Пропускане към основното съдържание

Делфтско синьо

Делфт е град в централната западна част на Нидерландия, в областта Южна Холандия. Намира се на почти равно разстояние от Хага и от Ротердам. Името му произлиза от delf, транскрипцията на холанската дума delven, означаваща „копая“ и е свързано с изкуствено прокопания през XI век (около 1100 г.) канал (Стария канал, Oude Delft).

map.png

Около него възниква селище, бързо превърнало се в търговски център. На 15 април 1246 г. графът на Холандия и Зееландия и крал на Германия Вилхелм II дава на Делфт градски права, като по този начин той е един от първите в Холандия с такъв статут. През XIII век е построена дига, защитаваща района от прииждащите води на река Маас, а през XIV век е прокопан каналът (Схи, Schi), свързващ Делфт с Маас и Северно море, с което съществено се укрепило търговското значение на града. На мястото на вливането на Схи в Маас било основано зависимо от Делфт селище, Делфсхавен („Делфтското пристанище“), понастоящем част от Ротердам. Основните стоки тогава са били масло, тъкани, килими и бира. На 3 май 1536 г. избухнал катастрофален пожар, разрушил по-голямата част от града, но след това той бързо е възстановен.
Градът е свързан с кралската фамилия -  започнала с Вилем Оранжски (Willem van Oranje), наречен и Вилем Тихия (Willem de Zwijger), родственик на Карл Велики (1500-1558), императора на Свещената римска империя, и на сина му Филип II(1527-1598). Вилем Оранжски установява тук своята резиденция през 1572 г. По това време той е лидер на съпротивата срещу испанското владичество, по-известна като „Осемдесетгодишната война“ (1568–1648) (прочетете пак за приключенията на Тил Уленшпигел!; а и във Вердиевия  “Дон Карлос”, по трагедията на Шилер, Родриго - маркиз Поза, е предводител на благородниците, отишли да искат църковна свобода от Филип II). Като водещ в борбата град, Делфт е укрепен с крепостни стени. След Декларацията за независимост (Plakkaat van Verlatinghe, 26.07.1581 г.) на провинциите, той става де факто столица на независима Нидерландия, като седалище на Вилем I Оранжски. Мотото на града сега е „Nederland ontdekt in Delft“ - „Нидерландия е създадена в Делфт“. След убийството на Вилем в манастира „Св. Агата“ (сега Принценхоф) през 1584 г. се поставя нова традиция, която продължава и до днес - тъй като фамилната гробница в Бреда все още е в испански ръце, започват да погребват членовете на кралската фамилия в Делфт, в Новата църква..
През XVII век („Златния век“) Делфт се радва на бурен разцвет, свързан с морската търговия. В града се намира една от шестте кантори на Източноиндийската компания. Делфт става център на производството на традиционния бяло-син („Delfts blauw“) порцелан, който бързо се налага като важен експортен артикул. Бързо са построени много керамични работилници и фабрики на мястото на бившите пивоварни.

delftblue.JPG
Традиционният синьо-бял порцелан се предлага навсякъде из града

На 12 октомври 1654 г. се взривяват погребите на града, в които имало около 30 т. барут. По-голямата част от града е разрушена, но жертвите са сравнително малко, защото голяма част от населението е било на пазар в Схидам или на панаир в Хага. По-късно градът е възстановен в единен стил, който можем да видим и сега в стария градски център.
Във втората половина на XVII век Делфт е център на художествена школа, чийто най-ярки представители са Йоханес Вермеер (Johannes Vermeer), Егберт ван де Поел (Egbert van der Poel) и Карел Фабрициус (Carel Fabritius), загинал при взрива. Малко известно е, че през 60-те години на миналия век картините на тези автори са били „инкриминирани“ в съветските галерии, вкл. в Ермитажа, защото са показвали сцени, недостъпни за хората в Съветския съюз - теракота в кухнята, месо на масата, дебелобузи и весели деца…
През 1672 г. Франция и Англия нападат Холандиите (не е грешка - на много езици името на страната е в множествено число! и буквално означава Ниските земи). За да изгонят френските нашественици от южната част на страната, холандците отварят шлюзовете и морето залива страната. Може би това е първото съвременно използване на тактиката на „изпепелената“ (или по-точно „наводнената“) територия. След войната Делфт запада, отстъпвайки първенството на съседните Хага и Ротердам. В града се развива съвременна индустрия през втората половина на XIX в. През 1847 г. е открита железницата до Хага и Ротердам, по-късно е отворена и Кралската фабрика за дрожди и спирт (Koninklijke Nederlandsche Gist- en Spiritusfabriek), която произвежда дрожди по нова технология за първи път в света. За работниците е построено специално „ведомствено“ селище (т. н. Agnetapark), в което е осигурено медицинско обслужване, детски градини и други „екстри“, които не винаги са ни достъпни 150 години по-късно. Още през 1842 г. е открита Кралската академия за граждански инженери, сегашният Делфтски технически университет, който със своите 17000 студенти е едно от водещите учебни заведения в страната и Европа. През 1932 г., след откриването на Плутон, тук се създава TNO, като централата на организацията все още е в града.

Какво можем да видим в града?

Nieuwe Kerk (Новата църква)

Тази готическа църква, първоначално посветена на св. Урсула, е построена между 1381 и 1486  г. и приютява гробницата на кралската фамилия на Нидерландия, до която не е разрешен достъпът на гражданството. Мавзолеят на Вилем I Тихия, от бял и черен мрамор, е дело на баща и син Кейзер ( Hendrick и Pieter de Keyser, 1621).

wilem.JPG
От  Вилем I Оранжски произхожда кралската фамилия на Нидерландия.

В катедралата има огромен орган и се правят много концерти.
Камбанарията е висока близо 109 м., като 376 стъпала водят до наблюдателната площадка на 85 м. над земята, откъдето при хубаво време се виждат Хага и Ротердам. Кулата е втората най-висока в Нидерландия след тази на катедралата в Утрехт. Приютява 48 камбани, като най-голямата е от 1662 г. и е с диаметър 104 см. Проходът е доста тесен и определено не е подходящ за корпулентни особи, както и за такива със сърдечни проблеми или клаустрофобия. Посещението на църквата и изкачването на кулата е с отделни билети с еднаква стойност (има и комбинирани), като деца до 6 г. не се допускат до кулата.

stairs.JPG
Стълбите са тесни и стръмни

Nieuwe Kerk
aдрес: NL-2611 GW Delft, Markt 80
GPS:  52.01197, 4.35986
тел.: +31 15 2123025
цена: 3.75 € (безплатно до 11 г.)
раб. време: 10-17, за измененията според сезона проверете в Мрежата

Синьото сърце на Делфт

Североизточно от главния вход на Новата църква се намира огромно стъклено сърце. То е от по-новите символи на града. Туристическите справочници си противоречат за това какво означава - от обяснението, че Делфт е „синьото“ сърце на Нидерландия, до това, че градът е модерен (стъклото?), макар и с антична структура (арматурата?)

blueheart.JPG

Твърди се, че от птичи поглед местоположението му разкрива нещо друго. За съжаление, когато ние се опитахме да го разгадаем, водоливниците на катедралата и разлистените дървета по алеята го закриваха и от него се виждаше само едната „клапа“.

Oude Kerk (Старата църква)

Строежът на Старата църква, наричана още „Oude Jan“ („Старият Ян/Иван“), започва през 1246 г., като е посветена на св. Вартоломей. Предполага се, че на това място е имало друга, поне с два века по-стара, църква. Още по време на строежа се установява, че основите не са достатъчно здрави, за да носят камбанарията, затова се правят опити тя да се укрепи с „подпорни“ кули. През XIV век след реконструкция църквата е препосветена на св. Иполит. След големия взрив през 1654 г. църквата е реконструирана, 85-метровата камбанария е „изправена“, но въпреки това в днешни дни тя има близо 2 м. отклонение от вертикала. Най-голямата камбана, втора по размер в Нидерландия, Trinitasklok or Bourdon (1570 г.), тежи почти 9 тона. Тъй като има опасност от вибрациите да се разруши камбанарията, тя бие само при кралски погребения в близката Нова църква. От съображения за безопасност не е разрешено изкачването на кулата.

oudekerk.JPG
„Наклонената кула“ на… Делфт

В църквата има три органа - от 1857 г. е главният, през 1873 г. е изграден този в северната апсида, а най-старият, от 1770 г., е в хора.
Витражите на църквата са съвременни, създадени са през 1972 г. от майстора-стъклар Юп Николас (Joep Nicolas).
Над 400 именити холандци са погребани тук, сред които художникът Йоханес Вермеер, най-великият холандски мореплавател Мартин Тромп, както и откривателят на микроскопа Антони Льовенхук.
Oude Kerk
адрес: NL-2611 HP Delft, Heilige Geestkerkhof 25
GPS:  52.01222, 4.3562
цена: важат билетите от Новата църква
раб. време: 10-17, за измененията според сезона проверете в Мрежата

Stadhuis (Кметството)

Изгоряло през 1618 г, още през 1620 г. то е възстановено от строителя на Новата църква Кейзер-баща.

markt.JPG
Пазарният площад е един от най-големите в Нидерландия

Въпреки внушителната си и богато украсена фасада, кметството не доминира, а хармонично се вписва в обкръжаващите пазара сгради.

hugodegrot.JPG

На централния площад се издига и статуята на Хуго де Грот  (автор Franciscus Leonardus Stracké, 1886), роден в Делфт през 1583 г. и един от създателите на международното право.
Stadhuis
адрес: NL-2611 GW Delft, Markt 87
GPS: 52.011458, 4.358497
тел.: +31 14 015, +31 15 260 2222
web: delft.nl

Koornmarkt (Зърнения пазар)

На времето този кей е служил като пазар за зърно. Около него се намират къщите и складовете на богатите търговци. На № 81 се намира една от тях, наречена „De Handboog“ („Лъкът“), построена около 1550 г. За състоянието на собствениците говорят ъгловите каменни блокове и каменните пояси от „вносен“ (от Ардените) камък. През 1911 г. е правена реконструкция в псевдостил от 18 в. В списъка на монументите от национално значение на Нидерландия е под № 11831.
На № 67 се намира богатска къща от 18 в., в която е живял художникът Паул ван Елден (Paul Tetar van Elven, 1823-1896). В момента тя е превърната в музей, където са изложени творбите му, както и мебелировка и порцелан от неговия период. Смята се, че това е една от най-добрите интериорни изложби за 19 в. в страната.
На № 113 се намира стоянката на трите корабчета - „Вилем Тихия“, „Хуго де Грот“ и „Йоханес Вермеер“, които правят панорамни обиколки (Rondvaart) на града. Предлагат се различни видове турове, с различна продължителност и цена, за които можете да се информирате от официалния сайт. Срещу 200 до 300 € можете да наемете цяло корабче само за себе си. Могат да бъдат договорени частни турове със собствени курсове и спирки. Тази година сезонът започна на 1 април.
Koornmarkt
адрес: NL-2600 EC Delft, Koornmarkt
GPS:  52.0095, 4.35919

Museum Paul Tétar van Elven
адрес: NL-2611 EC Delft, Koornmarkt 67
GPS: 52.0095233, 4.3587818
тел.: +31 15 212 4206
цена: 5 € (до 18 безплатно)
раб. време: 13 – 17, без пон

Rondvaart Delft
адрес: NL-2611 EC Delft, Koornmarkt 113
тел.: +31 15 212 6385
раб. време: 11 – 17

Het Prinsenhof (Принсенхоф)

Построените през 15-16 в. готически сгради са предназначени за девическия манастир „Св. Агата“, но през 1572 г. стават седалище (градски дворец) на Вилем Оранжски, тук той намира и смъртта си след покушението през 1584 г. По стените на стълбата, водеща към т.нар. „Зала на смъртта“ могат да се видят следите от куршумите, убили принца.
През 17 в. дворецът става текстилно тържище.
Сега тук е разположен музей, който излага предмети и документи, свързани с Осемдесетгодишната война (1568-1648) и кралската фамилия (House of Orange-Nassau), както и с производството на порцелан и именити жители на града, променили и Нидерландия, и света. Изложени са много платна от епохата на „Златния век“ и великолепни гоблени.
Het Prinsenhof
адрес: NL-2611 HR Delft, Sint-Agathaplein 1
GPS:  52.01199, 4.3547
тел.: +31 15 260 2358
цена: 12.50 € (до 11 - безплатно, 12-18 -  5 €)
раб. време: 11-17, без пон (от 1.06. до 24.08. - и в пон)

Oostpoort (Източната порта)

Портата „Св. Екатерина“, наричана още „Източната порта“ е построена около 1400 г. През 1510 г. е надстроена с осмоъгълни покриви и високи шпилове. Тя е единствената оцеляла част от крепостните стени на града. След пълната реставрация през 1962-64 и 1980 г. кулата се използва като частна резиденция и художествена галерия. Атракция за туристите е вдигането на подвижния мост пред кулата, за да минат корабите по канала.

oostpoort.JPG

Oostpoort
GPS:  52.01168, 4.35846

Oude Delft (Старият канал)

Каналът, зашумен с липи, кръстосан от гърбави мостове, ни пренася в епоха отпреди 500 години. На № 39 се намира прекрасната сграда на Източноиндийската компания (една от шестте ѝ кантори) от времето, когато е владеела половината свят.
Борбата с водната стихия и наводненията винаги е имала първостепенно значение в Нидерландия. В сградата на № 167, построена през 1505 г., от 1645 г. се помещава службата, която контролира дигите и каналите в региона (Gemeenlandshuis, Huyterhuis или Waterschapshuis). Тя, както и съседната, на № 169, са украсени с множество гербове - на кралската фамилия и на членовете на Водния съвет, местните благородници.
В резиденцията от 19 в. на местния индустриалец Ламберт ван Меертен (на № 169) е събрана уникална колекция от порцеланови плочки, местни и от чужбина, от 16 до 19 в. Много от тях не са самостоятелни, а част от керамични пана, изобразяващи батални сцени, всекидневния живот и търговия, флорални мотиви. Тук се помещава и местният архив.
Най-добър изглед към великолепието на канала има от моста на Новата улица (Nieuwstraat Brug).
Oude Delft
адрес: NL-2611 HD Delft
GPS: 52.01096, 4.35655

Museum Lambert van Meerten
адрес: NL-2611 HD Delft, Oude Delft 199
GPS:  52.01374, 4.35428
тел.: +31 15 260 2358
email: pr-erfgoed@delft.nl
раб. време: в момента затворена за реставрация, колекцията е преместена като постоянна изложба в Принсенхоф

Vermeer Centrum Delft (Център Вермеер)

Информационният център Вермеер е посветен на живота и творчеството на великия художник Йоханес Вермеер. Това не е точно „музей“ в тесния смисъл на думата, защото не излага оригинални творби, а е по-скоро изследователски център. Тук е седалището и на местната историческа и археологическа група, изследваща живота по времето на художника.
Сградата е реплика на Гилдията на св. Лука - традиционната гилдия на художниците в Ниските земи (буквален превод на името Холандия). Според Йоан Дамаскин, св. Лука е първият художник, нарисувал портрет на Мадоната. В центъра можете да приемете предложението да направите пешеходна разходка из всички места, свързани с Вермеер, като закупите карта за 1 € (с включено безплатно кафе). Тя показва местоположението на Новата и Старата (където е погребан) църкви, както и местата, откъдето художникът е рисувал прочутите си пейзажи.
Vermeer Centrum Delft
адрес: NL-2611 EV Delft, Voldersgracht 21
GPS: 52.012222, 4.359444
тел.: +31 15 213 8588
цена: 8 € (до 7 - безплатно; 7-15 - 4 €, над 15 - 5 €, комбиниран билет: Vermeer Centrum Delft, Museum Het Prinsenhof, Oude и Nieuwe Kerk - 18 €)
раб.време: 10-17

Legermuseum (Военния музей)

Поместен е в три сгради, двете - бивши арсенали, съответно на Холандия от 1602 и Западна Фризия от 1692, а третата - склад на Източноиндийската компания.

Legermuseum_delft.jpg
Военният музей в Делфт ©Wikipedia

Проследява се историята на Нидерландската армия от Римския период досега - оръжия, мундири, знамена, медали, транспортни средства, оборудване - изложени, моделирани или нарисувани, показват военната история на страната.
Заб.: След нашето посещение (през 2008 г.) е настъпило изменение - военните музеи в страната са се обединили и вече са разположени в една бивша авиобаза в района на Утрехт. Предвид размера на страната, разстоянията не са големи (~90 km), но все пак посещението изисква допълнително планиране. Цените също са леко завишени. Уеб-сайтът на музея автоматично пренасочва към новия сайт, откъдето можете да се информирате за цени и работно време. За съжаление, предварително закупуване на билети е възможно само през страница на нидерландски език. (Искрено се надяваме, че съвсем скоро ще бъде достъпна и на други езици, тъй като (само!) в Ниските земи няколко пъти сме получавали информационни материали дори на български.) Новият адрес е Vliegbasis Soesterberg, NL-3768 MX Soest, Verlengde Paltzerweg 1 (52.131669, 5.280573).
Legermuseum
адрес: NL-2600 Delft, Korte Geer 1
GPS:  52.0074, 4.36032
тел.: +31 15 215 0500
email: info@legermuseum.nl
цена: 7.50 € (деца 3 €)
раб. време: 10-17, съб-нед: 12-17, без пон

Cultuurtuin voor technische gewassen (Ботаническа градина към ТУ)

От 1917 г. множество растителни видове се отглеждат в ботаническата градина на Технологичния университет в града. Целите са единствено научни и образователни. Оранжериите са за тропични и субтропични видове. Предлагат се и две „специализирани“ разходки - през дървесна и билкова градини.
Cultuurtuin
адрес: NL-2600 Delft, Poortlandplein 6
GPS:  52.0086, 4.37159
тел.: +31 15 278 2356
факс: +31 15 278 2355
цена: 4 € (5-14: 2 €)
раб. време: 8.30-17, съб: 10-17; без нед; май-сеп: нед 12-17

Royal Delft

Фабриката, основана през 1653 г., е последната от 17 в., оцеляла досега. Традиционният делфтски порцелан и досега се оцветява изцяло ръчно. Могат да се наблюдават различни етапи от производството.
royaldelft.JPG
Предназначението на порцелановите изделия не винаги е ясно от пръв поглед. Този съд се оказва вид ваза, естествено - за лалета!

Музеят показва развитието на производството в Делфт от първите опити за наподобяване на китайски порцелан (или усвояване на технологията до най-тънкия детайл и най-миниатюрния щрих) до извоюването на собствено, известно в цял свят име. Могат да се посетят „уоркшопи“, където собственоръчно да се „потопите“ в порцелана и процеса на изработването му. Посещението в магазина и в бирарията е без входна такса, но цените са доста „солени“.
N.V.Koninklijke Delftsch Aardewerkfabriek "De Porceleyne Fles Anno 1653" N.V.
адрес: NL-2628 AR Delft, Rotterdamseweg 196
GPS: 52.001291, 4.367129
тел.: +31 15 251 2030
факс: +31 15 251 2031
цена: 12,50 € (до 12 с родители - безплатно, 13-18 - 6,25 €)
раб. време: 9-17

Graf de Naundorff (Гробът на Наундорф)

През първата половина на 19 в. в Делфт живял някой си Карл Вилхелм Наундорф, немец по произход, часовникар по професия и началник на военната пиротехническа работилница в града по длъжност. Не би бил известен, ако не е претендирал, че е изгубеният дофин Луи-Шарл де Бурбон и бъдещ крал Луи XVII, син на Луи XVI и Мария-Антоанета (онази, с пастите).  Тъй като Нидерландският кралски двор признава правото му да носи фамилното име Бурбон, то наследниците му проявяват доста активно претенциите си върху френския престол. От 1943 г. до 2014 г. са правени много експертизи, вкл. и ДНК, като за разлика от всички останали лъже-Луи, неговите искания не са оборени еднозначно. Така или иначе, Наундорф е погребан в Делфт през 1845 г. като крал Луи XVII, херцог на Нормандия.

graf.jpg
Гробът на Наундорф ©Haaglander

Graf de Naundorff
адрес: NL-2600 Delft, A13
GPS: 52.017626, 4.351496

Още снимки от ©Ема Жунич:

Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-старият манастир в Европа

Човек и добре да живее, трябва да плаща данъци. Помолиха ни да платим таксите на някакъв имот в Чирпанско. В Стара Загора не можели да приемат плащането, защото било към друга община, а по банков път не било препоръчително, защото преводите се губели и задълженията оставали да „висят“ (sic!). Това, от своя страна, ни позволи да реализираме отдавна планираното посещение на Най-старият манастир в Европа, който се намира край чирпанското село Златна ливада. Смята се, че манастирът край Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните комунистически активисти и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той лъснат като за църковна служба, твърдят

Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin , който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс). От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в начало

Римският мост край Дъбово

На север от с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж, се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори - Руският път. Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм. Гара Дъбово свързва основната ж.п. линия София - Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и