Насам-натам, и в други посоки

От няколко години насам прекарваме последната седмица на август в Родопите. Пътят ни обикновено минава през (покрай) Кричим, но все не намирахме време да посетим Асеновия камък и Иванковата крепост над града. Началото на селището се свързва възникването на двете ранновизантийски крепости (4-6 в.), разположени на двата бряга на р. Въча, в началото на пролома. Възможно е историята му да започва от по-ранни времена, предвид античния град, намиращ се източно от града и носещ името Драговец. Двете взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината, се намират на мястото, където Въча напуска Родопите. Първата се нарича „Малкото кале“ и е разположена на десния бряг на реката, а втората - на левия и носи имената „Кричим“, „Голямото кале“ или „Иванковото кале“. Строена през два периода -  ранновизантийски и български (по времето на хан Крум). Разрушена е през 15 век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна)....

Карнавалите са ритуални шествия с обърнати роли - тук кралят е за посмешище, а шутът - герой. Характерни за християнската религия, те се провеждат в края на февруари и началото на март, като с тях се отбелязва началото на Великденския пост. Освен че маскираните участници променят своята индивидуалност и социален статус, те се отдават на забавления и консумация на храна и алкохол като „за последно“. Предполага се, че началото е от римско време, от Navigium Isidis („Корабът на Изида“), маскирано шествие, което на платформа (carrus navalis) вози макет на кораб и изображение на Изида и с което на 5 март се открива корабоплавателният сезон. Тези шествия са забранени от ревностните християни Теодосий I Велики и сина му Аркадий през 395 г. В Западната римска империя те продължават още малко, докато църквата не ги забранява окончателно. Така от carrus navalis става carne levare („сбогом на месото“) и се обозначава началото на постите. Докато в католическия свят карнавалите могат да се см...

Миналата година в края на август отново се отправихме към яз. Доспат . Тъй като, както обикновено, имаше реална възможност да си тръгнем по-рано и да не успеем да посетим набелязаните дестинации, решихме поне на отиване да видим водопада в Устина и евентуално крепостта в Кричим.  Е, не успяхме да реализираме всичко, но поне открихме къде е водопадът. Устина е малко село в Пловдивско, между Перущица и Кричим. Тук се е намирало през II в. пр.Хр. важното тракийското селище Бесапара. За съжаление, откритите колонади и гробници са под водите на местния язовир. По-малките предмети са в Пловдивския археологически музей. Оттук е и минавал третият трансевропейски римски път, довършен от Траян, от Панония към Беломорието. За това свидетелстват и старите римски мостове в центъра на селото. Тук Юстиниан Велики построява (върху по-старо укрепление на бесите) една от най-важните за отбраната на северните склонове на Родопите крепости - Юстина. Времето в края на август беше сухо и горещо, ...

Стара Загора - крепост  Букелон и скална църква, Маточина - Скална църква, Михалич - Куполна гробница и крепост, Мезек - хотел „Фантазия“, Любимец: 222 км Планирането и реализацията на отдавна отлаганата екскурзия до Маточина и Мезек тръгнаха зле. Предоверихме се на писанките в Мрежата, които изобилстваха от термини като „ужасно“, „невъзможно“, „тежко оборудване“, „4х4“, „змии“, „насекоми“, „4 часа“, „високопроходим“, „стръмно…“ и т.н. Ситуацията беше типичното „един (ден) е малко, два са много“.  Преценихме, че 350 км път + 2-3-4 часа за всеки обект (грешка!) ще бъдат прекалено натоварващи, за да ги минем за един ден и планирахме двудневно пътуване. Което пък от своя страна доведе до включване на допълнителни обекти в графика. И така, обутолени с дълги панталони и стабилни туристически обувки в 40+ градусовата жега се натоварихме на Мицу(биши) и тръгнахме да превземаме Букелон До пограничното село Маточина, където се намира крепостта, се стига от Свиленград п...