Има
някаква странна справедливост в това някои от най-хубавите преживявания
да се случват, без да са планирани. Пътувахме от Базел (Basel) към
Страсбург (Strasbourg). Обичайната ситуация - аз се опитвам да
хипнотизирам трафика пред себе си, жените ми надуват главата с риторични
възклицация „виж това!, виж онова!“. Между Колмар (Colmar) и Селестат
(Sélestat) жена ми някак неангажиращо сподели „Има някакво кале на оня
баир…“. И на следващия изход на магистралата, когато под табелата за
Сен-Иполит (Saint-Hippolyte) се мярна кафява табела с труднопроизносим
надпис на нея, колата като че ли сама зави натам.
Името
Haut-Kœnigsbourg е буквален превод на немското Hohkönigsburg, нещо като
Горния (или Високия) Цариград. От построяването си замъкът
О-Кьонингсбург е бил постоянен свидетел на европейски конфликти и
съперничество между лордове, крале и императори. Всеки от знаменитите му
собственици през вековете е оставил своя отпечатък в историята и
архитектурата на замъка.
На това място в древноста е имало римски аванпост. В 774 г. Карл Велики (Шарлеман)
дарява територията, на която впоследствие построили замъка на
абатството Лиепвр (Lièpvre). През 854 г. земите преминават към
абатството Сен Дени, като се планирало на едно от възвишенията на
Вогезите да се построи манастир. Но през 1079 г. земите са завладени от
Анри IV. Предполагаемата година на построяването му е около 1114 г. На
мястото на двете съхранени римски укрепления се издигали две цитадели.
Едната принадлежала на Конрад III, другата - на племенника му Фридрих I.
Първите писмени сведения за замъка на Хохеншауферите (Hohenstaufen) са
от 1147 г. Тогава един монах от Сен Дени се жалва на Луи VII, че земите
незаконно се владят от Конрад III.
 |
Гербът на Hohenstaufen
|
Щауфенберг
(Staufenberg), както е бил наричан по това време по името на
едноименното възвишение, е разположен високо над елзаската равнина, на
височина от 757 м. Този скалист връх е бил идеално място за наблюдение
на главните пътища в региона. Замъкът променя името си на Кьонигсбург
(Kœnigsbourg), означаващо „кралски замък" около 1192 г.
 |
Долината на Горен Рейн от птичи поглед
|
 |
Замъкът е „вписан“ в скалата или - скалата в замъка.
|
През
първата половина на XIII век замъкът преминава в ръцете на
Лотарингските херцози от рода Ратзамхаузен (Rathsamhausen), които го
владеят около столетие.
 |
Гербът на Rathsamhausen
|
В
началото на XV в. замъкът добива лоша слава като свърталище на
барони-разбойници, които нападали и грабели керваните в долината на
Горен Рейн. През 1454 г. е завладян от Фридрих I Победоносни („Злият
Фриц”). В 1462 г. обединените градове Колмар, Базел и Страсбург наели
500 човека с походна артилерия, които завладели и разрушили замъка. През
1479 г. замъкът е предаден на дома Тирщайн (Homberg/Tierstein) от
Хабсбургите. Те го възстановяват и доизграждат, добавяйки отбранителна
система, способна да издържа на артилерийски обстрел (лека артилерия).
Укрепеният дворец с крепостни стени, кули, парадни зали се разгръща на
площ 1000 X 300 м. Тези времена се считат за „златен период“ на замъка.
 |
Гербът на Tierstein
|
През
1517 г. последният от рода Тирщайн — Вилхелм — умира, без да остави
наследници и замъкът преминава в ръцете на Максимилиан I. Максимилиан и
владетелите на замъка на практика не влагали средства в модернизацията
му и вътрешната украса. В този период бил издигнат само бастион с
формата на звезда на западната част. Реконструкциите приключват през XV
в., но се оказват недостатъчни да противодействат на шведската артилерия
по време на Тридесетгодишната война.
През
юли 1633 г. замъкът е обсаден от шведските войски и, в резултат на
52-дневната блокада, на 7 септември е завладян, разграбен и опожарен.
Известно време е собственост на различни господари, но след 1648 г.,
когато го завладяват французите, той напълно опустял и бил изоставен за
близо 200 г.
През
1862 г. руините на замъка са класифицирани като исторически монумент.
Три години по-късно са купени от съседния град Селестат. Започва се
изготвянето на проект за реставрация и възстановяване. През 1882 г.
архитектът Винклер (Winkler) начертава амбициозен план за реконструкция,
който обаче е бил невъзможен за изпълнение, поради недостатъчните
финансови ресурси на града. Елзаският регион е присъединен към Германия
през 1871 г. През 1899 г. Селестат подарява все още внушителните руини
на замъка на кайзер Вилхелм ІІ (Kaiser Wilhelm II).
Вилхелм
ІІ търсейки начини да подчертае принадлежността на Елзас към Германия,
видял в замъка Кьонигсбург символ на западната граница на империята си.
По тази причина решил да започне пълна реконструкция на замъка. От друга
страна той е просветен монарх с широки интереси, отдаден на
археологията и историята. Не са толкова известни на широката
общественост трудовете му върху историята на Месопотамия, древен Китай,
Спарта. По негово време се провеждат най-значителните немски
археологически експедиции - на остров Корфу, в Бергама
и на много други места, поставили основите на прочутите колекции на
„Пергамон музеум“ в Берлин. Той е един от големите „спонсори“ на
възстановяването на джамията на Омеядите в Дамаск, най-голямата в Сирия,
в чиято съкровищница се съхранява главата на Йоан Кръстител - една от
главите. Казвам „една“, тъй като съм виждал една, със „сертификат за
качество“„ от 1206 г., в катедралата в Амиен, а Божидар Димитров
„намери“ друга…
На
архитекта Бодо Ебхарт (Bodo Ebhardt), специалист по средновековна
архитектура, била поставена задачата да изготви проекта за
реконструкция и реставрация. Подходът му към проекта се основавал на
строги научни принципи: изследвал и описал всички археологически
находки, изучил архивните документи, анализирал архитектурата и проучил
други замъци, строени по същото време. Реконструкцията и реставрацията е
извършена в периода 1900 - 1908 г. Направени са множество фотографии,
като документирането на реставрацията продължава през целия прериод на
реконструкцията.
 |
Донжонът се извисява над крепостта
|
Реалните
строителни работи започват през 1901. Първият етап е свързан с
възстановяването на донжона на крепоста (donjon, castle keep,
Bergfriede). Неговата реконструкция би трябвало да символизира мощта на
новия собственик. Разбира се, зад високите идеали стояли далеч
по-практични цели - така или иначе трябвало да се разчисти замъка от
срутените камъни. Естествено, веднага се намерили и критици, че тези
работи не се правят точно така… (като че ли у нас е ставало или българи
са се намесили!) През 1906 императорският орел бил монтирана на донжона.
По това време проектът трябвало да бъде завършен, но срутване на част
от стените удължило работата с две години и довело до необходимост от
нови средства. Замъкът бил представен пред обществеността на 13.05.1908
г. Довършителните работи, включително украсата, с която се занимавал
елзаския художник Лео Шнуг (Leo Schnug) продължили до началото на
Първата световна война. С възстановяването на барелефите се занимавал
скулпторът Алберт Кретцшлар. Със започването на военните действия
работата по замъка била прекратена, което довело до изоставянето на
някои украси недовършени, като например тези на „златната“ стая в
донжона.
 |
Барелефите са дело на Алберт Кретцшлар
|
Строителните
работи са били извършвани с невиждана бързина поради използването на
най-модерните за времето си технологии - бензинови водни помпи,
електрически кранове, жп линия, по която локомотивът „Хилда“ е докарвал
каменни блокове от кариерите до самия замък…
През
1919 г. президентът Поанкаре събрал в този замък своите генерали и
маршали, за да отпразнуват връщането на Елзас на Франция.
След
подписването на Версайският мирен договор след Първата световна война
замъкът О-Кьонигсбург е предаден на френското правителство и получава
статут на паметник с национално значение (National palace).
През
Втората световна война е използван за съхраняването на музейните
колекции от Колмар и Страсбург. През 1944 г. американците окупират
замъка до капитулацията на германските войски в Колмар.
Реставрацията
и реконструкцията продължават и през XX в. През 1993 г. е направена
нова реставрация на замъка като национален исторически монумент. През
2007 г. е предаден за стопанисване на местните власти (Bas-Rhin General
Council). Според читателите на Tripadvisor замъкът е класиран на 8-мо
място сред 219 забележителности на Елзас.
 |
Кладенецът е дълбок 190 метра
|
През
1937 г. замъкът е декор на филма „Голямата илюзия“ (La Grande Illusion)
на Жан Реноар с Жан Габен и Дита Парло в главните роли, през лятото на
1956 г. тук са филмирани „Приключенията на Арсен Люпен“ (Les aventures
d'Arsène Lupin) на Жак Бекер. Инспирира Питър Джаксън за цитаделата на
Минас Трит от трилогията „Властелинът на пръстените“.
 |
Поради липса на място, мелницата е на върха на кулата, пък и ветровете там са най-силни
|
 |
Богато
украсени кахлени камини са отоплявали помещенията. Релефният фаянс, сам
по себе си, е забележително постижение на технологията.
|
Замъкът
в днешния си вид, дава много точна информация за конструкцията и вида
на планинските крепости през Средновековието. Съдържа богата колекция от
средновековни оръжия и мебелировка, основно от XVI и XVII в. На много
места са поставени пана с фотографии от началото на ХХ в., от които може
да се съпостави състоянието на замъка в началото на реставрацията и
сега.
В замъка се представят и много изложби, и артинсталации. В момента има изложба на императорските орли на Германия.
В
магазина за сувенири до входа на крепостта се предлагат множество книги
за различни възрастови групи с чудесни илюстрации, реплики на
средновековни костюми и оръжия, представено е и населението на приказния
свят - елфи, феи, гноми и пр.
адрес: Château du Haut-Koenigsbourg, FR-67600 Orschwiller, Alsace
GPS: 48.249383, 7.343524
тел.: +33 (0)3 69 33 25 00
факс: 33 (0)3 69 33 25 01
Работно време на касата за 2014 г.:
Замъкът е отворен целогодишно, с изключение на 1. май и 25. декември. Затваря 45 мин след касата.
- април, май и септември: 9h15 - 17h15
- юни, юли и август: 9h15 - 18h
- октомври: 9h30 - 17h
цена: 8 €, безплатно за младежи до 18 г. и инвалиди
Достъп до замъка:
Haut-Koenigsbourg
се намира на 26 km северно от Колмар, 55 km южно от Страсбург и 12 km
западно от Селестат. По магистрала A35 - изход 17 към Кинцхайм
(Kintzheim) или изход 18 към Сен-Иполит. По главен път N59 към Лиепвр.
Обществен транспорт - совалкови автобуси от гарата в Селестат. При
използване на совалките - билетите за замъка са по 6 €. Може да се
паркира на обиколния път или на паркинг в основата на хълма. След това
по пътя или по маркирана пътека през гората се стига за около половин
час до замъка. Паркирайте на първото достъпно място, защото най-вероятно
по-горе всичко е заето!
 |
Паркирането е на обиколния път или на паркинг в основата на хълма
|
Коментари
Публикуване на коментар