари снимки се вижда, че в началото на миналия век той е бил в доста по-добро състояние от сега.


Римският мост помни и строителството на Презбалканската ж.п. линия (1906-1912 г.) с многобройните тунели, изградени с дялан камък от италиански майстори. Възможно е и част от камъните да са от самото съоръжение, както често се е случвало в историята ни.
До моста се стига по пътя от ж.п. гара Дъбово към Радунци - Борущица, като на около 3 км от гарата вдясно има паркинг за 5-6 коли. В южния му край е подходът към реката и моста.


Според Мрежата, около моста трябва да има беседка. Дори да я е имало, в момента няма следи от нея. Някаква компания (си) е направила една от модерните напоследък „еко“ градински маси и пейки от палети, както и импровизирано стрелбище.


Не личи държавата, дори в измислените рамки на широко рекламираните стратегии за развитие на културния, исторически, селски и изобщо разни видове туризъм, да е направила нещо за обекта. Информационна табела и кошче за боклук биха били добро начало. А изконната българска традиция „дето яда, там и с*ра“ не прави чест на никого, нали?
Римски мост
адрес: 6158 Дъбово
GPS: 42,6377887, 25,6451154

Още снимки:
Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-старият манастир в Европа

Човек и добре да живее, трябва да плаща данъци. Помолиха ни да платим таксите на някакъв имот в Чирпанско. В Стара Загора не можели да приемат плащането, защото било към друга община, а по банков път не било препоръчително, защото преводите се губели и задълженията оставали да „висят“ (sic!). Това, от своя страна, ни позволи да реализираме отдавна планираното посещение на Най-старият манастир в Европа, който се намира край чирпанското село Златна ливада. Смята се, че манастирът край Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните комунистически активисти и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той лъснат като за църковна служба, твърдят

Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin , който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс). От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в начало

Водопади и манастири в Търновско

Искахме отново да посетим  района на Триград , да се порадваме на красотата на природата и да избягаме от жегата. За съжаление се оказа, че в любимата ни хижа „Триградски скали“ не се приемат домашни любимци, а за да резервираме нещо друго вече бяхме закъснели. Затова запазихме стая за две нощувки в къща за гости „Фамилия“ в Самоводене, като идеята беше първия ден да посетим водопадите в околността, а на втория - манастирите (и няколко водопада) по посока на гр. Елена и към Стара Загора. Общата дължина на маршрута се оказа около 415 км (по километраж, вкл. пътуването до Самоводене и връщането до Стара Загора). Къщата за гости се намира на главния път Търново - Русе, но шумът от преминаващите коли не се чуваше, защото стаята ни гледаше към двора. По резервация трябваше да се настаним във вероятно по-луксозна стая на етажа, с балкон, но домакините бяха така добри да ни предложат приземна стая с излаз към двора, за да е по-удобно на домашния любимец. Къща за гости „Фамилия“ а