Пропускане към основното съдържание

Великден по дирите на тракийските царе и априлските въстаници

За първи път от последните десетина години по Великденските празници си останахме в България. Причините за това са много, включително и това, че не получихме потвърждение за планираната екскурзия до Халкидики. Но шило в торба не седи! Набързо спретнахме маршрут до Старосел и някои от главните центрове  на Априлското въстание - Копривщица, Ново село (Априлци) и Дряново, с обща дължина около 480 км. Прогнозата за времето не беше благоприятна, но щом е за пътуване - няма „няма“! Постоянният дъжд и статистически невъзможното събитие едновременно два от трите комплекта акумулатори за фотоапарата да „сдадат багажа“ ни попречиха да документираме, както обикновено, пътуването, но това не намали удоволствието от него.

map.png

Ден първи, 18.04.2014, петък

Тракийски храмов комплекс, село Старосел (B)

GPS: 42.511842, 24.546755
тел.: +359 88 4900623
Работно време
1 септември - 30 април: 9.00 ч. - 17.00 ч., без почивен ден;
1 май - 31 август: 9.00 - 20.00 ч., без почивен ден.
Входни такси:
за възрастни – 3.00 лв.
за ученици и пенсионери – 1.00 лв.
Беседите влизат в цената на входния билет. Екскурзоводката е изненадващо компетентна, любезна, отзивчива!
Комплексът при село Старосел е включен в списъка със Стоте национални туристически обекта на България (№ 67).

Пътят от Граф Игнатиево до Старо Железаре е в много лошо състояние, след това е реновиран. Разстоянието от село Старосел до Тракийския храмов комплекс „Четиньовата могила” е около 4 км в северозападна посока. До могилата може да стигне и с автомобил, но горе паркингът е малък, за десетина коли, на грунд. Предпочетохме да оставим колата на асфалтирания паркинг 400 м по-долу и да се качим пеша.

Тракийският култов комплекс е открит и изследван от Георги Китов (1943-2008) през 2000 г. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Комплексът датира от V - IV век пр.н.е. и обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Има предположения, че тук е погребан Ситалк - един от най-могъщите владетели на Одриското царство. Достъпни за туристически посещения са големият храм в „Четиньовата могила“ и храм „ Могила Хоризонт”.
Некрополът се състои от 8 могили с различни размери. Гробницата-хероон е разположена в могила с височина 20 м и диаметър 85 м, оградена с внушителната ограда (крепида) с обиколка 241 м и височина до 3.5 метра., играеща роля на крепостна стена. Стената очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. По време на зимното слънцестоене слънчев лъч е влизал в храма (както напр. в „Утробата“). Сега, заради прецесията на Земята, отклонението е 6.
Гробницата е изградена от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си с железни скоби, залети с олово, за да не ръждясват. По история сме учили, че това е края на бронзовата епоха. Явно желязото вече е било познато, но все още прекалено скъпо, за да се използва във всекидневието, а не само във ВИП случаи. Входът на светилището е широк 1.60 м, очертан е от плочи с пластична и цветна украса (орнаменти, известни като „вълчи зъби"), и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове. Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана вероятно за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с диаметър 4.80 м, с 10 декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. Цветовете бяло (по-късно светлосиньо, небе), червено (земя) и черно (подземен свят) са свещени, заедно образуват сакралния цвят орфинос. Полуколоните се състоят от изпъкнал детайл, част от зида, и декоративен елемент. Съединени са със железни пръти. Основният камък на купола не е клин, както обикновено, а капак, тежащ 1.5 т. Дяланите камъни, изграждащи купола, са напасвани един по един, не са взаимозаменяеми.
Входът е три високи стъпала - влизайки човек, волю-неволю, се покланя. Вратата на вътрешното помещение се е затваряла само отвътре - вероятно за да не бъдат безпокоени посветените по време на ритуалите.

IMG_0194.JPG
Три високи стъпала водят до вътрешното помещение

Тук са се изпълнявали тайни орфически ритуали, имащи за цел да усъвършенстват и извисят тракийския цар-жрец до антроподемон (от гръцки -  άνθρωπος (човек) и δαίμων (бог) - състояние между човешката и божествената същност), както и свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. Посветените са носели бели (мъжете) и червени (жените) роби. Съществува вероятност това да е първообразът на мартеницата.
От северната страна на храма се намира вкопана елипсовидна скална вана за производство и съхранение на вино. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки. Обемът й е около 6 000 куб. дм (6 000 литра).

IMG_0204.JPG
Замазката - на 25 века - все още стои!

Покривната конструкция е построена с дарение на кралица Маргарет Датска, която посещава обекта през 2000 г. След това, самата тя с археологическо образование, споделя: „Българите не могат да четат историята си…“.
На 30 м южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ - празен гроб, а около него в три отделни ями - останки от човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конски амуниции, въоръжение.

IMG_0210.JPG

До гроба има древно оброчище, наречено „Гарванов камък“.

IMG_0211.JPG
Гарванов камък

На връщане към Старосел, на около 1.5 км, в местността „Манастирчето“, се намира гробищна могила (наречена „Могила Хоризонт“). Тук е открита единствената гробница-хероон в Тракия, притежаваща колони (общо 10 - 6 лицеви и по 2 странични). Колоните са с капител в ранен дорийски стил. Храмът се датира от края на V и началото на ІV в. пр.н.е. В тази гробница е бил погребан представител на тракийската аристокрация, за което свидетелстват намерените сребърни и златни предмети (пластинки от златната ризница, 12 бронзови върха за стрели, сребърни халки, късове от керамични съдове и др).

IMG_0216.JPG

До могилата има обозначителна табела, паркинг, а оттам до храма следва пешеходна пътека. При посещението на храма на Четиньова могила екскурзоводите дават информация и за храм „Хоризонт”.
Тук се намира и параклис „Св. Спас“. Построен е върху по-стара църква, а тя, може би, върху останките на тракийско светилище. Тук срещнахме местен жител, който се грижи за храма и за реставрацията му. От 1984 г. по собствено желание, със собствени средства! И с много любов и старание!

Следващата ни спирка е

Копривщица (C)

Градът е обявен през 1952 г. за единствения град-музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. През 1978 г. е признат за национален архитектурен резерват с международно значение и за селище на международен туризъм. Включен в списъка със Стоте национални туристически обекта на България (№ 75). Печатът е в
Дирекция на музеите (информационен център)
адрес: пл. „20 Априлий“ № 6, BG-2077 Копривщица
тел.: +359 7184 2180, +359 7184 2114, +359 885 743117
Входът за музеите е с индивидуална цена 3.00 лв възрастен/1.00 лв ученик за всеки, или групов билет за 6 музея - 5.00 лв/3.00 лв.
Работно време:
зимно (1 декември – 1 април): 9.00 – 17.00 ч.
лятно (1 април –1 декември): 9.30 – 17.30 ч.
Почивен ден:
понеделник: Къща-музей „Тодор Каблешков”, Къща-музей „Димчо Дебелянов“, Галерия „Палавееви къщи”, Туристическа атракция „Старата тепавица“
вторник: Битов музей „Лютова къща“, Къща-музей „Георги Бенковски“, Постоянна изложба „Копривщица - просветен център през Възраждането“, Туристическа атракция „Старата тепавица“, Къща-музей „Любен и Петко Каравелови”

Много са легендите за създаването и основаването на града. Според една от тях мястото, където се намира Копривщица, било много плодородно и често там почивали кервани и стада с овчарите си. На това място се заселил старобългарски род със своите стада – така наречените „Жупа” - и така било поставено началото на Копривщица. Според друга легенда Копривщица е основана от „болярката от Рила”, която се заселила в местността с добитъка си и измолила от османския султан да я обяви за владетелка на Копривщица. Той й дал ферман, с който селото получило големи привилегии. В него султанът нарекъл Копривщица „Женска поляна” – така по-късно османците наричали Копривщица.  Според трета легенда селото е заселено от български бежанци, потомци на големи български родове, боляри, скотовъдци, които след падането на България под османско владичество (края на XIV в.) се изселили тук. Сред тях били тримата овчари - Ламбо, Тороман и Арнаутин, които основали днешните махали Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала. Всички легенди обаче са единодушни по отношение на това, че Копривщица е създадена в края на Второто българско царство (края на XIV в.).
В периода от 1793 до 1810 г. Копривщица е опожарявана три пъти. След третия палеж селището е почти изцяло унищожено и тогава започва изграждането на днешна Копривщица. Новото селище постепенно нараства, местното население от търговци и занаятчии се замогва и благоустроява града.
Копривщица винаги е будила интерес със своето историческо минало, свързано с икономическия и културния възход на българския народ през епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.). Първото килийно училище тук е открито още през 1810 година. През 1846 година със съдействието на Найден Геров врати отваря първото в страната класно училище, а през 1850 година - и девическо училище. Поминъкът на населението е бил откупуването на данъци (бегликчийство), отглеждането на добитък (джелепчийство) и производство на вълнен текстил (абаджийство). Около Копривщица са пасели над 100 000 овце (хълмовете около града са залесени през 20-те г. на 20 в.), а при 12 000-о население, еснафът на абаджийте е наброявал 1500 души. За една година манифактурното производство е давало 250 тона вълнени дрехи и 20 000 дузини плетени чорапи.

IMG_0238.JPG
Възстановеното класно училище „Св. св. Кирил и Методий“

Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др. Интересно е, че търговските къщи са били боядисани с тъмна охра, а занаятчийските - със синьо.

Битов музей „Лютова къща“

адрес: ул. „Никола Беловеждов“ № 2, BG-2077 Копривщица
GPS: 42,63806 24,35755
тел.: +359 7184 2138; +359 885 743576

IMG_0246.JPG

Сградата на етнографски музей „Лютова къща”, известна още като „Топаловата къща“, е строена през 1854 г. от пловдивски майстори за семейството на заможния копривщенски бегликчия (събирач на данък) Стефан Топалов, а впоследствие е продадена на богатия копривщенски търговец Петко Лютов. В приземния й етаж са показани автентични копривщенски плъсти (тъкани от непредена вълна). На втория етаж е представена композиция със съчетание на стенопис и дърворезба. Търговските интереси на Петко Лютов го водели чак до Кайро и Александрия в Египет. Изрисуваните медальони по стените показват екзотичните градове, посетени от именития й стопанин. Забележителни експонати са мебелите и предметите за бита, докарани от Виена - маси, столове, огледало, осветителни тела. Най-интересният експонат в музея е ароматизаторът-фонтан за освежаване на въздуха, намиращ се в салона на втория етаж на къщата.  В гостната стая са изложени копривщенски кенета и женска рокля, които пресъздават традиционната битова обстановка. Кенетата по пазви и ръкави на ризи, по краищата на забрадките, са ръчно работени дантели - възелче до възелче, само с обикновена игла за шев, а са невероятно фини и красиви, по нищо не отстъпват на образци на т.нар. калоферска (брюкселска) дантела. За основа на кенето за забрадките се се използвали няколко конски косъма, които държат дантелата твърда, като колосана. Дали някой все още работи кене - не получихме отговор. А си заслужава да съхраним това уникално умение!


IMG_0261.JPG
Кенетата


IMG_0250.JPG

Къща-музей „Тодор Каблешков”

адрес: ул. „Тодор Каблешков“ № 8, BG-2077 Копривщица
GPS: 42.63849, 24.35587
тел.: +359 7184 2054; +359 885 743672

IMG_0283.JPG

Построена е през 1845 г. в пловдивски стил. През 1932 г. в нея е открит първият музей в Копривщица, а от 1954 г., като роден дом на революционера Тодор Каблешков (1851–1876) е превърната в самостоятелен музей, носещ името му. Музейната експозиция на първия етаж отразява автентичната битова обстановка, в която е живяло многобройното семейство на бащата на Тодор Каблешков - чорбаджи Лулчо Каблешков. Тук са работната стая на жените, кухнята, одаята и родната стая на Тодор. Последната експозиция от 2005 г., представена в Каблешковата къща, показва бита на богатите копривщенски чорбаджии. Сред музейните експонати са учебниците на Каблешков, двете негови пушки, оригиналната му шапка като началник на железопътна станция Белово и недовършеният превод на романа „Граф Монте Кристо”.
Тодор Каблешков, автор на „Кървавото писмо", след обучението си в Копривщица и Пловдив завършва и френския лицей в Цариград. Съдбата на този човек, който владеел три езика, с широки познания и богата култура, е трагична. Оттегля се с четата си в Балкана, но е предаден от българин и заловен от турските власти. След жестоки изтезания в Троянския, Ловешкия и Търновския затвор, Каблешков е отведен в Габровския, където слага край на живота си.

Къща-музей „Димчо Дебелянов“

адрес: ул. „Димчо Дебелянов“ № 6, BG-2077 Копривщица
GPS: 42.64060, 24.35640
тел.: +359 7184 2077; +359 885 743661
Друга интересна къща-музей е родната къща на големия български поет Димчо (Динчо) Дебелянов (1887–1916). Построена е през 1830 г. Музейната експозиция проследява краткия житейски и творчески път на поета и включва неговата люлка, личните му вещи от фронта, ръкописи, снимки и др. В двора на къщата е популярната скулптура, олицетворяваща вечно чакащата майка, приседнала на прага на копривщенската порта. Всяка година през месец август в двора на къщата-музей се провежда традиционна Дебелянова вечер, на която се събират стотици почитатели на Дебеляновото творчество, поети и музиканти.

Наблизо се намира

Галерия „Палавееви къщи”

тел.: +359 7184 2180
работно време:
само лятно (1 май – 31 октомври): 9.30 – 17.30 ч.
Цената на билета за посещение на Галерията не се включва в общия билет за посещение на музейните обекти.
В големия салон на ІІ етаж на галерията е експонирана документална изложба, посветена на стопанина на къщата Хаджи Ненчо Палавеев – благодетелят на Копривщица и един от най-богатите българи. В галерията се представят: изложби на известни български творци; гостуващи музейни изложби от страната; колекции от картинен и иконен фонд при Дирекция на музеите – град Копривщица. Музейната институция във възрожденския град нееднократно дава шанс и поле за изява на млади и талантливи български художници. В Галерия „Палавееви къщи” са провеждани пленери, Зелени училища, представяния на български поети и писатели.

Къща-музей „Георги Бенковски“

адрес: ул. „Георги Бенковски“, BG-2077 Копривщица
GPS: 42.63618, 24.36252
тел.: +359 7184 2030; +359 885 743666
Това е родния дом на Гаврил Груев Хлътев (1843–1876), апостолът на Априлското въстание от 1876 г., известен с псевдонима си Георги Бенковски. Къщата е построена през 1831 г. През 1966 г. е ремонтирана и превърната в музей. Сред най-интересните музейни предмети е оригиналната пушка на Бенковски, с която се сражава по време на въстанието, черешовото топче, въстаническа униформа и знамето на IV революционен окръг. Експозицията включва и богат снимков материал. Екскурзоводката до обяд е сърдита на света, след това на себе си (или обратно). Недалеч от къщата, върху скалите, се издига паметникът на революционера, изграден през 1976 г.

IMG_0298.JPG

Врата до врата с къщата на Бенковски се намира бившия музей на комуниста Яко Доросиев, сега

Постоянна изложба „Копривщица - просветен център през Възраждането“

тел.: +359 7184 3029; +359 885 743657
Открита е на 1 ноември 2012 година. Намира се в родната къща на няколко потомствени учители от Доросиевия род в Копривщица. На І етаж са пресъздадени възстановки на килийно училище, взаимоучително училище и зала, посветена на копривщенския възрожденец Найден Геров. На ІІ етаж е разположена документална експозиция, даваща информация за видни копривщенски дарители, учители, общественици и държавници. Място в експозицията намират предмети, книги и учебници, по които се е извършвало обучението в Копривщенското училище през ХІХ век.

Къща-музей „Любен и Петко Каравелови”

адрес: бул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ № 39, BG-2077 Копривщица
GPS: 42.64105, 24.35911
тел.: +359 7184 2176; +359 885 743572
Ансамбълът, състоящ се от зимна къща, стопанска сграда и лятна къща в Каравеловия дом е построен от местни майстори през периода 1810 – 1835 година. Тук през 1834 г., е роден писателят, публицистът, революционерът, журналистът, човекът създал творчество на три езика – Любен Каравелов  (1835–1879). През 1843 г. в този дом е роден Петко Каравелов (1843–1903) – 4 пъти избиран за министър-председател и 3 пъти министър на финансите, един от първостроителите на съвременна България.
Централно място заема печатарската машина и първите печатни творби на Каравелов. Интересен експонат е и диканята (селскостопански инструмент с кремъци, използван при вършитба. Експозицията показва битова обстановка и оригинални предмети, използвани от семейството, както и трите периода от живота на Любен Каравелов - пребиваването му в Русия, Сърбия и Букурещ, както и скулптурна възстановка на главата на Любен Каравелов, портретите на родителите му и родословното дърво на Каравелови.
На втория етаж в лятната къща са изложени лични вещи и снимков материал от живота и дейността на държавника Петко Каравелов. В двора се намира старата круша, засадена от писателя през 1854 г., обявена за защитена природна забележителност.

Ослековата къща

GPS: 42.63600, 24.36017
цена: 2.00 лв/1.00 лв

IMG_0292.JPG

Строена е през 1856 г., по време на Кримската война, за богатия копривщенски търговец-абаджия Ненчо Николов Ослеков от уста Минчо, а изографисана от Коста Иконописец (Въльов), възпитаник на Виенската школа, работил и в Рилския манастир. Използвани са местни материали, като само колоните са от ливански кедър. Мечтата на Ненчо Ослеков е да има симетрична къща, но тъй като сградата вдясно вече е била построена, трябвало да се задоволи с „половин“ къща. Съвместявала е жилищни помещения, търговски салон, където съпругата на търговеца се занимавала с изкупуване на абаджийска продукция, и манифактура на горния етаж. Интерес представлява богатата стенописна украса и битовата наредба, даващи представа за живота на копривщенското семейство през XIX в. Музейната експозиция включва уникални предмети и накити, женски и мъжки носии, колекция от шити копривщенски кенета (шити дантели) и плетени чорапи. Голяма част от дрехите и униформите за Априлското въстание на въстаниците от Копривщица са изработени в голямата й стая. Заради тази своя дейност Ненчо Ослеков е задържан след провала на въстанието и обесен в Пловдив на 27 юни 1876.
Ослековата къща е превърната в етнографски музей през 1956 година. През август 2013 г. къщата е реституирана. Реститутите са братя Дебелянови, чийто род закупува къщата от Ослекови през 1947 г. Сега музеят е частен.

Църквата „Свето Успение Богородично”

адрес: ул. „Димчо Дебелянов“ № 26А, BG-2077 Копривщица
Съградена през 1817 г. на мястото на стар храм от смолски и мирковски майстори само за 11 дни. Нейните камбани известяват избухването на Априлското въстание. Забележителна е с дърворезбата по владишкия трон и амвона и с автентичните икони, рисувани през 1837-1838 г. от Захари Зограф. Ценно произведение на изкуството е иконостасът, изработен през 1821 година.


IMG_0288.JPG
Гробницата на хаджи Ненчо Палавеев в двора на църквата

В града освен старите къщи и прекрасната природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Характерна украса за копривщенската чешма са розети от шестоъгълни звезди, шнурови ленти, изображения на водни животни, цветя и др. Едни от най-старите чешми са Беневската и Чалъковата.
Друга забележителност са копривщенските мостове. Много са сводестите каменни мостове, издигнати над малките рекички и дерета, които се вливат в р. Тополница. Най-популярен е „Калъчевият мост”, известен и с името „Първата пушка”. Тук през 1876 г. е прозвучал първият изстрел, който дал началото на Априлското въстание на българите, борещи се за освобождение от османско владичество.

IMG_0265.JPG

Наблизо е

Туристическа атракция „Старата тепавица“

тел.: +359 7184 2180
работно време:
само лятно (1 май – 31 октомври): 10.00 – 18.00 ч.
цена: безплатно

IMG_0266.JPG

В тепавицата освен да закупите сувенири, може да си изработите сами (рисуване върху керамика, производство на плъсти). Тук всеки турист може да се опита да преде на хурка, да тъче на стан, да влачи вълна на дарак, да разгледа старото съоръжение за тепане и валян. По предварителна заявка могат да бъдат организирани програми за „Зелени училища” и семинарни обучения.

В близост до града има и няколко защитени територии, подходящи за любителите на екологичния туризъм. Поддържаният резерват „Богдан” (обявен за такъв през 1972 г.) опазва вековна букова гора. В него се намира историческата забележителност Детелинова грамада и средногорският първенец връх Богдан (1604 м). Друга защитена територия е „Донкина гора” (обявена за защитена територия през 1979 г.) - тук може да бъде видяна двойка от редкия и световно застрашен от изчезване вид царски орел (Aquila heliacal).

Ако не сте заредили колата, сега е времето да го направите. До Троян няма други бензиностанции. В Копривщица са две - на „Петрол“ на входа на града и още една на изхода, която има и газколонка. Имахме идея да посетим и крепостта Состра, оттатък Троян, но силния дъжд, намалената до 10-15 м видимост и падналите по пътя Карнаре - Троян огромни камъни ни забавиха повече от предвиденото и се отправихме директно за нощувка в

Априлци (D)

Вила за гости „Дядо Събчо“

адрес: ул. „Балкан“ 22, кв. Видима, BG-5635 Априлци
GPS: 42.80758, 24.90957
тел.: +359 887 798935; +359 878 798961
цена: 23 лв (тройна стая)
При пристигането ни, около 18 ч., се оказа, че поради някаква грешка, резервацията е дублирана. Домакините, смутени не по-малко от нас, веднага освободиха и подготвиха собствената си стая. (И на Великден стават чудеса!) Печката с твърдо гориво бе нечакана екстра, която ни помогна да изсушим подгизналите якета и обувки. Вилата има оборудвана кухня с трапезария (механа), както и възможност за BBQ край басейна. Силно я препоръчваме на всички, които искат да прекарат няколко дни в Балкана в приятна обстановка, без да им одерат кожите! Все пак потвърдете резервацията си по телефона!

Ден втори, 19.04.2014, събота

Денят ни започна с разходка из центъра на Априлци. На хълма над града се вижда

34-метров кръст


IMG_0315.JPG

По случай 130-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината откакто Априлци е град, местният бизнесмен Стефан Вълев вдигнал величествен кръст на един от хълмовете наоколо в памет на загиналите за свободата на България 142 въстанници. Добре че бяхме прочели за него и попитахме местни хора къде е. Иначе щяхме да го подминем, считайки го за част от електропреносната мрежа. Е, и Айфеловата кула - днес символ на Париж, когато е издигната, е предизвикала бурни полемики, голяма част от французите са я считали за грозна и са искали да бъде премахната.

Девически манастир „Св. Троица”

адрес: кв. Ново село, BG-5641 Априлци
GPS: ‎42.84288, 24.922248,
тел.: +359 6958 2222, +359 6958 3249
отворен за поклонници: ‎08:30 - 16:00 ч.

IMG_0310.JPG

Инициативата за изграждането му е на новоселеца Петър Йончев Балджи. Преданието разказва, че той обрекъл малката си дъщеря за послушница в манастир. Още като дете я изпратил някъде към Калофер. Но тъгата за родното място била голяма и затова решил да организира изграждането на девически манастир, та тук, в него, да прибере дъщеря си. Завършен е около 1830 г. Евангелието му, отпечатано през 1829 г. в Москва, е закупено от Рилския манастир през 1831 г. Уставът на манастира, написан от йеромонах Спиридон от Атон, е завършен на 30 май 1837 г.
Манастирът добил известност далече зад пределите на котловината. Много от монахините му били пламенни родолюбки. Има сведения, че дяконът Левски е посещавал манастира и е посветил някои от монахините в революционното дело. Манастирът е играл активна роля и по време на Априлското въстание. Тук са се шили дрехи, а по време на сраженията в магерницата се е приготвяла храна и се е пекъл хляб за въстаниците. При разгрома на въстанието манастирът е разрушен. Църквата била ограбена, иконите насечени, сградите – подпалени, а 8 (според някои материали -  11) от монахините, които не успели да избягат, били убити.
Възстановен е през 1890 г. Същата година руският офицер Сергей Илич изографисва част от храма. През 1936 г. троянски колектив довършва украсата.
В момента в манастира няма монахини. Преди година-два е имало една монахиня, но тя е заминала някъде. Младата жена, която отвори манастира, е служител на Общината и по съвместителство екскурзовод - решила да отвори, за да не са разочаровани евентуални посетители. Много е млада, но и тя отбелязва, че при строежа и при последвалите реконструкции се е включвало цялото население - кой с каквото може - даром! Никой никого не е принуждавал, никой не е отварял уста за заплащане. Дай, Боже, повече такива българи, а и такива общински служители!

Църквата „Св. Петка Параскева“


IMG_0339.JPG

Църквата се намира в гробищния парк на Априлци. Има няколко версии за изграждането й, но едно е безспорно - през 1814 година новоселчани могат да се черкуват в просторен, скрит в земята и далеч от погледа на иновереца православен храм. Предстоятел за направата му става чорбаджията-кмет Цочо Сомлев. Според едни това е благодарение на доброто отношение към ханъмите на ловешките първенци, приютени в селото по време на превземането на Ловеч през 1811 година от войските на ген. Сен-При. Другата легенда е свързана с избор на севлиевски аянин и намесата на кмета Цочо Сомлев. Неговата дума се оказала решаваща и в знак на благодарност избраникът решава да му подари Беглешките ливади. Родолюбивото чувство взема връх над материалното благополучие и вместо земя, дядо Цочо Московеца поисква да построи църква на платото над р. Кална. Разрешават му, но при едно условие - да бъде малка и ниска, вкопана в земята, „да не възбужда омразата на турците“. По време на строежа опушвали камъните със слама, за да изглеждат стари и да не личи, че градежът е нов.
Явяват се и подготвени свещенници, добили образование в Киев и Кишинев. Монасите Геронтий и Доротей даряват първите черковни книги. Църквата е трикорабна, почти напълно вкопана в земята. Има мъжко и женско отделение, в които се влиза през отделни врати. Частично преустроена е през 1845-1850 година и основно след чирпанското земетресение от 1930 г. Твърде малко е останало запазено от нея. Липсват стенописи, част от иконите са унищожени, други съхранени при не най-благоприятните условия в храм-паметника „Св. Георги Победоносец“, разпръснати и частично разрушени са част от големите каменни свещници. Липсват и двата капитела с каменна пластика в наличност до 1984 година.
До църквата има камбанария, издигната през 1937 г., дарение от Елена и Минко Щърбанови. Днес видът й е трагичен - стърчат ръждиви арматури от ронещия се бетон, с който е покрита; няма ги стъпалата, дълбок ров зее пред входа...

Между манастира и „Св. Петка Параскева“ се намира

Храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“

адрес: ул. „Васил Левски“ № 121, BG-5641 Априлци
GPS:  42.83906, 24.92082
тел.: +359 889 577463 (протойерей Калин Иванов Пенев)
След Освобождението на България признателните новоселци решават да издигнат храм-паметник в чест на падналите за свободата от този край през Априлското въстание. За тази цел държавата отпуска 15000 златни лева. През 1896 г. е направена първата копка и е положен основният камък на храма. Негов архитект е Никола К. Дренски от Плевен, а главен майстор е Кънчо Дренев от Трявна. Поради недостиг на средства строителството продължава 10 години. Храмът е кръстообразен, симетричен и еднокуполен. Дълъг е 25 м, широк е 15 м и висок 15 м. Постройката има величествен вид. Иконописецът Рачо Тихолов от Габрово изографисва храм-паметника, чийто символи са големите каменни кръстове на покрива. Владишкият трон и царските двери са дело на новоселски резбари. Храм-паметникът „Св. Георги Победоносец“ е осветен на 23 април 1904 от Скопския епископ Максим. Основен ремонт и ново изографисване на храма се извършва през 1976 г. във връзка със 100 годишнината от Априлското въстание в Ново село.

За любителите на планинския туризъм Априлци е добра база за посещение на

Водопад „Видимското пръскало“

Водопадът „Видимското пръскало“ се намира в източната част на резервата „Северен Джендем” в националния парк „Централен Балкан“. Три поточета дават своите води на Пръскалото, водата протича през алпийска поляна и полита в 80-метрова водна дъга в пропастта. Това го прави втория по височина водопад в България.
Към водопада се открива удобна гледка от специално създаденото наблюдателно място по трасето на маркирана екопътека по долината на Пръскалска река, която започва при ВЕЦ „Видима” в град Априлци. Маршрутът, през който преминава, е особено живописен и разкрива огромна част от красотата на Стара планина. Екопътеката е дълга около 16 км. (4 часа според маркировките). Не бяхме подготвени за такъв преход и го отложихме за друг път. Може би през лятото ще го съчетаем с преход до х. „Тъжа“ (3 часа).

Потеглихме към Дряново, но се оказа че пътят към Севлиево е затворен за ремонт. Трябваше да се върнем и да минем през Кръвеник и Стоките, към Габрово. По пътя минахме край Батошевския девически манастир, но решихме да не се отбиваме. На около 5 км преди Дряново се намира

Дряновски манастир (E)

GPS: 42.951003. 25,431717
По време на Априлското въстание през 1876 година, в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил" се укриват бунтовници като отец Матей Преображенски - Миткалото, Георги Измирлиев-Македончето и др. Манастирът бил превърнат от четата на поп Харитон в крепост, която водила десетдневни боеве с многократно превъзхождащата я турска войска. При погрома на въстанието, както твърди тогавашният игумен Пахомий, в пламъците изгорели „четири кола книги църковни, с всичкия си такъм, и една кола рукопис“ - цялата богата манастирска библиотека. Днес за тези трагични и величави събития напомня паметникът-костница, дело на проектанта Джовани Мосути и скулптора Лука Арджини, осветена на 4 май 1897 година.

IMG_0358.JPG

В манастира, вдясно от входа, има и музей с две зали - археологически находки от района и революционно движение. Цената на билета е 2.00 лв/1.00 лв. Тук могат да ви подпечатат книжката „100 национални туристически обекта“ (№ 22). Врата до врата с музея са манастирските хотел (2*) и гостилница. Паркингът за посетителите е платен (1.00 лв/час) - за първи път от всички посетени манастири. Въпреки това в манастирския двор имаше няколко BMW-та и Mercedes-и, явно на „първи  сред равни“ гости.
От манастира, от ракиджийския казан, започва мост над реката, който води към пещерата „Бачо Киро“. В момента, след зимния отток на реката, той е засипан с плавей, с „камънье и дръве“, и непроходим. Над малкия остров до моста по дърветата са закачени въжета и стълби, и можете да се почувствате като в шоуто „Най-добрият нинджа“.

IMG_0364.JPG

За да стигнете до пещерата трябва да се върнете до автомобилния мост пред паркинга и покрай реката да минете около 500 м. Цената на билета е за краткия тур (~ 30 мин) е 3.00 лв/2.00 лв, а за дългия (~ 1 час, с водач) - 5.00 лв/3.00 лв. Тя е първата благоустроена още през 1937 година от местните туристи пещера в България, която три години по-късно била наречена „Бачо Киро" в чест на героя от Априлското въстание. През 1962 г. е обявена за природна забележителност, а от 1964 г. е електрифицирана. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600 м. Според проучвания, оформлението на пещерата е продължило близо 1800000 години. Можете да се насладите на нейните образувания с романтични имена: „Дъждовната зала", „Каменното цвете", „Тополките" и „Езерото на щастието", „Медузите", „Мечата пързалка“, „Меча поляна“, „Самотният сталактон“, „Залата на поп Харитон" и други. В малкия тур са включени „Чистилището“, „Дъждовната зала“ и „Концертната зала“ на втория етаж.
Оттук води началото си живописната Дряновска екопътека. Пътят до Боженци е около 4 ч. Това ни даде и идеята да посетим

Архитектурно-исторически център „Боженци“ (F)

адрес: BG-5349 Боженци
тел.: +359 66 804462; +359 878 716290
факс: +359 66 804462
Боженци е село с история повече от 600 години. Според легендата болярката Божана преди 6 века извела от разсипаната столица Велико Търново синове и братя. Заедно те се заселили сред вековните гори и построили селище, наречено на нейно име.
Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол, боженлии векове наред пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола...
Със 110 къщи и около 500 жители, в края на 19 век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи, които са на възраст от 100 до 250 години. Затова през 1964 година селото е обявено за архитектурен и исторически резерват.
Влизането с автомобил в резервата е забранено на теория. Явно на посещение бяха ВИП гости, защото имаше засилено полицейско присъствие, а постовият при бариерата беше с пагони на майор! Обектите, за разлика от Етъра, се отварят само при заявка. Трябваше доста да чакаме да се върне екскурзовод с текущата група, за да поеме нас. Затова и се отказахме. Дори не дадохме за печат книжката 100 НТО (№ 20). Направихме бърза обиколка по разкаляните улици и тръгнахме към къщи. Дали заради празниците, дали целогодишно е така, но Боженци ни се стори подходящ не за туристите, дошли да видят, а за хората, дошли „да си поживеят“, каквото и да означава това!


Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:

Booking.com

Популярни публикации от този блог

Аахен, първата столица на обединена Европа

Пътни бележки Вместо увод Който и туристически справочник или рекламна брошура да разгърнете, ще установите, че предлаганите дестинации са едни и същи. От друга страна има много места, които, често незаслужено, са останали извън полезрението на туроператорите. Ще се опитам да ви запозная с някои от тях.
Аахен

GPS: 50°46′31″N 6°4′58″E
Website: www.aachen.de
(Aachen, Aken, Aix-La-Chapelle) е най-западният град на Германия, намиращ се в областта „Drei Grenzen“ („Трите граници“), където се събират Белгия, Германия и Холандия.
Населението му е около 250 000, в миналото е бил един от центровете на въгледобивната промишленост, а сега е водещ център на IT-изследванията, благодарение и на университета, един от най-добрите в Германия.
Аахен е столицата на Карл Велики. И тъй като по това време „велики“, „смели“, хубави“ и тем паче владетели с лопата да ги ринеш, става дума за онзи, който говорел на немски само с конете си. Може би защото е роден в Лиеж, сегашна Белгия. Известен още …

Късно лято в Тасос

Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin, който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс).
От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в началото на септем…

Крепости, скали, водопади

От ФБ научихме, че на 21-22 юни в двора на Боянската църква в София ще се състои Софийски Средновековен Панаир (точно така, всяка дума - с главна буква!). Отдавна проявяваме интерес към подобни събития, посетили сме много от тях в (Западна) Европа, но, за съжаление, в България нещата са по-сложни. Винаги може да се намери информация за фестивалите във Франция, Белгия или Швейцария, но не и у нас. Обикновено научаваме за събитието от вестникарска дописка: „Вчера в Х се проведе…“. Не ни е известно да има централизирано място, откъдето да се черпи съответната информация (координати и програма) и да се правят планове… При запитване на място и предлагане на (безвъзмездна) помощ, реакцията е била от „знаете ли колко работа имаме…“ до „какъв ти е кярът?“. Modus Vivendi, организатори на събитието, публикуваха програмата във ФБ на 10 юни в 12 ч., когато резервациите за пътуването и плановете вече бяха направени. Някак си във България все още не можем да разберем, че тримесечен срок за информир…